АИКБ: Не подкрепяме Закона за държавния бюджет за 2023 г.
АИКБ се въздържа от поддръжка за Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година Това се споделя в мнение на Асоциацията , изпратено до медиите. " Оставаме на ясна позиция, че Законът за държавния бюджет на Република България би трябвало да бъде направен и импортиран от постоянно определено държавно управление “, безапелационни са от организацията.
" Фокус “ разгласява цялостния текст на мнението на АИКБ:
Асоциацията на индустриалния капитал в България, откакто прегледа задълбочено горепосочените законопроекти и отчитайки актуалната икономическа, политическа и здравна реалност в България, както и късото време и изискванията, в които са направени препоръчаните планове за бюджети, показва следното мнение:
По плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Т. нар. " удължителен закон “ за 2022 година, с който през 2023 година се ползват разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година дефинира два значими условни периода:
1. Удължителният закон работи за период не по-дълъг от три месеца
и
2. В период до 4 месеца от приключването на периода по член 79, алинея 4 от Закона за обществените финанси Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание законопроекти за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното публично обезпечаване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
Двата периода стопират да текат от деня на разформироване на Народното събрание до деня на конституиране на идващото Народно заседание.
Тези два условни ограничаващи периода дефинират 10-ти май 2023 година като последна дата за внасяне в Народно събрание на законопроекти за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното публично обезпечаване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година и 10 юни 2023 година като последна дата за деяние на удължителния закон.
Отчитайки, че Законът за държавния бюджет (ДБ) е фундаментална законодателна норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното болшинство и излъченото от него държавно управление политики в другите сфери на публично - икономическия живот и във връзка с действието на държавния уред, както и че служебното държавно управление има стеснен мандат на работа и липса на благоприятни условия за предложение и осъществяване на средносрочни и дълготрайни политики и ограничения, считаме, че служебният министър на финансите приготви единствения вероятен план на държавен бюджет, отразяващ продължение на действието на политиките и ограниченията от 2022 година (приети от 46-то, 47-то и 48-то НС) в цялостния им тип. Този метод, прибавен при правенето на план на държавен бюджет за 2023 година, резултира в несъразмерен бюджетен недостиг в размер на над 11.867 милиарда лв. (6,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт по консолидираната фискална стратегия (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 милиарда лева.). Още по-притеснителното е, че обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, която е в претекстовете към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година, възнамерява прекаленост на бюджетния недостиг и идващите две години, 5.2% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година и 4.6% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, както и през идващите няколко години, които дефицити, финансирани с нов държавен дълг, ще доведат през 2025 година до растеж на държавния дълг до 69.3 милиарда лева (33% от БВП) от 36.1 милиарда лева (21.8% от БВП) в края на 2022 година
Такъв държавен бюджет е изцяло недопустим за АИКБ заради обстоятелството, че за идващото десетилетие по този индикатор страната ни ще се отдалечи от заявената значима цел и главен приоритет– приемане в Еврозоната. Ние уверено сме за спазването на рестриктивните мерки на фискалните правила за недостига по КФП и сме твърдо срещу обмисляне на несъразмерен бюджетен недостиг.
Приемане на държавен бюджет с плануван бюджетен недостиг в размер на 6.4% е незаконосъобразно деяние, нарушаващо българското и европейското законодателство, което е различен мотив за въздържането ни от поддръжка на законопроекта. Това е директно неспазване на член 25 от Закона за обществените финанси, който дефинира, че задачата на бранш " Държавно ръководство “ е постигането и/или поддържане на нулево или позитивно бюджетно салдо, като по изключение позволява недостиг на годишна основа, който не може да надвишава 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Европейският пакт за непоклатимост и напредък също дефинира цел горна граница на бюджетен недостиг на страните членки – 3% от Брутният вътрешен продукт.
Трябва да подчертаем, че този плануван недостиг е резултат на избирателен политически популизъм и неправилни политически решения, довели до растеж на бюджетните разноски (особено за пенсионни и обществени плащания), несъответен с опциите на стопанската система. На пет следващи парламентарни избори в границите на две години политическите партии наддаваха за благоразположението на разнообразни обществени групи гласоподаватели без оглед на неналичието на съответно дълготрайно финансиране на тези големи бюджетни разноски със съответни доходи в бюджета.
