Маргарита Хранова пред “Труд”: Закърмена съм с рок, „Форинър“ са ми любимци
– Маргарита, към този момент приключи шоуто “Като две капки вода ”, в което ти беше измежду най-открояващите се участници. Към какво си устремена през днешния ден?
– Устремена съм напред, а и тази година означавам 45 години на сцената! Аз съм почнала още преди този момент, само че в този момент стават 45, в случай че ги броим от 73-та, когато завоювах “Мелодия на годината ” с мелодията на Найден Андреев и Стефан Банков “Далечна ария ”. Животът продължава, работата ми също, тя не е серпантина “между капките ”, казано двусмислено. (Смее сe.)
– Какви изненади да чакаме за юбилея ти?
– Ще отбележа юбилея с турне – Марги Хранова и приятелите от “Капките ”, което ще бъде в няколко града. На 4-ти юли съм в Добрич, на 5-и – във Варна, на 18-и – в Бургас. С уредника Владислав Славов може да продължим турнето и през август. В София юбилейният концерт ще бъде на 13-и ноември в зала 1 на НДК. В него ще вземат участие приятелите ми от “Капките ” – Славин Славчев, Софи Маринова и Боби Турбото. В шоуто Софи изпя моята “Далечна ария ”, а аз пях “Едерлези ”, Славин пък извърши “Оставаме ” и по този начин на концерта ще създадем връзка сред мен и тях, а след това те ще изпълнят и техни песни. Говорихме и с Гери-Никол да се включи, както и с Етиен Леви, а с Дони ми се желае да изпеем “Малкият принц ”. Надявам се, че ще има доста забавни дуети на този концерт.
– Със Софи Маринова направихте необикновен дует на финала на “Капките ” и публиката ви стана на крайници. Бихте ли записали обща ария?
– Е, чак да запишем – не знам, не съм сигурна, само че ето за концертите, които ми предстоят, ще пеем още веднъж на една сцена. Все отново, нищо не се знае – животът е пред нас…
– С какво съумяха да те впечатлят или изненадат представителите на попфолка в шоуто – Софи и Константин?
– Те и двамата са доста известни в тяхната музика, само че ме изненадаха с това, че се оправиха и в превъплъщения в разнообразни стилове. Когато човек е артист и има качества – то си проличава. Софи е страховит, присъщ глас в нейния жанр, както и Коцето, само че от него нямам толкоз усещания, единствено от “Капките ”. Със Софи сме се засичали на повече места и съм очарована от нейната непринуденост – доста натурална, непринудена и първична, доста сладка, ние си бърборехме доста постоянно с нея.
– Влезе сполучливо в облика на певици, залагащи на съблазън, като Мадона, Дженифър Лопес и Гери-Никол. В кожата на коя от тях се усещаше най-добре и в миналото изкушавала ли си се да бъдеш провокативна и скандална?
– Не, в никакъв случай не съм била провокативна и скандална. Когато съм на сцена, постоянно виждам всяко нещо да е обичайно, в това число и облеклото ми. Винаги можеш да изглеждаш секси и загадъчно, само че да не е брутално. Мисля, че съм постигала това във времето, даже когато бях по-млада. Иначе в кожата на никоя от трите не се усещах добре, тъй като не бях себе си, само че това е моята работата и се надявам, че беше всичко ок. От журито бях утвърдена най-вече за облика на Гери-Никол, тогава само ми дадоха най-високи оценки и станах първа, несъмнено тъй като не чакаха, че ще се превъплътя в едно 19-годишно момиче с къса рокличка с реснички и ще се оправя с рапирането.
– “Като две капки вода ” и “Вип брат ” бяха извоювани от две млади, симпатични момчета – Славин и Тото. Откриваш ли някакви други паралели сред тях, или разликите са повече?
– Разликите са, че двамата са в разнообразни музикални жанрове, другояче и Тото и Славин са интелигентни, млади момчета, на които оттук насетне следва да се развиват. Славин има страховит глас, доста забавен и неповторим, тъй като такива високи гласове рядко се срещат, освен у нас, до момента в който Тото е вид рапър, който е доста харизматичен и музикален, а имат и доста огромна фенска група, която поддържат в обществените мрежи. В днешно време обществените мрежи са доста значимо нещо и по този метод младежите съумяват да поддържат своето равнище, посредством реклама в тях. Може би и за това, че е младеж и има огромна фенска група Тото завоюва “Вип брат ”, в което несъмнено няма нищо неприятно. Дори аз от сърце го поздравих. Той ми е като дете. Имахме една концепция – да създадем нещо дружно, само че може би това ще се случи в близко бъдеще.
– И в двете излъчвания се наложи да контактуваш с плеймейтки – Джулиана Гани и Златка Райкова. Какво усещане ти направиха?
