Адв. Станислав СтаневКой може да разследва главния прокурор в България?

Адв. Станислав Станев

Кой може да проверява основния прокурор в България? Този въпрос бе трансфорат от политическата агитация у нас в централен за промяната в правораздаването през последните две години. И въпреки че отговорът му към този момент е явен още от лятото на 2020 година, когато Конституционният съд недвусмислено съобщи, че безусловно

всеки прокурор в страната може да проверява основния,

стига да има задоволително данни, че е направил закононарушение, политическият напън и операциите по тематиката с така наречен „ механизъм за следствие на основния прокурор “ продължиха.
В един миг говоренето за този механизъм се изроди и политиците започнаха намерено да декларират желанието си механизмът да е не за „ следствие “, а за пряк „ надзор “ над основния прокурор. Тук породи и първият значим въпрос - има ли въобще в целия либерален свят правова страна, в която изпълнителната и законодателната власт да „ управляват “ правосъдната? У нас очевидно отговорът се оказа позитивен. Вярно е, че след решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Колеви vs. България “ от години насам се търси подобен механизъм, посредством който да се реализира обективно следствие върху фигурата на основния прокурор. Вярно е обаче и че от към този момент 2 години решенията, които политиците в България оферират от една страна демонстрират чисто личностна злост към сегашния основен прокурор Иван Гешев, а от друга –

опонират на конституцията на страната

Не е загадка, че Гешев е сериозен конкурент на избрани политически зависимости и олигархични кръгове още от преди встъпването му в служба. Веднага откакто той бе определен и даде поръчка, че ще бъде праволинеен към всеки нарушил закона, изключително към маститите обири, присъщи за нашите ширини още от началото на т. нар „ преход “, против него стартира невиждана кална акция - медийни офанзиви, доноси, инсценировки на митинги, сигнали против него и околните му във всевъзможни институции, инспекции, напън да подаде оставка, опити за законови промени, опит за атентат против него.

С две думи – война

Така в унеса си да съборят Гешев и очевидно да му затворят устата, се стигна до приемането преди към 2 седмици на един избран от поредност правни специалисти и адвокати като „ мракобесен “ закон за „ следствие на основния прокурор “, препоръчан на два пъти от служебния министър на правораздаването Крум Зарков, който въобще повдига въпроса за това има ли в България настояща конституция. Паралелно с това във Висшия правосъден съвет бе спретната и процедура по отстраняването му с общителното подпомагане на няколко членове на Прокурорската гилдия, очевидно с цел да е оптимално несъмнено, че в случай че не може да бъде махнат по единия от плануваните механизми, то другия ще проработи.
Защо обаче този „ механизъм за следствие на основния прокурор “ е противоконституционен? Причините, изтъквани неведнъж от българските адвокати, включително и от висшите съдии от Върховен касационен съд, не са малко. Първо – крещящо нарушаване на главния закон на страната е даването на пълномощия на арбитър да проверява, пък било то и по дело против основния прокурор. Според българската конституция право да проверяват и да следят досъдебни производства имат само прокурорите. Обръщането на пирамидата на наказателния развой като на арбитъра в него се дава право да организира следствие е подигравка с конституцията, настояват юристите.
Скандален е и методът, по който сходно пълномощие на съдиите бе вкарано в закона. За да се промени логиката в наказателното правосъдие дотам не просто е нужна смяна в конституцията, а е нужно даже привикване на Велико национално заседание, което изисква 161 гласа на народни представители, колкото и да им се желае на политиците това да не е по този начин. И тъй като очевидно актуалните политически представители не разполагат с толкоз гласове, взеха решение да минат по бързата писта – одобриха

противоконституционен закон,

единствено и единствено Гешев да бъде изчегъртан незабавно. За последствията ще мислят след това.
Последното от своя страна съставлява отявлена дискриминация и второ мнение по въпроса, че закон intuitu personae е неприемлив няма. Ако попитаме всеки естествен европейски правист, от която и да е страна член на Европейския съюз, въпреки и правните системи очевидно да се разграничават една от друга, то сигурно ще чуем мнението, че не може и е нечувано законодателната власт да основава закон единствено за един човек (или даже за няколко). В несъгласие с правилото на правовата страна, разделянето на управляващите, равенството на жителите пред закона и въобще – на върховенството на закона, е политиците да изковат и да одобряват закон, който по същността си цели само сегашния основен прокурор да бъде отхвърлен и в последна сметка сменен с подобен, който е комфортен на актуалното политическо статукво.
Проблемите на закона, признат в битката на политиците с Гешев, не стопират дотук. Изредените обаче са най-ярките образци за противоконституционни правила и най-явните доказателства, че в тази ситуация не се цели правосъдна промяна, а разпра.
Мракобесният „ Крумов закон “, както закупи известност „ механизмът за следствие на основния прокурор “, към този момент е в Конституционния съд. Предстои и изговаряне на конституционните съдии, което обаче може да се проточи дълго. През това време обаче истината не трябва да се крие и обществото на всеослушание би трябвало да признае, че още веднъж се върнахме във времената, в които феномени като Народния съд бяха естествени. А хора като Иван Гешев още веднъж стават изкупителни жертви на политическите битки за власт и превъзходство, нещо неприемливо за времената, в които живеем, без значение кой харесва личността му или не.