Ралица Паскалева: Любовта ни с Теодор е много чиста и силна
– Ралица, с какво те притегли сериалът „Откраднат живот“?
– Поканиха ме от екипа на продукцията да играя Галя Стилянова. Сценаристите и продуцентите си представяха точно мен в тази роля и аз доста се веселя, тъй като това ми е един от обичаните облици. Привлече ми мощно наситената прочувствена орис на героинята ми. Тя претърпя ужасно доста, само метеорит не я е удрял. Имаше злополука, изпадна в кома, роди в ресторант. Случиха й се доста страшни неща за извънредно малко време, което аз в действителния живот не бих понесла.
– Имаш ли нещо общо с доктор Стилянова?
– Единственото общо е, че изглеждаме по един и същи метод, тъй като аз, Ралица, моето тяло, моето лице и моят глас основават Галя Стилянова.
– Плакала ли си по време на фотоси?
– Много пъти. Освен това постоянно, когато вършим трагична сцена и Галя плаче, аз си рева без грим и други неща. Ние плачем и си работим с страстите. Спомням си в първи сезон една пациентка ни помоли да убием бебето й в осмия месец, тъй като щеше да се роди без очи. Това е изцяло действителен случай, който ни раздруса надълбоко и всички плакахме.
– В сериала имаш връзка с много по-възрастен мъж. Какво е персоналното ти мнение за подобен вид взаимоотношения?
– Не мога да кажа нищо съответно. За любовта няма граници, няма възраст, няма пол. Аз не мога да подлагам на критика и да споделям кое е вярно и кое – не. Ако човек усети обич, по-хубаво от това няма.
– Била ли си подложена на критика от фенове поради държанието на доктор Стилянова?
– Да, несъмнено. Макар че множеството хора са интелигентни и знаят, че това е сериал и ние не сме такива в живота, случвало ми се е възрастни дами да ми споделят: „ Ей, Галя, такова хубаво момиче с тоя възрастния човек се захвана! “ Когато чета мнения, виждам по какъв начин някои толкоз са се вглъбили в сериала, че като че ли е нещо действително. Но това ме радва, тъй като значи, че добре си вършим работата.
– Интимните подиуми с Емил Марков мъчно ли се снимат?
– Ние съвсем нямаме такива подиуми. Първо поради часа на лъчение, който не разрешава да се демонстрират голотии, а пък и аз не бих се съгласила на сходно нещо. Това за нас си е работа. Просто забравяш, че това си ти. Емо Марков си има семейство, деца, които аз познавам. Аз пък имам другар, който боготворя. Една целувка може да наподобява доста същинска, само че в действителност въобще не е. Има си тактики по какъв начин да си скриеш лицето с ръце, с цел да не се вижда какво тъкмо се случва. Много постоянно даже не се целуваме по устните, а в профил. Има си пинизи за всичко. Киното е една магия, една неистина.
– Актьорството ли беше детската ти фантазия?
– Една от фантазиите ми. Винаги съм се занимавала с актьорство и съм забавлявала у дома мама, тати, приятелите, правила съм викторини, измислени излъчвания. Участвала съм и в театрална школа до 8-и клас. Когато бях в гимназията, желаех да стана археолог-египтолог и актьорството ми беше занимание. Една заран обаче се разсъниха и си споделих, че ще аплайвам единствено и само в НАТФИЗ, тъй като съм уверена в това, че човек, когато открие гения си, е грях, в случай че не го развива. Всеки е роден с някаква заложба, която би трябвало да развива, и в случай че не го направи, ще е печален. Аз може би щях да бъда прелестен археолог, само че нямаше да бъда щастлива с това, което върша.
– Била си в класа на Стефан Данаилов. Той промени ли те по някакъв метод като човек, построи ли те като темперамент?
– Не знам дали той съответно или цялата среда в академията ме промени. Аз бях един заплашителен бунтовник преди този момент. Там започнах да изучавам това, за което мечтаех, и се успокоих. Просто знаех, че съм на вярното място, с верните хора. Естествено, че ми е погалил самочувствието фактът, че от всички претенденти бяхме единствено пет девойки, определени в неговия клас, и това беше огромна привилегия. За мен е прелестно, че точно артист ме е учил да бъда актриса, а не режисьор.