С създаването на план на държавен бюджет, отразяващ фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи понижени доходи поради въведени данъчни облекчения и увеличени разноски (особено пенсионни и социални), служебното държавно управление демонстрира на парламентарно показаните политически партии в 49-то Народно заседание (същите участваха и в 46-то, 47-то и 48-то НС) резултата от техните безотговорни предизборни популистки решения, довели до утежняване на фискалната и макроикономическата непоклатимост на страната и им дава опция да поправят позволените неточности, като предлага набор от ограничения с оценен фискален резултат за увеличение на бюджетните доходи и понижаване или отсрочване на бюджетни разноски, с които да се реализира бюджетен недостиг, отговарящ на нормативните условия.
АИКБ изрично упорства да бъдат взети ограничения за ограничение на несъразмерния бюджетен недостиг, грозящ фискалната и макроикономическата непоклатимост на България и преклузиращ опцията в средносрочен интервал за участие на страната в Еврозоната.
АИКБ счита главните макроикономически допускания, признати от МФ при правенето на плана за държавен бюджет, за реалистични, даже някой от тях за много смели, като да вземем за пример растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023 година в размер на 1.8 % и размер на годишна инфлацията от 8.7%. МФ предвижда най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт спрямо прогнозите на Европейска комисия, СБ, МВФ и други интернационалните организации и институции. За съпоставяне прогнозата на Българска народна банка за растеж на българската стопанска система през 2023 година е 0.4%. От друга страна, прогнозата на МФ за равнище на инфлацията през 2023 година е 9-та най-висока прогноза от 10 прогнози на същите организации и институции. Високите стойности на тези два макроикономически индикатора (ръст на Брутният вътрешен продукт и равнище на инфлация) допускат пресмятане на високи бюджетни доходи и слагат под риск осъществяването им, в случай че прогнозите не се осъществен.
Въпреки това АИКБ счита, че бюджетните доходи са планувани реалистично и е прекъсната дългогодишната процедура на обмисляне на занижени бюджетни доходи, които да се преизпълняват, а образуваните в края на годината бюджетни остатъци да бъдат разпределяни непрозрачно.
На последващо място никога не би трябвало да се трансформира настоящият данъчен модел и да се усилват данъчни ставки. Промяната на данъчен модел би трябвало да бъде осъществена след необятен публичен спор, в който да бъдат оценени директните изгоди и вреди от всяко предложение. Увеличение на директни и косвени налози в интервал на рецесия ще докара до повишен напън върху икономическите субекти, растеж на сивата стопанска система и задълбочаване на рецесията на стопанската система. Това ще бъде неприятен сигнал за вложилите в България, както и за евентуалните бъдещи вложители.
АИКБ би подкрепила следните ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски, които да реализират заложената цел:
1. Отмяна на индексация на възнагражденията и разноските за облекло на заетите в органите на правосъдната власт и на народните представители – в сложни спешни времена народните представители би трябвало да дадат персонален образец, лишавайки се от индексация на възнагражденията си и разноските за облекло. Липсата на тази индексация никога няма да докара до бедствено общественото състояние на народните представители и правосъдните магистрати. (Очакван резултат: - 145 млн. лева.)2. Намаляване на разноските за прехрана на държавния уред – разноските за прехрана порастват със 58% по отношение на предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лева по отношение на миналата 2022 година (2023 година - 3547.10; 2022 година - 3190.30; 2019 година - 2246.4) Натрупаната за този интервал инфлация е 30.2%. Предлагаме понижение на разноските за прехрана на държавния уред до размера на насъбраната инфлация за интервала. (Очакван резултат: - 622.3 млн. лева.)
3. Намаляване на разноските за личен състав – дълго отлаганата промяна в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно държавно управление резултира в свръхразходи за хонорари на тази администрация. При годишно намаляващ брой на популацията в България, които са консуматори на обществените услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата пораства, порастват и претенциите и за по-големи хонорари. В обществените институции има голям брой образци за такива с дублирани функционалности и още повече на такива с раздут щат, огромна част, от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на така наречен в допълнение материално стимулиране на държавните чиновници. Средната работна заплата в обществения бранш обичайно изпреварва междинната работна заплата в частния бранш, който създава Брутният вътрешен продукт и внася бюджетните доходи. Разходите за личен състав през 2023 година порастват с 43% по отношение на размера им през 2020 година, при насъбрана за интервала инфлация в размер на 25%. (2023 година - 10818.8; 2022 година - 9625.6; 2020 година -7561.6). Предлагаме понижение на разноските за личен състав до равнищата им от 2022 година (Очакван резултат: - 1 193.2 млн. лева.)
