А защо ли Бог, като избра тези апостоли, ги повика

„ А за какво ли Бог, като избра тези апостоли, ги повика по двама? Не за друго, а с цел да покаже, какъв брой положително и належащо нещо е човек да има приятел, тъй като като е самичък, в случай че падне, няма кой да го вдигне. “

~ „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански

(The Miraculous Draught of Fishes (Luke 5: 1 - 11), cartoon for a tapestry, by Raphael, about 1515 -16)

Във втора неделя след Петдесетница

╫ За избирането на апостолите

„ Бог избира това, що е безумно на тоя свят, с цел да посрами мъдрите! ” (1 Кор. 1:27)

Когато Адам пристъпи Божията заповед и бе изпъден от парадайса, поради него всички индивиди станаха наказани на гибел и изпаднаха в доста неприятни традиции, телесни грехове, в безбожно идолопоклонство и станаха плебеи на дявола. За това милостивият Бог слезе от небето, роди се непостижимо от Пресвета Дева Мария и стана човек, с цел да избави индивидите, да ги упъти към правия път и да ги поведе към това постоянно самодоволство, от което бяха изпаднали. Но с цел да остане проповядваната Му истина незабравена вечно, трябваше да има очевидци, които да проповядват Неговите чудеса по целия свят и да просветят всички нации. За това Христос върви и по суша, и по море, с цел да освети всичко с ходенето Си, като отиде и на Галилейско море, с цел да си събере възпитаници и апостоли, с цел да проповядват чудесата Му, които извърши на земята, както ще чуете в този момент от днешното свето Евангелие.

Евангелие от Матей, зачало 9

В това време, като вървеше около Галилейско море, Иисус видя двама братя, Симона, именуван Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежи в морето, тъй като бяха риболовци, и споделя им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на индивиди. И те незабавно оставиха мрежите и потеглиха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в транспортен съд със Зеведея, татко им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те незабавно оставиха кораба и татко си и потеглиха след Него. И им проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка отпадналост у народа. (Мат. 4:18–23)

Тълкувание

Първовърховният деятел Петър и брат му Андрей били евреи от селището Витсаида. Петър се занимавал със земни каузи и изхранвал остарелия си татко. А брат му Андрей, с цел да няма земни грижи, отишъл и станал възпитаник на свети Иоан Кръстител. Андрей и Иоан Богослов, като видели Христа, незабавно оставили Иоан Кръстител и тръгнали след Христа. После Андрей завел при Христа и брат си Петър. А Христос, като видял Петър му рекъл: „ Симоне, занапред нататък ще се наричаш Петър (камък), тъй като ще имаш религия, като камък ” (ср. Мат. 16:18). След това Христос повикал Иаков и Иоан, които също били риболовци и се трудели да изхранват татко си на старини. Вижте какъв брой положително дело е човек да изхранва татко си и майка си на старини, като тези двама братя, които били бедняци и нямали средства да купят нова мрежа, а кърпели остарялата. Освен това били и послушни, тъй като, когато Христос ги повикал, незабавно оставили и мрежата, и татко си, и тръгнали след Него. Оттук научаваме, че когато някой ни отделя от Бога и от вярата, даже да ни е татко или майка, или родственик, отново да не го слушаме, а да го напущаме, като противник. Като повел тези апостоли след Себе Си, Христос ходел из Галилея и поучавал по синагогите. Защото евреите имали по всички села и градове синагоги, т.е. места, където се събирали да поясняват Божия закон и да се поучават. В тези синагоги ходел и Христос и проповядвал пред всички, с цел да слушат учението Му, та да не кажат след това, че е поучавал нещо обратно на закона и пророците. Но наред с проповядването вършел и голям брой дивни чудеса и изцерявал всяка болест и всяка отпадналост у народа.

Благочестиви християни!

