Необходимо е актуализиране на образователните методики и стратегии
„Труд “ продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България.
След него в полемиката се включи ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков . Миналата сряда публикувахме текст на проф. Красимир Иванов , ректор на Медицински университет-Варна. Днес продължаваме с материал на проф. Любен Тотев , ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ и ръководител на Съвета на ректорите.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.
Днес, при започване на 21 век, актуалните трендове на глобализация и засилено интернационално съдействие, както и стремежът за създаване на общество, учредено на знанието, слагат институциите за висше обучение в изискванията на все по-засилен публичен интерес и получават все по-голяма значителност.
Крайните консуматори стават все по-критични и взискателни както във връзка с качеството на образование и резултатите от него, по този начин и във връзка с достъпа до обучение и изискванията, в които то се обезпечава.
Някои от провокациите, пред които е изправено българското висше обучение, са свързани с нуждата от актуализиране на методиките и просветителните тактики и по-широко приложение на актуалните техники и технологии в процеса на образование.
От изключителна значимост е обезпечаването на качествена подготовка на експерти в региона на високите технологии и обвързваните с тях научни проучвания. Гарантирането на съответен отговор на настоящите условия на пазара на труда и подготовката на способени експерти с настройка и подготвеност за непрекъснато повишение на квалификацията, за актуализиране и разширение на знанията и уменията също са от извънредно значение.
Разработването на ефикасни механизми за финансиране и рационализиране на модела и структурите за ръководство на висшите учебни заведения за повишение на успеваемостта и оптимално осъществяване на техния капацитет съставляват добра опция и значително предизвикателство за издигане престижа на българското висше обучение.
В признатата Стратегия за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2014 – 2020 година се слагат съответни цели, свързани със съдържателната и формалната страна на процесите, произлизащи в тази сфера. Те се отнасят до: възстановяване на достъпа и увеличение на каузи на приключилите висше обучение (достигане на ниво от 36% приключили висше обучение на възраст сред 30 и 34 години през 2020 г.); значително повишение на качеството на висшето обучение и на съвместимостта му с европейските системи за висше обучение за заемане на почтено място в Европейското пространство за висше обучение.
Предвидени са и ограничения, които да подсигуряват построяването на устойчива и ефикасна връзка сред висшите учебни заведения и пазара на труда и реализиране на динамично сходство сред търсенето и предлагането на експерти с висше обучение.
От особена значителност е и стимулирането на научноизследователската активност във висшите учебни заведения и развиването на нововъведения, насочени към пазарната стопанска система, както и модернизацията на системата за ръководство на висшите учебни заведения и ясно установяване на типовете висши учебни заведения и образователно-квалификационните степени. Повишаването на средствата за финансиране на висшето обучение и науката и на успеваемостта на потреблението им посредством модернизиран модел на финансиране допуска осъществяването на действия, които ще допринесат за усилване устойчивостта на системата и значително възстановяване на изискванията, в които тя действа. Преодоляването на отрицателните трендове в кариерното израстване на преподавателите във висшите учебни заведения и стимулиране на най-хубавите преподаватели и разширението и укрепването на мрежата за учене през целия живот, необятното приложение на разнообразни електронни форми за отдалечено образование са цели, които доста ще повлияят върху конкурентоспособността на системата за висше обучение в България.
В подтекста на тези цели, залегнали в Стратегията, би следвало главните сфери на намеса във висшето обучение в България до 2020 година да са свързани главно с модернизацията на висшето обучение. Главните насоки на промените допускат усилване на прозрачността и привлекателността на Европейското университетско пространство и на Европейското изследователско пространство; обезпечаването на тласъци за структурирани партньорства с бизнеса; намаляването на недостига във финансирането, дейно финансиране на образованието и изследванията; предлагането на оптимална скица от „ познания и умения ” на трудовия пазар; усилването на интердисциплинарността и трансдисциплинарността.
Пълноценното действие на „ триъгълника на знанието „ обучение – научни проучвания – нововъведения ” допуска целенасочени дейности за обезпечаване на работещи благоприятни условия (включително и финансови) за трансгранично съдействие в границите на триъгълника на знанието и обмяна на опит, информация и образци на положителни практики, които да бъдат интегрирани в образователните проекти и стратегии. Създаването на условия за комерсиализиране на вложенията в образованието и реализирането им под формата на работещи нововъведения са неизменима част от процеса на рационализация. Необходимо е сензитивно възстановяване на изискванията за достъп до капитали за финансиране на нововъведения и увеличението на присъединяване в съществуващи и нови стратегии за научни проучвания.
