92 години от рождението на големия творец на България, чиито

92 години от рождението на огромния създател на България, чиито слова нижат поезията на вечността и живеят като обичани песни

ЗАЩО ЧОВЕК съдебна експертиза РАЖДА
Ако е мъртъв камъкът; в случай че пръстта е няма;
в случай че небето синьо е измама;
в случай че звездите светят единствено в тъмнината;
в случай че изгасва огънят; в случай че листата
порастват през пролетта и изгниват есента;
в случай че до време духа всеки вятър;
в случай че заглъхва над земята песента;
в случай че надолу всичките реки текат;
в случай че с вода се утолява всяка жажда;
в случай че до гроба свършва всякога,
кажи ми ти - за какво човек се ражда?

ЕСЕН
Сбогом, споделих.
Щом по този начин си решила -
добре…
И морето реве с цялостна мощ,
това Черно море.

Мила,
като прелетни чайки
ние с тебе се срещахме тука
инцидентно.
И звезди,
какъв брой доста звезди
ни обсипваха вечер…
Но светът е непостоянен,
виж - по пясъка двете следи
се изгубиха,
няма ги към този момент.

И последните думи заглъхват надалеч,
неизказани,
както преди.

Есента,
есента,
тя оттука мина,
хвърли донос от жълти листа.
Аз съм заловен.
Осъден.
Аз знам -
ще почина
върху кладата на любовта.

Духа вятър
и шубраци в краката ми влачи.
Хоризонтът е свел капишона си
като главорез.
Някой плаче.
Защо плаче?
Няма смисъл да плачем.
Аз се съединявам с вечерния здрач.

Аз пламтя.
Аз изчезвам измежду пушек,
както чезне
еретикът, наказан на гибел,
както лодката чезне
в разлюляната пропаст,
както в тъмното чезне брегът.

Сбогом, споделих.
Щом по този начин си решила -
добре…
Сбогом, довиждане!
И морето реве с цялостна мощ,
това Черно море.

НА МАМА
Затворя ли очи, аз виждам звездна вечер,
тъмнеят чумеренските балкани,
скали аз виждам в синята далечност,
и зъбери, в небето приковани;

аз виждам валог, къщи, скрити в плява,
коларски път през нивите зелени
и две реки, протегнати към мене,
като ръцете чакащи на мама.

НА ТЕБЕ, СИНЕ
Животът е сложен, от време на време - неприятен.
Живеем в такива години…
Но ти не бъди със живота на нож.
Обичай го, вярвай му, сине!

Главата си хвани нависоко,
даже
свикни пред тежестта да пееш.
И аз ще ти кажа,
а ти разбери -
по-весело така ще живееш.
по-сигурно така ще вървиш през света…

Защото ще видиш наверно
реки без вода и гори без листа,
небе равнодушно и черно;
слепец ще те води по правия друм
и може би така ще се случи,
че някой простак ще те учи на разум,
клюкар на чест ще те учи.

Ти плюй на това и напред отмини.
За нищо не чакай премия.
Труди се без отдих, търси небеса
и в никакъв случай духом не падай!

С народа бъди до последния мирис.
За него мисли, не забравяй
ни долу в калта, ни на светлия връх,
ни в тежки минути, ни в популярност.

И на следващия ден, когато потрябва на гибел
да идеш, с врага да се биеш -
иди и падни безмилостен и корав,
така както сме падали ние.

Сред този нечовечен и нещастен век
бъди по едно и също време боец,
и правилен другар, и гальовен човек!

Тогава ще бъда спокоен.

БЪЛГАРИЯ
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят остарял Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб положителни,
ти бе добра, само че злите не пожали.

Земя като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaган.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
само че паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше дребна ти, само че беше тежка.

И стана знамение: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха флагове могъщи,
и път се ширна - щастлив и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова ария вятърът подема.

Земя като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те измервам не на разстояние,
а с любов, от която съм пийнал!

НОЩНА ПЕСЕН
Кой ще каже какво е обич?
Кой ще каже какво е?
Дали звук на море?
Или мирис на планинско усое?

Или среща инцидентна
край някоя градска пиаца?
Или нежна прегръдка
измежду бавния темп на танца?

Ти не питай, мълчи,
както аз ще мълча в полуздрача,
ще те галя насън
и в съня си за тебе ще рева.

Може самичък да остана -
отблъснат, пропуснат, безприютен,
само че за мене ти няма,
не ще се превърнеш във спомен.

Ти ще бъдеш все същата -
с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси
от жарава и сняг изтъкани.

Само аз ще изчезвам
в нощта, в тишината, в безкрая,
без да зная за какво
и какво е обич без да зная.

1976

Снимки: photoarhiv-todorslavchev.com, Wikipediа