Цвета Кирилова:
Да си родолюбец през днешния ден е тежка задача
Създателката на съдружие „ Азбукари “ е препоръчана за лице на ротационното ни председателство в Европейски Съюз
– Цвета, ти беше препоръчана за лице на ротационното ни председателство в Европейския съюз от идната година. Как се случи това?
– Предложението е на няколко цивилен организации. Идеята е всяка страна по време на своето 6-месечно председателство да се съставлява освен с лого, само че и с лице, което да е сборен облик на традициите на страната си. Това в действителност е оригиналност и историческо решение. Предложението е изпратено до всички български и европейски институции, в това число до ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
– Каква ще е ролята ти като лице на председателството?
– Лицето може да показва качествата на страната ни, всичко най-хубаво от нея като просвета, обичаи, историческо минало, като позитивизма, който може да излъчва българският народ. То може да бъде определено посредством конкурс или национално допитване. Ценното е, че посредством ротационното председателство за първи път влизаме по-силно в полезрението на всички страни в Европейски Съюз. Това ни дава опция да излъчим едно мощно обръщение, с което да се обозначим: „ Нас ни има! “ От 10 години членуваме в Евросъюза, само че тази управителна роля ни дава неповторимата опция да покажем, че желаеме и можем да променим Европа. Идеята е чудесна и я одобрих, тъй като съм уверена, че като страна има какво да покажем. Европа сега е застинала, в нея нищо не се трансформира и от дълго време насочва апели към младите и дейни хора в страните членки да дават оферти по какъв начин да бъде реформирана.
– Ти си доста дейна в обществените мрежи и доста постоянно приказваш за задачата на България.
– Да, България има задача. Не един и двама духовни учители и хора, които имат отношение към добродетелите, са споделили, че отсам ще тръгне познание, което ще даде на Европа и света една нова духовна естетика. Тя ще балансира мира, към който всички се стремим след възходящия тероризъм. И аз имам вяра абсолютно в това. Моята идея е да потвърдя, че България може, каквото е мотото на още едно мое патриотично ентусиазъм. Работя за развиването на още една гражданска организация – „ Единение „ Българи за България “. Ние би трябвало да преодолеем ниското самочувствие, което ни пречи да покажем, че ни има и че сме доста значими за Европа.
– На „ една красива модерна будителка “, както те назовават, по-лесно ли е да прокарва патриотични послания?
– Разбира се, не бих могла да се съпоставям с будителите от Възраждането – хора, които са издигали България на висоти и са помогнали доста за опазването на националните полезности и за отстояването на нашата еднаквост. Вярвам в младежите, и в българите зад граница също. Често ги предизвиквам с мои постове във фейсбук, в които не се изтощавам да дублирам, че те могат и че България може и би трябвало да се реформира. А всяка смяна потегля от образованието и от децата и младежите. Затова и сътворих „ Азбукари “.
– Трудно ли е да си родолюбец в наше време?
– Много е тежко. За огромна част от българската нация изискванията за оцеляване са неизгодни. Неслучайно толкоз доста българи напущат страната. Много компании банкрутират, дребният бизнес е притиснат, а междинният мъчно оцелява. Хората са доста лъгани и битката ни е да разбираем на обществото, че просто желаеме да опазим и съхраним нашите полезности. А това е тежка задача. Една неправителствена организация като „ Азбукари “ мъчно оцелява в тези времена, изключително в случай че е пробългарски насочена. Да си родолюбец през днешния ден не е доста похвално, тъй като се влага и някакво отрицателно схващане. Патриотите, които по хипотеза сме възприели да съставляват политиката в България, всекидневно поддържат една не толкоз родолюбива линия. Истинските патриоти са отвън Народното събрание. Патриотизмът е част от националното достолепие на всяка страна, а у нас това разбиране закупи отрицателна стойност. Никой не се срами от патриотизма си в една Америка да вземем за пример, в една Франция или Германия. Тези хора си обичат страната такава, каквато е, и в това време са отворени към света. Патриотизмът не значи да отхвърляме света към нас, в противен случай – да го обичаме, да го познаваме, само че да знаем и нашето, да се гордеем с него, да го съхраняваме и опазваме.
* Фолк фурията Гергана към този момент е висшистка
* Софи Маринова охладняла към Гринго
* Фънки свърна към чалгата
* Годжи е баща и на момиченце
* Стари актьори възкресиха „ Женитба “ на Гогол
* „ Железни “ двойки изненадаха с бракоразвод през годината
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ!
