Задкулисието стартира инженеринг по избора на следващия главен прокурор
Ако и този път връзките сред юристи и съдии не бъдат изобличени, България би трябвало да приложи “полския модел ” за изчистване на подвластни магистрати, даже с цената на борба с Брюксел
Звуковият сигнал на месинджъра посочва за получено известие. Подателят, невисок смугъл мъж на възраст към 35 годни, облечен спортно, се движеше бързо, отдалечавайки се от постройката с двата лъва. Докато се опитваше да избегне локвите от падналия дъжд, трескаво пишеше на шефката си, да съобщи на шефа, който от месеци не ползваше мобилни устройства, че делото за запора ще може да се блокира. Съдът към този момент го е направил за неговия брат по орис и сполучливо укриващ се от закона фараон.
Всичко това можеше да е просто откъс от престъпен трилър, в случай че не беше грозната истина, в която българското общество бе вкарано от подвластни магистрати.
Оказва се, че е задоволително единствено едно правосъдно решение, с цел да бъдат зачеркнати всички старания на десетки държавни институции, стотици политици, хиляди магистрати, специалисти и елементарни жители, които се пробват да трансформират визията за България като за най-корумпираната страна в Европейския съюз. Решение, което напълно е срещу публичния интерес, само че е по този начин мечтано от авторитетни кръгове и персони, разполагащи със солидни финансови благоприятни условия, добити по метод, за който управляващите считат, че е противозаконен. В петъчния 23-ти март 2018 година, арбитър Катерина Енчева от Гражданското поделение на Софийски градски съд насочва преюдициално питане до Съда на Европейския съюз, съдържащо шест въпроса, целящи да отговорят опонира ли българското законодателство в региона на конфискацията на незаконно имущество на европейските правила. За да стане ясно какво тъкмо е смисъла на това решение на 15-ти състав на Софийски градски съд, то би трябвало да поясним, че дейностите на някогашната съдийка Румяна Ченалова по проблема “Белведере ”, за което си завоюва прозвището “гнила ябълка ”, обещано й от тогавашния френски дипломат в София, наподобяват като упражнение за студенти от втори курс. Щеше да е добре да чуем и в този момент какво мисли Ксавие Лапер дьо Кабан за дейностите на неговите съидейници от подвластния Съюз на съдиите в България, завладяли ръководството на най-големия областен съд у нас. Сигурно е, че щеше да измисли цветущо съпоставяне от вида на “гнездо на пепелянки ”.
За това кого обслужват шестте въпроса на арбитър Енчева, е задоволително да проследим кои останаха удовлетворени от тях. Информацията за преюдициалното питане първо се появи в едно от изданията на Иво Прокопиев, който е с натрапен запор в размер на 200 млн. лева поради открити нередности при приватизацията на “Каолин ”. Веднага по-късно уеб сайтове и наемници, обслужващи ползите на избягалия в Сърбия Цветан Василев, побързаха да изразят удовлетворението си от решението на Софийски градски съд. През 2016 година тогавашната Комисия по лишаване на нелегално добито имущество внесе иск за лишаване на активи в размер на 2,2 милиарда лева от Василев. Именно по това дело, което по този начин и не е стартирало всъщност, арбитър Катерина Енчева насочва преюдициалното питане до Съда в Люксембург. Защо това запитване е отправено цели две години по-късно – не е просто риторичен въпрос, а най-яркото доказателство за какво доверието в съдийското съсловие е тъкмо толкоз, колкото са подкрепящите ГМО-партията на олигархията “Да, България ”.
