Афганистан е известен като гробището на империите“. Нигер, според Файненшъл

Афганистан е прочут като „ гробището на империите “. Нигер, съгласно „ Файненшъл таймс “, е „ гробището на френската политика в Сахел “.

Така наподобява, в случай че се съди по нескончаемите послания от страните – някогашни колонии на Париж, където стачкуващи излизат по улиците с лозунги: „ Франция да си върви “, „ Долу Франция “. Превратът в Мали пропъди френските войски; последва Буркина Фасо. Чад към този момент не наподобява като главен съдружник, макар че френският президент отиде на погребението на управлявалия 31 години сътрудник (и си навлече критики). В Сахел Нигер изглеждаше като последна френска цитадела.

Някои медии пишат, че „ квазиимперията “ на Франция в района и в Африка като цяло рухва.

 

Много от тези издания са основани в страни, чиито управления или публично мнение не таят положителни усеща към десетилетното въздействие на някогашния колониален стопанин на Сахел, или най-малко на западната му част, и на редица страни на север и юг от него.

Предупреждения обаче идват и от френски медии, съгласно които събитията в Нигер обрисуват тежкото тестване пред Франция в района. Към източниците на това безпокойствие превратът в Нигер добави още един: ролята на Съединените щати.

„ Франсафрик “

 

Франция, в миналото владяла половината от континента, не е като другите колонизатори в Африка.

Десетилетия наред Париж се месеше във вътрешната политика на обявилите самостоятелност страни. В Сахел и Централна Африка това построи изключително изразителен модел на поддръжка за автократи против достъп до запаси, който, споделят критиците, не бе безусловно в интерес на жителите на младите страни. Централноафриканският франк донесе известна фискална непоклатимост на 14 страни в района, само че бе от изгода и на френските вложители, както припомня и FT.

Париж нямаше нищо срещу поредицата от преврати в множеството от тях, стига да резервира връзките с някогашните колонии, въпреки да се намеси военно както в случаи на рецесии (понякога в интерес на демокрацията), по този начин за битка с джихадистки формирования в Мавритания, Нигер, Мали, Буркина Фасо и Чад.

Тази „ сфера на въздействие “, известна в интернационалните връзки като „ Франсафрик “, през днешния ден бива поставяна от мнозина под въпрос.

Франция, посредством жестове към района, извинения, върнати в локални музеи артефакти и голям брой пътувания на президента Еманюел Макрон, пробва да преформулира връзката. Засега това не дава плодове. Ранният знак бе Централноафриканската република (ЦАР). Френските помощници на непрекъснато размирната страна отстъпиха на съветски военни инструктори, охранители и откровени политтехнолози, свързани с частната военна компания „ Вагнер “, години преди съветският президент Владимир Путин да спомене, че „ Вагнер “ е напълно финансирана от страната. Руските сили имат монумент в столицата Банги.

 

Как се стигна дотук

 

Сигналите бяха недвусмислени още преди нигерският президент Мохамед Базум да бъде свален.

 

Франция с право припомня, че там и в други африкански страни антиджихадистката военна интервенция бе по искане на интернационално приети държавни управления. Само преди 10 години, в малийската столица Бамако, тогавашният президент Франсоа Оланд съобщи при избавилата от предшествало интервенцията въстание: „ Това е най-важният ден от политическия м живот! “ Оланд бе посрещнат като избавител. Франция избави Мали от разпад в миг, когато ислямисти с присвоиха туарегски протест на север, а насилието преля в прилежащите страни.

 

Днес от задача „ Бархан “ съвсем няма помен. Остава Нигер, където ориста на френските сили наподобява неразбираема.  Смесица от съветска агитация, десетилетна беднотия (държавите в района са в долната част на множеството показатели за човешко развитие) и незадоволителния прогрес против джихадистите , дружно с неточности в покровителственото отношение на Макрон, подхраниха поредицата от преврати в Сахел. Стратегията на „ Вагнер “ в ЦАР бе сполучлива и Евгений Пригожин, от името на Русия (макар и неофициално; тогава той пазеше анонимност) повтори модела в някогашните френски колонии на запад.

Битката на сигурността върви с борба на знаците: Мали смени конституцията си и в нея френският не е формален, удар под кръста от район, в който живее огромна част от над 320 млн. франкофони по света, за които езикът е майчин.