С цел обезпечаване на справедлива оценка на качеството на образование във висшите учебни заведения е създадена и се поддържа Рейтингова система (http://rsvu.mon.bg/rsvu3/), налична на български и британски език за висшите учебни заведения в Република България, която обществено показва данни за висшето обучение в обща осведомителна база и основава база за сравнимост сред висшите учебни заведения. Като ефикасен инструмент тя обезпечава опция на висшите учебни заведения да участват в европейското и международно просветително пространство (английска версия на уеб-портала), както и да се употребяват настоящи данни за приходите и реализацията на приключилите висше обучение, което я подрежда в челните редици на международните рейтингови системи. Въз основа на данните в Рейтинговата система тя може да бъде добра основа за задълбочени разбори за положението и вероятностите за развиване на висшето обучение в Република България. Същевременно дава достъп на университетските среди до бази с данни, които могат да се употребяват като средство за разбори и инструмнти за взимане на управнически решения.
Промяната във финансирането на образованието в държавните висши учебни заведения, което във все по-голяма степен се слага според от комплексната оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда е значителен детайл от тази рационализация. Комплексната оценка е основана на две концепции за качеството в системата на висшето обучение – академичната (оценка от акредитацията и индикатори за научна дейност) и пазарната идея, измерена посредством реализация на приключилите студенти и връзката с пазара на труда.
В умозаключение, следва да се подчертае и фактът, че според Закона за висшето обучение висшите учебни заведения в Република България се употребяват с академична автономност, която включва и независимост на съдействие за осъществяване на взаимна образователна активност с други висши учебни заведения и научни организации, както и на учебен франчайз с други висши учебни заведения, на взаимна научноизследователска, художествено-творческа, планова и иновационна активност с други висши учебни заведения и организации в страната и чужбина.
Нарастващата конкуренция в световен мащаб, в това число и в областта на висшето обучение, допуска изпълняването на всички набелязани ограничения, както и цялостна готовност на всички заинтригувани страни за да се отговори съответно и навреме на провокациите в тази сфера, както и да се реализира съгласуемост и хармонизация със международните системи за висше обучение, в това число и европейските.
След него в полемиката се включи ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков . Миналата сряда публикувахме текст на проф. Красимир Иванов , ректор на Медицински университет-Варна. Днес продължаваме с материал на проф. Любен Тотев , ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ и ръководител на Съвета на ректорите.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.
Днес, при започване на 21 век, актуалните трендове на глобализация и засилено интернационално съдействие, както и стремежът за създаване на общество, учредено на знанието, слагат институциите за висше обучение в изискванията на все по-засилен публичен интерес и получават все по-голяма значителност.
Крайните консуматори стават все по-критични и взискателни както във връзка с качеството на образование и резултатите от него, по този начин и във връзка с достъпа до обучение и изискванията, в които то се обезпечава.
Някои от провокациите, пред които е изправено българското висше обучение, са свързани с нуждата от актуализиране на методиките и просветителните тактики и по-широко приложение на актуалните техники и технологии в процеса на образование.
От изключителна значимост е обезпечаването на качествена подготовка на експерти в региона на високите технологии и обвързваните с тях научни проучвания. Гарантирането на съответен отговор на настоящите условия на пазара на труда и подготовката на способени експерти с настройка и подготвеност за непрекъснато повишение на квалификацията, за актуализиране и разширение на знанията и уменията също са от извънредно значение.
Разработването на ефикасни механизми за финансиране и рационализиране на модела и структурите за ръководство на висшите учебни заведения за повишение на успеваемостта и оптимално осъществяване на техния капацитет съставляват добра опция и значително предизвикателство за издигане престижа на българското висше обучение.
В признатата Стратегия за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2014 – 2020 година се слагат съответни цели, свързани със съдържателната и формалната страна на процесите, произлизащи в тази сфера. Те се отнасят до: възстановяване на достъпа и увеличение на каузи на приключилите висше обучение (достигане на ниво от 36% приключили висше обучение на възраст сред 30 и 34 години през 2020 г.); значително повишение на качеството на висшето обучение и на съвместимостта му с европейските системи за висше обучение за заемане на почтено място в Европейското пространство за висше обучение.
Предвидени са и ограничения, които да подсигуряват построяването на устойчива и ефикасна връзка сред висшите учебни заведения и пазара на труда и реализиране на динамично сходство сред търсенето и предлагането на експерти с висше обучение.