Формулировката на шестте въпроса, които съдийката повдига, съвсем буквално се припокриват със защитната теза на Василев и неговите публични и неофициални юридически представители. Всичко това демонстрира, че в действителност Софийски градски съд напълно кредитира тезата на ответника – в тази ситуация беглеца от правораздаването и главен обвиняем по делото за банкрута на Корпоративна комерсиална банка Цветан Василев. Не би трябвало да се слага под подозрение, че отбраната на Прокопиев ще изиска прекъсване на делото по запорираните 200 млн. лева, като се стимулира с упованието на отговорите по делото в Софийски градски съд, което е за запорираните 2,2 милиарда лева на Василев. Осветяването на тази съгласуваност е може би единственият позитив в акта на Градския съд. Съдия Енчева слага под общ знаменател две персони от Прехода, които въпреки видимо да са имали несъгласия, имат общ произход на струпване на благосъстояние – престъпният управнически интервал на Иван Костов 1997-2001 година
Макар отправящите преюдициални питания до Съда в Люксембург магистрати да се изживяват за освен това от елементарните си сътрудници, пък били те и висши съдии, шестте въпроса, чиито чернови са в офис до софийската улица “Позитано ” и в хотел в Белград, съдържат обикновени пропуски. Оказва се, че Софийски градски съд прави питане до Съд на Европейския съюз като се базира на Директива 2014/42/ЕС, която не се отнася въобще до така наречен “гражданска конфискация ”, а и даже още не е транспонирана, т.е. не е станала част от националното законодателство. Това, несъмнено, надали е инцидентен пропуск, тъй като питането преследва не изясняване на въпроси, свързани със законодателство и неговото сходство с европейските правила, а две надалеч по-съществени цели – блокиране на работата на новосъздадената Антикорупционна комисия и отсрочване на разглеждането на висящите каузи на Прокопиев и Василев за време, в което двамата клиенти на прокуратурата считат, че ще имат въздействие върху нейното управление.
Оказва се, че “случайното ” запитване на една съдийка от Софийски градски съд може да блокира всички висящи проблеми на новата Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество. Стига да се намерят благоразположени съдии, които да уважат настояванията на юристите на лицата, против които се водят производства. И всичко това може да продължи, в най-хубавия случай – от година и половина до две, а даже и над две години и половина. Такива са периодите, в които Съдът в Люксембург се произнася.
Това позорно правосъдно решение следва да бъде сведено до знанието на специалистите от Европейската комисия, които наскоро бяха у нас, с цел да проследят така наречен “напредък ” по Механизма за съдействие и инспекция. Така брюкселските бюрократи най-добре ще могат да си дават отговор на въпроса за какво у нас няма късмет за неоправдателни присъди за корупция по високите етажи на властта или за какво обществено известни олигарси се оказват недосегаеми и не се е намерил арбитър, който да ги откри за отговорни, без значение защо са упрекнати. Как ще погледнат на действието на арбитър Енчева специалистите от Европейска комисия, може да й изясни даже брачният партньор й, който става известно …също е арбитър, освен това в Софийски градски съд. А до наскоро е бил командирован в дирекция “Правосъдие ” на Европейската комисия, а преди четири години, в един подозрителен конкурс в мандата на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, се е опитвал да стане и български арбитър пред Европейския съд за правата на индивида.
Преюдициалното питане на Софийски градски съд дава отговор и на различен въпрос – за какво в последните два месеца съсловието стана очевидец на огромна атака, целяща да провали избирането на нов ръководител на същата правосъдна инстанция. Кръговете, които нападнаха един от претендентите, не държаха толкоз ръководител на най-големия областен съд да стане другият самономинирал се, едвам удължат с още няколко месеца краткотрайното управление, в лицето на арбитър Десислава Попколева. Благодарение на това, обществото разбра за едвам второто позволено преюдициално запитване на Софийски градски съд от поръчковото издание на разположение, с натрапен запор за 200 млн. лева, а не от правосъдната институция. Безвремието, в което се намира Софийски градски съд и за което заслугата е и на сегашния състав на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, като се изключи че трансформира правосъдната инстанция в проводник на ползите на олигархичното задкулисие, води след себе си и срамни моменти, като тези, които са се разиграли предходната седмица из коридорите на Съдебната палата, когато чиновници на Софийски градски съд са били предупреждавани за упования отзив от срамното решение, с което напъните на страната за битка с корумпираните представители на елита й биват блокирани.
