Аферата Уотъргейт“ е позната в цял свят и за първи

Аферата „ Уотъргейт “ е позната в целия свят и за първи път демонстрира на какво е кадърен един американски президент. Подслушването на съперника, следенето и дейностите, подсигуряват преимущество, както по време на изборите, по този начин и след тях. Да познавате хода на съперника и да знаете какво следва, несъмнено дава преимущества, а когато Никсън осъзнава, че желае да резервира своята власт, единственият вид е да се довери на организациите за разузнаване. Години наред се пазеха секрети и излизаше лимитирана информация по отношение на случая.

Но един ден проговори и Джон Дийн – един от съучастниците, без който сходна акция даже не можеше да се случи. Прави изявлението си през лятото на 1973 година и тогава е към момента на 34 години. Сената слуша с интерес неговите разкрития и схваща, че администрацията е съумяла да получи достъп до националния комитет на демократите в хотел Уотъргейт – името идва тъкмо от местоположението.

Дийн ще опише всичко и ще се признае за отговорен по обвиняване за възпрепятстване на правораздаването. Малко по-късно написа няколко книги по тематиката, откакто има опция да резервира над 1000 аудио касети,  да ги транскрибира и да ги резервира за историята. Години по-късно продължава да е в интереса на разнообразни медии, само че ето какво в действителност споделя:

Днес, за жалост, наученото от Уотъргейт е единствено едно – не позволявайте да ви заловят, когато злоупотребявате с власт. И в случай че не можете да скриете своите злоупотреби, както го направиха идващите президенти след Никсън, просто кажете на света, че употребявате вашата мощ за положителното на Америка и се преструвайте, че е тъкмо по този начин. Това звучи цинично, само че е тъжната истина. За няколко  десетилетия имаше сянка на Уотъргейт и лимитирано въздействие върху злоупотребата на държавното управление с власт, а на върха постоянно стоеше американския президент. Споменът за Уотъргейт стартира да избледнява, а с него и уроците. Впрочем има и някои сполучливи опити за възобновяване на този пост в блестящото време преди аферата.

Ричард Никсън стартира да извършва своя мандат с вярата, че ще успее да направи всичко извънредно транспарантно. Неговите първи указания по отношение на специфичните привилегии потвърдиха тъкмо това му предпочитание. Никсън харесваше предходния президент Линдън Джонсън и откакто той беше упрекнат в приключването на разнообразни държавни секрети по време на Виетнамската война, Никсън смяташе, че най-вероятно в този момент би трябвало да оправдава грешките. Колкото по-голямо беше приключването, толкоз повече секрети започнаха да се крият.

Ричард се опита да промени тази процедура и отново падна в същия капан. Колкото до неговите пристрастености и атакуването на враговете, за тях е бил прав. Дори в този момент, когато преслушвам всички касети от записаните диалози, оставам сюрпризиран какъв брой сигурен е бил, че ще бъде избран отново през 1972 година Нямаше никакво предпочитание да ръководи, единственото искане беше да се разправи със своите съперници. Защо е бил подобен темперамент, това към този момент може да бъде прегледано от психолози и психиатри.

Не знаех, че заставам на неверната страна на закона, до момента в който не пристигнаха резултатите от изборите. Най-вероятно трябваше да бъда известен незабавно, само че конспирацията за заблуждаване на правораздаването е друга форма на закононарушение. След арестите на 17 юни и опитите на крадци да влязат в Уотъргейт, предложих Джон Ерликман, който беше консул в Белия дом преди мен, да откри няколко доста положителни юристи по престъпно право. Не ме послуша и това беше една доста сериозна неточност.

Нищо не се случи преди специфичния консул Чък Колсън не ми даде записи от неговите диалози с Хауърд Хънт – един от участниците при пробива в Уотъргейт, както и няколко записа – тогава разбрах, че съм попречил на правораздаването. Колсън споделя, че в случай че други не са се погрижили, най-вероятно всички ще имат много проблеми. Едва по-късно разбрах, че Гордън Лиди е бил забъркан и в други случаи, с изключение на Уотъргейт. През 1971 година е взел участие в подслушването на Даниел Елсберг, който разкри някои от данните на Пентагона. Според Ерликман не сме създали нищо неприятно, тъй като действително не сме имали незаконни планове.

Имах някаква официална среща с президента на 15 септември 1972 година – по същото време всички разкрития бяха предадени. До 21 март 1973 година се срещах с президента постоянно, с цел да мога а схвана какво в действителност се е случвало. Не бях сигурен, че Никсън изцяло разбираше какви са обстоятелствата и обвиняванията против него. На второ място ще открием, че обстановката, задействана от моите дейности, стартира да се утежнява, когато Хънт ми изпрати непосредствено известие. Той настояваше да получи сумата от 120 хиляди $ неотложно, в противоположен случай ще стартира да приказва на Ерликман, споделяйки за по-ранни влизания с щурм.

