89-годишният Цветко Георгиев от Елин Пелин попада в лагера Белене“

89-годишният Цветко Георгиев от Елин Пелин попада в лагера „ Белене “ на остров Персин през април 1954 година, когато е едвам 18-годишен, само че още на 12 година той е съден като невръстен от комунистическата власт. След обжалване смъртната му присъда е сменена с 5 година отнемане от независимост.

„ В лагера „ Белене “ съм бил от 1954 до 1955 година, където се разболях. Даже съм прострелян в крайници “, описа в изявление за БГНЕС Цветко Георгиев, който е един от дребното оживели някогашни лагеристи и заместник-председател на Съюза на репресираните в България.

Той добави, че по-късно е изпратен в пандиза в Кюстендил, където прекарва към 6 месеца. „ Точно тогава имаше едно мероприятие от Българска комунистическа партия за приобщаване, само че защото ние в килията, в която бяхме, не бяхме съгласни с това приобщаване или да им станем сътрудници, ни пратиха в режимния затвор в Пазарджик “, означи Цветко Георгиев, като посочи, че не си спомня какъв брой време е останал там.

По негови мемоари през месец август излиза разпореждане за освобождение от пандиза, като в листата участва и неговото име. „ Освободиха ни на гарата в Пазарджик. Закараха ни, натовариха ни на вагона и кой от кое място е “, съобщи той.

На въпроса какво е изпитвал тогава към комунистическата власт, Цветко Георгиев отговори: „ Аз съм съден като невръстен на гибел, какво мога да изпитвам… “

Той удостовери, че комунистическата власт не е имала благосклонност даже към децата. Цветко Георгиев е едно от тези деца, които, макар жестокостите, са останали живи, само че на всички места са били преследвани и на никое място не са били признати.

Спомня си, че след лагера в Белена и пандиза в Пазарджик го взимат боец и прекарва в казармата 2 година „ След това за мен работа нямаше “, сподели той.

Цветко Георгиев изясни, че в началото го изпращат да работи в една строителна организация на пристанището в Бургас, само че човек от Държавна сигурност го следи. „ Дойде там и сподели „ той не може да работи тук, тъй като ще избяга “. Оттам ме пратиха в Кърджали. В Кърджали същото стана – отново близо до границата, отново ще избягам “, добави той и уточни, че оттова го изпращат да работи на разнообразни места, в това число и в Горнооряховско.

„ Одисея на всички места. Гонен, на никое място признат “, акцентира Цветко Георгиев.

Когато идват измененията в България, тъй като е земеделец, става част от Управителния съвет на Български земеделски народен съюз. „ Бях консултант на Милан Дренчев и 4 година бях в Народното събрание и се отвратих от всичко това и започнах частна работа “, описа още той и добави, че персонално си е направил бензиностанция, а по-късно и овощна градина с хиляда дървета, с цел да покаже на съселяните си, че и по този начин може.

На въпроса за какво лагерът „ Белене “ не е разгласен за мемориал с национално значение, Цветко Георгиев разяснява: „ Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи, аз съм заместник-председател на репресираните, и се готвеше един лист да отидем в Румъния, те имат също такива лагери, обаче, той ме задраска – не може да отидем. Значи и тези, актуалните, които бяха, и те подбираха хора, които да пратят. Отвратен съм от всичко. Не се занимавам към този момент. Отказал съм се. Гледам си градината и по този начин. “

„ С Евтим Костадинов сме в една комисия по репресиите в България, преглеждаме присъди, кой защо е съден, за обезщетение най-вече, тъй като те са все хора изстрадали, сакати. Ние имаме каузи, които сме гледали 2005 – 2006 година, и по-късно са на трупчета. И в този момент отначало, тъй като очистваме архива, гледаме каузи, които са на умряли хора. Всичко е покруса. Просто нямам думи по какъв начин да се изкажа за това, което вършат “, сподели още той. Цветко Георгиев е безапелационен, че не може да чака нищо от ръководителя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, тъй като той е „ милиционерски полковник “.

„ Вие си преценете, младите, какви хора ни ръководят и докога ще е това “, заключи оживелият някогашен лагерист. /БГНЕС