Дали още има съмняващи се в съществуването на обвързаности сред престъпно забогатели през прехода олигарси, техните политически, юридически и протестърски бранители с настоящи съдии, позиционирани главно в двете правосъдни инстанции – Софийски градски съд и Върховен касационен съд? Определението за прекъсване на производството по гражданско дело №3406/2016 година до привършване на процедурата по член 267 от Договора за действие на Европейския съюз е едно от най-срамните, което ще остане в историята на българското правораздаване. То е провокация не просто против институциите, призвани да защитят публичния интерес, то е най-яркото доказателство за неналичието на господство на закона и потребността от радикална промяна в правораздаването. Но същинска, която да изкорени зависимостите измежду съдиите и да приключи политизирането им през хибридни организации като ССБ, чийто член, несъмнено, е и арбитър Енчева.
Настоящият състав на Висшия правосъден съвет не може повече безучастно да следи по какъв начин олигархията продължава с опитите за институционално ерозиране на правосъдната система. Със своята бездейност и отвращение за намерено опълчване на целенасочената акция против институции като прокуратурата, профилираното правораздаване като цяло, новата антикорупционна комисия и още държавни институции, както и против обособени магистрати, кадровиците на Темида стават (не)волни съучастници на подмолните сценаристи. Провалът при избора на ръководител на Софийски градски съд единствено преди броени седмици, към този момент дава своите плодове – по този начин мечтаното блокиране на работата на новия антикорупционен орган.
Дано болшинството във Висш съдебен съвет си дава сметка и за най-големия тест, който му следва по-късно повече от година и половина. През 2019-та година предстоят три стратегически избора пред България. Изборите за български представители в Европейския парламент, изборите за кметове и общински съветници. И в случай че тези два избора се вземат решение директно от жителите, то в третия и най-съществен – изборът на идващия основен прокурор, решителен ще е гласът на членовете на Висш съдебен съвет.
Прозрачните дейности на поръчители и реализатори, довели до отправянето на шестте въпроса от Софийски градски съд до Съда в Люксембург, демонстрират, че сме очевидци на следващите многопластови комбинации, през които олигархията се пробва да инженерства избора на идващия обвинител № 1.
Обществена загадка е, че клиентите на държавното обвиняване, които директно са заинтересувани от стопиране на делата им за конфискация, общително обезпечено от “черните лебеди ” в Софийски градски съд и Върховен касационен съд, са същите, които са впрегнали целия запас, който имат, с цел да могат през декември 2019 година да овладеят прокуратурата. За да имат тази опция, от основно значение бе да се обезпечи блокиране на правоохранителните институции и шиканиране на делата за конфискация, най-малко за година и половина или две, т.е. до идването на новия основен прокурор. Успоредно с това върви и акция по “ухажване ” на членовете на Висш съдебен съвет, било посредством предложения за посещаване във Върховния касационен съд, било посредством неофициално лобиране.
Трябва да е ясно, че в случай че и след тази позоряща Софийски градски съд провокация, сложила го в услуга на един фараон, един олигарх и още куп престъпили законите персони, институциите покажат некадърност за справяне със подмолния напън, в случай че не се стигне до изобличаване на зависимостите сред юристи, лобисти и наемници с техните (добре известни) съдии, то пред ръководещите в страната няма да има никаква друга опция, с изключение на да прибегнат до радикалния модел на реформиране на правораздаването, прибавен наскоро в Полша и довел до изчистване на системата от подвластни магистрати. Дори и цената да е борба с така и така губещите ежедневно своята тежест институции на Европейски Съюз, България би трябвало да скъса с клишето, че в случай че във всички страни има мафия, то у нас мафията си има страна, не без поддръжката на шепата грантаджии в Съдебната палата.
