Сашка Васева: Първата ми любов хвана ръжда
– Сашке, ти продължаваш да пееш постоянно благотворително, за събиране на средства за деца-сираци. С друго какво се занимаваш в последно време?
– Подготвям нова ария, отдадена на децата ми. Предвидила съм да работя по нов план със актуален композитор. До този миг съм работила с едни композитори, само че в този момент залагам на напълно нови имена. Скоро ще разглася новия си план. Музиката е подготвена, работи се още върху текста.
– Синът ти е във възрастта на любовта, той споделя ли с теб какво го вълнува? Как разговаряте на тези тематики?
– Разговаряме мъчно, тъй като той към този момент е мъж, навърши 18 години и рядко споделя. Нямам никакъв достъп до неговите усеща и любови (смее се).
– А ти сега влюбена ли си?
– Да, в децата ми, те са най-голямата ми и безконечна обич.
– А мъж, някаква тръпка имаш ли в този момент до себе си?
– Не, към този момент съм обърната напълно към децата ми.
– Какво съветваш младите, изхождайки от твоя опит – по какъв начин да се обичат, по какъв начин да гледат на любовта?
– Бих ги убедила, че най-истинската обич е тази, която е невидима за света, само че е в сърцето и мозъка. Най-хубаво е невидимото, това, което е в душата ти и не се вижда на пръв взор. Бих ги посъветвала това да ценят и пазят. А не лъскавите неща – коли, облекла и прочие
– За каква обич мечтаеш да срещнеш оттук насетне?
– Засега децата и фамилията са ми задоволителни.
– Била си близка с легендата на нашата сцена Емил Димитров, какъв най-силен спомен е останал в теб от него?
– Той беше уединен човек, макар известността и огромната си известност. Беше отчаян от това, че България не му заплаща пенсия или някакъв тип подкрепяне. А Франция му плащаше всеки месец за „ Моя страна, моя България ”. За нея той получаваше по 100 $ всеки месец. А нашата страна не му плащаше нищо.
– Съпругът ти е българин, само че с немско поданство.
– Ти мечтала ли си да живееш в чужбина?
– Не, аз не желаех немско поданство. Съпругът ми живее и работи от 35 години в Германия, това е един цялостен живот. Той одобри непознато поданство, аз не. Но той си идва постоянно тук, 50 % е там и 50 % тук.
– Децата ти желаят ли да живеят в Германия?
– Харесват Германия, само че аз ги научих да обичат България, закърмени са с българското, да обичат и почитат всичко, основано на българска почва.
– Какво цениш най-вече от българското?
– Най-много това, че всички тук имат сърца, същински. Не са роботизирани. Немецът е роботизиран. Той се усмихва, само че го прави по обвързване, работи по разпоредбите на играта, по-скоро като механична реакция. Тук одобрявам живота, който е непокътнат.
– А ти какъв брой постоянно вървиш в Германия?
– Ходя, когато ми се постанова, за административни услуги. Но мъжът ми си идва доста по-често, в сравнение с аз вървя там.
– Ти имаш ли различен бизнес, с изключение на пеенето?
– Не, откогато се разболяха очите ми от 2011 година, нямам различен бизнес. Само участия, където ме поканят.
– Пееш постоянно благотворително. Видях те на празника в село Кубратово, където се събираха средства за едно болно детенце, Боби, от това село.
– Да постоянно го върша, постоянно пея без пари, благотворително и за деца-сираци.
– Колко сериозен е твоят здравословен проблем?
– Имам недоразвитост на зрителния нерв, вървя по лекари, само че към този момент медицината не го лекува. Дано Бог се смили над мен и ми помогне!
Археологът Красимира Лука: Простият народ се ръководи по-лесно
От 1945 година насам в България интелигенция няма
– Г-жо Лука, за какво твърдите, че не ви позволяват да работите като археолог?