Млади военни – „ президентът “ на Буркина Фасо Ибрахим Траоре е на 34, свалилият властта преди него и след това самичък свален Пол-Анри Дамиба е на 33 – бяха в основата на превратите в някои от страните.  Населението на тези страни е младо, недоволсно от стандарта на живот  и несигурността, и търси решения. Русия прави всичко, с цел да покаже, че може да бъде такова решение в миг, когато друга допустима „ опция “, Китай, промени метода си към континента и стяга финансовото кранче, а и не би се заел военно по същия метод.

Франция също така мъчно може да бъде „ африканският служител на реда “ , въпреки тази роля да удовлетворяваше ненапълно и Европа, и Съединени американски щати. Тя не може да се меси непрекъснато в мозайката от спорове, създаваща вакуум и в сигурността, и в ръководството. Базум евентуално бе свален главно поради комплицираната вътрешнополитическа динамичност, за която описаха и близки до някогашната власт за „ Ал Джазира “.

В резултат над 6000 френски военни са напуснали африканския континент от средата на 2022 г.; от това печели „ Вагнер “, огромна част от чиито няколко хиляди военни в района са таман в някогашните френски колонии. В книгата си „ Сахелският мираж: френският публицист Реми Карайол отбелязва по тематиката за поредицата от френски неточности:

„ Френската войска, обременена от колониалната си идеология и заседнала в остарелите схеми на „ Войната против терора “, е неспособна да аналзира вярно сиитуацията.

Реми Карайол,  френски публицист

„ Идеалната изкупителна жертва “ на пропагандата

Медиите в тези страни (за разлика да вземем за пример от големия, разнороден нигерийски пазар)  са всекидневно близки до властта . В Буркина Фасо те побързаха да бележит „ патерналистичното отношение “ на Париж и неналичието на полза за популацията. Руската агитация оказа помощ, като обрисува французите като изсмукващи кръвта на африканците зомбита. Както наскоро отбеляза арабска медия, в Нигер пък военните бързо се погрижиха гласовете в поддръжка на Базум и демокрацията да заглъхнат с репресии – в интерес на другите, подкерящи преврата и антифренски, които надвикаха всички останали.

Не бива да се не помни обаче и ислямистката агитация  в район, където – както сподели неотдавна пред „ Дневник “ Елвис Пол Тангем от Африканския съюз – изборът за мнозина наранени от поредност от застрашаващи живота им рецесии е да емигрират или да се причислят към джихада. А тази агитация, неизбежно, е антифренска от десетилетия.

Лесно е този коктейл от възмущение към Франция да се укрепи с увещание на взривоопасни мнения на Макрон: да вземем за пример когато съобщи през 2017 година, че проблемите на Африка са „ цивилизационни “ или когато разясняваше положението на електрическата мрежа на Буркина Фасо, а президентът, тогава негов съдружник, си потегли от срещата със студенти.

Русия подчертава на грешките на Франция , да вземем за пример удара в Мали, при който на женитба починаха трима терористи и двайсет цивилни,но не разяснява жестокостите на „ Вагнер “ против мирното население в „ антиджихадистки интервенции “, за които описват правозащитници. Увеличаването със 150% на смъртните случаи, свързани с политическо принуждение, в годината на евакуиране на Франция от Мали и превръщането на „ Вагнер “ в основна причина за ескалацията се подминават с лека ръка.

Групи за проруски напън , като известната в последно време М62 в Нигер (съорганизираща антифренските протести), работят във всички страни, в композиция с мрежата от канали в обществените мрежи и доброволно работещи за идеята на Москва африканци. Следата от работата им може елементарно да се долови в бързо появяващите се на манифестации проруски флагове.

Такава агитация в същото време идва и от  локални политици и водачи на мнение в самите страни , яхващи за свои цели постколониалния дискурс. „ Франция “, написа „ Икономист “, „ е идеалната изкупителна жертва “. Единствена тя от колониалните сили поддържа огромни непрекъснати бази в Африка, а връзките ѝ с водачите от времето след независимостта ѝ изиграха неприятна смешка. Париж не е разкрил начиин да се бори с доминииращия през днешния ден роман.

За неуспехите на непопулярни водачи през днешния ден да понижат бедността или спрат насилието драговолно се упреква близостта им с Франция.

„ Икономист “

Семето на протеста

Икономическата бездна в 20-те някогашни френски колонии, обхващаща и Сахел (но и страни отвън „ Франсафрик “), обаче е измежду решаващите фактори за рецесията пред Париж.

