Какво разказва чуждестранният печат за бомбардировките над София от януари 1944 година
900 души са убити и над 1000 ранени при две въздушни набези
На 10 януари 1944 година София е ударена от две разрушителни въздушни набези. Тогава съюзническите сили на Съединени американски щати и Англия стартират първите комбинирани дневно-нощни офанзиви против България и нейната столица, се показва на уеб страницата на Музея на авиацията.
Ето какво описват бюлетините на за тези събития от Втората международна война. В тях е непокътнат обзор на непознатия щемпел, в който се загатват и бомбардировките над българската столица. Отпечатани са и свидетелски разкази.
В публикация от 15 януари 1944 година, озаглавена " Бомби над България ", швейцарският " Деръ Бундъ " написа: " През последните дни над България се изсипаха бомби в двоен смисъл: едни същински бомби, които предизвикаха опустошения в столицата София, каквито опустошения могат да се видят единствено в бомбардираните немски градове, и една политическа бомба, която падна над София от Москва. За тази втора бомба лондонският ветник " Дейли Мейлъ " написа: " Съветският съюз желае да получи от България кулоар за Егейско море и по подобен метод да позволи въпроса за проливите по един удобен за Турция и неподходящ за България метод ".
" Ла Репюбликъ " помества публикация от 18 януари със заглавие " Какво ще решат българите? ". В нея написа: " Бомбардировките, осъществени през последните два месеца над София от страна на съдружниците, бяха задоволителни за българите, с цел да вкусят от горчевините на войната и да принудят българското държавно управление да изтегля популацията от много потърпевшата столица. Изданието показва, че, употребявайки случая, англичаните предават известия, които имат за цел още повече да изплашат българите - че с изключение на София, ще бъдат бомбардирани и други български градове, защото в България се намират вражески въздушни бази. " Прочее, съдружниците подканват войската да дезертира и да се причисли към югославските патриоти, или да смъкна днешното българско държавно управление ", се споделя още в публикацията.
Турският " Сонъ Телеграфъ " от 24 януари предава диалог с двама пасажери, пристигнали от София след последните две бомбардировки над столицата. Според свидетелските им разкази популацията било изпаднало в неизразим боязън. " Перото не е задоволително, с цел да опише картината на гарата. Влаковете съвсем непрестанно заминаваха, с цел да отведат популацията на столицата в някое друго място във вътрешността. Нападението над София бе осъществено един ден след нашето идване там. Градът изцяло бе изменил типа си. Цели квартали бяха превърнати в отломки. Ние можахме да потърсим заслон в една софийска джамия ", спомнят си двамата пасажери.
В турския щемпел ( " Танъ " ) предлага изказвания на различен чужденец, в които се споделя, че в България германците развиват огромна активност, окупирали са Варна и Бургас, като са изпратили популацията на тия два града във вътрешността. Освен това по продължение на Черноморското крайбрежие германците строят непрестанно укрепления. Те са " турили ръка върху корабите, намиращи се на котва във Варна, и ги ползуват за войската. Много летища по черноморския бряг се усъвършенстват. София е в отломки. Тук влаковете, които преди бомбардировките се движеха обикновено, се движат без разписание. Сред популацията се усеща огромно неодобрение и, с цел да резервира реда, държавното управление прибягва до изключително строги ограничения. Но на всички места в България германците са господари на ситуацията ".
Вестник " Джумхуриетъ " (24 януари) помества публикация по отношение на ограниченията на българските управляващи от последните дни. В нея написа: " Тия наредби, в действителност, заслужават внимание. Ако фактически всички ония, които още не са евакуирани от София, би трябвало да се движат след 18:00 часа по средата на улицата и не би трябвало да слагат ръцете си в джобовете, когато служителите на реда им заповядат да спрат ".
В публикация от 26 януари " Сонъ Телеграфъ " показва: " София бе нападната още един път. Изглежда, че са нужни още две или три набези, с цел да се унищожи София изцяло, тъй като 35% от постройките се към този момент унищожени, и към 15% са претърпели тежки повреди ". " Съюзническите самолети, обаче, не се задоволиха единствено със София, те започнаха да атакуват и други огромни български градове ", показва изданието.
На 14 ноември 1943 година стартира най-мащабната въздушна настъпателна интервенция против България и в продължение на пет месеца от време на време София бива бомбардирана, а на 4 и 24 януари 1944 година заради падналата гъста мъгла над столицата съюзническата авиация бомбардира Дупница и Враца.
До 17 април 1944 година общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят седем дневни и пет нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби, описа основен специалист Лилия Криворова от Националния военноисторически музей. Пуснати над най-вече цивилен обекти, тези бомби убиват към 900 и раняват над 1000 столичани. Частично или изцяло разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и публични здания, измежду които Столичната библиотека, в която изгарят 40 хиляди книги. Засегнати са постройките на Министерския съвет, Народното събрание, Българската академия на науките, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „ Свети Йосиф “, Народния спектакъл и др.
