Акакий бил роден в Кападокия, воин със звание стотник и

Акакий бил роден в Кападокия, боец със звание стотник и служил в мартисийския полк под командването на воеводата Фирм

По това време цар Максимиан заповядал да бъдат търсени християни освен в градовете, само че и измежду воините; и в случай че измежду тях имало някой да има вяра в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения; в случай че пък не се подчинявал на царския декрет, трябвало да бъде предаден на гибел.
Заради това предписание воеводата призовавал при себе си всеки боец и го разпитвал каква е вярата му: и в случай че някой от воините му вярвал в Христа, той по всевъзможен метод го принуждавал към идолопоклонство.
Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той намерено споделил: Сред християни съм роден и християнин ще остана. Фирм почнал да го увещава към идолопоклонство с милувки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да извърши царската разпоредба. Обаче като видял, че Акакий остава неотстъпчив, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан. Той пък го предизвестил, че го чакат доста мъчения, в случай че не се отхвърли от християнската религия.
Най-благоразумното и богоугодно дело е да не оставям вярата в същинския Бог, моя Създател, по волята на Когото живея до ден-днешен, дал отговор Акакий.

Акакий бил подложен на всевъзможни мъчения, само че не склонил да уважи идолите и да се отхвърли от Христа

Накрая военачалникът наредил да го затворят в тъмницата на град Перинт, в Тракия, където останал седем дни. Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил обръщение от тракийския шеф Флакин; в него му се нареждало да иде във Византия дружно с всички пандизчии. Военачалникът незабавно тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко пандизчии за други закононарушения.
Когато настъпила нощта, пасажерите спрели да пренощуват в близко село. На другата заран всички тръгнали на път. В тоя ден вървели доста бързо и до вечерта стигнали във Византия. Всички били затворени в тъмницата. А свети Акакий по предписание на началника бил затворен настрана от другите, окован с стоманени окови и стегнат с дървени пранги; мъчителите желали с апетит, жадност и тежки премеждия да го накарат да се отхвърли от Христа и да извърши тяхната заповед - да се поклони на идолите; а другите пандизчии пък били оставени във външното поделение на тъмницата.
Военачалникът Вивиан, като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия шеф. Той заповядал да затворят мъченика в тюрма, само че без окови, тъй като жена му била християнка и с доста сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на гибел, веднага като не може да ги освободи.
След пет дни той извикал мъченика. Като схванал, че по никой метод не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, шефът заповядал да му бъде отсечена главата отвън града.