Централноафриканският франк задължава страните да дават част от валутните си запаси във френската централна банка. Той е вързан за еврото и по този начин не подтиква локалния експорт. Предложението за заменяща валута, еко, показано през 2019 година, към момента не е осъществено.

Както подсети кандидат-президент на Сенегал в интервю за „ Ел Паис “, отговорността за това е не на Франция, а на района. Същевременно неналичието на надзор върху валутата оставя Западна Африка в състояние на експортьор на първични материали и вносител на съществени артикули, в това число храни. За „ Ел Конфиденсиал “ Мариса Лоуренсо, анализатор по енергийни въпроси, казва, че жителите не просто са гневни на Франция, а „ и на въздействието, което Франция продължава да има върху страните им, което, наподобява, не им носи значими изгоди “.

Обратно, в партньорствата с Китай и страни от Персийския залив мнозина виждат нови благоприятни условия и с ненаситност усилват обмена с тях, за сметка на някогашната метрополия. В тази среда съветската агитация стъпва на зрънце истина, което изкривява за своя изгода: Франция, като всяка друга страна, пази ползите си и изгодите за популацията са противоречиви, до момента в който елитите са получили поддръжка за милиарди (Москва комфортно пропуща, че тази максима, без дадените милиарди, се отнася и за нея).

Във към този момент упоменатия вакуум в сигурността е елементарно за съперници на Париж да се възползват и да оферират частички от въпросните решения. Върволицата от рецесии може да отблъсква едни вложители, само че други, изключително от стратегически съперници, може да са склонни да опитат.

 

Удар от (не)очаквано място

 

Не всичко е изгубено. Сенегал и, отвън Сахел, Того, Бенин и Кот д’Ивоар дълго пазят положителните връзки с Франция. Но и в Сенегал, който отскоро разрушава облика си на устойчиво изключение в района, стачкуващи гориха централноафрикански франкове. Други опити за помиряване – да вземем за пример с Алжир, чийто президент ще посети Париж за „ ново начало “ – заплашва отличните връзки с Мароко.

На искащите да работят с Париж Макрон предложи ново партньорство – по-малко (видимо) военно наличие, само че повече поддръжка в сигурността и други въпроси. В тази „ нова епоха “ на съдействие френските бази ще се ръководят взаимно с локални африкански сили. Тя трябваше да е продължение на думите му в Буркина Фасо от 2017 година: Макрон изясни тогава, че е от „ потомство, което не идва да каже на африканците какво да вършат “.

Всъщност в Нигер Франция към този момент опитваше да се държи повече като сътрудник. За сп. „ Икономист “ експертът по Сахел Майкъл Шуркин от Атлантическия съвет казва: „ Франция се опитваше да приложи уроците от Мали, да бъде сензитивна за опасенията на Нигер “.

Късно ли е за този метод? Колониалното минало спъва Франция. Макрон си навлече рецензии за мълчанието пред завземането на властта от Махамат Идрис Деби след убийството на татко му в Чад, само че визитата на Деби в Съединените щати за среща на върха с Африка месеци по-късно не провокира същото внимание.

„ След преврата в Нигер Париж се притеснява, че Вашингтон ще го заобиколи “, писа в. „ Фигаро “. Докато Елисейският замък изрази поддръжка за западноафриканска военна намеса в Нигер, Съединени американски щати настойчиво търсят разговор и във френското външно министерство проучват американските решения. Вестникът цитира източници от дипломатическата работа с думите: „ Американците направиха тъкмо противоположното на това, което смятахме, че ще създадат. “

Съединени американски щати са все по-активни в дипломацията за Нигер. Вече не приказват толкоз за връщането на Базум на власт, а за освобождението и възстановяване на изискванията, при които е арестуван. До края на седмицата в Нигер идва нов дипломат, какъвто Съединени американски щати не са имали от две години.

Със своите над 1100 военни в Нигер Съединени американски щати предстоящо държат да запазят базите си; хунтата е насочила вниманието си към френските. Според вестника Париж не съзира задоволително поддръжка за позициите си и в други страни с военно наличие на терен като Германия и Италия.

Всеки работи съгласно ползите си в миг, когато – както писа „ Монд “ – ориста на френските сили е заложена на карта около настояването на хунтата те да се изтеглят. Чии ползи ще надделеят в борбата за Нигер и Африка, е въпрос, който ще ревизира желанието на Франция за смяна в метода. Ако не е прекомерно късно.

www.dnevnik.bg