Здравни кръпки
Аида ПАНИКЯН /> Свети Иван Рилски Чудотворец - настойник на българските лекари. Празник е, само че множеството от докторите работят. Както всеки ден, без значение дали са в дребна или в огромна болница, в незабавното или в колата за спешна помощ. Дали са здрави, дали са " на кеф " или не. Навсякъде и постоянно избавят живот. Днес е празник на българските лекари. Но болните ще чакат пред кабинетите с вярата да бъдат излекувани.
Очакваше се възнагражденията на медиците да бъдат от малко малко съответни на положения труд. Всуе! Започват следващите договаряния за повишение на цените на клиничните пътеки - главният източник на доходи в лечебните заведения, включително и за заплати на работещите в тях. Това ще бъде следващото закърпено нарастване на заплати. И още веднъж - наложително. Заради условията на груповия трудов контракт.
Лекари напущат дребни лечебни заведения. Сестри " бягат " към детски заведения и старешки домове. Заради по-добри условия на труд и по-приемливи заплати.
Работещите в една от невралгичните точки на здравната система - Спешната помощ, излизат на митинг. Трудът им не е съответно заплатен, нито категорията му дава отговор на натоварването им. Не приказваме и за обезкървените незабавни отделения и центрове. Навярно Министерството на здравеопазването ще " измисли " нещо в незабавен порядък и пари отново ще се намерят за следващото благодеяние.
Нещо като неведнъж кърпена дреха повече от 20 години. Колко кръпки още може да понесе? И дали може да наподобява нова, в случай че е препирана 100 пъти?
От години всички приказват за смяна на системата, само че тя не се трансформира. Или, в случай че се трансформира, не е към по-добро.
Защо е толкоз елементарно да се дават милиони за неблаговиден и даже рисков ремонт, а е мъчно да се намерения трезво по какъв начин да се резервира и усъвършенства здравето на нацията, по какъв начин да бъде оценен трудът на хората, които дават и съхраняват човешкия живот? Кой има интерес това да не се случи?> >
>
Очакваше се възнагражденията на медиците да бъдат от малко малко съответни на положения труд. Всуе! Започват следващите договаряния за повишение на цените на клиничните пътеки - главният източник на доходи в лечебните заведения, включително и за заплати на работещите в тях. Това ще бъде следващото закърпено нарастване на заплати. И още веднъж - наложително. Заради условията на груповия трудов контракт.
Лекари напущат дребни лечебни заведения. Сестри " бягат " към детски заведения и старешки домове. Заради по-добри условия на труд и по-приемливи заплати.
Работещите в една от невралгичните точки на здравната система - Спешната помощ, излизат на митинг. Трудът им не е съответно заплатен, нито категорията му дава отговор на натоварването им. Не приказваме и за обезкървените незабавни отделения и центрове. Навярно Министерството на здравеопазването ще " измисли " нещо в незабавен порядък и пари отново ще се намерят за следващото благодеяние.
Нещо като неведнъж кърпена дреха повече от 20 години. Колко кръпки още може да понесе? И дали може да наподобява нова, в случай че е препирана 100 пъти?
От години всички приказват за смяна на системата, само че тя не се трансформира. Или, в случай че се трансформира, не е към по-добро.
Защо е толкоз елементарно да се дават милиони за неблаговиден и даже рисков ремонт, а е мъчно да се намерения трезво по какъв начин да се резервира и усъвършенства здравето на нацията, по какъв начин да бъде оценен трудът на хората, които дават и съхраняват човешкия живот? Кой има интерес това да не се случи?> >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