Виждате ли, какви хора избрал Христос за апостоли – избрал не мъдри, а риболовци, необразовани, елементарни и бедняци, с цел да посрами горделивата мъдрост на елините, които не можели да познаят Божията премъдрост. Защото като гледаме небето и земята и всичко по тях, познаваме Бога, Който е направил всичко от нищо, а елините, въпреки и да били толкоз мъдри и да гледали мъдрите Божии създания, отново не можели да познаят Бога. Затова Бог избра глупавите, с цел да убеждават с благост и примирение, а не с мъдрост и принуждение. Понеже пред Божията мъдрост всяка човешка мъдрост се изгубва и става на нищо, тъй като апостолското обучение посрами и потъпка елинската философска мъдрост и това, което мъдри философи и мощни царе не можаха да свършат, го свършиха с Божията помощ необразованите и глупави риболовци – убедиха целия свят и го привлякоха, към същинското Богопознание. А за какво ли Бог, като избра тези апостоли, ги повика по двама? Не за друго, а с цел да покаже, какъв брой положително и належащо нещо е човек да има приятел, тъй като като е самичък, в случай че падне, няма кой да го вдигне. Бог сподели това първо върху Адам, като сподели: „ Не е добре за индивида да бъде самичък, дано да му направя помощничка ” (ср. Бит. 2:18), тъй като когато човек е самичък, не може да се осъзнае и поправи когато съгреши, нито има към кого да прояви обич, на която се държи целият закон и пророците (вж. Мат. 22:40).

Поучение

Благочестиви християни! Иисус Христос, както тогава е викал апостолите, по този начин и в този момент вика и нас и споделя: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:29), само че никой не слуша божествения Му глас, нито приема Неговия покой. Но за какво ли е по този начин? Дали Божието слово е отслабнало и не може да склони човешкото сърце? Не е отслабнало, тъй като Божието слово не се променя, само че каквото е било при Адам и Ной, при Авраам и Моисей, при апостолите и пророците, такова е и през днешния ден и вовеки. Но в този момент не влияе по този начин, както е въздействало по време на пророците и апостолите заради това, че в този момент доста хора идват на черква и слушат Божието слово, само че излизат отново неверни, остават непоправени и умират в прегрешението си. А за какво е по този начин? Не заради нещо друго, а тъй като не се грижим за спасението си и тъй като гледаме единствено светските неща, тъй че и когато сме в храма, и тогава сме вътре единствено с тялото, а мозъкът ни остава на открито по нашите каузи, и по други всемирски грижи. О, какъв брой малоумен е този човек, който уважава този живот повече от безконечното Божие царство, спрямо което този живот и този свят са като капка вода в морето, или като песъчинката, съпоставена с целия приморски пясък. Напразно се трудим да строим високи и красиви къщи, когато сами не знаем какъв брой ще седим вътре, има и мнозина, които умират, преди още да са довършили градежа, и не са могли най-малко един ден да се повеселят в къщите си. Напразно се трудим да събираме доста благосъстояние и стока, когато не знаем за кого събираме и ще си тръгнем от този свят с празни ръце. Напразно се трудим толкоз за тялото си, което ще стане пръст, воня и гной, а за душата, която е безсмъртна, не се грижим по какъв начин ще я спасим.

Ние сме на този свят като на изгнание, само че знаете ли по какъв начин живее заточен човек в непозната страна? Той постоянно чака и гледа по кое време ще му пристигна заповедта да се върне в родината си. И ние по този начин би трябвало да живеем на този свят, тъй като сме чужденци в него. Днес в случай че сме живи, на следващия ден ще умрем и ще отидем в небесното си родно място, от където е душата ни. За това в никакъв случай не би трябвало да привързваме сърцето си към този свят и към неговите каузи, тъй като е непознат. Утре, като умрем, всичко ще остане тук, а ние ще отидем там с празни ръце. Върху това би трябвало да размислим и да осъзнаем каква загуба имаме за душата си от това, че не се грижим за спасението й. Да помислим за Страшния Божи съд за Небесното царство и за безконечната тъга на грешниците. И всеки ден да се самоизследваме, коя Божия заповед сме потъпкали, какво смирение и какво положително дело сме създали. Да няма ден, в който да не си спомняме за Бога, за душата си и за оня свят. И в случай че вършим по този начин, ще живеем на този свят като чужденци и ще изпращаме всичките си положителни каузи на небето, та, когато пристигна смъртният час и напуснем радостно този презрян свят, в който сме били, като заточени, и отидем радостно в нашето родно място при всички светии и ангели в славата на Триипостастното Божество, където Христос да удостои всички ни да влезем в онази безкрайна наслада. Амин.

Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г. 
*The Miraculous Draught of Fishes (Luke 5: 1 - 11), cartoon for a tapestry, by Raphael, about 1515 -16, commons.wikimedia.org