Следва: Какво се случи с Тълкувателното дело на Върховен касационен съд, поискано от Лозан Панов в интерес на Иво Прокопиев…
Звуковият сигнал на месинджъра посочва за получено известие. Подателят, невисок смугъл мъж на възраст към 35 годни, облечен спортно, се движеше бързо, отдалечавайки се от постройката с двата лъва. Докато се опитваше да избегне локвите от падналия дъжд, трескаво пишеше на шефката си, да съобщи на шефа, който от месеци не ползваше мобилни устройства, че делото за запора ще може да се блокира. Съдът към този момент го е направил за неговия брат по орис и сполучливо укриващ се от закона фараон.
Всичко това можеше да е просто откъс от престъпен трилър, в случай че не беше грозната истина, в която българското общество бе вкарано от подвластни магистрати.
Оказва се, че е задоволително единствено едно правосъдно решение, с цел да бъдат зачеркнати всички старания на десетки държавни институции, стотици политици, хиляди магистрати, специалисти и елементарни жители, които се пробват да трансформират визията за България като за най-корумпираната страна в Европейския съюз. Решение, което напълно е срещу публичния интерес, само че е по този начин мечтано от авторитетни кръгове и персони, разполагащи със солидни финансови благоприятни условия, добити по метод, за който управляващите считат, че е противозаконен. В петъчния 23-ти март 2018 година, арбитър Катерина Енчева от Гражданското поделение на Софийски градски съд насочва преюдициално питане до Съда на Европейския съюз, съдържащо шест въпроса, целящи да отговорят опонира ли българското законодателство в региона на конфискацията на незаконно имущество на европейските правила. За да стане ясно какво тъкмо е смисъла на това решение на 15-ти състав на Софийски градски съд, то би трябвало да поясним, че дейностите на някогашната съдийка Румяна Ченалова по проблема “Белведере ”, за което си завоюва прозвището “гнила ябълка ”, обещано й от тогавашния френски дипломат в София, наподобяват като упражнение за студенти от втори курс. Щеше да е добре да чуем и в този момент какво мисли Ксавие Лапер дьо Кабан за дейностите на неговите съидейници от подвластния Съюз на съдиите в България, завладяли ръководството на най-големия областен съд у нас. Сигурно е, че щеше да измисли цветущо съпоставяне от вида на “гнездо на пепелянки ”.
За това кого обслужват шестте въпроса на арбитър Енчева, е задоволително да проследим кои останаха удовлетворени от тях. Информацията за преюдициалното питане първо се появи в едно от изданията на Иво Прокопиев, който е с натрапен запор в размер на 200 млн. лева поради открити нередности при приватизацията на “Каолин ”. Веднага по-късно уеб сайтове и наемници, обслужващи ползите на избягалия в Сърбия Цветан Василев, побързаха да изразят удовлетворението си от решението на Софийски градски съд. През 2016 година тогавашната Комисия по лишаване на нелегално добито имущество внесе иск за лишаване на активи в размер на 2,2 милиарда лева от Василев. Именно по това дело, което по този начин и не е стартирало всъщност, арбитър Катерина Енчева насочва преюдициалното питане до Съда в Люксембург. Защо това запитване е отправено цели две години по-късно – не е просто риторичен въпрос, а най-яркото доказателство за какво доверието в съдийското съсловие е тъкмо толкоз, колкото са подкрепящите ГМО-партията на олигархията “Да, България ”.
