825 затворници също станаха ученици днес
825 пандизчии също станаха възпитаници през днешния ден. 58 от тях за пръв път влизат в клас. Сред учениците е 45-годишният Венцислав Йорданов. Той напуснал учебно заведение преди съвсем 30 години, без да приключи даже главното си обучение.
„ Хванах мутренските години. От началото на моята незаконна кариера не ходех на учебно заведение, татко ми и майка ми доста се ядосваха за това нещо, даже си припомням, че съм ял и малко шамарчета, че съм отсъствал и съм повтарял ”, споделя той.
Кариерата с обири обаче води до два престоя в Централния софийски затвор. „ Съжалявам за всичко. Кражбите ми са единствено за пари. От коли. По принцип сме към този момент по този начин, осъвременени, не стигаме до разтрошаване, само че ги отваряме ”, прибавя Венцислав, представен от Нова тв.
При последната си осемгодишна присъда той взема решение да се върне в учебно заведение. „ Осми клас го приключих с доста положителни оценки. Сега продължаваме с девети ”, споделя мъжа.
Математиката не е обичан предмет за Венцислав. Но часовете по процедура в стругарската работилница му дават убеденост, че и на открито може да се оправи добре. „ Решаваме с учителя дали ще създадем чук, отвертка или ключ. Намисляме нещо и започваме ”, прибавя той.
Наученото зад решетките обаче няма да влага в нова незаконна кариера на открито, безапелационен е Венцислав. Той е един от общо 243 лишени от независимост, които стартират новата образователна година зад решетките.
„ Имаме първолаци, тази година са 18 на брой. Разпределени в няколко паралелки. Усещаш тяхното терзание, тяхното неспокойствие. Те са възрастни хора и това просто ни възпламенява. Запалва искрата за работа ”, разяснява шефът на СОУ „ Св. Иван Рилски ” Ивелина Кръстева.
Зад решетките няма часове по музика, изобразяване и физическо. Набляга се на българския език, математиката, технология и предприемачество, компютърно моделиране.
„ Често се опитваме да намерим общ език, тъй като от време на време се постанова да работим с хора, които не са напреднали толкоз в своята просветеност. И по тази причина нещата се случват от време на време иначе. Смея да настоявам, че постоянно има триумф най-после. Може и да е дребен, само че въпреки всичко ”, акцентира преподавателят по български език Надежда Георгиева.
За осемте години работа с възпитаници зад решетките Надежда е безапелационна - всеки има право на втори късмет. Тя и сътрудниците ѝ са подготвени да го дадат, посредством учене.
„ Хванах мутренските години. От началото на моята незаконна кариера не ходех на учебно заведение, татко ми и майка ми доста се ядосваха за това нещо, даже си припомням, че съм ял и малко шамарчета, че съм отсъствал и съм повтарял ”, споделя той.
Кариерата с обири обаче води до два престоя в Централния софийски затвор. „ Съжалявам за всичко. Кражбите ми са единствено за пари. От коли. По принцип сме към този момент по този начин, осъвременени, не стигаме до разтрошаване, само че ги отваряме ”, прибавя Венцислав, представен от Нова тв.
При последната си осемгодишна присъда той взема решение да се върне в учебно заведение. „ Осми клас го приключих с доста положителни оценки. Сега продължаваме с девети ”, споделя мъжа.
Математиката не е обичан предмет за Венцислав. Но часовете по процедура в стругарската работилница му дават убеденост, че и на открито може да се оправи добре. „ Решаваме с учителя дали ще създадем чук, отвертка или ключ. Намисляме нещо и започваме ”, прибавя той.
Наученото зад решетките обаче няма да влага в нова незаконна кариера на открито, безапелационен е Венцислав. Той е един от общо 243 лишени от независимост, които стартират новата образователна година зад решетките.
„ Имаме първолаци, тази година са 18 на брой. Разпределени в няколко паралелки. Усещаш тяхното терзание, тяхното неспокойствие. Те са възрастни хора и това просто ни възпламенява. Запалва искрата за работа ”, разяснява шефът на СОУ „ Св. Иван Рилски ” Ивелина Кръстева.
Зад решетките няма часове по музика, изобразяване и физическо. Набляга се на българския език, математиката, технология и предприемачество, компютърно моделиране.
„ Често се опитваме да намерим общ език, тъй като от време на време се постанова да работим с хора, които не са напреднали толкоз в своята просветеност. И по тази причина нещата се случват от време на време иначе. Смея да настоявам, че постоянно има триумф най-после. Може и да е дребен, само че въпреки всичко ”, акцентира преподавателят по български език Надежда Георгиева.
За осемте години работа с възпитаници зад решетките Надежда е безапелационна - всеки има право на втори късмет. Тя и сътрудниците ѝ са подготвени да го дадат, посредством учене.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