Отглеждане на Акбаш вкъщи
Акбаш е порода кучета, водеща началото си от Турция. Предполага се, че тя е селектирана по тези земи още преди доста епохи, като най-вероятно във вените на кучетата тече кръв на мастифи и хрътки.
Още от Древността акбашите се употребяват като работни кучета. С мощното си тяло и сериозен характер тези кучета са се потвърдили като виновни охранители на стада, пазачи на парцели и правилни компаньони. Представителите на тази порода са успявали да опазят от вълци освен овце и кози, само че даже коне, лами и щрауси.
Акбашът може да доближи височина от 75 сантиметра, а тежестта му постоянно надминава 50 кг. Тялото на кучето е мощно, с добре развита мускулатура. То е покрито със относително гъста четина, която може да бъде и дълга, и къса. Обагрена е в бяло.
Акбашът е доброжелателно, чинно, прочувствено и доста лоялно към притежателя си куче, което е основано, с цел да извършва задания.
Заради изключителната си страст и свободолюбивост обаче е склонно да демонстрира безчинство в ранна възраст. Но с подобаващото образование то съумява да разбере по какъв начин би трябвало да се държи.
Отглеждане на акбаш в къща
Акбашът е куче, което ще се усеща най-добре, в случай че може да живее във плантация, където да охранява стада с добитък. Но това напълно не значи, че той не е подобаващ и за дворно куче. Постъпил на двора, ще оглежда за натрапници и ще алармира за тях.
Имайте поради, че даже и кучето да бъде отглеждано навън, то отново ще има потребност от внимание и извършване на команди и задания. Тези четириноги имат естествена потребност да са в помощ на човек и в случай че не извършват никакви отговорности, няма да се усещат щастливи.
Тъй като могат да доближат забележителни размери, е добре, когато ги отглеждате свободни на двора, домът ви да е заобиколен от висока ограда.
В противоположен случай могат да прескочат ниските ограждения и да се озоват на открито. Въпреки че представителите на тази порода нямат навика да атакуват хора без причина, те постоянно могат да изплашат някого и да ви навлекат проблеми със съседите.
По отношение на климата кучето няма кой знае какви желания. За да се усеща прелестно вашият домакински любим, е задоволително да му осигурите огромна кучешка къщурка, в която да се крие при потребност.
Тя би трябвало да се ситуирана нито на прекомерно слънчево място, нито на прекомерно сенчесто. През лятото към нея постоянно би трябвало да има студена вода, с цел да се разхлаждат дългокосместите екземпляри.
Отглеждане на акбаш в апартамент
Независимо от гигантските си размери това куче може да се приспособява и към по-малки жилища, защото не е от най-енергичните и игриви песове. За разлика от дребосъци като джак ръсел териер той няма потребност да тича толкоз доста и да му се измислят всевъзможни игри и занимания.
Това го прави подобаваща порода за хората, които не са фенове на спорта и дългите разходки. Дори и две къси излизания дневно ще обезпечат успокоение на вашия голям другар. Разбира се заради огромните си размери постоянно има заплаха кучето несъзнателно да бутне някакъв предмет отнякъде и да го счупи.
Друга специфичност на кучето, която може да породи проблеми, е падащата му четина. От друга страна, животното е уместно за развъждане в апартамент заради обстоятелството, че няма мощна естествена миризма, каквато е присъща за други негови роднини.
Акбаш и други домашни любимци
Акбаш е измежду кучетата, които с малко човешка помощ могат да се научат да се държат добре с останалите домашни любимци, в това число други кучета и котки. Когато се отглежда като овчарско куче, то наглежда поверените му добичета и даже може да прояви майчински инстинкт.
При акбаши, които не се третират като овчарски кучета, е доста значима социализацията. Ако върху нея не е поработено задоволително, кучето ще изпитва компликация при общуването с други представители на животинския свят и ще ги позволява по-трудно до себе си.
Акбаш и дете
Всеобщо мнение е, че акбашът е доброжелателно и приветливо създание, което може да извърши отлично ролята на придружител. Въпреки че това куче не е измежду най-активните, то би се радвало да прекарва време с децата и да става обект на техните милувки.
Същевременно песът не просто ще си играе с тях, само че ще ги и следи. При съществуване на заплаха този исполин ще направи всичко допустимо, с цел да отбрани детето.
Все отново би трябвало да се има поради, че прекомерно дребни деца не би трябвало да се оставят напълно сами в компанията на кучето, защото съществува риск да не схванат вярно неговите страсти и да се изплашат.