– Проблемът не е единствено при мен. В България има общо седем университета, които оферират компетентност „ Археология “. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат най-малко 10 подготвени експерти, то това значи, че от 1998 година насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с към 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По публични данни обаче работещите археолози сега са сред 200 и 300. Затова настоявам, че България е една от най-богатите страни в света… Една от дребното, която може да си разреши да финансира образованието на експерти и по-късно да ги изхвърли на боклука.
– Вас кой ви финансира?
– Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който съумява да организира археологически разкопки и проучвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено образование за непознати студенти (което включва, несъмнено, и разпространение на родното ни наследство), разнообразни стратегии и планове. Оказа се обаче, че в очите на археологическата колегия това е „ закононарушение “ и че в случай че археолозите не точат пари от страната, са „ незаконни “, „ частни “ и „ противозаконни “. И с цел да не останете с усещане, че става въпрос единствено за пари (макар че като приказваме за археология, точно за това става въпрос), ще изтъквам суверена (българския народ), който е споделил: „ Вързан поп – спокойно село “. Да не забравяме, че през 1945 година са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и боен хайлайф. Между които и създателят на българската археология, интернационално приетия академик Богдан Филов! Та за какво аз и още 1400 индивида в България не можем да упражняваме специалността си? Ами тъй като „ попът “ би трябвало да е вързан. Защото от 1945 година насам в България интелигенция няма! И тъй като елементарният народ се ръководи по-лесно.
– От кого зависят разрешителните за археологически изследвания?
– От политическата обстановка. Няма правила (има закони, само че те не се спазват). Ако си комфортен – позволяват. Ако не си – търси си работа в Англия, да речем. Официално разрешителните се издават от министъра на културата, само че преди този момент документите би трябвало да минат през Археологическия институт с музей към Българска академия на науките. После отиват в така наречен Съвет за теренни изследвания (специализиран експертен съвет към Министерството на културата). Там се прецеждат още един път. Твърди се, че по този метод се упражнява надзор върху качеството на археологическите изследвания. Който е осведомен най-малко малко с фурия на културните монументи в България, е наясно, че резултатът е извънредно отрицателен. Преди време един юрист ме попита: „ Добре де, при нас също има избрани правила и условия, с цел да получим право да упражняваме специалността си. Но го вършим един път в живота си. А вие твърдите, че всяка година внасяте дипломата си за висше обучение в министерството и молба да работите?! В това няма логичност. “ Протоколите от съвещанията в НАИМ към Българска академия на науките и в така наречен Теренен съвет са прекомерно забавно четиво. Приличат на битпазар. С две думи – на тези съвещания се раздават археологически обекти. Притежавам копия от няколко такива разисквания и единствено желязната воля и самодисциплина са ме възпрели до момента да не ги изгоря в камината дружно с преносимия компютър! Дотолкова са низки и долнопробни.
– Разкажете накратко за извоювания от вас план с доброволци на ЮНЕСКО и развоя на събитията.
– Проектът се споделяше Ratiaria semper floreat („ Рациария постоянно ще процъфтява “ – надпис от времето на император Анастасий върху основната врата на античния град Рациария). Той беше един от общо 13 утвърдени плана в Европа и първият по рода си в България. Имаше за цел да подкрепи включването на античния град Рациария (до днешното село Арчар, Видинско) в листата на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че общината, на чиято територия се намира Рациария, е осъществила план на стойност 810 000 евро взаимно с община Майданпек, Сърбия. В нашата съседка парите са изхарчени за построяването на супермодерна музейна постройка, а в България – за две табели… Проектът на ЮНЕСКО нямаше по какъв начин да уцели по-неудобен миг. Някакви си чужденци и някаква си „ частна организация “ желаеха да видят по какъв начин се стопанисва античния монумент. Нямаше метод да ни позволен. Толкова коства нашето културно завещание – 810 000 евро!
* Дами поставят страни под чехъл
* Димитър Маринов се снима във филм на Спилбърг
* Лепа Брена: Югославия беше като предходник на Европейски Съюз
* Гери-Никол заживя без родителите си
* Синът на Аня Пенчева се дипломира
* Роси Иванова напомпа гръд
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 28 ФЕВРУАРИ!
