Даряват лекциите на Димитър Димов на Аграрния университет
Аграрният университет ще получи в електронен вид копия на лекциите, които в миналото Димитър Димов е изнасял пред студентите като учител в пловдивското висше учебно заведение. В момента оригиналите се съхраняват в къщата-музей на писателя в София.
Как са изглеждали записките, с които се е подготвял, с цел да влезе в образователните зали, демонстрира филм на уредника на музея доктор Милена Катошева. Той е основан особено за честването на Деня на националните будители в Аграрния университет, което се организира през днешния ден и бе отдадено на 70 година от написването на романа „ Тютюн “ и на неговия създател – някогашен учител във вуза. Филмът също ще бъде дарен на университета.
След като през 1945 година е основан Пловдивският държавен университет с медицински и агрономически факултет, на идната година Димитър Димов бил назначен там като доцент. Водел занятията по две дисциплини – физиология и анатомия на домашните животни, и приложна зоология. Бил единствен учител с единствен помощник – проф. Никола Несторов. Именно той е запазил проектите за лекциите, които Димов пишел собственоръчно със дребен почерк и синьо мастило. За всяка лекция писателят отреждал по четвъртина от листа, като грижливо редактирал по няколко пъти и подчертавал с пъстър молив. Така квалифициран се явяваше в аудиториите, свидетелстват спомените на проф. Несторов. Неизменно преподавателят обяснявал пред студентите тъкмо подчертаните моменти, като пишел и рисувал наново на дъската с цветни тебешири. Често оформял таблици, графики и цветни рисунки като от учебник.
По това време лекциите били в Занаятчийското учебно заведение – през днешния ден Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „ Христо Ботев “. То било предоставено като първа постройка на Пловдивския държавен университет. Димитър Димов освен преподавал, а и живеел там – в ъгловата стая с балкон. Според спомените на неговия помощник вътре имало единствено едно легло, маса стол и 4 тухли, върху които се крепял котлон с чайник.
Днес стаята, в която е преподавал, е кабинет 36 по български език и литература. Носи името на Димитър Димов, като е завършена и дребна музейна колекция.
Да не бъде забравяно името на нито един от будните българи, прикани ректорът на Аграрния университет проф. Христина Янчева на отриването на честването в памет на Димитър Димов. То е квалифицирано взаимно с АМТИИ проф. Асен Диамандиев “, ПГВАД „ Христо Ботев “, Професионалната гимназия по машиностроене и селско стопанство " Пейо Яворов " в Гоце Делчев и Националния книжовен музей „ Димитър Димов “ в София. Проведе се при условие за зелен документ от всички присъстващи.
Проф. Янчева напомни по какъв начин през 1992 година тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски и група интелектуалци внесли предложение в Министерски съвет 1 ноември да бъде разгласен за Ден на националните будители.„ Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество - стимулирал настояването Омарчевски. -
Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното… “.
Водени от същото схващане, домакините от Аграрния университет и ръководителката на библиотеката Петя Георгиева подготвили честването във вуза.
Студенти по снимка от АМТИИ „ Асен Диамандиев “ пък се впуснаха да издирят и снимат пловдивските адреси на Димитър Димов и романа „ Тютюн “. Фотоси на постройките, в които той е обитавал под тепетата, са показани в галерия във фоайето на Аграрния университет дружно с архивни фотоси на същите места. Сред тях са тогавашното Занаятчийско учебно заведение и днешната ПГВАД „ Христо Ботев “, първата квартира на писателя на ул. „ Антим I “ 14, където е писам „ Тютюн “. Заснет е и домът на ул. „ Кирил и Методий “ 6 на Кочо Апостолов – евентуален първообраз на специалиста от „ Никотиана “ Костов, и брачната половинка му доктор Марена Калушева.
„ Търсеха местата, вълнуваха се, оказа се огромно предизвикателство, тъй като през днешния ден тези здания наподобяват друго “, описа за вълненията на второкурсниците преподавателката им по снимка Соня Станкова.
В изложбата може да се види и броят на в. „ Литературен фронт “, в който през 1946 година е отпечатан първият фрагмент от романа „ Тютюн “ – „ Тютюнев склад “.
Гимназисти четат " Тютюн " на 6 езика
Ученици от Професионалната гимназия по машиностроене и селско стопанство „ Пейо К. Яворов “ в Гоце Делчев прочетоха фрагменти от романа „ Тютюн “ на 6 езика – дори още преди да са го чели на български. Произведението се учи в последния гимназиален клас.
Фатима е живяла в Испания, по тази причина се оказа напълно елементарно да възпроизведе творбата на езика на Сервантес. Турският е майчин на Дамла. Преди да постъпи в професионалната гимназия, Алекс пък е бил в Гърция и владее тамошната тирада. Анна, Иван и Александра четоха на съветски, немски и британски – езиците, които се учат в школото.