Практически този човек изнудваше непосредствено Белия дом. След като информацията стигна до Ерликман, беше предстоящо, че той ще я съобщи на други хора. Предложих на Боб Халдеман да изкажа моите опасения и проблеми пред президента и той се съгласи. Исках да припомня на Рейган, че в случай че се опита да заплати на Хънт, това ще бъде възпрепятстване на правораздаването. За да привлека вниманието му, умерено заявих, че има рак в президентството и показах най-лошия сюжет за обстановката. Всичко, което му споделих, по-късно се случи.

Никой с изключение на Никсън и Халдеман, няколко приятеля на Халдеман и техниците, които ги поставяха, не знаеха за съществуването на такава система. Започнах да се колебая, когато държанието на Никсън стана много странна по време на нашия диалог на 15 април 1973 година Понеже знаех, че най-вероятно и аз съм записван, избрах да включа тази информация в показанията. Дадох показания на 13 юли и тогава всички се обърнаха към господин Бътърфийлд с молба да удостовери или да отхвърли моите показания.

Той най-вероятно не се е опитвал да бъде на първа страница на всеки вестник в Съединени американски щати, само че в следствие ще отговори почтено. На 16 юли призна, че Никсън е записвал всички диалози в кабинета си, както и във външните офис здания. Почти всички стаи в Белия дом, както и още доста други местоположения, са били включени за подслушване.

Не съм тъкмо бранител на Никсън, нито считам да се оправдавам от негово име, само че знам, че няма никакви доказателства, че президента или някой от Белия дом е познавал Лиди, който влезе в хотела и сложи подслушвателните устройства. Помислете за следния факт, който аз открих по време на моето следствие: в случай че екипът на Лиди не е бил задържан в Уотъргейт на 17 юни 1972 година и беше направил вярната поръчка – да сложи подслушвателни устройства на демократичния претендент за президент Джорд МакГовърн, то залавянето им там най-вероятно щеше да води незабавно до Никсън през Халдеман до Гордън Страчън и Лиди.

Касетите на Никсън разкриват през април, че той и Халдеман са дискутирали сходна интервенция. Няколко дни по-късно Страчън дава няколко бележки на Халдеман, с които инструктира Лиди да реалокира целия си разследващ потенциал върху сенатор МакГовърн. Не е ясно от този диалог дали Никсън приказва за слагането на подслушвателни устройства или не.

Имаше редица промени, измежду тях към този момент имаме бистрота на финансирането на всяка една акция, налична е за всеки проверяващ публицист. Видими са интервенциите на конгреса, тези на президента и с помощта на Уотъргейт виждаме нови и още по-сериозни етики върху дейностите на юристите. Освен етиката, всички останали промени пристигнаха и по-късно бяха отстранени. Американския Висш правосъден съвет извърши трагична смяна над конгреса и правото им за финансиране на разнообразни акции.

Интернет ускори доста корпоративните права и множеството новинарски медии започнаха да проверяват повече изключенията, в сравнение с главните правила. Политическата поларизация и сполучливите старания за укрепване на президента изместиха салдото на силите във Вашингтон, предоставяйки цялостната доминация точно в ръцете на президента.

Моите показания доведоха до ново развиване на кодекса на етиката. Само те останаха и се използват към момента.

Като академик, който е изследвал редица сходни случаи, кавги и други прояви, мога да кажа, че има и надалеч по-лоши моменти. Бен Брадли – притежател на Пулицър за следствието на Уотъргейт – ми показа, че Иран Контра абсурда е бил  надалеч по-лош.

Уотъргейт е един от най-високите за политиците във Вашингтон. Никсън не беше на път да се трансформира в американски деспот, както и нямаше да преживее прреврат, не можеше да се показва като кръстник на мафията, който управлява престъпна корпорация, както сега настояват мнозина. Никсън не направи нищо, което останалите президенти преди него не вършиха, впечатляващото е, че след него опита не е повтарян.

Той беше хванат, най-вероятно това е по-добрата вест, тъй като неговите планове в действителност бяха да преследва враговете си по време на втория мандат, а той самият работеше с доста жестоки способи. Записите разкриха същинския Ричард Никсън, никой не можеше да повярва, че той може да бъде президент на Съединени американски щати. Неговото най-егоистично решение беше да подаде своята оставка като президент.