Против либералния тоталитаризъм
Ако приказваме съществено, то демократичната надмощие в Русия е към момента много здрава. Работата е, че на процедура всички съществени установки, прокарани в образованието, филантропичните науки и културата след 1991 година са построени на строго демократични коловози. При нас всичко ни е демократично, започвайки с Конституцията. Дори самата възбрана на идеология е чисто демократична идеологическа теза. Нали либералите не считат самия демократизъм за идеология - за тях това е “истина от последна инстанция ”, а под “идеология ” те схващат всичко, което провокира тази “либерална истина ”, като да вземем за пример социализмът, комунизмът, национализмът или политическите учения на обичайното общество.
След края на Съюз на съветските социалистически републики демократичната идеология става преобладаваща в Руската федерация. Още повече, че през цялото време тя закупи тоталитарен темперамент. Обичайно либералите подлагат на критика тоталитаризмът - както десния (националистически), по този начин и левия (социалистически), а самия демократизъм, оприличен (голословно) с “демокрацията ”, се опълчва на всички тоталитарни режими. Но дълбокият мъдрец и ученичка на Хайдегер Хана Аренд проницателно вижда, че тоталитаризмът е свойство на всичките политически идеологии на Новото време, в това число на демократичната народна власт. Либерализмът не е изключение: той е също тоталитарен по своята природа.
Както при всеки тоталитаризъм, приказваме за това, че обособена група от обществото (представляваща известно малцинство) се афишира, че е сякаш „ притежател на универсалната истина “, т.е. познание за всичко, за универсалното. Оттук и тоталитаризмът – от латинското “totalis ”, цялостен, цялостен, цялостен. И тогава, основавайки се на фанатична увереност в непогрешимостта на своята идеология, тя постанова възгледите си на цялото общество. Тоталитарното „ всичко ” елементарно се опълчва на мнението на болшинството или разнообразни идеологически групи, които фактически съществуват в обществото. По предписание ръководещият тоталитарен хайлайф оправдава своята „ справедливост “ с това, че сякаш „ има познания за смисъла на историята “, „ държи в ръцете си ключовете на бъдещето “ и „ работи в името на общото богатство ”. Най-често ролята на подобен „ ключ към бъдещето ” е теорията за напредъка, развиването или императивът за независимост, тъждество и други. Националистическите тоталитарни режими се обръщат към дадена нация или раса, провъзгласявайки превъзходството на едни (тоест себе си) над други. Болшевиките работят в името на „ комунизма “, който ще пристигна в бъдещето, а партийното управление се смята за притежател на пробудено схващане, „ нови хора “. Либералите имат вяра, че капитализмът е венецът на развиването и работят в името на напредъка и глобализацията. Днес към това се прибавят джендър политиката и екологията. „ Ние ви управляваме, тъй като сме прогресивни, пазиме малцинствата и пазиме околната среда. Изпратете ни!
Теория на малцинството и рецензия на болшинството
За разлика от остарялата (например гръцката) народна власт, болшинството и неговото мнение при тоталитарните режими, в това число тоталитарния демократизъм, нямат безусловно никакво значение. Има мотив за това: „ Германците избраха Хитлер с болшинство, което значи, че болшинството не е мотив, то може да направи неверен избор. “ И единствено „ просветеното / пробуденото ” демократично малцинство знае какво е „ вярно ”. Освен това болшинството е съмнително и би трябвало да се държи под непоколебим надзор. Прогресивните малцинства би трябвало да ръководят. А това е директно самопризнание за тоталитаризъм.
Излишно е да се потвърждава тоталитаризма на болшевиките или нацистите, това е нещо явно. Но след успеха над Германия през 1945 година и след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година либерализмът остава единствената и съществена планетарна идеология от тоталитарен вид.
Тоталитарният темперамент на ръководството на демократичните реформатори през 90-те години
Либерализмът пристигна в Русия тъкмо в тази форма – като надмощие на прозападните демократични малцинства, „ реформатори “. Те убедиха Елцин, който не разбираше доста света към себе си, че няма опция на тяхната позиция. Управляващият демократичен хайлайф, състоящ се от олигарси и мрежа от американски сътрудници на въздействие, както и корумпирани висши служители от края на Съветския съюз, образува основата на „ фамилията “.
