Акад. Петрунов: БЦЖ може да е полезна срещу COVID-19, но вече е късно да се имунизираме
Академик Богдан Петрунов е един от водещите експерти в региона на имунологията и алергологията в България с необятна интернационална популярност. Обърнахме се към него във връзка това, че БЦЖ имунизацията може да се окаже нашата имунна отбрана против ковид. Както сподели преди дни проф. Тодор Кантарджиев - член на Националния действен щаб за битка с ковид, че " ние, българите, несъмнено сме най-бецежираната нация в света, а това може да ни помогне доста в битката със международната пандемия ".
Ето какво показа пред Dir.bg. акад. Петрунов.
- Академик Петрунов, в последните дни се заприказва повече за имунизацията БЦЖ, която е срещу туберкулоза и е част от нашия имунизационен календар. Може да се окаже, че нейното укрепващо влияние върху имунната система въздейства добре в оправянето ни с ковид. Как гледате на това изказване?
- Мисля, че сходно изказване е доста основателно. БЦЖ имунизацията, с изключение на нейното главно деяние, което е ориентирано към туберкулозния микробактерии, тя има доста мощно общо имунно стимулиращо деяние. Това е ваксина, която се чака да даде резултат и при положение на заразяване от ковид. Казах, че при нея има влияние върху имунната система посредством усилване на фагоцитозата, усилване на отделянето на интерферон, стимулиране на цитотоксичните бичфоцити - приказваме за усилване на вродения имунитет. Това е нещо от дълго време потвърдено. Още в средата на предишния век един от най-големите имунолози в света - проф. Чейс от Съединени американски щати, бе измежду първите, който откри това. Той разгласи, че БЦЖ имунизацията има стимулиращо деяние върху клетъчния имунитет. На този резултат ние несъмнено можем да разчитаме. И още нещо. Ясно се вижда, че тези страни, в които популацията е имунизирано с БЦЖ, минават по-леко през каронавирусната пандемия. Това важи за страни от Източна Европа, където популацията към този момент повече от 50 години употребява БЦЖ ваксина. Общата наклонност и това, което се отбелязва, е, че в тази страни смъртните случаи са по-малко и всичко протича по-леко. Според мен имаме съображение да считаме, че потреблението на БЦЖ имунизацията към този момент дълги години ни е основала по-активен клетъчен имунитет. Със сигурност самият механизъм за коронавирусната зараза занапред ще се проучва и прецизира, само че все още можем да кажем, че има данни, че БЦЖ имунизацията може да ни е потребна в този случай.
- Нека разбираем - по какъв начин работи БЦЖ имунизацията?
- БЦЖ имунизацията, с цел да сътвори клетъчен имунитет, би трябвало да минат 5-6-8, че даже и 9 месеца. Това е доста значимо да се знае. Няма никакъв смисъл да се имунизираме в този момент с БЦЖ. Много е значимо хората да схванат това. Подчертавам го. БЦЖ не е ваксина, от която да чакаме бърз резултат. Така че няма смисъл да го вършим. Ваксината подтиква тези кафези, тъй наречените цитотоксични лимфоцити, които имат свойството да унищожават непознатите антигенни сътрудници в организма ни. Става въпрос за бактерии, за вируси, за генетично непознати за организма ни тела. Но с цел да се подтикват цитотоксични лимфоцити, с цел да могат те да имат своето деяние да унищожават тези непознати за организма ни сътрудници, на тях им е належащо време - до 9 месеца, примерно. Така че да си мислим да се имунизираме в този момент, е неправилно и няма никакъв смисъл. Изобщо хората да не си го мислят. Това е моят съвет.
- Оказва се, че доста страни в света са изключили БЦЖ имунизацията от своя имунизационен календар. С какъв претекст са създали това?
- Мотивът е доста елементарен. В по-богатите страни, в по-добре развитите страни, казусът с туберкулозата не е толкоз сериозен. Там заболеваемостта е доста по-ниска спрямо част от източноевропейските страни, спрямо Африка, Южна Америка, Азия и така нататък В страните, в които туберкулозата е на ниско равнище, не считат, че тя е публично значимо заболяване и заради тази причина не подхващат предварителна защита. Тук желая да кажа, че българската БЦЖ ваксина е може би най-хубавата в света. Държавната компания БулБио, която израсна от Националния център по заразни и паразитни заболявания, я създава към този момент повече от 80 години. В момента ние изнасяме БЦЖ ваксина в над 100 страни в света. И в страните, които я употребяват, аз одобрявам това за вярно. Ние, в България, продължаваме да я използваме. У нас се понижи една от реимунизациите, което не е съдбовно. Важното е, че всяко дете в България след раждането се ваксинира с БЦЖ ваксина.
- При ковид виждаме, че в крайния етап на болестта се визира белият дроб. Какъв е механизмът, при който БЦЖ имунизацията може да се окаже удобен фактор и да не разреши това да се случи?