– Подготвям нова ария, отдадена на децата ми. Предвидила съм да работя по нов план със актуален композитор. До този миг съм работила с едни композитори, само че в този момент залагам на напълно нови имена. Скоро ще разглася новия си план. Музиката е подготвена, работи се още върху текста.
– Синът ти е във възрастта на любовта, той споделя ли с теб какво го вълнува? Как разговаряте на тези тематики?
– Разговаряме мъчно, тъй като той към този момент е мъж, навърши 18 години и рядко споделя. Нямам никакъв достъп до неговите усеща и любови (смее се).
– А ти сега влюбена ли си?
– Да, в децата ми, те са най-голямата ми и безконечна обич.
– А мъж, някаква тръпка имаш ли в този момент до себе си?
– Не, към този момент съм обърната напълно към децата ми.
– Какво съветваш младите, изхождайки от твоя опит – по какъв начин да се обичат, по какъв начин да гледат на любовта?
– Бих ги убедила, че най-истинската обич е тази, която е невидима за света, само че е в сърцето и мозъка. Най-хубаво е невидимото, това, което е в душата ти и не се вижда на пръв взор. Бих ги посъветвала това да ценят и пазят. А не лъскавите неща – коли, облекла и прочие
– За каква обич мечтаеш да срещнеш оттук насетне?
– Засега децата и фамилията са ми задоволителни.
– Била си близка с легендата на нашата сцена Емил Димитров, какъв най-силен спомен е останал в теб от него?
– Той беше уединен човек, макар известността и огромната си известност. Беше отчаян от това, че България не му заплаща пенсия или някакъв тип подкрепяне. А Франция му плащаше всеки месец за „ Моя страна, моя България ”. За нея той получаваше по 100 $ всеки месец. А нашата страна не му плащаше нищо.
– Съпругът ти е българин, само че с немско поданство.
– Ти мечтала ли си да живееш в чужбина?
– Не, аз не желаех немско поданство. Съпругът ми живее и работи от 35 години в Германия, това е един цялостен живот. Той одобри непознато поданство, аз не. Но той си идва постоянно тук, 50 % е там и 50 % тук.
– Децата ти желаят ли да живеят в Германия?
– Харесват Германия, само че аз ги научих да обичат България, закърмени са с българското, да обичат и почитат всичко, основано на българска почва.
– Какво цениш най-вече от българското?
– Най-много това, че всички тук имат сърца, същински. Не са роботизирани. Немецът е роботизиран. Той се усмихва, само че го прави по обвързване, работи по разпоредбите на играта, по-скоро като механична реакция. Тук одобрявам живота, който е непокътнат.
– А ти какъв брой постоянно вървиш в Германия?
– Ходя, когато ми се постанова, за административни услуги. Но мъжът ми си идва доста по-често, в сравнение с аз вървя там.
– Ти имаш ли различен бизнес, с изключение на пеенето?
– Не, откогато се разболяха очите ми от 2011 година, нямам различен бизнес. Само участия, където ме поканят.
– Пееш постоянно благотворително. Видях те на празника в село Кубратово, където се събираха средства за едно болно детенце, Боби, от това село.
– Да постоянно го върша, постоянно пея без пари, благотворително и за деца-сираци.
– Колко сериозен е твоят здравословен проблем?
– Имам недоразвитост на зрителния нерв, вървя по лекари, само че към този момент медицината не го лекува. Дано Бог се смили над мен и ми помогне!
Археологът Красимира Лука: Простият народ се ръководи по-лесно
От 1945 година насам в България интелигенция няма
– Г-жо Лука, за какво твърдите, че не ви позволяват да работите като археолог?
– Проблемът не е единствено при мен. В България има общо седем университета, които оферират компетентност „ Археология “. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат най-малко 10 подготвени експерти, то това значи, че от 1998 година насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с към 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По публични данни обаче работещите археолози сега са сред 200 и 300. Затова настоявам, че България е една от най-богатите страни в света… Една от дребното, която може да си разреши да финансира образованието на експерти и по-късно да ги изхвърли на боклука.