От самото начало те управляваха с тоталитарни способи. Така през 1993 година демократичното въстание на Дома на препоръките беше потушено със мощ. Либералният Запад изцяло поддържа разстрела на Народното събрание. В края на краищата това се изискваше от „ напредъка “ и „ придвижването към независимост “.
След изборите за Дума през 1993 година дясната опозиционна ЛДПР завоюва, само че беше приравнена към „ маргиналисти “ и „ екстремисти “. Мнозинството нямаше значение в очите на „ фамилията “. Жириновски първо беше разгласен за „ Хитлер “, а по-късно редуциран до статута на смешник, който оказва помощ да се изпусне парата (тоест да ръководи еднолично и неотлъчно над народ, който е изцяло неудовлетворен и не утвърждава главния демократичен курс).
През 1996 година изборите са извоювани от други (този път леви) опозиционери – Комунистическата партия на Руската федерация. За следващ път ръководещият демократичен хайлайф, представляващ малцинство, не видя това. „ Мнозинството може да бърка “, твърди това малцинство и продължава да господства, разчитайки на демократична идеология, която не обръща внимание на нищо.
Либерализмът е открил своите правила в политиката, стопанската система, философията, социологията, антропологията, правото, етнологията, културологията, политическите науки и други Всички филантропични дисциплини бяха изцяло завладени от либералите и следени от Запада посредством система от рейтинги, научни изявления, показатели на цитиране и други критерии. Оттук освен Болонската система и въвеждането на матурите, само че най-важното – наличието на самите научни дисциплини.
Реализмът на Путин против демократичната надмощие
Идването на Путин на власт промени обстановката само с това, че привнесе правилото на суверенитета, т.е. на политическия натурализъм. Това не можеше да не повлияе на общата конструкция на либерализма в Русия, тъй като демократичната догматика отхвърля въобще суверенитета и се застъпва за това националните страни да бъдат отстранени и интегрирани в наднационалната конструкция на международното държавно управление. Затова и с идването на Путин част от най-последователните и радикални демократични малцинства застанаха в съпротива.
Но множеството (системните) либерали взеха решение да се приспособяват към Путин, да заемат официално лоялна позиция, само че не престават, все едно нищо не се е случило, да организират демократичния курс. Путин просто показа властта с либералите: предадоха му реализма, военната сфера и външната политика, а за тях останалото - стопанска система, просвета, просвета, обучение.
През 2014 година след присъединението на Крим се случи идващото напредване към суверенитет и натурализъм. И още една вълна либерали, усетили че губят предходните си хегемонистични позиции, се махна от Русия.
СВО и окончателният раздор със Запада
СВО промени доста, само че остава усещане, че все пак желаеме непременно да кажем: “Не, ние сме същински либерали, а вие сте нелиберали. Вие отстъпихте от демократичната народна власт, подкрепяйки нацисткия режим в Киев. А ние сме правилни на демократичните канони. Те включват и антифашизма, а ние се борим с украинския фашизъм, както се изисква от демократичната идеология ”.
Ние и до момента си имаме работа със “суверенния демократизъм ”, т.е. с (противоречивия и обезсърчителен опит) да се съчетаят политическият суверенитет на Руската федерация с световните западни правила.
А проектът на съветските либерали е следният: още по време на провеждането на СВО да запазят властта си над обществото, културата, науката, стопанската система, образованието, тъй че - когато всичко това свърши - те още веднъж да се опитат да показват Русия като „ западна цивилизована развита мощ “, в която демократичната народна власт е непокътната, т.е. тоталитарното ръководство на либералите, даже и в най-трудните времена на тестване. Уж Путин подписа декрет №809 за обичайните полезности (противоположен на демократичните ценности), в Конституцията са импортирани положения за естественото семейство, Бог е упоменат като съображение на съветската история, придвижването на ЛГБТ е неразрешено като екстремистко, описът на непознатите сътрудници се попълня непрекъснато, нова вълна от най-радикални либерали и опозиционери избяга на Запад, съветският народ е разгласен за индивид на историята, Русия за държава-цивилизация.... А демократичната надмощие, както и преди, се резервира в Русия. Тя по този начин е проникнала в обществото ни, че е почнала сама да се възпроизвежда в новите генерации управници, служители, научни и просветителни служащи. Това не е изненадващо - повече от 30 години в Русия на власт остава група тоталитарни либерали, открили способ на самовъзпроизвеждане отпред на страната. И това макар суверенния курс на президента Путин.