- В случая приказваме за потвърдени научни данни. БЦЖ имунизацията подтиква фагоцитозата, подтиква т-клетките в белия дроб, подтиква цитотоксичните лимфоцити, които се намират освен в белия дроб, а в целия организъм. По този метод доста понижават опцията на ковид да се свържат с клетките в белия дроб и да провокират всички тези нежелани реакции, които следим. Това са потвърдени обстоятелства, няма никакво подозрение. Още повече, че БЖЦ имунизацията се употребява също по този начин доста сполучливо и при избрани злокачествени болести. Пак по същия механизъм на стимулиране на имунната система, стимулиране на естествените защитни сили на организма. При лекуването на един карцином на пикочния мехур БЦЖ имунизацията е с потвърдено положително деяние, тъкмо като имуностимулатор.
- Как гледате на обстановката в страната и разпространяването на ковид? Как се оправяме?
- Министерството на здравеопазването се оправя доста добре. Ние започнахме с ограниченията относително много по-рано от други страни, които са много по-напреднали от нас в региона на медицината. Смятам, че резултатите все още при нас са доста сполучливи. Разпространението ще продължава, несъмнено. Ние се намираме още в средата на кривата, надалеч сме от пика, само че е реалност това, че смъртността у нас доста се разминава с това, което следим в други страни.
Визитка
Академик Петрунов е бил дълги години шеф на НЦЗПБ - от 1993 г до 2010 година Завършил е Медицинския факултет в София през 1960 г като отличник на курса. Специализирал е алергология и имунология в Чехословакия, Англия, Франция, Холандия и Съединени американски щати. Създател е на първата в България лаборатория по алергия, в която се създадоха и внедриха необятно в практиката повече от 200 типа алергенни препарати за характерна диагностика и лекуване на алергичните болести, с които се сложиха основите на актуалната клинична алергология у нас. Член е на редколегията на " Списание на Българска академия на науките. ", на " Clinical Application of Immunology ", на " Biotechnology and Biotechnological Equipment ", на " Allergy, Hypersensitivity and Asthma " и други Той е един от първите носители (1995 г ) на почетния знак на БЛС, като през 2004 г беше разгласен за " Лекар на България ", а през 2006 г - за " Лекар на годината ". Носител е на медал " Кирил и Методий ". През 2006 г получи най-високото отличие на Българска академия на науките - Почетния знак " Марин Дринов " на лента " за огромните му фундаментални и научно-приложни достижения в региона на алергологията и имунологията ", а през 2007 г година стана притежател на премията на името на Проф. К. Чилов " за " Съществен принос в развиването на българската медицина ". От 2004 г е определен за член-кореспондент, а от 2008 г за учен на Българска академия на науките. През 2009 г получи от италианския Президент ордена " Звездата за съдействие с Италия "./dir.bg
Ето какво показа пред Dir.bg. акад. Петрунов.
- Академик Петрунов, в последните дни се заприказва повече за имунизацията БЦЖ, която е срещу туберкулоза и е част от нашия имунизационен календар. Може да се окаже, че нейното укрепващо влияние върху имунната система въздейства добре в оправянето ни с ковид. Как гледате на това изказване?
- Мисля, че сходно изказване е доста основателно. БЦЖ имунизацията, с изключение на нейното главно деяние, което е ориентирано към туберкулозния микробактерии, тя има доста мощно общо имунно стимулиращо деяние. Това е ваксина, която се чака да даде резултат и при положение на заразяване от ковид. Казах, че при нея има влияние върху имунната система посредством усилване на фагоцитозата, усилване на отделянето на интерферон, стимулиране на цитотоксичните бичфоцити - приказваме за усилване на вродения имунитет. Това е нещо от дълго време потвърдено. Още в средата на предишния век един от най-големите имунолози в света - проф. Чейс от Съединени американски щати, бе измежду първите, който откри това. Той разгласи, че БЦЖ имунизацията има стимулиращо деяние върху клетъчния имунитет. На този резултат ние несъмнено можем да разчитаме. И още нещо. Ясно се вижда, че тези страни, в които популацията е имунизирано с БЦЖ, минават по-леко през каронавирусната пандемия. Това важи за страни от Източна Европа, където популацията към този момент повече от 50 години употребява БЦЖ ваксина. Общата наклонност и това, което се отбелязва, е, че в тази страни смъртните случаи са по-малко и всичко протича по-леко. Според мен имаме съображение да считаме, че потреблението на БЦЖ имунизацията към този момент дълги години ни е основала по-активен клетъчен имунитет. Със сигурност самият механизъм за коронавирусната зараза занапред ще се проучва и прецизира, само че все още можем да кажем, че има данни, че БЦЖ имунизацията може да ни е потребна в този случай.
- Нека разбираем - по какъв начин работи БЦЖ имунизацията?
