Съдът не смята, че прокуратурата дължи яснота за проверките срещу Нотариуса
Административният съд – София град (АССГ) е отказал да почете жалбата на Българския хелзинкски комитет (БХК) против отхвърли на прокуратурата да разкрие какви данни са открити при инспекциите по старите каузи против Мартин Божанов - Нотариуса.
Проверките бяха разпоредени от и.ф. основният прокурор Борислав Сарафов още през февруари след убийството на Божанов, като се очакваше да хвърлят светлина върху това кой и за какво е отказвал да го проверява на фона на множеството данни за незаконната му активност през годините.
Според известие от 6 февруари 2024 година на уеб страницата на прокуратурата, информация в деловодната система открива, че от 2004 година до февруари 2024 година са налице 25 преписки и досъдебни производства, в които Божанов е бил страна – обвинен, жалбоподател, очевидец и други, означават от БХК.
От БХК изясняват, че са поискали да получат деловодни данни за преписки, които могат да се ревизират в обществения електронен портал на прокуратурата, както и актовете, с които тези преписки са решени.
" Редът за достъп до деловодните данни за прокурорските преписки не е регламентиран в Наказателно-процесуален кодекс, а деловодната активност е регламентирана в директива на основния прокурор, която не е оповестена, защото се смята, че не съставлява нормативен акт. Деловодните данни не са предпазена от закона загадка и е неразбираемо по какъв начин оповестението им може да компрометира следствие, " означават от организацията.
През март 2024 година обаче заместничката на основния прокурор и понастоящем длъжностен правосъден министър, Мария Павлова, отхвърля да даде поисканите данни.
Тя аргументира отхвърли си с това, че декларираната информация „ не попада в кръга на публичната информация по формулировка “ и „ за нея се ползват нормите на Наказателно-процесуален кодекс “. Отказът е необорим със член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, който регламентира достъпа до материалите по следствието само с разрешението на прокурор.
В последна сметка на 20 май 2024 година съдът удостоверява отхвърли за даване на информацията, като се базира на Наказателно-процесуален кодекс и следствената загадка. Съдията признва, че събитията по процесното заявление са от изключителна значителност за обществото, само че Наказателно-процесуален кодекс планува, че информацията, разрастваща се при предварителна инспекция или досъдебно произвеждане, се охранява от следствена загадка.
Случаят наподобява като административен проблем, само че в действителност издава двоен стандарт на съда и прокуратурата във връзка с достъпа до информация по каузи от висок публичен интерес.
Българският хелзинкски комитет да вземем за пример съумява да получи от ръководителката на Софийската градска прокуратура достъп до данни за досъдебното произвеждане, водено за убийството на Божанов, в това число стадия на производството и имената на наблюдаващия прокурор.
В друго решение на съда по-рано този месец, основният прокурор е длъжен да даде данни за всички производства, по които има постъпили тъжби за нарушаване на Европейската спогодба по правата на индивида, означават още от БХК.
Съдебното решение, отказващо достъп до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и до отчетите от инспекциите в прокуратурата през последните години, не предстои на обжалване.
Така, със съдействието на съда, всяка информация за контрола, сбъднат от основния прокурор по отношение на извънредно тревожни феномени като „ разтягане на прокурорски чадър “ и „ слагане на следствието на трупчета “, остава укрита зад паравана на следствената загадка, споделят още от БХК.
Проверките бяха разпоредени от и.ф. основният прокурор Борислав Сарафов още през февруари след убийството на Божанов, като се очакваше да хвърлят светлина върху това кой и за какво е отказвал да го проверява на фона на множеството данни за незаконната му активност през годините.
Според известие от 6 февруари 2024 година на уеб страницата на прокуратурата, информация в деловодната система открива, че от 2004 година до февруари 2024 година са налице 25 преписки и досъдебни производства, в които Божанов е бил страна – обвинен, жалбоподател, очевидец и други, означават от БХК.
От БХК изясняват, че са поискали да получат деловодни данни за преписки, които могат да се ревизират в обществения електронен портал на прокуратурата, както и актовете, с които тези преписки са решени.
" Редът за достъп до деловодните данни за прокурорските преписки не е регламентиран в Наказателно-процесуален кодекс, а деловодната активност е регламентирана в директива на основния прокурор, която не е оповестена, защото се смята, че не съставлява нормативен акт. Деловодните данни не са предпазена от закона загадка и е неразбираемо по какъв начин оповестението им може да компрометира следствие, " означават от организацията.
През март 2024 година обаче заместничката на основния прокурор и понастоящем длъжностен правосъден министър, Мария Павлова, отхвърля да даде поисканите данни.
Тя аргументира отхвърли си с това, че декларираната информация „ не попада в кръга на публичната информация по формулировка “ и „ за нея се ползват нормите на Наказателно-процесуален кодекс “. Отказът е необорим със член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, който регламентира достъпа до материалите по следствието само с разрешението на прокурор.
В последна сметка на 20 май 2024 година съдът удостоверява отхвърли за даване на информацията, като се базира на Наказателно-процесуален кодекс и следствената загадка. Съдията признва, че събитията по процесното заявление са от изключителна значителност за обществото, само че Наказателно-процесуален кодекс планува, че информацията, разрастваща се при предварителна инспекция или досъдебно произвеждане, се охранява от следствена загадка.
Случаят наподобява като административен проблем, само че в действителност издава двоен стандарт на съда и прокуратурата във връзка с достъпа до информация по каузи от висок публичен интерес.
Българският хелзинкски комитет да вземем за пример съумява да получи от ръководителката на Софийската градска прокуратура достъп до данни за досъдебното произвеждане, водено за убийството на Божанов, в това число стадия на производството и имената на наблюдаващия прокурор.
В друго решение на съда по-рано този месец, основният прокурор е длъжен да даде данни за всички производства, по които има постъпили тъжби за нарушаване на Европейската спогодба по правата на индивида, означават още от БХК.
Съдебното решение, отказващо достъп до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и до отчетите от инспекциите в прокуратурата през последните години, не предстои на обжалване.
Така, със съдействието на съда, всяка информация за контрола, сбъднат от основния прокурор по отношение на извънредно тревожни феномени като „ разтягане на прокурорски чадър “ и „ слагане на следствието на трупчета “, остава укрита зад паравана на следствената загадка, споделят още от БХК.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