Време за филантропичен СМЕРШ
Сега ние влязохме в нов цикъл за преизбирането на Путин като обществен водач. Няма никакви подозрения, че обществото ще го избере единомислещо. Смятайте, че към този момент го е избрало. Все отново той е нашата съществена и единствена вяра за освобождение от демократичното робство, залог за победа във войната и избавител на Русия. Но демократичната тоталитарна фракция не мисли да предава позиции. Тя е подготвена да се бие за тях до край. Не се опасяват от никакви патриотични сили в политиката, не се опасяват от народа (който научават да си мълчи под боязън от сурово наказание), не се опасяват от Бога (те не имат вяра в него или имат вяра в своя - падналия), не се опасяват от въстание.
Но казусът стои много остро: Русия не би трябвало да се обосновава като цивилизация, като полюс в многополюсния свят, като се разчита на демократичната идеология, като се резервира хегемонията на либералите в обществото - на ниво публично съзнание, на ниво културен код. Трябва ни нещо аналогично на Смерш в региона на концепциите и филантропичните парадигми, само че за това очевидно няма нито решителност, нито фрагменти, нито институции, нито готови способени експерти - въпреки всичко образованието в Русия за последните 30 години е водено точно от либерали. Те се застраховат като блокират всеки опит да се излезе отвън рамките на демократичната доктрина. И реализират триумф, трансформирайки филантропичната сфера или в демократична, или в стерилна.
Останките от руските учени и техните способи, теории и доктрини не са опция. Първо, техните подходи са остарели, второ, те самите са ги не запомнили на напреднала възраст, и трето, те въобще не дават отговор на новите цивилизационни условия.
И през цялото това време тоталитарният хайлайф на либералите приготвяше единствено и извънредно свои фрагменти. Либерализмът в най-токсичните му форми прониква в цялата филантропична сфера.
Мнозина ще кажат, че в този момент следват СВО и изборите, а с либералите ще се оправим по-късно. Това е неточност. Вече изтървахме времето. Народът се пробужда, страната би трябвало да се концентрира за победа. Но е просто теоретично невероятно да победим Запада в Украйна и да запазим по едно и също време тоталитарното всевластие на либералите вътре в страната. Докато са тук, даже успеха ще бъде пирова.
Затова и точно в този момент е време да се открие още един фронт - фронт в региона на идеологията, мирогледа, публичното съзнание. Трябва да се постави завършек на тоталитарното владичество на либералите в Русия - на първо място в областите на знанието, науката, образованието, културата, определянето на ценностните основи на възпитанието и развиването.
Превод: В. Сергеев
След края на Съюз на съветските социалистически републики демократичната идеология става преобладаваща в Руската федерация. Още повече, че през цялото време тя закупи тоталитарен темперамент. Обичайно либералите подлагат на критика тоталитаризмът - както десния (националистически), по този начин и левия (социалистически), а самия демократизъм, оприличен (голословно) с “демокрацията ”, се опълчва на всички тоталитарни режими. Но дълбокият мъдрец и ученичка на Хайдегер Хана Аренд проницателно вижда, че тоталитаризмът е свойство на всичките политически идеологии на Новото време, в това число на демократичната народна власт. Либерализмът не е изключение: той е също тоталитарен по своята природа.
Както при всеки тоталитаризъм, приказваме за това, че обособена група от обществото (представляваща известно малцинство) се афишира, че е сякаш „ притежател на универсалната истина “, т.е. познание за всичко, за универсалното. Оттук и тоталитаризмът – от латинското “totalis ”, цялостен, цялостен, цялостен. И тогава, основавайки се на фанатична увереност в непогрешимостта на своята идеология, тя постанова възгледите си на цялото общество. Тоталитарното „ всичко ” елементарно се опълчва на мнението на болшинството или разнообразни идеологически групи, които фактически съществуват в обществото. По предписание ръководещият тоталитарен хайлайф оправдава своята „ справедливост “ с това, че сякаш „ има познания за смисъла на историята “, „ държи в ръцете си ключовете на бъдещето “ и „ работи в името на общото богатство ”. Най-често ролята на подобен „ ключ към бъдещето ” е теорията за напредъка, развиването или императивът за независимост, тъждество и други. Националистическите тоталитарни режими се обръщат към дадена нация или раса, провъзгласявайки превъзходството на едни (тоест себе си) над други. Болшевиките работят в името на „ комунизма “, който ще пристигна в бъдещето, а партийното управление се смята за притежател на пробудено схващане, „ нови хора “. Либералите имат вяра, че капитализмът е венецът на развиването и работят в името на напредъка и глобализацията. Днес към това се прибавят джендър политиката и екологията. „ Ние ви управляваме, тъй като сме прогресивни, пазиме малцинствата и пазиме околната среда. Изпратете ни!
