Черна гора – последната крепост на лятото на Балканите
Ако до есента не сте съумели да си вземете отпуск и да отидете на море, не се ядосвайте – още не сте пропуснали годината. В западните околности на Балканския полуостров слънцето, издигнато над величествени планини, продължава да грее като през август; морето е по-топло от чай, а плажовете, оградени с палми, са цялостни с хора чак до края на октомври.
В дните, когато у нас падат слани и даже най-коравите купонджии почват да мислят за сметки за парно, по адриатическите крайбрежия на Черна гора лятото е още в разгара си. Държавата с към 14 000 кв. км повърхност и население малко над 600 000 души – колкото Бургас и Варна дружно, се намира на почти 700 км югозападно от България. Не е късо разстояние, само че красивата природата и опцията за отдих на непознато, цялостно с естествени и исторически забележителности място, (при това измежду хора, с които се разбираш съвсем на родния си език) сигурно си заслужава дългото пътешестване. След прекосяването на прилежаща Сърбия пътят към Адриатика се извива по скатовете на високи планини и през гори, в които сякаш в никакъв случай не е стъпвал човешки крайник.
На затворения остров Свети Стефан са отдъхвали Карло Понти и София Лорен, Боби Фишер и Кърк Дъглас, а Клаудия Шифър има вила. Наемът на някои вили на острова стига до 1500 $ дневно.
Асфалтът се промушва като конец през иглените уши на тунели и пълзи по ръба на дълбоки до 2000 метра клисури, на дъното на които едвам шават реки, цялостни повече с камъни, в сравнение с с вода. Шосето се катери съвсем до върховете, от които облаците изскачат като пара от вулкан, а след това се спуска в подножието на гористите масиви, като че ли в дъното на голям зелен котел. Черногорци несъмнено ценят най-голямото си благосъстояние – неповторимата си природа, и по тази причина даже в конституцията си са записали, че с изключение на демократична страната им е и екологично чиста. Макар че не рядко на метри от смайващите пейзажи се простират крайпътни сметища, а край всяка отбивка се извисяват купища отсечени дърва.
След туризма дърводобивът и дървообработването са измежду главните промишлени действия в планинската страна, повече от половината територия на която е покрита с гори. Малкото обработваеми земи и реките в Черна гора обаче са опазени от индустриално замърсяване и обезпечават на „ планинците “ и гостите им чисти и вкусни плодове, зеленчуци, месо и риба, които пълнят пазарите и заведенията по адриатическото крайбрежие. Бреговата линия на Черна гора, простряла се под сенките на планините, е дълга 293 км, от които 73 км заемат плажовете. Повечето от тях обаче не са покрити със златист пясък, а са по-скоро линии от камъни и скали. Но подредените върху тях шезлонги и чадъри – постоянно безвъзмездни, в композиция с чистото и плитко море обезпечават благоприятни условия за превъзходен отдих.
Съчетанието от море, планини, средиземноморска архитектура и балканско гостолюбие е трансформирало Будванската Ривиера в международна туристическа дестинация.
Сред най-предпочитаните морски курорти на Черна гора е Будва – град с богата история и просвета, 13 000 души население и 35 плажа, известни повече като „ Будванската Ривиера ”. Слънцето, хванато крепко в шепите на планинските върхове, стартира да грее крепко още от ранна заран и бреговите линии са цялостни с хора чак до залез. Морската вода е с висока соленост и даже без умения на плувец човек може да се крепи на повърхността като плувка на въдица. Но пък излиза от вълните по-осолен и от риба, готова за скара. Край плажовете се простират безчет заведения – от редови кръчми до изискани заведения за хранене и лъскави нощни заведения, в които купонът гръмва чак към среднощ и продължава до зори. Кухнята на черногорците е комбинация от балканските и адриатическите усети и да не се седне вечер на маса край морето за всеки екскурзиант е неприемливо провинение. Сред най-търсените блюда са „ Роштиль ” – ароматна скара, и морските блага.
Цените са съгласно джоба на всеки – човек може да остави една заплата в елитно заведение, само че може да се почерпи и в плажна бирария – където „ точеното питие ” е 2-3 евро, рибните блага – 12-15 евро, а парче пица – 1,50 евро. Непременно би трябвало да се опитат и черногорските виновност – „ църното “ „ Вранац ” и бялото „ Крстач ”, което се пие „ шприцер ” – с газирана вода и бучка лед. След жарките часове на плажа денят приключва с глътки студ и забавление под звездите, огледани в Адриатика. В черногорските курорти не са проблем и нощувките – всеки може да си откри от елементарна стая чартърен до апартамент в първокласните хотели, които никнат в последните години като гъби из Будва, Котор и другите морски курорти.
