Българската православна църква винаги е била съпричастна към приемната грижа и отношението към детето, каза отец Михаил
Нашата Българска православна черква като една духовна майка постоянно е била съпричастна към приемната грижа и отношението към детето. Един от главните постулати на нашата религия са Христовите думи – „ оставете децата да дохождат при мен “. Това сподели архиерейският наместник на Самоковската духовна околия, ставрофорен иконом Михаил Колев по време на по на Българската телеграфна организация (БТА) и Агенция за обществено подкрепяне (АСП). Срещата диалог се състоя в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Самоков.
Отец Михаил благодари на Българската телеграфна организация за полемиките, които провежда. Свещеникът сподели, че е останал сюрпризиран от желанието на държавните органи приемната грижа да се развива. „ Останах сюрпризиран от това, че България разполага с нужните експерти, които във всяко едно отношение могат да оказват своята способена помощ “, сподели още той.
Архиерейският наместник уточни, че за жалост може да се установи наклонност на понижаване на желанието за изложение на приемна грижа от страна на фамилиите. „ Лично моето мнение е, че несъмнено се нуждаем от информативна акция от доста по-широк мащаб във всички пластове на обществото във всички институции, които носим отговорност за нашите деца “, добави отец Михаил.
По думите му приемната грижа не е специалност, административно обвързване и приемане на някакъв ангажимент, за който можеш да плануваш времето си от понеделник до петък или от началото да края на работния ден. „ Тук става въпрос за една заложба, за един гений. Тук става въпрос за психика и за отношение, тъй като даже страната в нейния административен запас да предложи всичко, което е належащо, въпреки всичко остава другият доста значим детайл – фамилията, което да е стигнало до разсъждението, визията и да е до оптималната степен до това, което му следва “, сподели още отец Михаил.
Той добави, че истината е двупосочна – колкото едно семейство е належащо за децата, които ще възпита и обезпечи нужни условия за личностно израстване, толкоз е и изгодата за самите приемни родители от децата. „ Процесът е доста богат. Много двустранен, само че в последна сметка всичко това носи една невероятна последователност, която колкото и да приказваме за нея тя би трябвало да се изпита, с цел да може да се почувства, сподели отец Михаил.
Българската православна черква постоянно е била с отношение в тази проблематика обратно в предишното, уточни той и добави, че България минава през свои исторически превратности от най-новата си история. „ Град Самоков не прави разлика в това отношение. Нещата стартират с едни далечни събития от Априлското въстание, когато 27 деца, останали без родители в резултат на клането в Батак и Перущица, са ориентирани от самоковския митрополит Доситей за намирането на техни приемни домове измежду самоковските фамилии “, сподели още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
По думите му те са били осиновени и самоковци са се грижели за тях. Той добави, че тази наклонност е била постоянно жива и присъствена в съзнанието на българското семейство, на мъжа и дамата, които имат визия за своя взаимен живот. Тази визия постоянно е била положена върху основата на християнството. „ Днес църквата е разграничена от страната, само че това никога не значи, че те не са една единна заварка, която има отношение към обществото и неговите проблеми “, добави още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Той сподели, че за детето е доста значимо духовното развиване. „ Аз забелязах, че всичко стартира и приключва с думата „ обич “. Започва с най-дълбокия сантимент, с най-голямата мощ, която Бог е вложил в душата на всеки един от нас “, уточни отецът.
По думите му ролята и мястото на църквата в този развой е с нужния поклон, както и с признателност към институциите и към „ хората герои “ – приемните фамилии. „ Тяхната битка се показва в два стадия. Голямата битка е в това да преодолееш себе си и своето, и да приемеш още някой, само че разбирам, че и тази битка има и втори стадий – да позволиш да те допре, тогава, когато връзките и любовта са достигнали най-силната точка “, сподели отец Михаил.
Българската православна черква може и е задължена да оказва своята нужна поддръжка за духовното израстване и създаване на полезности, които няма да трансфорат просто детето в един младеж или младеж, а ще се опитат да го трансфорат в една персона, която да носи в себе си мощ, сподели още отецът. Той уточни, че не може човек постоянно да бъде до децата си, без значение дали са биологични или не, а те все в миналото ще останат сами в живота. „ Нашата огромна цел и предпочитание е те да имат своята пътеводна светлина и самите те да могат да дават от себе си. Точно това православната черква може да направи и прави там, където има опция. Тя в действителност преподава какъв брой е значима духовната грижа за детския светоглед – основаването на детския мир, възпитаването във религия и добродетели, добави архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Отец Михаил пожела на приемните родители да не престават и заразяват със своя образец. По думите му институциите и обществото би трябвало да схванат, че това не е официално административно обвързване, а едно естествено предопределение във всяко едно човешко сърце.
