Къде е адвокатът в съдебната реформа?
„ Адвокатът е самостоятелен орган на правораздаването “.Горе-долу по този начин се превежда член първи от немския закон за адвокатурата. В България, за жалост, законодателят не е посочил почитание към юристите с сходна дефиниция. Но методът, по който са го споделили германците (които потвърдено знаят по какъв начин да пишат закони), смесен с естеството на адвокатския „ поминък “ си заслужава да поразсъждаваме по тематиката. Особено в този момент, когато за обществото ни е настояща тематиката за потребност от правосъдната промяна.
Това разяснява за уеб страницата „ Мисъл “ юрист Станислав Станев.
За да приказваме за промяна и да звучим съществено, би трябвало да сме наясно какво се включва в понятието правосъдна система, а по-късно да търсим какво, за какво и по какъв начин би трябвало да се промени.
Накратко, правосъдната система е един голям механизъм (а и организъм), който цели да помогне на обществото да получи правдивост, когато правата на неговите членове са нарушени. Правилата, по които се получава правдивост, се назовават закони.
По-интересно е кои са хората, които се грижат всичко това да се случва.
Този, който взема решение делата, е съдията. Но с изключение на съдии, има и други категории:
юристи и прокурори (по наказателни дела);
юристи и юристи (по цивилен дела);
Е, в границите на дебатите за правосъдната промяна чуваме голям брой разбори за съдиите и прокурорите. А за юристите? Чули/чели ли сте в анализите и мненията някой да напише нещо за юристите.
Реално видяно, в границите на ефикасната реализация на правораздаването вземат участие доста повече юристи, в сравнение с съдии и прокурори. Само че анализаторите ги не помнят. И аргументите за това биха могли да бъдат две:
– че юристите не са важни;
– че анализаторите не са разбрали, че в действителност юристите са извънредно значими за правораздаването.
Струва ми се освен неуважително към моята специалност, само че и обидно към цялото общество да приема даже и за секунда първата теза.
Втората теза, която явно има задоволително допирни точки с истината, обаче, е признак за няколко казуса в нашето общество:
1. Че с обществен разбор на правосъдната промяна се занимават хора, които очевидно не схващат задоволително.
2. Че доста медии дават естрада на хора, които звучат атрактивно за сметка на успеваемостта. Т.е. че метода, по който работят редица медии е забележителна част от казуса на нашето общество (да си напомним, че сме на 109-то място в класацията на „ Репортери без граници “).
И с цел да завърша със правосъдната промяна, като юрист, който работи, ще посоча още два казуса, за които или нищо не се приказва, или се загатват пътем.
1. (Зло)Вещите лица.
Шегата звучи занимателно, само че за жалост в нея има огромна доза истина. Помните ли по какъв начин едно експерт загуби едно тефтерче и по този мотив едно дело „ изтече в канала “. Случват се такива работи, за жалост. Въпросът е за какво се случват. И отговорът е, че тъй като тази част от правосъдната система, която дава отговор за тях, не работи. И изгубеното тефтерче, въпреки и абсурден миг, е единствено върха на айсберга. Ако знаете какъв брой опропастени каузи има за това, че движимостите лица, отбиват номера в експертизите. Или пък демонстрират нерагламентирана благосклонност към някоя от страните. Всеки юрист може да ви опише доста тъжни истории за каузи, в които справедливостта и правото са били обезглавени точно поради движимостите лица
2. Преводачите.
Не е да не се случва в правосъдно или досъдебно произвеждане да има потребност от преводач. Няма да не помни по какъв начин по едно дело, в което клиентът беше платил за преводач 100 лв., ми се постановяваше да суфлирам, с цел да може въпреки всичко да се случи някакъв превод. Добре, че и съдията и другата страна знаеха британски, че да си свършим работата. И до момента в който това беше комично, в досъдебното произвеждане работата с преводачите е напряко трагична. Системата няма задоволително средства за възнаграждение на преводите. В резултат от това доста от компаниите за преводи отхвърлят да изпращат свои преводачи, като бъдат потърсени, тъй като не се знае по кое време ще си получат парите и какъв % от сумата ще им уважат. Това принуждава да се работи с преводачи, каквито има разполагаем, а забележителна част от тях не са на нужното равнище. Сами се досещате по какъв начин въздейства това на качеството на правосъдие.
