Маслинова клонка. Ден девети
Африн. Руският блогър Борис Рожин продължава да осведоми в резюме за развиването на военната интервенция „ Маслинова клонка “, провеждана от турската войска в северозападния сирийски регион Африн.
1. Главният напредък на турската войска и подконтролните й бойци за последните два дни стана завземането на възвишението Бурсая, за което съвсем една седмица се водиха тежки боеве със обилни загуби и за двете страни. В неделя, най-сетне, турците съумяха да го слагат под надзор и за доказателство за своята победа проведоха посещаване на военното управление на мястото, което послужи и за образно доказателство за съществуването на действителен напредък в приграничните интервенции. На останалите посоки, където турската войска и нейните подконтролни бойци нахлуха в Африн, бойните дейности се развиваха позиционно. Турците, както и преди този момент, залагат на артилерията си и авиацията. Кюрдите, когато имат опция, се обръщат в контраатаки и се стараят да покачат загубите на турците, макар че главната част от загубите се падат главно на „ зелените “ (Свободната сирийска армия), което напълно не е сериозно за Турция. От Анкара настояват, че нанасят огромни загуби на „ Отрядите за национална самозащита “ (YPG), демонстрирайки несъмнено количество убити и пленени. YPG, от своя страна, настояват, че турците завишават загубите им и скриват загубите на „ зелените “. Има мнение, че по въпроса за загубите преувеличават и двете страни.
2. Важна тематика са жертвите измежду мирното население и разрушенията, защото турците реализират своите удари освен по военната инфраструктура. Провежданите по целия свят митинги против „ Маслинова клонка “ експлоатират интензивно тази тематика. Но отчитайки аналогичните обстрели на турски градове, кюрдите не могат да претендират за изключителност тук, макар че в случай че се подходи обективно, Ердоган има много повече запаси и благоприятни условия за удари по гражданското население, в сравнение с кюрдите. В момента, интензивността на ударите по гражданската инфраструктура на Африн може да бъде характеризирана като междинна. Загубите на турците измежду мирното население са доста по-малко, в което и се демонстрира разликата във опциите. Европа гледа на това задоволително индиферентно, игнорирайки кюрдските митинги, целящи да провокират по твърда реакция по отношение на интервенцията на Ердоган. Достойно за отбелязване е, че даже Германия, която е в неприятни връзки с Турция и където рецензията против Ердоган при Меркел стана систематична, няма никаква систематична акция срещу „ тиранията на Ердоган “, както беше, да кажем, при забраняването на обществените мрежи в Турция по време на опита за прелом или митингите в столицата във връзка премахването на парка „ Гези “. Може да се каже... война, умират мирни жители, само че европейците за следващ път показват своята прелестна дарба да живеят по правилото „ тук виждам, тук не виждам “. Наивно, от страна на кюрдите, е да се надяват, че Европа ще стартира да ги пази, откакто Съединени американски щати и Русия си измиха ръцете.
3. Сирийските и кюрдските източници не престават да удостоверяват обстоятелството за осъществяване на договаряния сред афринските кюрди и Асад във връзка предаването на контрола над региона на Дамаск, посредством което да се приключи турската интервенция. Посочва се, че страните не престават да имат несъгласия по тематиката за запазване на избрани преференции за кюрдите, пълномощията на сирийските силови структури в Африн и ориста на кюрдските политически структури, чиято разпродажба желае Ердоган. Русия съхранява контактите си с кюрдите, явявайки се в действителност един от медиаторите. Въпреки това, решение, устройващо всички, към този момент не е открито. Колкото по-дълго се пазарят кюрдите, толкоз по-неблагоприятни ще са изискванията, при които ще би трябвало да се договарят с Асад. Ако не се договорят, Ердоган ще завземе Африн и по този начин или другояче ще разгони останалите кюрдски формирования в планините, лишавайки ги от политическа субектност. Русия, естествено, е заинтригувана в компромисния вид Асад да заеме Африн и да се даде опция на кюрдите да запазят лицето си и да се причислят към междусирийския кротичък развой, с цел да може да ги причисли към договарянията в Сочи (където през днешния ден дойде група сирийски опозиционери). Но в случай че би трябвало да се прави избор сред Асад и кюрдите, Русия естествено ще избере страната на Асад, което не би трябвало да се не помни от кюрдите. Независим Кюрдистан не се вписва в проектите на Кремъл за бъдещето на Сирия. А в американските е даже желан. Позицията на Дамаск е задоволително елементарна – не би трябвало да се взема решение ориста на кюрдите без присъединяване на Дамаск, а статутът на кюрдските региони даже и да може да бъде изменен, то това може да се случи в границите на общосирийските мероприятия, като да вземем за пример референдум, или в границите на мирния развой.
4. Що се касае до турските искания към Манбидж, то командващият силите за специфични интервенции Джоузеф Вотел, който наскоро беше в Ракка ( дружно с ръководителят на USAID, където и двамата си дадоха тип, че разрушенията в някогашната столица на Халифата не са толкоз чудовищни), съобщи, че Съединени американски щати няма да извеждат своите войски от Манбидж, без значение от заканите на Турция да нападне града и прилежащите към него територии, където са ситуирани елементи на американската войска и спецназ. Този отвод слага Анкара пред алтернатива – да продължи ли информационно-дипломатическия напън, дружно с удари по YPG в Рожава или да опитва да премине към по-амбициозни дейности, поставяйки Вашингтон пред обстановка, в която техния съдружник в границите на НАТО нападна кюрдите, намиращи се под директните гаранции на Съединени американски щати. Редица американски аналитици резонно си задават въпроса по този мотив – ще бъдат ли задължени американците да нападат турската войска, в случай че тя нахлуе в Рожава? Евентуална война сред членовете на НАТО би изглеждала много комично, само че без значение от това, такава опция съществува. Като цяло, американците се надяват, че в турците ще надделее здравия разсъдък и те няма да посмеят да нахлуят в Рожава (за Африн към този момент не си спомят).
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
1. Главният напредък на турската войска и подконтролните й бойци за последните два дни стана завземането на възвишението Бурсая, за което съвсем една седмица се водиха тежки боеве със обилни загуби и за двете страни. В неделя, най-сетне, турците съумяха да го слагат под надзор и за доказателство за своята победа проведоха посещаване на военното управление на мястото, което послужи и за образно доказателство за съществуването на действителен напредък в приграничните интервенции. На останалите посоки, където турската войска и нейните подконтролни бойци нахлуха в Африн, бойните дейности се развиваха позиционно. Турците, както и преди този момент, залагат на артилерията си и авиацията. Кюрдите, когато имат опция, се обръщат в контраатаки и се стараят да покачат загубите на турците, макар че главната част от загубите се падат главно на „ зелените “ (Свободната сирийска армия), което напълно не е сериозно за Турция. От Анкара настояват, че нанасят огромни загуби на „ Отрядите за национална самозащита “ (YPG), демонстрирайки несъмнено количество убити и пленени. YPG, от своя страна, настояват, че турците завишават загубите им и скриват загубите на „ зелените “. Има мнение, че по въпроса за загубите преувеличават и двете страни.
2. Важна тематика са жертвите измежду мирното население и разрушенията, защото турците реализират своите удари освен по военната инфраструктура. Провежданите по целия свят митинги против „ Маслинова клонка “ експлоатират интензивно тази тематика. Но отчитайки аналогичните обстрели на турски градове, кюрдите не могат да претендират за изключителност тук, макар че в случай че се подходи обективно, Ердоган има много повече запаси и благоприятни условия за удари по гражданското население, в сравнение с кюрдите. В момента, интензивността на ударите по гражданската инфраструктура на Африн може да бъде характеризирана като междинна. Загубите на турците измежду мирното население са доста по-малко, в което и се демонстрира разликата във опциите. Европа гледа на това задоволително индиферентно, игнорирайки кюрдските митинги, целящи да провокират по твърда реакция по отношение на интервенцията на Ердоган. Достойно за отбелязване е, че даже Германия, която е в неприятни връзки с Турция и където рецензията против Ердоган при Меркел стана систематична, няма никаква систематична акция срещу „ тиранията на Ердоган “, както беше, да кажем, при забраняването на обществените мрежи в Турция по време на опита за прелом или митингите в столицата във връзка премахването на парка „ Гези “. Може да се каже... война, умират мирни жители, само че европейците за следващ път показват своята прелестна дарба да живеят по правилото „ тук виждам, тук не виждам “. Наивно, от страна на кюрдите, е да се надяват, че Европа ще стартира да ги пази, откакто Съединени американски щати и Русия си измиха ръцете.
3. Сирийските и кюрдските източници не престават да удостоверяват обстоятелството за осъществяване на договаряния сред афринските кюрди и Асад във връзка предаването на контрола над региона на Дамаск, посредством което да се приключи турската интервенция. Посочва се, че страните не престават да имат несъгласия по тематиката за запазване на избрани преференции за кюрдите, пълномощията на сирийските силови структури в Африн и ориста на кюрдските политически структури, чиято разпродажба желае Ердоган. Русия съхранява контактите си с кюрдите, явявайки се в действителност един от медиаторите. Въпреки това, решение, устройващо всички, към този момент не е открито. Колкото по-дълго се пазарят кюрдите, толкоз по-неблагоприятни ще са изискванията, при които ще би трябвало да се договарят с Асад. Ако не се договорят, Ердоган ще завземе Африн и по този начин или другояче ще разгони останалите кюрдски формирования в планините, лишавайки ги от политическа субектност. Русия, естествено, е заинтригувана в компромисния вид Асад да заеме Африн и да се даде опция на кюрдите да запазят лицето си и да се причислят към междусирийския кротичък развой, с цел да може да ги причисли към договарянията в Сочи (където през днешния ден дойде група сирийски опозиционери). Но в случай че би трябвало да се прави избор сред Асад и кюрдите, Русия естествено ще избере страната на Асад, което не би трябвало да се не помни от кюрдите. Независим Кюрдистан не се вписва в проектите на Кремъл за бъдещето на Сирия. А в американските е даже желан. Позицията на Дамаск е задоволително елементарна – не би трябвало да се взема решение ориста на кюрдите без присъединяване на Дамаск, а статутът на кюрдските региони даже и да може да бъде изменен, то това може да се случи в границите на общосирийските мероприятия, като да вземем за пример референдум, или в границите на мирния развой.
4. Що се касае до турските искания към Манбидж, то командващият силите за специфични интервенции Джоузеф Вотел, който наскоро беше в Ракка ( дружно с ръководителят на USAID, където и двамата си дадоха тип, че разрушенията в някогашната столица на Халифата не са толкоз чудовищни), съобщи, че Съединени американски щати няма да извеждат своите войски от Манбидж, без значение от заканите на Турция да нападне града и прилежащите към него територии, където са ситуирани елементи на американската войска и спецназ. Този отвод слага Анкара пред алтернатива – да продължи ли информационно-дипломатическия напън, дружно с удари по YPG в Рожава или да опитва да премине към по-амбициозни дейности, поставяйки Вашингтон пред обстановка, в която техния съдружник в границите на НАТО нападна кюрдите, намиращи се под директните гаранции на Съединени американски щати. Редица американски аналитици резонно си задават въпроса по този мотив – ще бъдат ли задължени американците да нападат турската войска, в случай че тя нахлуе в Рожава? Евентуална война сред членовете на НАТО би изглеждала много комично, само че без значение от това, такава опция съществува. Като цяло, американците се надяват, че в турците ще надделее здравия разсъдък и те няма да посмеят да нахлуят в Рожава (за Африн към този момент не си спомят).
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