4. Отмяна на използването на понижени ставки по ЗДДС (0% и 9%), отчитайки възражението на Българската асоциация на заведенията, член на АИКБ – понижените ставки по ЗДДС бяха въведени като мярка за битка с икономическите последствия от COVID-кризата. Въведеното изключително състояние и отрицателните последствия от ограничаващите ограничения са в историята. Намалените ставки по ЗДДС оказаха своето благотворно въздействие върху засегнатите стопански браншове, само че повече година след анулация на изключителното състояние би трябвало да бъдат анулирани и върнати на предходните им равнища. (Очакван резултат: - 503.2 млн. лева.)
5. Определяне на 90 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година – невероятно е да бъде разпределен 100 % дял в интерес на страната от държавните сдружения и предприятия. Реализираната облага постоянно е вложена през настоящата година в активи и не е налична в цялостен размер в бързоликвидни финансови и парични средства. Освен това не е добра процедура да се декапитализират държавните сдружения и предприятия, като им се изземва личния капитал и не им се остават благоприятни условия за вложения и рационализация. Затова би трябвало да се планува буфер в размер на 10%, който да остане на разположението им. (Очакван резултат: - 650.0 млн. лева.)
6. Отлагане на нарастването на заплатите на педагогическия личен състав до 125% от СРЗ за страната за 01.10.2023 година – политиката за повишение на привлекателността на учителската специалност би трябвало да бъде продължена и би трябвало да бъдат стимулирани младите експерти да стартират работа в просветителната система като учители, само че фискалната и макроикономическата непоклатимост за страната е от изключително значимо значение в дълготраен проект, в т. ч. и за развиването на просветителната система на България. Прилагането на политиката заплатите на педагогическия личен състав да са 125% от СРЗ за страната докара до дисбаланс на възнагражденията в просветителната система, като има случай, в който учители в селски учебни заведения получават по-големи хонорари от академични преподаватели. В актуалната обстановка е възможно закъснение на темпа на нарастване на заплатите на педагогическия личен състав за понижаване на бюджетните разноски и консолидация на държавния бюджет. (Очакван резултат: - 349.0 млн. лева.)
7. Отлагане на индексацията на пенсиите за 01.10.2023 година – пенсиите на българските пенсионери бяха нараснали през 2022 година с над 30% на два пъти. Веднъж на 01.07.2022 година бяха индексирани и беше нараснала минималната пенсия до равнището на линията на беднотия, при което беше злепоставен пенсионноосигурителният модел на България и 50 % от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система. И повторно - от 01.10.2022 година бяха преизчислени с повишение на самостоятелния коефициент на пенсионерите. Тези неправилни популистки политики доведоха до това, че с пенсията обезпечава приблизително 71% компенсиране на изгубения приход от трудово заплащане, при 46% за 2021 година и съвсем всеки втори приход в България е приход от пенсия.
Разходите за пенсиите от 2019 година досега порастват с над 90% при 30% инфлация за същия интервал. Отлагането на индексацията с 12% за три месеца ще подкрепи обезпечаването на фискалната и макроикономическата непоклатимост на страната, което ще укрепи и пенсионната система, имайки поради, че 50% от средствата за пенсии идват от дотации от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 547.0 млн. лева.)
8. Намаляване на размера на финансовите разноски с 20% - в плана на държавен бюджет са заложени рекорден размер на финансовите разноски, 10 105.1 милиарда лева Това са планувани вложения по НПВУ и оперативните стратегии, финансирани със средства от Европейски Съюз, в т. ч. и националното съфинансиране, както и финансови разноски, финансирани с бюджетни средства. Отчитайки, че до края на годината остават 8 месеца, че през миналите 4 месеца в изискванията на изчезнал бюджет надали са осъществени големи вложения с бюджетни средства (липсва ни информация за осъществяване сходни проекти), както и че обичайно финансовите разноски не се извършват в цялостен размер, считаме, че МФ би трябвало да изиска от първостепенните разпоредители детайлна информация за плановата капиталова подготвеност и от финансовата сметка за 2023 година да отпаднат финансирания на планове, които нямат подготвеност през актуалната година да изпълнят плануваните вложения, да актуват съответните действия и да разплатят свършената работа. (Очакван резултат: - 2 021.02 млн. лева.)
