Ако ЕС приеме шестте страни от Западните Балкани, в Европа

Ако Европейски Съюз одобри шестте страни от Западните Балкани, в Европа няма да има повече сиви зони, сподели през днешния ден на конференция в Сараево немската външна министърка Аналена Бербок, представена от босненската национална телевизия БХРТ.

Беброк дойде нощес на публично посещаване в Босна, откакто през вчерашния ден бе в Черна гора, където изрази поддръжката на Германия за европейския път на Подгорица.

След диалог през днешния ден в Сараево с министъра на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович Бербок уточни, че визитата ѝ се случва в решителен миг по пътя на Босна към Европейски Съюз. 

“Страната е на решителен кръстопът. Има моменти в историята, когато би трябвало да се употребява опцията. Очакваме отчета на Европейската комисия, който ще оцени напредъка по пътя към започване на договарянията за присъединение “, сподели Бербок.

Босна и Херцеговина получи статут на страна претендент за участие в Европейски Съюз през 2022, а в края на 2023 година получи условна „ зелена светлина “ за започване на договаряния, когато бъде реализирано нужното ниво на сходство с критериите за участие. Европейската комисия ще би трябвало да осведоми за това Европейския съвет до март 2024 г. 

По думите й напредъкът по пътя към участие в Европейски Съюз е вероятен единствено в случай че бързо бъдат осъществени нужните промени, като значима част от този " пъзел " е приемането на закона против прането на пари и финансирането на тероризма.

Посочвайки, че Германия желае Босна да " влезе в Европейски Съюз като цяла страна ”, Бербок означи, че многообразието на страната може да бъде благосъстоянието на Европейски Съюз, чието мото е " единение в многообразието ".

„ Ето за какво Босна и Херцеговина е предопределена за това и се надявам, че в края на март ще вземем на европейско равнище такова решение “, добави немският министър.

След междуетническата война в Босна 1992-1995 година според изискванията на Дейтънското спокойно съглашение страната бе разграничена на две полуавтономни елементи - Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете елементи са свързани посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация. 

„ В Европа не би трябвало да има сиви зони. Видяхме през миналите години, за което Европейски Съюз също носи отговорност, че разширението беше сложено на назад във времето и видяхме какво значи това. Не укрепвахме дружно европейския континент. Ето за какво желая шестте страни от Западните Балкани да могат да се причислят към Европейски Съюз, само че за това би трябвало да се основат предпоставки “, сподели Бербок.

По думите ѝ разширяването със Западните Балкани е “геополитическа нужда ”.

Босна и Херцеговина и Черна гора, дружно с Албания, Сърбия, Република Северна Македония и Косово образуват така наречен район Западни Балкани. 

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович съобщи, че визитата на немския министър е значимо обръщение към жителите на Босна и че значи продължение на положителното съдействие сред двете страни.

Той сподели още, че Германия е един от най-важните стопански сътрудници на Босна и Херцеговина от доста години и че поддръжката на Германия за европейския път на страната е доста значима.

Конкретните оферти, които имаме на масата на Европейски Съюз във връзка с консолидираното на нашия пазар в огромния европейски пазар, големия пакет подкрепа за Западните Балкани са образци, че Европейски Съюз в действителност отваря необятно вратата в този миг, сподели Конакович.

Бербок беседва през днешния ден в Сараево и с Кристиан Шмит, висшия представител на интернационалната общественост в страната, който следи за запазването на мира в Босна.

Шмит благодари на Германия за поддръжката за Босна.

Заедно ще продължим да работим за дълготраен мир и непоклатимост в Босна и на Западните Балкани. Върховенството на закона би трябвало да бъде в центъра на всички старания, се показва в известие в профила на службата на висшия представител в „ Екс “.

Вицепремиерът и министър на външните работи на Италия Антонио Таяни Антонио Таяни – италиански политик, от януари 2017 година ръководител на Европейския парламент и министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг бяха на посещение в Сараево през вчерашния ден, отбелязва Българска телеграфна агенция.