Празникът въодушеви дори шефа на учебното заведение Ангел Живков да напише стихотворение за Деня на будителите, което прозвуча в Аулата на Аграрния университет в осъществяване на негов адаш всред възпитаниците на школото.
Макар че живеят във време с изцяло разнообразни полезности, не е мъчно младите да бъдат увлечени да пазят паметта на будителите, твърди учебният шеф. За празника тази година приготвя факелно шествие, на което всички участници да са с национален или възрожденски костюм. Пратил прошение и до неврокопския митрополит Серафим в тоя ден да звъннат камбаните на храмовете.
За да поддържа българския дух, разчита на Ютуб канала на учебното заведение, където се пускат видеа от всички изяви на децата. И четенето на „ Тютюн “ на няколко езика ще се завърти там, записано и от локална телевизия. Участието в такива начинания е повече от всичко, на което можем да научм децата в класната стая в урок за комплицирано съставно изречение или квадратно уравнение, споделя шефът на единственото учебно заведение у нас, което е биопроизводител. Има 300 дка земя и магазин. Поръчките се вършат през уебсайт и се доставят с електрически автомобил и електрически велосипед. Учениците могат да видят един приключен учебен модел, гордее се шефът. Пътуват доста и по стратегия „ Еразъм “, последно – в Болоня и Севиля. " В дейностите там, свързани с кулинария и биоземеделие, се видя, че освен не отстъпваме на европейците, а имаме на какво да ги учим “, споделя шефът.
Ученици направха от дърво протрет на писателя
Ученици направиха портрет на Димитър Димов от дърво, употребявайки най-модерната техника, с която неотдавна разполага ПГВАД „ Христо Ботев “ в Пловдив. Ликът на писателя към този момент краси входа на читалнята, която ще носи неговото име в библиотеката на Аграния университет. Табелката до него е от дъб масив и учениците употребявали за нея SNS-рутер. С него се прави 3D дървообработване.
За портрета пък гимназистите от компетентност „ Реставрация на стилни мебели “ употребявали лазер за рязане и гравиране на дървесина. Снимка се вкарва в компютър и по-късно машината възпроизвежда изображението върху дървото, разказа метода на деяние шефът Константин Костадинов.
Най-новата облага на учебното заведение ще е SNS-струг. Обурадването е обезпечено със средства по националната стратегия „ Подкрепа за дуалната форма на образование “.
Как са изглеждали записките, с които се е подготвял, с цел да влезе в образователните зали, демонстрира филм на уредника на музея доктор Милена Катошева. Той е основан особено за честването на Деня на националните будители в Аграрния университет, което се организира през днешния ден и бе отдадено на 70 година от написването на романа „ Тютюн “ и на неговия създател – някогашен учител във вуза. Филмът също ще бъде дарен на университета.
След като през 1945 година е основан Пловдивският държавен университет с медицински и агрономически факултет, на идната година Димитър Димов бил назначен там като доцент. Водел занятията по две дисциплини – физиология и анатомия на домашните животни, и приложна зоология. Бил единствен учител с единствен помощник – проф. Никола Несторов. Именно той е запазил проектите за лекциите, които Димов пишел собственоръчно със дребен почерк и синьо мастило. За всяка лекция писателят отреждал по четвъртина от листа, като грижливо редактирал по няколко пъти и подчертавал с пъстър молив. Така квалифициран се явяваше в аудиториите, свидетелстват спомените на проф. Несторов. Неизменно преподавателят обяснявал пред студентите тъкмо подчертаните моменти, като пишел и рисувал наново на дъската с цветни тебешири. Често оформял таблици, графики и цветни рисунки като от учебник.
По това време лекциите били в Занаятчийското учебно заведение – през днешния ден Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „ Христо Ботев “. То било предоставено като първа постройка на Пловдивския държавен университет. Димитър Димов освен преподавал, а и живеел там – в ъгловата стая с балкон. Според спомените на неговия помощник вътре имало единствено едно легло, маса стол и 4 тухли, върху които се крепял котлон с чайник.
Днес стаята, в която е преподавал, е кабинет 36 по български език и литература. Носи името на Димитър Димов, като е завършена и дребна музейна колекция.
Да не бъде забравяно името на нито един от будните българи, прикани ректорът на Аграрния университет проф. Христина Янчева на отриването на честването в памет на Димитър Димов. То е квалифицирано взаимно с АМТИИ проф. Асен Диамандиев “, ПГВАД „ Христо Ботев “, Професионалната гимназия по машиностроене и селско стопанство " Пейо Яворов " в Гоце Делчев и Националния книжовен музей „ Димитър Димов “ в София. Проведе се при условие за зелен документ от всички присъстващи.
Проф. Янчева напомни по какъв начин през 1992 година тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски и група интелектуалци внесли предложение в Министерски съвет 1 ноември да бъде разгласен за Ден на националните будители.„ Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество - стимулирал настояването Омарчевски. -
Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното… “.
Водени от същото схващане, домакините от Аграрния университет и ръководителката на библиотеката Петя Георгиева подготвили честването във вуза.
Студенти по снимка от АМТИИ „ Асен Диамандиев “ пък се впуснаха да издирят и снимат пловдивските адреси на Димитър Димов и романа „ Тютюн “. Фотоси на постройките, в които той е обитавал под тепетата, са показани в галерия във фоайето на Аграрния университет дружно с архивни фотоси на същите места. Сред тях са тогавашното Занаятчийско учебно заведение и днешната ПГВАД „ Христо Ботев “, първата квартира на писателя на ул. „ Антим I “ 14, където е писам „ Тютюн “. Заснет е и домът на ул. „ Кирил и Методий “ 6 на Кочо Апостолов – евентуален първообраз на специалиста от „ Никотиана “ Костов, и брачната половинка му доктор Марена Калушева.
„ Търсеха местата, вълнуваха се, оказа се огромно предизвикателство, тъй като през днешния ден тези здания наподобяват друго “, описа за вълненията на второкурсниците преподавателката им по снимка Соня Станкова.
В изложбата може да се види и броят на в. „ Литературен фронт “, в който през 1946 година е отпечатан първият фрагмент от романа „ Тютюн “ – „ Тютюнев склад “.
Гимназисти четат " Тютюн " на 6 езика
Ученици от Професионалната гимназия по машиностроене и селско стопанство „ Пейо К. Яворов “ в Гоце Делчев прочетоха фрагменти от романа „ Тютюн “ на 6 езика – дори още преди да са го чели на български. Произведението се учи в последния гимназиален клас.
Фатима е живяла в Испания, по тази причина се оказа напълно елементарно да възпроизведе творбата на езика на Сервантес. Турският е майчин на Дамла. Преди да постъпи в професионалната гимназия, Алекс пък е бил в Гърция и владее тамошната тирада. Анна, Иван и Александра четоха на съветски, немски и британски – езиците, които се учат в школото.
Празникът въодушеви дори шефа на учебното заведение Ангел Живков да напише стихотворение за Деня на будителите, което прозвуча в Аулата на Аграрния университет в осъществяване на негов адаш всред възпитаниците на школото.
Макар че живеят във време с изцяло разнообразни полезности, не е мъчно младите да бъдат увлечени да пазят паметта на будителите, твърди учебният шеф. За празника тази година приготвя факелно шествие, на което всички участници да са с национален или възрожденски костюм. Пратил прошение и до неврокопския митрополит Серафим в тоя ден да звъннат камбаните на храмовете.
За да поддържа българския дух, разчита на Ютуб канала на учебното заведение, където се пускат видеа от всички изяви на децата. И четенето на „ Тютюн “ на няколко езика ще се завърти там, записано и от локална телевизия. Участието в такива начинания е повече от всичко, на което можем да научм децата в класната стая в урок за комплицирано съставно изречение или квадратно уравнение, споделя шефът на единственото учебно заведение у нас, което е биопроизводител. Има 300 дка земя и магазин. Поръчките се вършат през уебсайт и се доставят с електрически автомобил и електрически велосипед. Учениците могат да видят един приключен учебен модел, гордее се шефът. Пътуват доста и по стратегия „ Еразъм “, последно – в Болоня и Севиля. " В дейностите там, свързани с кулинария и биоземеделие, се видя, че освен не отстъпваме на европейците, а имаме на какво да ги учим “, споделя шефът.
Ученици направха от дърво протрет на писателя
Ученици направиха портрет на Димитър Димов от дърво, употребявайки най-модерната техника, с която неотдавна разполага ПГВАД „ Христо Ботев “ в Пловдив. Ликът на писателя към този момент краси входа на читалнята, която ще носи неговото име в библиотеката на Аграния университет. Табелката до него е от дъб масив и учениците употребявали за нея SNS-рутер. С него се прави 3D дървообработване.
За портрета пък гимназистите от компетентност „ Реставрация на стилни мебели “ употребявали лазер за рязане и гравиране на дървесина. Снимка се вкарва в компютър и по-късно машината възпроизвежда изображението върху дървото, разказа метода на деяние шефът Константин Костадинов.
Най-новата облага на учебното заведение ще е SNS-струг. Обурадването е обезпечено със средства по националната стратегия „ Подкрепа за дуалната форма на образование “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