9. Намаление на обсега на получателите на енергийни помощи за семействата – сега заради липса на формулировка за енергийно небогати, както и заради липса на изчерпателен указател на всички приходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се прави субсидиране на цената на парно и електрическа сила за всички битови консуматори, в т. ч. на доста богати жители, които нямат потребност от сходна дотация. Нещо повече - изкривеният модел на даване на дотациите подкрепя повече тези, които използват повече, а това са точно по-състоятелните жители. Нашите калкулации демонстрират, че в случай че се основат условия за освобождение на цените на ток и парно и те да се образуват на пазарен принцип, както и в случай че се диференцират нуждаещите се от подкрепяне енергийно небогати българи, то тогава нужната дотация ще получат към 30% от битовите потребителите. (Очакван резултат: - 600.00 млн. лева.)
10. Ограничаване на злоупотребите, свързани с компенсации за краткотрайна неработоспособност и компенсации за безработица – заради липса на съответен и своевременен надзор, а в някои случай с незаконно подпомагане на длъжностни лица, годишно от бюджета на Национален осигурителен институт се източват към 200 млн. лева, свързани с подправени болнични листове и с компенсации за безработица на безработни лица, имали краткосрочна претовареност в друга страна от Европейски Съюз и получаващи оптимално по мярка, несъмнено от закона, обезщетение за безработица. Пресичането на тази схеми ще усили свободния запас в бюджета на Национален осигурителен институт и потребността му от финансиране от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 200.00 млн. лева.).
Общата сума на препоръчаните 10 ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски ще подобрят бюджетното салдо с 6.830 милиарда лева и ще сведат бюджетния недостиг до 5.065 милиарда лева (2.75 % от БВП).
По плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
АИКБ счита, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа и електорална полза, одобриха решения и направиха дейности и бездействия, които унищожават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше мнение - тъй като предлага продължение на политики и ограничения, които не поддържаме, като:
• Запазване на рудимента - минимални осигурителни приходи, които обществените сътрудници престанаха да договарят, защото нямат практическа стойност и съставляват тежест, както и административното им нарастване, като разследване на увеличената минимална работна заплата;
• Запазването на спомагателното заплащане за прослужено време (класове) – дискриминационно заплащане, без аналог в Европа, за частния бранш, определяно административно;
• Запазването на режима за погашение на паричните компенсации за краткотрайна неработоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията;
• Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият сходен отпуск в Европа и следващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
• Запазване на нараствания размер на компенсацията за развъждане на дете до 2-
годишна възраст, което, имайки поради, че компенсацията е необлагаемо, подхожда на брутна работна заплата, по-голяма от междинната работна заплата в редица стопански действия и региони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа;
• Липсата на промени в здравната и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпущането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
• Запазване на нараствания най-малък дневен размер на компенсацията за безработица, което раздира връзката с осигурителния принос и в допълнение демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани чрез плана за бюджет, дават съображение на АИКБ да откаже поддръжка на плана на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
По плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
АИКБ неведнъж е препоръчвала увеличение на каузи на разноските за предварителна защита и профилактика за сметка на каузи на разноските за болнична здравна помощ и разноските за лекарства. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен етап отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лечение на скъпоструващи тежки болести, когато за сполучливо лекуване е станало към този момент непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за реализиране на непрекъснат надзор на всички равнища, разходващи средства в здравната система.
С незадоволство установяваме, че спомагателните средства, ориентирани към функционалност " Здравеопазване “, още веднъж се насочват главно за лекарствени средства и болнична помощ.
Здравноосигурителната система има незабавна потребност от проект за развиване, който да обезпечава реализирането на съответни промени. Така да вземем за пример увеличението на каузи на средствата за скрининг следва да се прави въз основата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на популацията.