От особена значителност е и стимулирането на научноизследователската активност във висшите учебни заведения и развиването на нововъведения, насочени към пазарната стопанска система, както и модернизацията на системата за ръководство на висшите учебни заведения и ясно установяване на типовете висши учебни заведения и образователно-квалификационните степени. Повишаването на средствата за финансиране на висшето обучение и науката и на успеваемостта на потреблението им посредством модернизиран модел на финансиране допуска осъществяването на действия, които ще допринесат за усилване устойчивостта на системата и значително възстановяване на изискванията, в които тя действа. Преодоляването на отрицателните трендове в кариерното израстване на преподавателите във висшите учебни заведения и стимулиране на най-хубавите преподаватели и разширението и укрепването на мрежата за учене през целия живот, необятното приложение на разнообразни електронни форми за отдалечено образование са цели, които доста ще повлияят върху конкурентоспособността на системата за висше обучение в България.
В подтекста на тези цели, залегнали в Стратегията, би следвало главните сфери на намеса във висшето обучение в България до 2020 година да са свързани главно с модернизацията на висшето обучение. Главните насоки на промените допускат усилване на прозрачността и привлекателността на Европейското университетско пространство и на Европейското изследователско пространство; обезпечаването на тласъци за структурирани партньорства с бизнеса; намаляването на недостига във финансирането, дейно финансиране на образованието и изследванията; предлагането на оптимална скица от „ познания и умения ” на трудовия пазар; усилването на интердисциплинарността и трансдисциплинарността.
Пълноценното действие на „ триъгълника на знанието „ обучение – научни проучвания – нововъведения ” допуска целенасочени дейности за обезпечаване на работещи благоприятни условия (включително и финансови) за трансгранично съдействие в границите на триъгълника на знанието и обмяна на опит, информация и образци на положителни практики, които да бъдат интегрирани в образователните проекти и стратегии. Създаването на условия за комерсиализиране на вложенията в образованието и реализирането им под формата на работещи нововъведения са неизменима част от процеса на рационализация. Необходимо е сензитивно възстановяване на изискванията за достъп до капитали за финансиране на нововъведения и увеличението на присъединяване в съществуващи и нови стратегии за научни проучвания.
С цел обезпечаване на справедлива оценка на качеството на образование във висшите учебни заведения е създадена и се поддържа Рейтингова система (http://rsvu.mon.bg/rsvu3/), налична на български и британски език за висшите учебни заведения в Република България, която обществено показва данни за висшето обучение в обща осведомителна база и основава база за сравнимост сред висшите учебни заведения. Като ефикасен инструмент тя обезпечава опция на висшите учебни заведения да участват в европейското и международно просветително пространство (английска версия на уеб-портала), както и да се употребяват настоящи данни за приходите и реализацията на приключилите висше обучение, което я подрежда в челните редици на международните рейтингови системи. Въз основа на данните в Рейтинговата система тя може да бъде добра основа за задълбочени разбори за положението и вероятностите за развиване на висшето обучение в Република България. Същевременно дава достъп на университетските среди до бази с данни, които могат да се употребяват като средство за разбори и инструмнти за взимане на управнически решения.
Промяната във финансирането на образованието в държавните висши учебни заведения, което във все по-голяма степен се слага според от комплексната оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда е значителен детайл от тази рационализация. Комплексната оценка е основана на две концепции за качеството в системата на висшето обучение – академичната (оценка от акредитацията и индикатори за научна дейност) и пазарната идея, измерена посредством реализация на приключилите студенти и връзката с пазара на труда.
В умозаключение, следва да се подчертае и фактът, че според Закона за висшето обучение висшите учебни заведения в Република България се употребяват с академична автономност, която включва и независимост на съдействие за осъществяване на взаимна образователна активност с други висши учебни заведения и научни организации, както и на учебен франчайз с други висши учебни заведения, на взаимна научноизследователска, художествено-творческа, планова и иновационна активност с други висши учебни заведения и организации в страната и чужбина.
Нарастващата конкуренция в световен мащаб, в това число и в областта на висшето обучение, допуска изпълняването на всички набелязани ограничения, както и цялостна готовност на всички заинтригувани страни за да се отговори съответно и навреме на провокациите в тази сфера, както и да се реализира съгласуемост и хармонизация със международните системи за висше обучение, в това число и европейските.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