Формулировката на шестте въпроса, които съдийката повдига, съвсем буквално се припокриват със защитната теза на Василев и неговите публични и неофициални юридически представители. Всичко това демонстрира, че в действителност Софийски градски съд напълно кредитира тезата на ответника – в тази ситуация беглеца от правораздаването и главен обвиняем по делото за банкрута на Корпоративна комерсиална банка Цветан Василев. Не би трябвало да се слага под подозрение, че отбраната на Прокопиев ще изиска прекъсване на делото по запорираните 200 млн. лева, като се стимулира с упованието на отговорите по делото в Софийски градски съд, което е за запорираните 2,2 милиарда лева на Василев. Осветяването на тази съгласуваност е може би единственият позитив в акта на Градския съд. Съдия Енчева слага под общ знаменател две персони от Прехода, които въпреки видимо да са имали несъгласия, имат общ произход на струпване на благосъстояние – престъпният управнически интервал на Иван Костов 1997-2001 година
Макар отправящите преюдициални питания до Съда в Люксембург магистрати да се изживяват за освен това от елементарните си сътрудници, пък били те и висши съдии, шестте въпроса, чиито чернови са в офис до софийската улица “Позитано ” и в хотел в Белград, съдържат обикновени пропуски. Оказва се, че Софийски градски съд прави питане до Съд на Европейския съюз като се базира на Директива 2014/42/ЕС, която не се отнася въобще до така наречен “гражданска конфискация ”, а и даже още не е транспонирана, т.е. не е станала част от националното законодателство. Това, несъмнено, надали е инцидентен пропуск, тъй като питането преследва не изясняване на въпроси, свързани със законодателство и неговото сходство с европейските правила, а две надалеч по-съществени цели – блокиране на работата на новосъздадената Антикорупционна комисия и отсрочване на разглеждането на висящите каузи на Прокопиев и Василев за време, в което двамата клиенти на прокуратурата считат, че ще имат въздействие върху нейното управление.
Оказва се, че “случайното ” запитване на една съдийка от Софийски градски съд може да блокира всички висящи проблеми на новата Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество. Стига да се намерят благоразположени съдии, които да уважат настояванията на юристите на лицата, против които се водят производства. И всичко това може да продължи, в най-хубавия случай – от година и половина до две, а даже и над две години и половина. Такива са периодите, в които Съдът в Люксембург се произнася.
Това позорно правосъдно решение следва да бъде сведено до знанието на специалистите от Европейската комисия, които наскоро бяха у нас, с цел да проследят така наречен “напредък ” по Механизма за съдействие и инспекция. Така брюкселските бюрократи най-добре ще могат да си дават отговор на въпроса за какво у нас няма късмет за неоправдателни присъди за корупция по високите етажи на властта или за какво обществено известни олигарси се оказват недосегаеми и не се е намерил арбитър, който да ги откри за отговорни, без значение защо са упрекнати. Как ще погледнат на действието на арбитър Енчева специалистите от Европейска комисия, може да й изясни даже брачният партньор й, който става известно …също е арбитър, освен това в Софийски градски съд. А до наскоро е бил командирован в дирекция “Правосъдие ” на Европейската комисия, а преди четири години, в един подозрителен конкурс в мандата на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, се е опитвал да стане и български арбитър пред Европейския съд за правата на индивида.
Преюдициалното питане на Софийски градски съд дава отговор и на различен въпрос – за какво в последните два месеца съсловието стана очевидец на огромна атака, целяща да провали избирането на нов ръководител на същата правосъдна инстанция. Кръговете, които нападнаха един от претендентите, не държаха толкоз ръководител на най-големия областен съд да стане другият самономинирал се, едвам удължат с още няколко месеца краткотрайното управление, в лицето на арбитър Десислава Попколева. Благодарение на това, обществото разбра за едвам второто позволено преюдициално запитване на Софийски градски съд от поръчковото издание на разположение, с натрапен запор за 200 млн. лева, а не от правосъдната институция. Безвремието, в което се намира Софийски градски съд и за което заслугата е и на сегашния състав на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, като се изключи че трансформира правосъдната инстанция в проводник на ползите на олигархичното задкулисие, води след себе си и срамни моменти, като тези, които са се разиграли предходната седмица из коридорите на Съдебната палата, когато чиновници на Софийски градски съд са били предупреждавани за упования отзив от срамното решение, с което напъните на страната за битка с корумпираните представители на елита й биват блокирани.