С направените бележки и констатации АИКБ се въздържа от поддръжка за плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
В умозаключение АИКБ се въздържа от поддръжка за Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година Оставаме на ясна позиция, че Законът за държавния бюджет на Република България би трябвало да бъде направен и импортиран от постоянно определено държавно управление.
" Фокус “ разгласява цялостния текст на мнението на АИКБ:
Асоциацията на индустриалния капитал в България, откакто прегледа задълбочено горепосочените законопроекти и отчитайки актуалната икономическа, политическа и здравна реалност в България, както и късото време и изискванията, в които са направени препоръчаните планове за бюджети, показва следното мнение:
По плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Т. нар. " удължителен закон “ за 2022 година, с който през 2023 година се ползват разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година дефинира два значими условни периода:
1. Удължителният закон работи за период не по-дълъг от три месеца
и
2. В период до 4 месеца от приключването на периода по член 79, алинея 4 от Закона за обществените финанси Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание законопроекти за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното публично обезпечаване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
Двата периода стопират да текат от деня на разформироване на Народното събрание до деня на конституиране на идващото Народно заседание.
Тези два условни ограничаващи периода дефинират 10-ти май 2023 година като последна дата за внасяне в Народно събрание на законопроекти за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното публично обезпечаване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година и 10 юни 2023 година като последна дата за деяние на удължителния закон.
Отчитайки, че Законът за държавния бюджет (ДБ) е фундаментална законодателна норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното болшинство и излъченото от него държавно управление политики в другите сфери на публично - икономическия живот и във връзка с действието на държавния уред, както и че служебното държавно управление има стеснен мандат на работа и липса на благоприятни условия за предложение и осъществяване на средносрочни и дълготрайни политики и ограничения, считаме, че служебният министър на финансите приготви единствения вероятен план на държавен бюджет, отразяващ продължение на действието на политиките и ограниченията от 2022 година (приети от 46-то, 47-то и 48-то НС) в цялостния им тип. Този метод, прибавен при правенето на план на държавен бюджет за 2023 година, резултира в несъразмерен бюджетен недостиг в размер на над 11.867 милиарда лв. (6,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт по консолидираната фискална стратегия (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 милиарда лева.). Още по-притеснителното е, че обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, която е в претекстовете към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година, възнамерява прекаленост на бюджетния недостиг и идващите две години, 5.2% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година и 4.6% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, както и през идващите няколко години, които дефицити, финансирани с нов държавен дълг, ще доведат през 2025 година до растеж на държавния дълг до 69.3 милиарда лева (33% от БВП) от 36.1 милиарда лева (21.8% от БВП) в края на 2022 година
Такъв държавен бюджет е изцяло недопустим за АИКБ заради обстоятелството, че за идващото десетилетие по този индикатор страната ни ще се отдалечи от заявената значима цел и главен приоритет– приемане в Еврозоната. Ние уверено сме за спазването на рестриктивните мерки на фискалните правила за недостига по КФП и сме твърдо срещу обмисляне на несъразмерен бюджетен недостиг.
Приемане на държавен бюджет с плануван бюджетен недостиг в размер на 6.4% е незаконосъобразно деяние, нарушаващо българското и европейското законодателство, което е различен мотив за въздържането ни от поддръжка на законопроекта. Това е директно неспазване на член 25 от Закона за обществените финанси, който дефинира, че задачата на бранш " Държавно ръководство “ е постигането и/или поддържане на нулево или позитивно бюджетно салдо, като по изключение позволява недостиг на годишна основа, който не може да надвишава 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Европейският пакт за непоклатимост и напредък също дефинира цел горна граница на бюджетен недостиг на страните членки – 3% от Брутният вътрешен продукт.
Трябва да подчертаем, че този плануван недостиг е резултат на избирателен политически популизъм и неправилни политически решения, довели до растеж на бюджетните разноски (особено за пенсионни и обществени плащания), несъответен с опциите на стопанската система. На пет следващи парламентарни избори в границите на две години политическите партии наддаваха за благоразположението на разнообразни обществени групи гласоподаватели без оглед на неналичието на съответно дълготрайно финансиране на тези големи бюджетни разноски със съответни доходи в бюджета.