Теория на малцинството и рецензия на болшинството
За разлика от остарялата (например гръцката) народна власт, болшинството и неговото мнение при тоталитарните режими, в това число тоталитарния демократизъм, нямат безусловно никакво значение. Има мотив за това: „ Германците избраха Хитлер с болшинство, което значи, че болшинството не е мотив, то може да направи неверен избор. “ И единствено „ просветеното / пробуденото ” демократично малцинство знае какво е „ вярно ”. Освен това болшинството е съмнително и би трябвало да се държи под непоколебим надзор. Прогресивните малцинства би трябвало да ръководят. А това е директно самопризнание за тоталитаризъм.
Излишно е да се потвърждава тоталитаризма на болшевиките или нацистите, това е нещо явно. Но след успеха над Германия през 1945 година и след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година либерализмът остава единствената и съществена планетарна идеология от тоталитарен вид.
Тоталитарният темперамент на ръководството на демократичните реформатори през 90-те години
Либерализмът пристигна в Русия тъкмо в тази форма – като надмощие на прозападните демократични малцинства, „ реформатори “. Те убедиха Елцин, който не разбираше доста света към себе си, че няма опция на тяхната позиция. Управляващият демократичен хайлайф, състоящ се от олигарси и мрежа от американски сътрудници на въздействие, както и корумпирани висши служители от края на Съветския съюз, образува основата на „ фамилията “.
От самото начало те управляваха с тоталитарни способи. Така през 1993 година демократичното въстание на Дома на препоръките беше потушено със мощ. Либералният Запад изцяло поддържа разстрела на Народното събрание. В края на краищата това се изискваше от „ напредъка “ и „ придвижването към независимост “.
След изборите за Дума през 1993 година дясната опозиционна ЛДПР завоюва, само че беше приравнена към „ маргиналисти “ и „ екстремисти “. Мнозинството нямаше значение в очите на „ фамилията “. Жириновски първо беше разгласен за „ Хитлер “, а по-късно редуциран до статута на смешник, който оказва помощ да се изпусне парата (тоест да ръководи еднолично и неотлъчно над народ, който е изцяло неудовлетворен и не утвърждава главния демократичен курс).
През 1996 година изборите са извоювани от други (този път леви) опозиционери – Комунистическата партия на Руската федерация. За следващ път ръководещият демократичен хайлайф, представляващ малцинство, не видя това. „ Мнозинството може да бърка “, твърди това малцинство и продължава да господства, разчитайки на демократична идеология, която не обръща внимание на нищо.
Либерализмът е открил своите правила в политиката, стопанската система, философията, социологията, антропологията, правото, етнологията, културологията, политическите науки и други Всички филантропични дисциплини бяха изцяло завладени от либералите и следени от Запада посредством система от рейтинги, научни изявления, показатели на цитиране и други критерии. Оттук освен Болонската система и въвеждането на матурите, само че най-важното – наличието на самите научни дисциплини.
Реализмът на Путин против демократичната надмощие
Идването на Путин на власт промени обстановката само с това, че привнесе правилото на суверенитета, т.е. на политическия натурализъм. Това не можеше да не повлияе на общата конструкция на либерализма в Русия, тъй като демократичната догматика отхвърля въобще суверенитета и се застъпва за това националните страни да бъдат отстранени и интегрирани в наднационалната конструкция на международното държавно управление. Затова и с идването на Путин част от най-последователните и радикални демократични малцинства застанаха в съпротива.
Но множеството (системните) либерали взеха решение да се приспособяват към Путин, да заемат официално лоялна позиция, само че не престават, все едно нищо не се е случило, да организират демократичния курс. Путин просто показа властта с либералите: предадоха му реализма, военната сфера и външната политика, а за тях останалото - стопанска система, просвета, просвета, обучение.
През 2014 година след присъединението на Крим се случи идващото напредване към суверенитет и натурализъм. И още една вълна либерали, усетили че губят предходните си хегемонистични позиции, се махна от Русия.