- БЦЖ имунизацията, с цел да сътвори клетъчен имунитет, би трябвало да минат 5-6-8, че даже и 9 месеца. Това е доста значимо да се знае. Няма никакъв смисъл да се имунизираме в този момент с БЦЖ. Много е значимо хората да схванат това. Подчертавам го. БЦЖ не е ваксина, от която да чакаме бърз резултат. Така че няма смисъл да го вършим. Ваксината подтиква тези кафези, тъй наречените цитотоксични лимфоцити, които имат свойството да унищожават непознатите антигенни сътрудници в организма ни. Става въпрос за бактерии, за вируси, за генетично непознати за организма ни тела. Но с цел да се подтикват цитотоксични лимфоцити, с цел да могат те да имат своето деяние да унищожават тези непознати за организма ни сътрудници, на тях им е належащо време - до 9 месеца, примерно. Така че да си мислим да се имунизираме в този момент, е неправилно и няма никакъв смисъл. Изобщо хората да не си го мислят. Това е моят съвет.
- Оказва се, че доста страни в света са изключили БЦЖ имунизацията от своя имунизационен календар. С какъв претекст са създали това?
- Мотивът е доста елементарен. В по-богатите страни, в по-добре развитите страни, казусът с туберкулозата не е толкоз сериозен. Там заболеваемостта е доста по-ниска спрямо част от източноевропейските страни, спрямо Африка, Южна Америка, Азия и така нататък В страните, в които туберкулозата е на ниско равнище, не считат, че тя е публично значимо заболяване и заради тази причина не подхващат предварителна защита. Тук желая да кажа, че българската БЦЖ ваксина е може би най-хубавата в света. Държавната компания БулБио, която израсна от Националния център по заразни и паразитни заболявания, я създава към този момент повече от 80 години. В момента ние изнасяме БЦЖ ваксина в над 100 страни в света. И в страните, които я употребяват, аз одобрявам това за вярно. Ние, в България, продължаваме да я използваме. У нас се понижи една от реимунизациите, което не е съдбовно. Важното е, че всяко дете в България след раждането се ваксинира с БЦЖ ваксина.
- При ковид виждаме, че в крайния етап на болестта се визира белият дроб. Какъв е механизмът, при който БЦЖ имунизацията може да се окаже удобен фактор и да не разреши това да се случи?
- В случая приказваме за потвърдени научни данни. БЦЖ имунизацията подтиква фагоцитозата, подтиква т-клетките в белия дроб, подтиква цитотоксичните лимфоцити, които се намират освен в белия дроб, а в целия организъм. По този метод доста понижават опцията на ковид да се свържат с клетките в белия дроб и да провокират всички тези нежелани реакции, които следим. Това са потвърдени обстоятелства, няма никакво подозрение. Още повече, че БЖЦ имунизацията се употребява също по този начин доста сполучливо и при избрани злокачествени болести. Пак по същия механизъм на стимулиране на имунната система, стимулиране на естествените защитни сили на организма. При лекуването на един карцином на пикочния мехур БЦЖ имунизацията е с потвърдено положително деяние, тъкмо като имуностимулатор.
- Как гледате на обстановката в страната и разпространяването на ковид? Как се оправяме?
- Министерството на здравеопазването се оправя доста добре. Ние започнахме с ограниченията относително много по-рано от други страни, които са много по-напреднали от нас в региона на медицината. Смятам, че резултатите все още при нас са доста сполучливи. Разпространението ще продължава, несъмнено. Ние се намираме още в средата на кривата, надалеч сме от пика, само че е реалност това, че смъртността у нас доста се разминава с това, което следим в други страни.
Визитка
Академик Петрунов е бил дълги години шеф на НЦЗПБ - от 1993 г до 2010 година Завършил е Медицинския факултет в София през 1960 г като отличник на курса. Специализирал е алергология и имунология в Чехословакия, Англия, Франция, Холандия и Съединени американски щати. Създател е на първата в България лаборатория по алергия, в която се създадоха и внедриха необятно в практиката повече от 200 типа алергенни препарати за характерна диагностика и лекуване на алергичните болести, с които се сложиха основите на актуалната клинична алергология у нас. Член е на редколегията на " Списание на Българска академия на науките. ", на " Clinical Application of Immunology ", на " Biotechnology and Biotechnological Equipment ", на " Allergy, Hypersensitivity and Asthma " и други Той е един от първите носители (1995 г ) на почетния знак на БЛС, като през 2004 г беше разгласен за " Лекар на България ", а през 2006 г - за " Лекар на годината ". Носител е на медал " Кирил и Методий ". През 2006 г получи най-високото отличие на Българска академия на науките - Почетния знак " Марин Дринов " на лента " за огромните му фундаментални и научно-приложни достижения в региона на алергологията и имунологията ", а през 2007 г година стана притежател на премията на името на Проф. К. Чилов " за " Съществен принос в развиването на българската медицина ". От 2004 г е определен за член-кореспондент, а от 2008 г за учен на Българска академия на науките. През 2009 г получи от италианския Президент ордена " Звездата за съдействие с Италия "./dir.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