С създаването на план на държавен бюджет, отразяващ фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи понижени доходи поради въведени данъчни облекчения и увеличени разноски (особено пенсионни и социални), служебното държавно управление демонстрира на парламентарно показаните политически партии в 49-то Народно заседание (същите участваха и в 46-то, 47-то и 48-то НС) резултата от техните безотговорни предизборни популистки решения, довели до утежняване на фискалната и макроикономическата непоклатимост на страната и им дава опция да поправят позволените неточности, като предлага набор от ограничения с оценен фискален резултат за увеличение на бюджетните доходи и понижаване или отсрочване на бюджетни разноски, с които да се реализира бюджетен недостиг, отговарящ на нормативните условия.
АИКБ изрично упорства да бъдат взети ограничения за ограничение на несъразмерния бюджетен недостиг, грозящ фискалната и макроикономическата непоклатимост на България и преклузиращ опцията в средносрочен интервал за участие на страната в Еврозоната.
АИКБ счита главните макроикономически допускания, признати от МФ при правенето на плана за държавен бюджет, за реалистични, даже някой от тях за много смели, като да вземем за пример растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023 година в размер на 1.8 % и размер на годишна инфлацията от 8.7%. МФ предвижда най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт спрямо прогнозите на Европейска комисия, СБ, МВФ и други интернационалните организации и институции. За съпоставяне прогнозата на Българска народна банка за растеж на българската стопанска система през 2023 година е 0.4%. От друга страна, прогнозата на МФ за равнище на инфлацията през 2023 година е 9-та най-висока прогноза от 10 прогнози на същите организации и институции. Високите стойности на тези два макроикономически индикатора (ръст на Брутният вътрешен продукт и равнище на инфлация) допускат пресмятане на високи бюджетни доходи и слагат под риск осъществяването им, в случай че прогнозите не се осъществен.
Въпреки това АИКБ счита, че бюджетните доходи са планувани реалистично и е прекъсната дългогодишната процедура на обмисляне на занижени бюджетни доходи, които да се преизпълняват, а образуваните в края на годината бюджетни остатъци да бъдат разпределяни непрозрачно.
На последващо място никога не би трябвало да се трансформира настоящият данъчен модел и да се усилват данъчни ставки. Промяната на данъчен модел би трябвало да бъде осъществена след необятен публичен спор, в който да бъдат оценени директните изгоди и вреди от всяко предложение. Увеличение на директни и косвени налози в интервал на рецесия ще докара до повишен напън върху икономическите субекти, растеж на сивата стопанска система и задълбочаване на рецесията на стопанската система. Това ще бъде неприятен сигнал за вложилите в България, както и за евентуалните бъдещи вложители.
АИКБ би подкрепила следните ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски, които да реализират заложената цел:
1. Отмяна на индексация на възнагражденията и разноските за облекло на заетите в органите на правосъдната власт и на народните представители – в сложни спешни времена народните представители би трябвало да дадат персонален образец, лишавайки се от индексация на възнагражденията си и разноските за облекло. Липсата на тази индексация никога няма да докара до бедствено общественото състояние на народните представители и правосъдните магистрати. (Очакван резултат: - 145 млн. лева.)2. Намаляване на разноските за прехрана на държавния уред – разноските за прехрана порастват със 58% по отношение на предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лева по отношение на миналата 2022 година (2023 година - 3547.10; 2022 година - 3190.30; 2019 година - 2246.4) Натрупаната за този интервал инфлация е 30.2%. Предлагаме понижение на разноските за прехрана на държавния уред до размера на насъбраната инфлация за интервала. (Очакван резултат: - 622.3 млн. лева.)
3. Намаляване на разноските за личен състав – дълго отлаганата промяна в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно държавно управление резултира в свръхразходи за хонорари на тази администрация. При годишно намаляващ брой на популацията в България, които са консуматори на обществените услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата пораства, порастват и претенциите и за по-големи хонорари. В обществените институции има голям брой образци за такива с дублирани функционалности и още повече на такива с раздут щат, огромна част, от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на така наречен в допълнение материално стимулиране на държавните чиновници. Средната работна заплата в обществения бранш обичайно изпреварва междинната работна заплата в частния бранш, който създава Брутният вътрешен продукт и внася бюджетните доходи. Разходите за личен състав през 2023 година порастват с 43% по отношение на размера им през 2020 година, при насъбрана за интервала инфлация в размер на 25%. (2023 година - 10818.8; 2022 година - 9625.6; 2020 година -7561.6). Предлагаме понижение на разноските за личен състав до равнищата им от 2022 година (Очакван резултат: - 1 193.2 млн. лева.)