– Вас кой ви финансира?
– Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който съумява да организира археологически разкопки и проучвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено образование за непознати студенти (което включва, несъмнено, и разпространение на родното ни наследство), разнообразни стратегии и планове. Оказа се обаче, че в очите на археологическата колегия това е „ закононарушение “ и че в случай че археолозите не точат пари от страната, са „ незаконни “, „ частни “ и „ противозаконни “. И с цел да не останете с усещане, че става въпрос единствено за пари (макар че като приказваме за археология, точно за това става въпрос), ще изтъквам суверена (българския народ), който е споделил: „ Вързан поп – спокойно село “. Да не забравяме, че през 1945 година са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и боен хайлайф. Между които и създателят на българската археология, интернационално приетия академик Богдан Филов! Та за какво аз и още 1400 индивида в България не можем да упражняваме специалността си? Ами тъй като „ попът “ би трябвало да е вързан. Защото от 1945 година насам в България интелигенция няма! И тъй като елементарният народ се ръководи по-лесно.
– От кого зависят разрешителните за археологически изследвания?
– От политическата обстановка. Няма правила (има закони, само че те не се спазват). Ако си комфортен – позволяват. Ако не си – търси си работа в Англия, да речем. Официално разрешителните се издават от министъра на културата, само че преди този момент документите би трябвало да минат през Археологическия институт с музей към Българска академия на науките. После отиват в така наречен Съвет за теренни изследвания (специализиран експертен съвет към Министерството на културата). Там се прецеждат още един път. Твърди се, че по този метод се упражнява надзор върху качеството на археологическите изследвания. Който е осведомен най-малко малко с фурия на културните монументи в България, е наясно, че резултатът е извънредно отрицателен. Преди време един юрист ме попита: „ Добре де, при нас също има избрани правила и условия, с цел да получим право да упражняваме специалността си. Но го вършим един път в живота си. А вие твърдите, че всяка година внасяте дипломата си за висше обучение в министерството и молба да работите?! В това няма логичност. “ Протоколите от съвещанията в НАИМ към Българска академия на науките и в така наречен Теренен съвет са прекомерно забавно четиво. Приличат на битпазар. С две думи – на тези съвещания се раздават археологически обекти. Притежавам копия от няколко такива разисквания и единствено желязната воля и самодисциплина са ме възпрели до момента да не ги изгоря в камината дружно с преносимия компютър! Дотолкова са низки и долнопробни.
– Разкажете накратко за извоювания от вас план с доброволци на ЮНЕСКО и развоя на събитията.
– Проектът се споделяше Ratiaria semper floreat („ Рациария постоянно ще процъфтява “ – надпис от времето на император Анастасий върху основната врата на античния град Рациария). Той беше един от общо 13 утвърдени плана в Европа и първият по рода си в България. Имаше за цел да подкрепи включването на античния град Рациария (до днешното село Арчар, Видинско) в листата на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че общината, на чиято територия се намира Рациария, е осъществила план на стойност 810 000 евро взаимно с община Майданпек, Сърбия. В нашата съседка парите са изхарчени за построяването на супермодерна музейна постройка, а в България – за две табели… Проектът на ЮНЕСКО нямаше по какъв начин да уцели по-неудобен миг. Някакви си чужденци и някаква си „ частна организация “ желаеха да видят по какъв начин се стопанисва античния монумент. Нямаше метод да ни позволен. Толкова коства нашето културно завещание – 810 000 евро!
* Дами поставят страни под чехъл
* Димитър Маринов се снима във филм на Спилбърг
* Лепа Брена: Югославия беше като предходник на Европейски Съюз
* Гери-Никол заживя без родителите си
* Синът на Аня Пенчева се дипломира
* Роси Иванова напомпа гръд
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 28 ФЕВРУАРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