– Поканиха ме от екипа на продукцията да играя Галя Стилянова. Сценаристите и продуцентите си представяха точно мен в тази роля и аз доста се веселя, тъй като това ми е един от обичаните облици. Привлече ми мощно наситената прочувствена орис на героинята ми. Тя претърпя ужасно доста, само метеорит не я е удрял. Имаше злополука, изпадна в кома, роди в ресторант. Случиха й се доста страшни неща за извънредно малко време, което аз в действителния живот не бих понесла.
– Имаш ли нещо общо с доктор Стилянова?
– Единственото общо е, че изглеждаме по един и същи метод, тъй като аз, Ралица, моето тяло, моето лице и моят глас основават Галя Стилянова.
– Плакала ли си по време на фотоси?
– Много пъти. Освен това постоянно, когато вършим трагична сцена и Галя плаче, аз си рева без грим и други неща. Ние плачем и си работим с страстите. Спомням си в първи сезон една пациентка ни помоли да убием бебето й в осмия месец, тъй като щеше да се роди без очи. Това е изцяло действителен случай, който ни раздруса надълбоко и всички плакахме.
– В сериала имаш връзка с много по-възрастен мъж. Какво е персоналното ти мнение за подобен вид взаимоотношения?
– Не мога да кажа нищо съответно. За любовта няма граници, няма възраст, няма пол. Аз не мога да подлагам на критика и да споделям кое е вярно и кое – не. Ако човек усети обич, по-хубаво от това няма.
– Била ли си подложена на критика от фенове поради държанието на доктор Стилянова?
– Да, несъмнено. Макар че множеството хора са интелигентни и знаят, че това е сериал и ние не сме такива в живота, случвало ми се е възрастни дами да ми споделят: „ Ей, Галя, такова хубаво момиче с тоя възрастния човек се захвана! “ Когато чета мнения, виждам по какъв начин някои толкоз са се вглъбили в сериала, че като че ли е нещо действително. Но това ме радва, тъй като значи, че добре си вършим работата.
– Интимните подиуми с Емил Марков мъчно ли се снимат?
– Ние съвсем нямаме такива подиуми. Първо поради часа на лъчение, който не разрешава да се демонстрират голотии, а пък и аз не бих се съгласила на сходно нещо. Това за нас си е работа. Просто забравяш, че това си ти. Емо Марков си има семейство, деца, които аз познавам. Аз пък имам другар, който боготворя. Една целувка може да наподобява доста същинска, само че в действителност въобще не е. Има си тактики по какъв начин да си скриеш лицето с ръце, с цел да не се вижда какво тъкмо се случва. Много постоянно даже не се целуваме по устните, а в профил. Има си пинизи за всичко. Киното е една магия, една неистина.
– Актьорството ли беше детската ти фантазия?
– Една от фантазиите ми. Винаги съм се занимавала с актьорство и съм забавлявала у дома мама, тати, приятелите, правила съм викторини, измислени излъчвания. Участвала съм и в театрална школа до 8-и клас. Когато бях в гимназията, желаех да стана археолог-египтолог и актьорството ми беше занимание. Една заран обаче се разсъниха и си споделих, че ще аплайвам единствено и само в НАТФИЗ, тъй като съм уверена в това, че човек, когато открие гения си, е грях, в случай че не го развива. Всеки е роден с някаква заложба, която би трябвало да развива, и в случай че не го направи, ще е печален. Аз може би щях да бъда прелестен археолог, само че нямаше да бъда щастлива с това, което върша.
– Била си в класа на Стефан Данаилов. Той промени ли те по някакъв метод като човек, построи ли те като темперамент?
– Не знам дали той съответно или цялата среда в академията ме промени. Аз бях един заплашителен бунтовник преди този момент. Там започнах да изучавам това, за което мечтаех, и се успокоих. Просто знаех, че съм на вярното място, с верните хора. Естествено, че ми е погалил самочувствието фактът, че от всички претенденти бяхме единствено пет девойки, определени в неговия клас, и това беше огромна привилегия. За мен е прелестно, че точно артист ме е учил да бъда актриса, а не режисьор.