СВО и окончателният раздор със Запада
СВО промени доста, само че остава усещане, че все пак желаеме непременно да кажем: “Не, ние сме същински либерали, а вие сте нелиберали. Вие отстъпихте от демократичната народна власт, подкрепяйки нацисткия режим в Киев. А ние сме правилни на демократичните канони. Те включват и антифашизма, а ние се борим с украинския фашизъм, както се изисква от демократичната идеология ”.
Ние и до момента си имаме работа със “суверенния демократизъм ”, т.е. с (противоречивия и обезсърчителен опит) да се съчетаят политическият суверенитет на Руската федерация с световните западни правила.
А проектът на съветските либерали е следният: още по време на провеждането на СВО да запазят властта си над обществото, културата, науката, стопанската система, образованието, тъй че - когато всичко това свърши - те още веднъж да се опитат да показват Русия като „ западна цивилизована развита мощ “, в която демократичната народна власт е непокътната, т.е. тоталитарното ръководство на либералите, даже и в най-трудните времена на тестване. Уж Путин подписа декрет №809 за обичайните полезности (противоположен на демократичните ценности), в Конституцията са импортирани положения за естественото семейство, Бог е упоменат като съображение на съветската история, придвижването на ЛГБТ е неразрешено като екстремистко, описът на непознатите сътрудници се попълня непрекъснато, нова вълна от най-радикални либерали и опозиционери избяга на Запад, съветският народ е разгласен за индивид на историята, Русия за държава-цивилизация.... А демократичната надмощие, както и преди, се резервира в Русия. Тя по този начин е проникнала в обществото ни, че е почнала сама да се възпроизвежда в новите генерации управници, служители, научни и просветителни служащи. Това не е изненадващо - повече от 30 години в Русия на власт остава група тоталитарни либерали, открили способ на самовъзпроизвеждане отпред на страната. И това макар суверенния курс на президента Путин.
Време за филантропичен СМЕРШ
Сега ние влязохме в нов цикъл за преизбирането на Путин като обществен водач. Няма никакви подозрения, че обществото ще го избере единомислещо. Смятайте, че към този момент го е избрало. Все отново той е нашата съществена и единствена вяра за освобождение от демократичното робство, залог за победа във войната и избавител на Русия. Но демократичната тоталитарна фракция не мисли да предава позиции. Тя е подготвена да се бие за тях до край. Не се опасяват от никакви патриотични сили в политиката, не се опасяват от народа (който научават да си мълчи под боязън от сурово наказание), не се опасяват от Бога (те не имат вяра в него или имат вяра в своя - падналия), не се опасяват от въстание.
Но казусът стои много остро: Русия не би трябвало да се обосновава като цивилизация, като полюс в многополюсния свят, като се разчита на демократичната идеология, като се резервира хегемонията на либералите в обществото - на ниво публично съзнание, на ниво културен код. Трябва ни нещо аналогично на Смерш в региона на концепциите и филантропичните парадигми, само че за това очевидно няма нито решителност, нито фрагменти, нито институции, нито готови способени експерти - въпреки всичко образованието в Русия за последните 30 години е водено точно от либерали. Те се застраховат като блокират всеки опит да се излезе отвън рамките на демократичната доктрина. И реализират триумф, трансформирайки филантропичната сфера или в демократична, или в стерилна.
Останките от руските учени и техните способи, теории и доктрини не са опция. Първо, техните подходи са остарели, второ, те самите са ги не запомнили на напреднала възраст, и трето, те въобще не дават отговор на новите цивилизационни условия.
И през цялото това време тоталитарният хайлайф на либералите приготвяше единствено и извънредно свои фрагменти. Либерализмът в най-токсичните му форми прониква в цялата филантропична сфера.
Мнозина ще кажат, че в този момент следват СВО и изборите, а с либералите ще се оправим по-късно. Това е неточност. Вече изтървахме времето. Народът се пробужда, страната би трябвало да се концентрира за победа. Но е просто теоретично невероятно да победим Запада в Украйна и да запазим по едно и също време тоталитарното всевластие на либералите вътре в страната. Докато са тук, даже успеха ще бъде пирова.
Затова и точно в този момент е време да се открие още един фронт - фронт в региона на идеологията, мирогледа, публичното съзнание. Трябва да се постави завършек на тоталитарното владичество на либералите в Русия - на първо място в областите на знанието, науката, образованието, културата, определянето на ценностните основи на възпитанието и развиването.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