4. Отмяна на използването на понижени ставки по ЗДДС (0% и 9%), отчитайки възражението на Българската асоциация на заведенията, член на АИКБ – понижените ставки по ЗДДС бяха въведени като мярка за битка с икономическите последствия от COVID-кризата. Въведеното изключително състояние и отрицателните последствия от ограничаващите ограничения са в историята. Намалените ставки по ЗДДС оказаха своето благотворно въздействие върху засегнатите стопански браншове, само че повече година след анулация на изключителното състояние би трябвало да бъдат анулирани и върнати на предходните им равнища. (Очакван резултат: - 503.2 млн. лева.)
5. Определяне на 90 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година – невероятно е да бъде разпределен 100 % дял в интерес на страната от държавните сдружения и предприятия. Реализираната облага постоянно е вложена през настоящата година в активи и не е налична в цялостен размер в бързоликвидни финансови и парични средства. Освен това не е добра процедура да се декапитализират държавните сдружения и предприятия, като им се изземва личния капитал и не им се остават благоприятни условия за вложения и рационализация. Затова би трябвало да се планува буфер в размер на 10%, който да остане на разположението им. (Очакван резултат: - 650.0 млн. лева.)
6. Отлагане на нарастването на заплатите на педагогическия личен състав до 125% от СРЗ за страната за 01.10.2023 година – политиката за повишение на привлекателността на учителската специалност би трябвало да бъде продължена и би трябвало да бъдат стимулирани младите експерти да стартират работа в просветителната система като учители, само че фискалната и макроикономическата непоклатимост за страната е от изключително значимо значение в дълготраен проект, в т. ч. и за развиването на просветителната система на България. Прилагането на политиката заплатите на педагогическия личен състав да са 125% от СРЗ за страната докара до дисбаланс на възнагражденията в просветителната система, като има случай, в който учители в селски учебни заведения получават по-големи хонорари от академични преподаватели. В актуалната обстановка е възможно закъснение на темпа на нарастване на заплатите на педагогическия личен състав за понижаване на бюджетните разноски и консолидация на държавния бюджет. (Очакван резултат: - 349.0 млн. лева.)
7. Отлагане на индексацията на пенсиите за 01.10.2023 година – пенсиите на българските пенсионери бяха нараснали през 2022 година с над 30% на два пъти. Веднъж на 01.07.2022 година бяха индексирани и беше нараснала минималната пенсия до равнището на линията на беднотия, при което беше злепоставен пенсионноосигурителният модел на България и 50 % от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система. И повторно - от 01.10.2022 година бяха преизчислени с повишение на самостоятелния коефициент на пенсионерите. Тези неправилни популистки политики доведоха до това, че с пенсията обезпечава приблизително 71% компенсиране на изгубения приход от трудово заплащане, при 46% за 2021 година и съвсем всеки втори приход в България е приход от пенсия.
Разходите за пенсиите от 2019 година досега порастват с над 90% при 30% инфлация за същия интервал. Отлагането на индексацията с 12% за три месеца ще подкрепи обезпечаването на фискалната и макроикономическата непоклатимост на страната, което ще укрепи и пенсионната система, имайки поради, че 50% от средствата за пенсии идват от дотации от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 547.0 млн. лева.)
8. Намаляване на размера на финансовите разноски с 20% - в плана на държавен бюджет са заложени рекорден размер на финансовите разноски, 10 105.1 милиарда лева Това са планувани вложения по НПВУ и оперативните стратегии, финансирани със средства от Европейски Съюз, в т. ч. и националното съфинансиране, както и финансови разноски, финансирани с бюджетни средства. Отчитайки, че до края на годината остават 8 месеца, че през миналите 4 месеца в изискванията на изчезнал бюджет надали са осъществени големи вложения с бюджетни средства (липсва ни информация за осъществяване сходни проекти), както и че обичайно финансовите разноски не се извършват в цялостен размер, считаме, че МФ би трябвало да изиска от първостепенните разпоредители детайлна информация за плановата капиталова подготвеност и от финансовата сметка за 2023 година да отпаднат финансирания на планове, които нямат подготвеност през актуалната година да изпълнят плануваните вложения, да актуват съответните действия и да разплатят свършената работа. (Очакван резултат: - 2 021.02 млн. лева.)
