АФП: Шиндзо Абе - премиерът, който остави дълбока следа в политическия живот на Япония
АФП
Шиндзо Абе, който през днешния ден беше погубен в град Нара, оглавяваше рекордно дълго държавното управление на Япония и остави дълбока диря в политическия й живот, като устоя на доста политически и стопански кавги, свързани със самия него и с негови чиновници. Около две години откакто се отдръпна от премиерския пост по здравословни аргументи, 67-годишният Абе умря, откакто бе прострелян на улицата по време на предизборно събитие.
Националист, с афинитет към прагматизма в политиката, Абе беше на 52 години, когато през 2006 година пое за първи път министър-председателския пост и по този начин стана най-младият министър председател в следвоенната история на Япония.
През втория си мандат (2012-2020) Шиндзо Абе съумя да притегли вниманието със смелите си стопански проекти и интензивна дипломатическа интензивност, въпреки че някои от дейностите му се оказваха несполучливи.
През лятото на 2020 година, когато към този момент беше изгубил известност измежду обществото поради метода, по който управляваше реакцията на пандемията, Абе призна, че страда от хеморагичен ректоколит, хронично инфектиране на червата. По тази причина, малко по-късно той се отдръпна от премиерския пост. Това заболяване бе повода и за предходното му отдръпване от властта през 2007 година
Извън Япония Шиндзо Абе беше прочут най-много с икономическата си политика, наричана " Абеномика ", стартирала в края на 2012 година и съчетаваща финансови облекчения, повече бюджетни разноски и структурни промени. Той реализира известни триумфи, да вземем за пример усили % на заетостта измежду дамите и възрастните хора, и заради дефицита на работна ръка преразгледа политиката във връзка с имиграцията.
Частични триумфи
Поради незадоволителни структурни промени " Абеномиката " реализира единствено частични триумфи. Крайната цел на Абе, правоприемник на огромна консервативна политическа фамилия, беше да промени пацифистката конституция от 1947 година, написана от Съединени американски щати и непроменяна от този момент.
Абе понесе удар по репутацията си, демонстрирайки затворено и хладно отношение към Северна Корея, както и заради отхвърли си да носи бремето на предишното поради дейностите на японската войска в Китай и на Корейския полуостров през първата половина на 20 век. В същото време, като министър председател Абе взема решение да не посещава повече храма Ясукуни в Токио, знаково място за японския шовинизъм, откакто през 2013 година негово посещаване там беше посрещнато с отвращение от Пекин, Сеул и Вашингтон.
По времето на Абе връзките сред Токио и Сеул бяха хладни поради историческите разногласия сред двете страни, до момента в който тези с Пекин, въпреки и отбелязали известно доближаване, останаха комплицирани. В връзките си с огромния съдружник на Япония - Съединените щати, Абе постоянно успяваше да се приспособява и да поддържа близки връзки с Доналд Тръмп, с който споделяха пристрастеността към голфа. Шиндзо Абе също по този начин правеше опити да откри прагматични връзки с съветския президент Владимир Путин. Неговата вяра да реализира съглашение по разногласието за Южните Курилски острови - анексирани от Съветския съюз в края на Втората международна война и невърнати - обаче се оказа безрезултатна.
Противоречиви закони
Шиндзо Абе също по този начин беше изкушен да ускори японското наличие на интернационалната сцена, като поеме ролята на медиатор сред Съединени американски щати и Иран, и се обявяваше за последовател на многостранните връзки и интернационалните съглашения за свободна търговия.
По време на дългия си престой на власт Абе беше миропомазан от неналичието на съществени противници в неговата Либерално-демократична партия /ЛДП/, както и от слабата съпротива, която към момента се възвръща от пагубния си интервал на власт през 2009-2012. Някои прокарани от Абе закони, изключително обвързваните с по-добра отбраната на държавни секрети, с разширение на задачите на японските Сили за самозащита и дебата за битката с тероризма, не бяха посрещнати добре от японското общество и постоянно водеха до митинги, нещо извънредно за тази страна.
Дълго време Шиндзо Абе се надяваше да открие Олимпийските игри в Токио през лятото на 2020 година, което щеше да бъде и връхната точка на последния му мандат. В последна сметка Игрите се организираха година по-късно без аудитория.