Част от хотелите и заведенията за хранене по черногорската Адриатика към момента са запазили и духа на социализма – скромна и не добре подържана конюнктура, а тук-там и веселяшко-небрежно отношение на личния състав към гостите. Не е изключено сервитьорът да обърка нещо в сметката / в своя изгода, естествено/, само че пък бързо ще поправи грешката, ще те назова „ брато ” и даже може да ти изпее и ария. Въобще черногорците са гостолюбив, радостен и трудолюбив народ. Макар че в балканския фолклор им е отредена ролята на най-големите лентяи. Те обаче са трансформирали това в бизнес и с мигане продават по крайбрежните магазинчета чаши, чинии и магнити с 10-те „ черногорски Божи заповеди ”, измежду които е прозрението, че бог е основал индивида, а индивидът – леглото и упътването „ Ако ти се доработи – седни, почакай и ще ти мине! ”.
Но митът за черногорския мързел май е тъкмо толкоз правилен, колкото и изказванията, че българите сме най-големите полови спортисти и пиячи, сърбите – най-великите юнаци, а гърците – лукави византийци. Мързеливи или не, черногорците са покрили със стотици градежи страната си – от планинските върхове до морската простор. Навсякъде се подвигат нови къщи, разкриват се предприятия, строят се грамадни хотели, част от които са съвсем завладяни от руснаци.
Може би в духа на балканско съдействие няма да е неприятно черногорците да погледнат бетонната дисхармония по българското Черноморие, с цел да не съсипят прелестната си природа, разясняват отдъхвали на Будванската Ривиера нашенци.
Много съкровища крие и прилежащият Котор. Дълги 4 км и високи до 260 м крепостни стени, кули, бастиони и врати обкръжават Стария град, който е включен с музеите и черквите си в листата на ЮНЕСКО. В Которския залив е и остовът „ Богородица от скалата ”, построен камък по камък от локални поданици и моряци, които намерили лика на Божата майка измежду морето. Островът „ Свети Стефан ” пък е място за отдих на международни звезди като София Лорен и Клаудия Шифър. Но е затворен за посетители…И без да види звезди обаче човек натрупа ярки мемоари от Черногорската Ривиера. Заради които даже дългият път през планините не тежи, а се трансформира в част от едно незабравимо премеждие.
В дните, когато у нас падат слани и даже най-коравите купонджии почват да мислят за сметки за парно, по адриатическите крайбрежия на Черна гора лятото е още в разгара си. Държавата с към 14 000 кв. км повърхност и население малко над 600 000 души – колкото Бургас и Варна дружно, се намира на почти 700 км югозападно от България. Не е късо разстояние, само че красивата природата и опцията за отдих на непознато, цялостно с естествени и исторически забележителности място, (при това измежду хора, с които се разбираш съвсем на родния си език) сигурно си заслужава дългото пътешестване. След прекосяването на прилежаща Сърбия пътят към Адриатика се извива по скатовете на високи планини и през гори, в които сякаш в никакъв случай не е стъпвал човешки крайник.
На затворения остров Свети Стефан са отдъхвали Карло Понти и София Лорен, Боби Фишер и Кърк Дъглас, а Клаудия Шифър има вила. Наемът на някои вили на острова стига до 1500 $ дневно. Асфалтът се промушва като конец през иглените уши на тунели и пълзи по ръба на дълбоки до 2000 метра клисури, на дъното на които едвам шават реки, цялостни повече с камъни, в сравнение с с вода. Шосето се катери съвсем до върховете, от които облаците изскачат като пара от вулкан, а след това се спуска в подножието на гористите масиви, като че ли в дъното на голям зелен котел. Черногорци несъмнено ценят най-голямото си благосъстояние – неповторимата си природа, и по тази причина даже в конституцията си са записали, че с изключение на демократична страната им е и екологично чиста. Макар че не рядко на метри от смайващите пейзажи се простират крайпътни сметища, а край всяка отбивка се извисяват купища отсечени дърва.
След туризма дърводобивът и дървообработването са измежду главните промишлени действия в планинската страна, повече от половината територия на която е покрита с гори. Малкото обработваеми земи и реките в Черна гора обаче са опазени от индустриално замърсяване и обезпечават на „ планинците “ и гостите им чисти и вкусни плодове, зеленчуци, месо и риба, които пълнят пазарите и заведенията по адриатическото крайбрежие. Бреговата линия на Черна гора, простряла се под сенките на планините, е дълга 293 км, от които 73 км заемат плажовете. Повечето от тях обаче не са покрити със златист пясък, а са по-скоро линии от камъни и скали. Но подредените върху тях шезлонги и чадъри – постоянно безвъзмездни, в композиция с чистото и плитко море обезпечават благоприятни условия за превъзходен отдих.
Съчетанието от море, планини, средиземноморска архитектура и балканско гостолюбие е трансформирало Будванската Ривиера в международна туристическа дестинация. Сред най-предпочитаните морски курорти на Черна гора е Будва – град с богата история и просвета, 13 000 души население и 35 плажа, известни повече като „ Будванската Ривиера ”. Слънцето, хванато крепко в шепите на планинските върхове, стартира да грее крепко още от ранна заран и бреговите линии са цялостни с хора чак до залез. Морската вода е с висока соленост и даже без умения на плувец човек може да се крепи на повърхността като плувка на въдица. Но пък излиза от вълните по-осолен и от риба, готова за скара. Край плажовете се простират безчет заведения – от редови кръчми до изискани заведения за хранене и лъскави нощни заведения, в които купонът гръмва чак към среднощ и продължава до зори. Кухнята на черногорците е комбинация от балканските и адриатическите усети и да не се седне вечер на маса край морето за всеки екскурзиант е неприемливо провинение. Сред най-търсените блюда са „ Роштиль ” – ароматна скара, и морските блага.
Цените са съгласно джоба на всеки – човек може да остави една заплата в елитно заведение, само че може да се почерпи и в плажна бирария – където „ точеното питие ” е 2-3 евро, рибните блага – 12-15 евро, а парче пица – 1,50 евро. Непременно би трябвало да се опитат и черногорските виновност – „ църното “ „ Вранац ” и бялото „ Крстач ”, което се пие „ шприцер ” – с газирана вода и бучка лед. След жарките часове на плажа денят приключва с глътки студ и забавление под звездите, огледани в Адриатика. В черногорските курорти не са проблем и нощувките – всеки може да си откри от елементарна стая чартърен до апартамент в първокласните хотели, които никнат в последните години като гъби из Будва, Котор и другите морски курорти.
Част от хотелите и заведенията за хранене по черногорската Адриатика към момента са запазили и духа на социализма – скромна и не добре подържана конюнктура, а тук-там и веселяшко-небрежно отношение на личния състав към гостите. Не е изключено сервитьорът да обърка нещо в сметката / в своя изгода, естествено/, само че пък бързо ще поправи грешката, ще те назова „ брато ” и даже може да ти изпее и ария. Въобще черногорците са гостолюбив, радостен и трудолюбив народ. Макар че в балканския фолклор им е отредена ролята на най-големите лентяи. Те обаче са трансформирали това в бизнес и с мигане продават по крайбрежните магазинчета чаши, чинии и магнити с 10-те „ черногорски Божи заповеди ”, измежду които е прозрението, че бог е основал индивида, а индивидът – леглото и упътването „ Ако ти се доработи – седни, почакай и ще ти мине! ”.
Но митът за черногорския мързел май е тъкмо толкоз правилен, колкото и изказванията, че българите сме най-големите полови спортисти и пиячи, сърбите – най-великите юнаци, а гърците – лукави византийци. Мързеливи или не, черногорците са покрили със стотици градежи страната си – от планинските върхове до морската простор. Навсякъде се подвигат нови къщи, разкриват се предприятия, строят се грамадни хотели, част от които са съвсем завладяни от руснаци.
Може би в духа на балканско съдействие няма да е неприятно черногорците да погледнат бетонната дисхармония по българското Черноморие, с цел да не съсипят прелестната си природа, разясняват отдъхвали на Будванската Ривиера нашенци.
Много съкровища крие и прилежащият Котор. Дълги 4 км и високи до 260 м крепостни стени, кули, бастиони и врати обкръжават Стария град, който е включен с музеите и черквите си в листата на ЮНЕСКО. В Которския залив е и остовът „ Богородица от скалата ”, построен камък по камък от локални поданици и моряци, които намерили лика на Божата майка измежду морето. Островът „ Свети Стефан ” пък е място за отдих на международни звезди като София Лорен и Клаудия Шифър. Но е затворен за посетители…И без да види звезди обаче човек натрупа ярки мемоари от Черногорската Ривиера. Заради които даже дългият път през планините не тежи, а се трансформира в част от едно незабравимо премеждие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