На 10 януари 1944 година София е ударена от две разрушителни въздушни набези. Тогава съюзническите сили на Съединени американски щати и Англия стартират първите комбинирани дневно-нощни офанзиви против България и нейната столица, се показва на уеб страницата на Музея на авиацията.
Ето какво описват бюлетините на за тези събития от Втората международна война. В тях е непокътнат обзор на непознатия щемпел, в който се загатват и бомбардировките над българската столица. Отпечатани са и свидетелски разкази.
В публикация от 15 януари 1944 година, озаглавена " Бомби над България ", швейцарският " Деръ Бундъ " написа: " През последните дни над България се изсипаха бомби в двоен смисъл: едни същински бомби, които предизвикаха опустошения в столицата София, каквито опустошения могат да се видят единствено в бомбардираните немски градове, и една политическа бомба, която падна над София от Москва. За тази втора бомба лондонският ветник " Дейли Мейлъ " написа: " Съветският съюз желае да получи от България кулоар за Егейско море и по подобен метод да позволи въпроса за проливите по един удобен за Турция и неподходящ за България метод ".
" Ла Репюбликъ " помества публикация от 18 януари със заглавие " Какво ще решат българите? ". В нея написа: " Бомбардировките, осъществени през последните два месеца над София от страна на съдружниците, бяха задоволителни за българите, с цел да вкусят от горчевините на войната и да принудят българското държавно управление да изтегля популацията от много потърпевшата столица. Изданието показва, че, употребявайки случая, англичаните предават известия, които имат за цел още повече да изплашат българите - че с изключение на София, ще бъдат бомбардирани и други български градове, защото в България се намират вражески въздушни бази. " Прочее, съдружниците подканват войската да дезертира и да се причисли към югославските патриоти, или да смъкна днешното българско държавно управление ", се споделя още в публикацията.
Турският " Сонъ Телеграфъ " от 24 януари предава диалог с двама пасажери, пристигнали от София след последните две бомбардировки над столицата. Според свидетелските им разкази популацията било изпаднало в неизразим боязън. " Перото не е задоволително, с цел да опише картината на гарата. Влаковете съвсем непрестанно заминаваха, с цел да отведат популацията на столицата в някое друго място във вътрешността. Нападението над София бе осъществено един ден след нашето идване там. Градът изцяло бе изменил типа си. Цели квартали бяха превърнати в отломки. Ние можахме да потърсим заслон в една софийска джамия ", спомнят си двамата пасажери.
В турския щемпел ( " Танъ " ) предлага изказвания на различен чужденец, в които се споделя, че в България германците развиват огромна активност, окупирали са Варна и Бургас, като са изпратили популацията на тия два града във вътрешността. Освен това по продължение на Черноморското крайбрежие германците строят непрестанно укрепления. Те са " турили ръка върху корабите, намиращи се на котва във Варна, и ги ползуват за войската. Много летища по черноморския бряг се усъвършенстват. София е в отломки. Тук влаковете, които преди бомбардировките се движеха обикновено, се движат без разписание. Сред популацията се усеща огромно неодобрение и, с цел да резервира реда, държавното управление прибягва до изключително строги ограничения. Но на всички места в България германците са господари на ситуацията ".
Вестник " Джумхуриетъ " (24 януари) помества публикация по отношение на ограниченията на българските управляващи от последните дни. В нея написа: " Тия наредби, в действителност, заслужават внимание. Ако фактически всички ония, които още не са евакуирани от София, би трябвало да се движат след 18:00 часа по средата на улицата и не би трябвало да слагат ръцете си в джобовете, когато служителите на реда им заповядат да спрат ".
В публикация от 26 януари " Сонъ Телеграфъ " показва: " София бе нападната още един път. Изглежда, че са нужни още две или три набези, с цел да се унищожи София изцяло, тъй като 35% от постройките се към този момент унищожени, и към 15% са претърпели тежки повреди ". " Съюзническите самолети, обаче, не се задоволиха единствено със София, те започнаха да атакуват и други огромни български градове ", показва изданието.
На 14 ноември 1943 година стартира най-мащабната въздушна настъпателна интервенция против България и в продължение на пет месеца от време на време София бива бомбардирана, а на 4 и 24 януари 1944 година заради падналата гъста мъгла над столицата съюзническата авиация бомбардира Дупница и Враца.
До 17 април 1944 година общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят седем дневни и пет нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби, описа основен специалист Лилия Криворова от Националния военноисторически музей. Пуснати над най-вече цивилен обекти, тези бомби убиват към 900 и раняват над 1000 столичани. Частично или изцяло разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и публични здания, измежду които Столичната библиотека, в която изгарят 40 хиляди книги. Засегнати са постройките на Министерския съвет, Народното събрание, Българската академия на науките, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „ Свети Йосиф “, Народния спектакъл и др.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