Дали Хитлер не губи Втората световна война заради дълбок сън
Адолф Хитлер прекарва целия си живот като възрастен в опити да поеме контрола над Европа – и откакто превзема Рейн, той насочва погледа си към останалата част от континента. Германският фюрер има високо мнение за себе си и своите качества – по тази причина и финалните военни решения упорства да се вземат от него. Когато обаче идва най-голямото решение на Втората международна война, той спи дълбоко…
Съюзническите сили реализират прогрес във Втората международна война, само че знаят, че би трябвало да се открият и в Западна Европа. Вероятно ще имат единствено един късмет за огромна задача там и в случай че не съумеят, светът ще наподобява доста по-различно. Преди нашествието висшият командващ на съюзническите експедиционни сили военачалник Дуайт Д. Айзенхауер написа писмо, с което поема отговорност, в случай че задачата се провали.
Съюзниците знаят, че германците чакат десант, по тази причина вършат всичко допустимо да ги излъгват. Те извършват интервенция Фортитюд, която включва подправени радиопредавания, които провеждат подправена група на американската войска да се образува под командването на военачалник Джордж С. Патън. Освен това са унищожени немските радарни станции по френското крайбрежие, а покрай Нормандия са пуснати от самолети подправени парашутисти.
В същото време, когато съдружниците възнамеряват офанзивата, германците вършат свои лични проекти, с цел да се защитят от такова вероятно нахлуване. На Източния фронт през 1941 година те употребяват трислойна танкова атака, която се показва зрелищно за тях; в този момент проектът им включва същия вид отбрана.
Фелдмаршал Ервин Ромел има вяра, че немската войска би трябвало да пази региона по друг метод. Пустинната лисица, който е почитан боен водач още от немските интервенции в Северна Африка, счита, че отбраната против десанта на съдружниците би трябвало да бъде друга, защото би трябвало да се създадат корекции за другия терен.
Други немски водачи, като фелдмаршал Герд декор Рундщет, желаят да си останат с постоянния проект, до момента в който Хитлер отхвърля да се намеси по въпроса. Вместо това той взема решение да изчака.
Ева и Адолф
Хитлер основава нещо, което през днешния ден бихме определили незабавно като „ токсична работна среда “. Подчинените му се опасяват да споделят мнението си или да му показват неприятни вести. Въпреки че е малтретиран от съмнения във връзка с това по какъв начин да се оправи със задаващите се съюзнически десанти, окончателното решение по какъв начин да се продължи в последна сметка зависи от него.
И съдружниците най-сетне нападат – на 6 юни 1944 година Ранната част от офанзивата не е вдъхновяваща, като по-късно Айзенхауер споделя:
„ Нашите десанти в региона на Шербур-Хавър не съумяха да се укрепят и аз изтеглих войските. Решението ми да нападам по това време и на това място се основаваше на най-хубавата налична информация. Войските, самолетите и флотът направиха всичко, което храбростта и предаността към дълга можеха изискваха от тях. Ако опитът ни е обвързван с някаква виновност или неточност, то те са единствено мои. “
Въпреки че съюзническите сили не реализират триумф незабавно, те имат преимущество. Когато към 4:00 сутринта в щаба на Вълчата бърлога идва позвъняване, помощниците на Хитлер го заварват задремал – и не посмяват да го разсънят. В резултат на това съдружниците получават задоволително време, с цел да продължат напред, до момента в който запаса от немски войски и танкове чакат встрани…
Когато Ромел чува за десанта, той се втурва към фронта, само че многократните му позвънявания до офиса на немския фюрер са напразни. Рундщет също желае да предприеме ход, като подрежда на две аварийни танкови дивизии да се придвижат към Кан, само че централното командване му споделя, че е превишил пълномощията си. Хитлер по-късно в действителност утвърждава преместването в Кан, 12 часа след първите опити да се свържат с него.
Ако фюрерът не беше уплашил чиновниците си толкоз доста, нещата можеше да бъдат иначе. Вместо това обаче германците губят златен късмет да извърнат обстановката. В последна сметка Нормандия се трансформира в повратна точка във войната и дава на съдружниците нужния им подтик в Европа.
Дуайт Айзенхауер
Всичко стартира да се разпада за Германия след боевете в Нормандия. Ромел губи религия в Хитлер скоро след интервенцията и се оказва, че играе дребна роля в заговора за убийството на немския фюрер на 20 юли 1944 година Когато този скрит план се проваля, той е арестуван и му е възложен избор да почине посредством самоубийство или да бъде изправен пред съда. Той избира самоубийството и умира на 14 октомври 1944 година
Въпреки че оцелява при опита за ликвидиране, Хитлер също не прекарва още дълго на този свят. С края на войната той избра да почине в боязън, застрелвайки се, до момента в който любовницата му Ева Браун захапва капсула с цианид.
Нещата са разнообразни за Айзенхауер, който бе написал записка при положение, че маневрите в Нормандия се провалят. Вместо това той се завръща вкъщи като герой-завоевател и по-късно става президент на Съединените щати.