Дали още има съмняващи се в съществуването на обвързаности сред престъпно забогатели през прехода олигарси, техните политически, юридически и протестърски бранители с настоящи съдии, позиционирани главно в двете правосъдни инстанции – Софийски градски съд и Върховен касационен съд? Определението за прекъсване на производството по гражданско дело №3406/2016 година до привършване на процедурата по член 267 от Договора за действие на Европейския съюз е едно от най-срамните, което ще остане в историята на българското правораздаване. То е провокация не просто против институциите, призвани да защитят публичния интерес, то е най-яркото доказателство за неналичието на господство на закона и потребността от радикална промяна в правораздаването. Но същинска, която да изкорени зависимостите измежду съдиите и да приключи политизирането им през хибридни организации като ССБ, чийто член, несъмнено, е и арбитър Енчева.
Настоящият състав на Висшия правосъден съвет не може повече безучастно да следи по какъв начин олигархията продължава с опитите за институционално ерозиране на правосъдната система. Със своята бездейност и отвращение за намерено опълчване на целенасочената акция против институции като прокуратурата, профилираното правораздаване като цяло, новата антикорупционна комисия и още държавни институции, както и против обособени магистрати, кадровиците на Темида стават (не)волни съучастници на подмолните сценаристи. Провалът при избора на ръководител на Софийски градски съд единствено преди броени седмици, към този момент дава своите плодове – по този начин мечтаното блокиране на работата на новия антикорупционен орган.
Дано болшинството във Висш съдебен съвет си дава сметка и за най-големия тест, който му следва по-късно повече от година и половина. През 2019-та година предстоят три стратегически избора пред България. Изборите за български представители в Европейския парламент, изборите за кметове и общински съветници. И в случай че тези два избора се вземат решение директно от жителите, то в третия и най-съществен – изборът на идващия основен прокурор, решителен ще е гласът на членовете на Висш съдебен съвет.
Прозрачните дейности на поръчители и реализатори, довели до отправянето на шестте въпроса от Софийски градски съд до Съда в Люксембург, демонстрират, че сме очевидци на следващите многопластови комбинации, през които олигархията се пробва да инженерства избора на идващия обвинител № 1.
Обществена загадка е, че клиентите на държавното обвиняване, които директно са заинтересувани от стопиране на делата им за конфискация, общително обезпечено от “черните лебеди ” в Софийски градски съд и Върховен касационен съд, са същите, които са впрегнали целия запас, който имат, с цел да могат през декември 2019 година да овладеят прокуратурата. За да имат тази опция, от основно значение бе да се обезпечи блокиране на правоохранителните институции и шиканиране на делата за конфискация, най-малко за година и половина или две, т.е. до идването на новия основен прокурор. Успоредно с това върви и акция по “ухажване ” на членовете на Висш съдебен съвет, било посредством предложения за посещаване във Върховния касационен съд, било посредством неофициално лобиране.
Трябва да е ясно, че в случай че и след тази позоряща Софийски градски съд провокация, сложила го в услуга на един фараон, един олигарх и още куп престъпили законите персони, институциите покажат некадърност за справяне със подмолния напън, в случай че не се стигне до изобличаване на зависимостите сред юристи, лобисти и наемници с техните (добре известни) съдии, то пред ръководещите в страната няма да има никаква друга опция, с изключение на да прибегнат до радикалния модел на реформиране на правораздаването, прибавен наскоро в Полша и довел до изчистване на системата от подвластни магистрати. Дори и цената да е борба с така и така губещите ежедневно своята тежест институции на Европейски Съюз, България би трябвало да скъса с клишето, че в случай че във всички страни има мафия, то у нас мафията си има страна, не без поддръжката на шепата грантаджии в Съдебната палата.
Следва: Какво се случи с Тълкувателното дело на Върховен касационен съд, поискано от Лозан Панов в интерес на Иво Прокопиев…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