Изводът от всичко това е, че потребност от смяна има, само че тези, дето приказват за смяна нямат концепция (или желание) по какъв начин да бъде осъществена дейно. Изводът е и, че обществото ни е инфектирано от мненията на полуспециалисти и квазиспециалисти, което в допълнение забавя оздравителния развой.
Това разяснява за уеб страницата „ Мисъл “ юрист Станислав Станев.
За да приказваме за промяна и да звучим съществено, би трябвало да сме наясно какво се включва в понятието правосъдна система, а по-късно да търсим какво, за какво и по какъв начин би трябвало да се промени.
Накратко, правосъдната система е един голям механизъм (а и организъм), който цели да помогне на обществото да получи правдивост, когато правата на неговите членове са нарушени. Правилата, по които се получава правдивост, се назовават закони.
По-интересно е кои са хората, които се грижат всичко това да се случва.
Този, който взема решение делата, е съдията. Но с изключение на съдии, има и други категории:
юристи и прокурори (по наказателни дела);
юристи и юристи (по цивилен дела);
Е, в границите на дебатите за правосъдната промяна чуваме голям брой разбори за съдиите и прокурорите. А за юристите? Чули/чели ли сте в анализите и мненията някой да напише нещо за юристите.
Реално видяно, в границите на ефикасната реализация на правораздаването вземат участие доста повече юристи, в сравнение с съдии и прокурори. Само че анализаторите ги не помнят. И аргументите за това биха могли да бъдат две:
– че юристите не са важни;
– че анализаторите не са разбрали, че в действителност юристите са извънредно значими за правораздаването.
Струва ми се освен неуважително към моята специалност, само че и обидно към цялото общество да приема даже и за секунда първата теза.
Втората теза, която явно има задоволително допирни точки с истината, обаче, е признак за няколко казуса в нашето общество:
1. Че с обществен разбор на правосъдната промяна се занимават хора, които очевидно не схващат задоволително.
2. Че доста медии дават естрада на хора, които звучат атрактивно за сметка на успеваемостта. Т.е. че метода, по който работят редица медии е забележителна част от казуса на нашето общество (да си напомним, че сме на 109-то място в класацията на „ Репортери без граници “).
И с цел да завърша със правосъдната промяна, като юрист, който работи, ще посоча още два казуса, за които или нищо не се приказва, или се загатват пътем.
1. (Зло)Вещите лица.
Шегата звучи занимателно, само че за жалост в нея има огромна доза истина. Помните ли по какъв начин едно експерт загуби едно тефтерче и по този мотив едно дело „ изтече в канала “. Случват се такива работи, за жалост. Въпросът е за какво се случват. И отговорът е, че тъй като тази част от правосъдната система, която дава отговор за тях, не работи. И изгубеното тефтерче, въпреки и абсурден миг, е единствено върха на айсберга. Ако знаете какъв брой опропастени каузи има за това, че движимостите лица, отбиват номера в експертизите. Или пък демонстрират нерагламентирана благосклонност към някоя от страните. Всеки юрист може да ви опише доста тъжни истории за каузи, в които справедливостта и правото са били обезглавени точно поради движимостите лица
2. Преводачите.
Не е да не се случва в правосъдно или досъдебно произвеждане да има потребност от преводач. Няма да не помни по какъв начин по едно дело, в което клиентът беше платил за преводач 100 лв., ми се постановяваше да суфлирам, с цел да може въпреки всичко да се случи някакъв превод. Добре, че и съдията и другата страна знаеха британски, че да си свършим работата. И до момента в който това беше комично, в досъдебното произвеждане работата с преводачите е напряко трагична. Системата няма задоволително средства за възнаграждение на преводите. В резултат от това доста от компаниите за преводи отхвърлят да изпращат свои преводачи, като бъдат потърсени, тъй като не се знае по кое време ще си получат парите и какъв % от сумата ще им уважат. Това принуждава да се работи с преводачи, каквито има разполагаем, а забележителна част от тях не са на нужното равнище. Сами се досещате по какъв начин въздейства това на качеството на правосъдие.
Изводът от всичко това е, че потребност от смяна има, само че тези, дето приказват за смяна нямат концепция (или желание) по какъв начин да бъде осъществена дейно. Изводът е и, че обществото ни е инфектирано от мненията на полуспециалисти и квазиспециалисти, което в допълнение забавя оздравителния развой.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