9. Намаление на обсега на получателите на енергийни помощи за семействата – сега заради липса на формулировка за енергийно небогати, както и заради липса на изчерпателен указател на всички приходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се прави субсидиране на цената на парно и електрическа сила за всички битови консуматори, в т. ч. на доста богати жители, които нямат потребност от сходна дотация. Нещо повече - изкривеният модел на даване на дотациите подкрепя повече тези, които използват повече, а това са точно по-състоятелните жители. Нашите калкулации демонстрират, че в случай че се основат условия за освобождение на цените на ток и парно и те да се образуват на пазарен принцип, както и в случай че се диференцират нуждаещите се от подкрепяне енергийно небогати българи, то тогава нужната дотация ще получат към 30% от битовите потребителите. (Очакван резултат: - 600.00 млн. лева.)
10. Ограничаване на злоупотребите, свързани с компенсации за краткотрайна неработоспособност и компенсации за безработица – заради липса на съответен и своевременен надзор, а в някои случай с незаконно подпомагане на длъжностни лица, годишно от бюджета на Национален осигурителен институт се източват към 200 млн. лева, свързани с подправени болнични листове и с компенсации за безработица на безработни лица, имали краткосрочна претовареност в друга страна от Европейски Съюз и получаващи оптимално по мярка, несъмнено от закона, обезщетение за безработица. Пресичането на тази схеми ще усили свободния запас в бюджета на Национален осигурителен институт и потребността му от финансиране от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 200.00 млн. лева.).
Общата сума на препоръчаните 10 ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски ще подобрят бюджетното салдо с 6.830 милиарда лева и ще сведат бюджетния недостиг до 5.065 милиарда лева (2.75 % от БВП).
По плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
АИКБ счита, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа и електорална полза, одобриха решения и направиха дейности и бездействия, които унищожават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше мнение - тъй като предлага продължение на политики и ограничения, които не поддържаме, като:
• Запазване на рудимента - минимални осигурителни приходи, които обществените сътрудници престанаха да договарят, защото нямат практическа стойност и съставляват тежест, както и административното им нарастване, като разследване на увеличената минимална работна заплата;
• Запазването на спомагателното заплащане за прослужено време (класове) – дискриминационно заплащане, без аналог в Европа, за частния бранш, определяно административно;
• Запазването на режима за погашение на паричните компенсации за краткотрайна неработоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията;
• Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият сходен отпуск в Европа и следващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
• Запазване на нараствания размер на компенсацията за развъждане на дете до 2-
годишна възраст, което, имайки поради, че компенсацията е необлагаемо, подхожда на брутна работна заплата, по-голяма от междинната работна заплата в редица стопански действия и региони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа;
• Липсата на промени в здравната и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпущането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
• Запазване на нараствания най-малък дневен размер на компенсацията за безработица, което раздира връзката с осигурителния принос и в допълнение демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани чрез плана за бюджет, дават съображение на АИКБ да откаже поддръжка на плана на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година
По плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
АИКБ неведнъж е препоръчвала увеличение на каузи на разноските за предварителна защита и профилактика за сметка на каузи на разноските за болнична здравна помощ и разноските за лекарства. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен етап отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лечение на скъпоструващи тежки болести, когато за сполучливо лекуване е станало към този момент непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за реализиране на непрекъснат надзор на всички равнища, разходващи средства в здравната система.
С незадоволство установяваме, че спомагателните средства, ориентирани към функционалност " Здравеопазване “, още веднъж се насочват главно за лекарствени средства и болнична помощ.
Здравноосигурителната система има незабавна потребност от проект за развиване, който да обезпечава реализирането на съответни промени. Така да вземем за пример увеличението на каузи на средствата за скрининг следва да се прави въз основата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на популацията.
С направените бележки и констатации АИКБ се въздържа от поддръжка за плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година
В умозаключение АИКБ се въздържа от поддръжка за Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година Оставаме на ясна позиция, че Законът за държавния бюджет на Република България би трябвало да бъде направен и импортиран от постоянно определено държавно управление.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