Цвета Кирилова:
Да си родолюбец през днешния ден е тежка задача
Създателката на съдружие „ Азбукари “ е препоръчана за лице на ротационното ни председателство в Европейски Съюз
– Цвета, ти беше препоръчана за лице на ротационното ни председателство в Европейския съюз от идната година. Как се случи това?
– Предложението е на няколко цивилен организации. Идеята е всяка страна по време на своето 6-месечно председателство да се съставлява освен с лого, само че и с лице, което да е сборен облик на традициите на страната си. Това в действителност е оригиналност и историческо решение. Предложението е изпратено до всички български и европейски институции, в това число до ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
– Каква ще е ролята ти като лице на председателството?
– Лицето може да показва качествата на страната ни, всичко най-хубаво от нея като просвета, обичаи, историческо минало, като позитивизма, който може да излъчва българският народ. То може да бъде определено посредством конкурс или национално допитване. Ценното е, че посредством ротационното председателство за първи път влизаме по-силно в полезрението на всички страни в Европейски Съюз. Това ни дава опция да излъчим едно мощно обръщение, с което да се обозначим: „ Нас ни има! “ От 10 години членуваме в Евросъюза, само че тази управителна роля ни дава неповторимата опция да покажем, че желаеме и можем да променим Европа. Идеята е чудесна и я одобрих, тъй като съм уверена, че като страна има какво да покажем. Европа сега е застинала, в нея нищо не се трансформира и от дълго време насочва апели към младите и дейни хора в страните членки да дават оферти по какъв начин да бъде реформирана.
– Ти си доста дейна в обществените мрежи и доста постоянно приказваш за задачата на България.
– Да, България има задача. Не един и двама духовни учители и хора, които имат отношение към добродетелите, са споделили, че отсам ще тръгне познание, което ще даде на Европа и света една нова духовна естетика. Тя ще балансира мира, към който всички се стремим след възходящия тероризъм. И аз имам вяра абсолютно в това. Моята идея е да потвърдя, че България може, каквото е мотото на още едно мое патриотично ентусиазъм. Работя за развиването на още една гражданска организация – „ Единение „ Българи за България “. Ние би трябвало да преодолеем ниското самочувствие, което ни пречи да покажем, че ни има и че сме доста значими за Европа.
– На „ една красива модерна будителка “, както те назовават, по-лесно ли е да прокарва патриотични послания?
– Разбира се, не бих могла да се съпоставям с будителите от Възраждането – хора, които са издигали България на висоти и са помогнали доста за опазването на националните полезности и за отстояването на нашата еднаквост. Вярвам в младежите, и в българите зад граница също. Често ги предизвиквам с мои постове във фейсбук, в които не се изтощавам да дублирам, че те могат и че България може и би трябвало да се реформира. А всяка смяна потегля от образованието и от децата и младежите. Затова и сътворих „ Азбукари “.
– Трудно ли е да си родолюбец в наше време?
– Много е тежко. За огромна част от българската нация изискванията за оцеляване са неизгодни. Неслучайно толкоз доста българи напущат страната. Много компании банкрутират, дребният бизнес е притиснат, а междинният мъчно оцелява. Хората са доста лъгани и битката ни е да разбираем на обществото, че просто желаеме да опазим и съхраним нашите полезности. А това е тежка задача. Една неправителствена организация като „ Азбукари “ мъчно оцелява в тези времена, изключително в случай че е пробългарски насочена. Да си родолюбец през днешния ден не е доста похвално, тъй като се влага и някакво отрицателно схващане. Патриотите, които по хипотеза сме възприели да съставляват политиката в България, всекидневно поддържат една не толкоз родолюбива линия. Истинските патриоти са отвън Народното събрание. Патриотизмът е част от националното достолепие на всяка страна, а у нас това разбиране закупи отрицателна стойност. Никой не се срами от патриотизма си в една Америка да вземем за пример, в една Франция или Германия. Тези хора си обичат страната такава, каквато е, и в това време са отворени към света. Патриотизмът не значи да отхвърляме света към нас, в противен случай – да го обичаме, да го познаваме, само че да знаем и нашето, да се гордеем с него, да го съхраняваме и опазваме.
* Фолк фурията Гергана към този момент е висшистка
* Софи Маринова охладняла към Гринго
* Фънки свърна към чалгата
* Годжи е баща и на момиченце
* Стари актьори възкресиха „ Женитба “ на Гогол
* „ Железни “ двойки изненадаха с бракоразвод през годината
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