А вие знаете ли какво точно искате? Този снизходителен въпрос

" А вие знаете ли какво тъкмо желаете? " Този благосклонен въпрос непрекъснато се адресира към протестиращите, най-вече млади, участници в продължаващото 25-ти ден гражданското непокорство. Въпросът комфортно прескача декларираната от митинга цел - оставки на третото държавно управление на Бойко Борисов и на третия основен прокурор, с който той ръководи, с цел да вкара последващите разсъждения в трапа на “и след това - отново същите ”, “къде са ви водачите ”, “зад президента ли се обединявате ”, “сеете безпорядък ”. Това е замисълът - да прескочи освен задачата, само че и тези, против които е ориентирано недоволството, защото, видите ли, авангардът на митинга не е дорасъл да дава ум. Разнасят бири, карат колела и ролери, издигат занимателни лозунги, държат се като на празненство - къде е тук политическото...
Първо да се отпуши демокрацията
" Политиците са след това. Първо да се отпуши демокрацията. А това ще стане, като си тръгнат и Борисов, и основният прокурор Иван Гешев ".
В общи линии по този начин дават отговор на този въпрос неколцина младежи в един от дните на митинга. На никого от четиримата и през разум не им минава мисълта за политическа кариера. Същото изясни неотдавна в предаването " Референдум " по Българска национална телевизия и различен участник в митинга - Димитър Димитров. Хората, протестиращи дружно с него, нямат политически упоритости, а оставките на държавното управление и на основния прокурор са " стъпка към освобождението на българските жители и институции, поробени от един неверен модел на ръководство ".
Кой знае, на по-късен стадий протестиращият авангард може и да излъчи свое политическо посланичество. Но политическото през днешния ден е налице - от ден на ден младежи се политизират, въпреки да доминират апатичните или омерзените от политическото. Дали ще са задоволително, с цел да повлияят на резултатите от идващите избори? Защото това, което имаме като народна власт, е това, което унгарският политолог Ференц Мисливец дефинира като " народна власт без демократи ", говорейки за Унгария.
Иначе казано " демократура " - термин, постоянно употребен, с цел да отбелязя хибридните режими, зараждащи освен в Латинска Америка, само че и в страни от някогашния социалистически лагер. На пръв взор - има конституция, която подсигурява многопартийност, плурализъм на мненията, самостоятелна правосъдна система. На втори - властта, в това число и медийната, е съсредоточена в стеснен кръг хора, а институциите са задвижвани на правилото " в този момент че ги опраа " или " на тоя да му размажа физиономията, че не се преценява с мен ", с цел да подсигуряват привилегиите на този кръг. (Българската прокуратура към момента ревизира дали тези реплики са изречени от премиера Борисов, въпреки експертиза, поръчана и платена от евродепутата Елена Йончева в американска лаборатория, да го удостовери.)
Моделът не може да бъде поправен, а единствено заменен
Ето за какво моделът не може да бъде поправен, а би трябвало да бъде заменен, защото не работи за публичното богатство. Протестиращите упорстват за рестарт на политическата система. " После " не е решение на уравнение с незнайни, " след това " е развой и няма застраховка от неверни стъпки - даже днешните съперници на ГЕРБ да се закълнат обществено, че желаят господство на правото, ефикасен надзор за основния прокурор и отдалечено електронно гласоподаване.
Но гражданският напън е власт и тези митинги го потвърдиха. Предишните два пъти, когато хвърли предварително оставки, Борисов не даде на заден ход. Но ето, че в края на първата седмица гражданско неодобрение в профил четирима министри, някои от тях основни за партньорството с Движение за права и свободи. Лиши за година почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган от милионите за студения запас, които щяха да му обезпечат легално благосъстояние. (Поне до 1 юли 2021 година, когато би трябвало да бъде въведен механизъм за потенциал, с който ще се разпорежда на централи да създават ток, с цел да подсигуряват сигурността на електроенергийната система.)
За първи път в поддръжка на протестиращите в България излизат от ден на ден сънародници в чужбина, единствено през вчерашния ден - в 22 огромни европейски града. Това прави гражданското непокорство очевидно за сътрудниците на ГЕРБ и Бойко Борисов в Европейската национална партия (ЕНП), и за европейските институции, без значение от общественото им възпиране от мнения. Никой не осъзнава и не употребява този инструмент по-добре от същия този протестен авангард - въпреки да не е излъчил свои водачи, въпреки други групи да монополизират говоренето от името на митинга, въпреки да не е определил идеологическия си " пол ".
За интервала до 2027 година се чака България да получи близо 29 милиарда евро - това е повече от всички европейски средства от присъединението ѝ към Европейски Съюз през 2007 година до момента, в това число и близо 2 милиарда евро предприсъединителни фондове. Нима Брюксел желае парите на данъкоплатците да попаднат в нощни шкафчета или да бъдат разхвърляни от прозореца на джип като салфетки в чалга дискотека?
Като късния Живков
В това време Борисов се държи като късния Живков. В опит да избави режима - близо 18 месеца преди рухването на Берлинската стена - тогавашният Първи разгласи курс към преустрояване, приземяване и фокус върху индивида - " деец, създател, консуматор ". В това време русенци се задушаваха от хлорните обгазявания на комбината в Гюргево, излизаха на мирни демонстрации, появи се Комитетът за отбрана на Русе, а медиите мълчаха.
Макар и да отстъпва, Борисов не приказва с протестиращите, а обикаля страната, приветстван от “организирани групи от фабрики, с управления, доближени до партията ”. Това заяви журналистка от ТВ Враца в репортаж, свален по-късно от уеб страницата на медията. Така е в демократурата. Протестите обаче не могат да бъдат заглушени - " Оставка! " се чува из цяла Европа.
Автор: Емилия Милчева, Deutsche Welle