Холандският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия
Абел Янсзон Тасман (на нидерландски: Abel Janszoon Tasman) е нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец, най-известен с пътуванията си през 1642 – 1644 година в работа на Нидерландската източноиндийска компания. Той е първият прочут европейски откривател, който доближава до Земя Ван Димен (сега остров Тасмания), Нова Зеландия и Фиджи. През 1644 открива северните и северозападни крайбрежия на Австралия до залива Карпентария. Абел Тасман потвърждава, че Австралия е обединен масив от суша.
Роден е през 1603 година в Лутегаст, малко село в провинция Гронинген, Нидерландия, в оскъдно семейство. Точната дата на раждането му не е известна. Най-старият наличен източник, който го загатва е на 27 декември 1631, когато като моряк, живеещ в Амстердам, се оженва за 21-годишната Йоанна Тиеркс. През 1633 година, към този момент като изпитан моряк, отпътува за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландска Индия Антон Ван Димен и е признат на работа в Нидерландската източноиндийска компания.
Първо постигане до Нова Зеландия
Според някои изследвания, Тасман очаквал да продължи на север, само че вятърът бил неподходящ и го води на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – Тасманово море. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия – нос Фаулуинд (41°45′ ю. ш. 171°28′ и. д.). Оттам продължава на североизток около брега, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива Голдън Бей (40°40′ ю. ш. 172°52′ и. д.), на югоизток от него – залива Тасман и навлиза в протока Кук, който разделя двата острова на Нова Зеландия. Там, на южния бряг на протока, се реализира среща с локалните поданици – маорите, като изначало всичко върви добре, само че по-късно става сдърпване сред холандците и туземците, като повода за нея най-вероятно са европейците и четирима моряци са убити. След случая корабите доближават северния бряг на протока (Тасман го смята за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на Северния остров и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (34°29′ ю. ш. 172°39′ и. д.), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (34°09′ ю. ш. 172°08′ и. д., на северозапад от Нова Зеландия) и оттова флотилията продължава на североизток.
Роден е през 1603 година в Лутегаст, малко село в провинция Гронинген, Нидерландия, в оскъдно семейство. Точната дата на раждането му не е известна. Най-старият наличен източник, който го загатва е на 27 декември 1631, когато като моряк, живеещ в Амстердам, се оженва за 21-годишната Йоанна Тиеркс. През 1633 година, към този момент като изпитан моряк, отпътува за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландска Индия Антон Ван Димен и е признат на работа в Нидерландската източноиндийска компания.
Първо постигане до Нова Зеландия
Според някои изследвания, Тасман очаквал да продължи на север, само че вятърът бил неподходящ и го води на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – Тасманово море. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия – нос Фаулуинд (41°45′ ю. ш. 171°28′ и. д.). Оттам продължава на североизток около брега, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива Голдън Бей (40°40′ ю. ш. 172°52′ и. д.), на югоизток от него – залива Тасман и навлиза в протока Кук, който разделя двата острова на Нова Зеландия. Там, на южния бряг на протока, се реализира среща с локалните поданици – маорите, като изначало всичко върви добре, само че по-късно става сдърпване сред холандците и туземците, като повода за нея най-вероятно са европейците и четирима моряци са убити. След случая корабите доближават северния бряг на протока (Тасман го смята за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на Северния остров и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (34°29′ ю. ш. 172°39′ и. д.), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (34°09′ ю. ш. 172°08′ и. д., на северозапад от Нова Зеландия) и оттова флотилията продължава на североизток.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