Мизофония – когато мляскането предизвиква гняв
Ако постоянно се случва звукът от подсмърчане, мляскане, сърбане, ромолене или мънкане да ви изважда отвън надзор , то значи сте измежду страдащите от мизофония .
Състоянието е разпознато през 2000 година, само че до момента не е било изследвано в дълбочина. Раздразнението, което хората изпитват, се възприемаше като специфичност на характера , а не като нещо, което има физиологично или анатомично измерение.
Според проучване от 2014 година цели 20% от международното население страда от мизофония, а съгласно друго проучване - от 2015 година, то е обвързвано с обсесивно-компулсивното разстройство и с тревогата, и би трябвало да бъде обсъждано като независимо " заболяване ".
Но предходната година екип учени от Университета на Нюкасъл, откриха промени в мозъка на страдащите от положението, което отхвърля обвиняването, че те просто преиграват .
В проучването са взели присъединяване 20 доброволци, които настояват, че имат мизофония, и 22-ма, които нямат (контролна група). Те е трябвало да слушат три вида звуци: неутрални , повтарящи се звуци, като този от вряща вода в чайник; дразнещи звуци, като рев на бебе, и звуци, за които е открито, че провокират непоносимостта на мизофоните - " предизвикващи " звуци, като дишане или шумно дъвчене.
Отчитани са били неврологичните и психичните им отговори към всеки вид тон, след което били съпоставени. Учените открили, че и двете групи доброволци - мизофоните и контролната група, възприемат еднообразно неутралните и дразнещите звуци , само че предизвикващите звуци повишили пулса и електропроводимостта на кожата при мизофоните .
Освен това, при тях се следила и нараснала интензивност в разнообразни области от мозъка , в това число такива, които дават отговор за оправянето с страстите, както и някои други физиологични разлики.
Установените разлики водят до извода, че мозъкът на страдащия от мизофония се затруднява да управлява вярно преноса на информация , обвързвана с избрани звуци, и провокира доста мощно неспокойствие и яд, тъй като я предава към области, които обикновено се задействат при опасност .
Състоянието е разпознато през 2000 година, само че до момента не е било изследвано в дълбочина. Раздразнението, което хората изпитват, се възприемаше като специфичност на характера , а не като нещо, което има физиологично или анатомично измерение.
Според проучване от 2014 година цели 20% от международното население страда от мизофония, а съгласно друго проучване - от 2015 година, то е обвързвано с обсесивно-компулсивното разстройство и с тревогата, и би трябвало да бъде обсъждано като независимо " заболяване ".
Но предходната година екип учени от Университета на Нюкасъл, откриха промени в мозъка на страдащите от положението, което отхвърля обвиняването, че те просто преиграват .
В проучването са взели присъединяване 20 доброволци, които настояват, че имат мизофония, и 22-ма, които нямат (контролна група). Те е трябвало да слушат три вида звуци: неутрални , повтарящи се звуци, като този от вряща вода в чайник; дразнещи звуци, като рев на бебе, и звуци, за които е открито, че провокират непоносимостта на мизофоните - " предизвикващи " звуци, като дишане или шумно дъвчене.
Отчитани са били неврологичните и психичните им отговори към всеки вид тон, след което били съпоставени. Учените открили, че и двете групи доброволци - мизофоните и контролната група, възприемат еднообразно неутралните и дразнещите звуци , само че предизвикващите звуци повишили пулса и електропроводимостта на кожата при мизофоните .
Освен това, при тях се следила и нараснала интензивност в разнообразни области от мозъка , в това число такива, които дават отговор за оправянето с страстите, както и някои други физиологични разлики.
Установените разлики водят до извода, че мозъкът на страдащия от мизофония се затруднява да управлява вярно преноса на информация , обвързвана с избрани звуци, и провокира доста мощно неспокойствие и яд, тъй като я предава към области, които обикновено се задействат при опасност .
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