Източник: Българска телеграфна агенция
(Андрей Несторов)
Шиндзо Абе, който през днешния ден беше погубен в град Нара, оглавяваше рекордно дълго държавното управление на Япония и остави дълбока диря в политическия й живот, като устоя на доста политически и стопански кавги, свързани със самия него и с негови чиновници. Около две години откакто се отдръпна от премиерския пост по здравословни аргументи, 67-годишният Абе умря, откакто бе прострелян на улицата по време на предизборно събитие.
Националист, с афинитет към прагматизма в политиката, Абе беше на 52 години, когато през 2006 година пое за първи път министър-председателския пост и по този начин стана най-младият министър председател в следвоенната история на Япония.
През втория си мандат (2012-2020) Шиндзо Абе съумя да притегли вниманието със смелите си стопански проекти и интензивна дипломатическа интензивност, въпреки че някои от дейностите му се оказваха несполучливи.
През лятото на 2020 година, когато към този момент беше изгубил известност измежду обществото поради метода, по който управляваше реакцията на пандемията, Абе призна, че страда от хеморагичен ректоколит, хронично инфектиране на червата. По тази причина, малко по-късно той се отдръпна от премиерския пост. Това заболяване бе повода и за предходното му отдръпване от властта през 2007 година
Извън Япония Шиндзо Абе беше прочут най-много с икономическата си политика, наричана " Абеномика ", стартирала в края на 2012 година и съчетаваща финансови облекчения, повече бюджетни разноски и структурни промени. Той реализира известни триумфи, да вземем за пример усили % на заетостта измежду дамите и възрастните хора, и заради дефицита на работна ръка преразгледа политиката във връзка с имиграцията.
Частични триумфи
Поради незадоволителни структурни промени " Абеномиката " реализира единствено частични триумфи. Крайната цел на Абе, правоприемник на огромна консервативна политическа фамилия, беше да промени пацифистката конституция от 1947 година, написана от Съединени американски щати и непроменяна от този момент.
Абе понесе удар по репутацията си, демонстрирайки затворено и хладно отношение към Северна Корея, както и заради отхвърли си да носи бремето на предишното поради дейностите на японската войска в Китай и на Корейския полуостров през първата половина на 20 век. В същото време, като министър председател Абе взема решение да не посещава повече храма Ясукуни в Токио, знаково място за японския шовинизъм, откакто през 2013 година негово посещаване там беше посрещнато с отвращение от Пекин, Сеул и Вашингтон.
По времето на Абе връзките сред Токио и Сеул бяха хладни поради историческите разногласия сред двете страни, до момента в който тези с Пекин, въпреки и отбелязали известно доближаване, останаха комплицирани. В връзките си с огромния съдружник на Япония - Съединените щати, Абе постоянно успяваше да се приспособява и да поддържа близки връзки с Доналд Тръмп, с който споделяха пристрастеността към голфа. Шиндзо Абе също по този начин правеше опити да откри прагматични връзки с съветския президент Владимир Путин. Неговата вяра да реализира съглашение по разногласието за Южните Курилски острови - анексирани от Съветския съюз в края на Втората международна война и невърнати - обаче се оказа безрезултатна.
Противоречиви закони
Шиндзо Абе също по този начин беше изкушен да ускори японското наличие на интернационалната сцена, като поеме ролята на медиатор сред Съединени американски щати и Иран, и се обявяваше за последовател на многостранните връзки и интернационалните съглашения за свободна търговия.
По време на дългия си престой на власт Абе беше миропомазан от неналичието на съществени противници в неговата Либерално-демократична партия /ЛДП/, както и от слабата съпротива, която към момента се възвръща от пагубния си интервал на власт през 2009-2012. Някои прокарани от Абе закони, изключително обвързваните с по-добра отбраната на държавни секрети, с разширение на задачите на японските Сили за самозащита и дебата за битката с тероризма, не бяха посрещнати добре от японското общество и постоянно водеха до митинги, нещо извънредно за тази страна.
Дълго време Шиндзо Абе се надяваше да открие Олимпийските игри в Токио през лятото на 2020 година, което щеше да бъде и връхната точка на последния му мандат. В последна сметка Игрите се организираха година по-късно без аудитория.
Източник: Българска телеграфна агенция
(Андрей Несторов)
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