Отец Михаил благодари на Българската телеграфна организация за полемиките, които провежда. Свещеникът сподели, че е останал сюрпризиран от желанието на държавните органи приемната грижа да се развива. „ Останах сюрпризиран от това, че България разполага с нужните експерти, които във всяко едно отношение могат да оказват своята способена помощ “, сподели още той.
Архиерейският наместник уточни, че за жалост може да се установи наклонност на понижаване на желанието за изложение на приемна грижа от страна на фамилиите. „ Лично моето мнение е, че несъмнено се нуждаем от информативна акция от доста по-широк мащаб във всички пластове на обществото във всички институции, които носим отговорност за нашите деца “, добави отец Михаил.
По думите му приемната грижа не е специалност, административно обвързване и приемане на някакъв ангажимент, за който можеш да плануваш времето си от понеделник до петък или от началото да края на работния ден. „ Тук става въпрос за една заложба, за един гений. Тук става въпрос за психика и за отношение, тъй като даже страната в нейния административен запас да предложи всичко, което е належащо, въпреки всичко остава другият доста значим детайл – фамилията, което да е стигнало до разсъждението, визията и да е до оптималната степен до това, което му следва “, сподели още отец Михаил.
Той добави, че истината е двупосочна – колкото едно семейство е належащо за децата, които ще възпита и обезпечи нужни условия за личностно израстване, толкоз е и изгодата за самите приемни родители от децата. „ Процесът е доста богат. Много двустранен, само че в последна сметка всичко това носи една невероятна последователност, която колкото и да приказваме за нея тя би трябвало да се изпита, с цел да може да се почувства, сподели отец Михаил.
Българската православна черква постоянно е била с отношение в тази проблематика обратно в предишното, уточни той и добави, че България минава през свои исторически превратности от най-новата си история. „ Град Самоков не прави разлика в това отношение. Нещата стартират с едни далечни събития от Априлското въстание, когато 27 деца, останали без родители в резултат на клането в Батак и Перущица, са ориентирани от самоковския митрополит Доситей за намирането на техни приемни домове измежду самоковските фамилии “, сподели още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
По думите му те са били осиновени и самоковци са се грижели за тях. Той добави, че тази наклонност е била постоянно жива и присъствена в съзнанието на българското семейство, на мъжа и дамата, които имат визия за своя взаимен живот. Тази визия постоянно е била положена върху основата на християнството. „ Днес църквата е разграничена от страната, само че това никога не значи, че те не са една единна заварка, която има отношение към обществото и неговите проблеми “, добави още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Той сподели, че за детето е доста значимо духовното развиване. „ Аз забелязах, че всичко стартира и приключва с думата „ обич “. Започва с най-дълбокия сантимент, с най-голямата мощ, която Бог е вложил в душата на всеки един от нас “, уточни отецът.
По думите му ролята и мястото на църквата в този развой е с нужния поклон, както и с признателност към институциите и към „ хората герои “ – приемните фамилии. „ Тяхната битка се показва в два стадия. Голямата битка е в това да преодолееш себе си и своето, и да приемеш още някой, само че разбирам, че и тази битка има и втори стадий – да позволиш да те допре, тогава, когато връзките и любовта са достигнали най-силната точка “, сподели отец Михаил.
Българската православна черква може и е задължена да оказва своята нужна поддръжка за духовното израстване и създаване на полезности, които няма да трансфорат просто детето в един младеж или младеж, а ще се опитат да го трансфорат в една персона, която да носи в себе си мощ, сподели още отецът. Той уточни, че не може човек постоянно да бъде до децата си, без значение дали са биологични или не, а те все в миналото ще останат сами в живота. „ Нашата огромна цел и предпочитание е те да имат своята пътеводна светлина и самите те да могат да дават от себе си. Точно това православната черква може да направи и прави там, където има опция. Тя в действителност преподава какъв брой е значима духовната грижа за детския светоглед – основаването на детския мир, възпитаването във религия и добродетели, добави архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Отец Михаил пожела на приемните родители да не престават и заразяват със своя образец. По думите му институциите и обществото би трябвало да схванат, че това не е официално административно обвързване, а едно естествено предопределение във всяко едно човешко сърце.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