– Нормални девойки са, съгласно мен малко по-суетни, само че това е естествено за този вид дами. За Джули значимите неща бяха косата, гримът, облеклата, което е напълно обикновено, тъй като това е нейната работа. Иначе е прелестно момиче, интелигентно, прелестно, даже умее и да готви. Аз съм с прелестни усещания от нея. Със Златка нямахме доста контакти – единствено в “Капките ”, държеше се отзивчиво, другарски и се справяше прелестно със дилемите, тъй че живота е пред нея и й искам триумф, даже и като певица.
– Имаше ли време да следиш “Гласът на България ” и кой беше твоят любимец в шоуто на Би Ти Ви?
– Следих го, доколкото успявах. Гледах финала му и победителката Ния я познавам отпреди. Тя се показа на състезанието “София пее ”, с ария по текст на Сашо Петров, който й е чичо. Ние с него сме работили години наред и като разбрах, че тя му е племеница я слушах деликатно. Още тогава тя се показа доста добре, не си припомням дали завоюва, само че ми направи усещане, че тембърът й е доста присъщ и по-различен – леко ронлив и пресипнал, даже я поздравих за осъществяването й, и за песента. От мъжете ми хареса Рафаел, който имаше доста прелестен тембър и рокаджията – Никола Здравков, извънредно музикално момче. Бендът на шоуто също беше умопомрачителен, с невероятни музиканти и звучеше в действителност свиреп.
– Кой от менторите в това шоу ти хареса най-вече?
– Всички се показаха добре и не съм съгласна с тези, които ги подлагат на критика в обществените мрежи, че не били някакви огромни звезди. Напротив, всички са известни в своя жанр музика. Поли е приключила музикалното учебно заведение, от дете се занимава с пеене и има вярна преценка за равнището на участниците. Графа също е доста построен реализатор, одобрявам музиката му. Песните му звучат съвременно, с прелестни аранжименти, осъществяването е на високо равнище, тъй че напълно естествено е да има добра преценка, като жури, а да не приказваме за Иван Лечев, който от 40 години е на музикалната сцена и е един извънреден китарист. Камелия също се справяше прелестно, макар, че от страна на различен род, само че доста точни преценки даваше за осъществяванията, тъй че усещанията ми са чудесни.
– Какво мислиш за представянето ни на “Евровизия ”?
– В никакъв случай не беше неприятно! Групата беше забавна, песента също. На първо слушане малко странна, само че след това човек стартира да я възприема и да я харесва. Тя има своите качества, даже звучи много галактически.
– Песента “Оставаме ” към “Оркестър без име ” е измежду най-емблематичните ти шлагери. Очакваше ли, че този филм ще стане такава класика?
– Не, в никакъв случай не съм очаквала, тъй като преди време, когато Борето Карадимчев ме извика да изпея песните към кино лентата, ми сподели, че би трябвало да извърша песните на положителната певица, тъй като имало и една друга – кръчмарска. Стана ми доста смешно, споделих му – а, добре! Тогава даже не знаех защо става дума във кино лентата, тъй като към момента не беше подготвен. Впоследствие, като отидох да го виждам на премиерата, доста ми хареса, тъй като ставаше дума за живота на музикантите, който и до ден-днешен е съвсем същият.
– А коя е обичаната ти ария на Тончо Русев, на която постоянно се вълнуваш, когато слушаш?
- ”Незабрава ” е една от най-прекрасните му песни, която извършва Катето (Филипова – б.а.), а на мен ми се падна да я изпея в “Капките ”. Изключително красива ария, запаметяваща се и с доста мощен текст – не, че тя му е най-хубавата, те всичките негови са просто прелестни, само че на тази някак си се вълнувам най-вече. Ние с Тончо, месеци преди да почине, се виждахме и тогава той ми даде две негови песни, на които Камен Николов направи аранжиментите и те ще бъдат включени в новия ми албум, който ще излезе за турнето ми във връзка 45 години на сцената. Той ще бъде двоен – в единия диск ще включва единствено нови песни, измежду които и двете на Тончо и ще се споделя “Мелодия за двама ”, а в другия ще бъдат единствено обичани и известни песни от моя репертоар.
– Имала си щастието да работиш и с Емил Димитров при започване на кариерата си. Какво си “открадна ” от него?
– Емил беше доста необятно скроен човек и в никакъв случай не се нервираше за нелепости. Той беше над нещата и някак си и аз се пробвах в живота ми да съм такава. Емил не обръщаше внимание на дребните неща, на завистта, на омразата, което доста харесвах в него. Когато през 1975 година ме предложения на турне в Съветския съюз, нормално Емил при тръгването постоянно закъсняваше, само че пристигаше ухилен, с думите – добре, заплащам си санкцията! Така се бяхме разбрали, който закъснява – заплаща санкция (смее се). И след това отивахме след концерта да хапнем, да пийнем – да изхарчим санкцията. Беше неповторим музикант и човек, изобщо прелестен! Лично аз също не изпитвам завист, или злоба към който и да е, просто се веселя на триумфите на другите хора – за всеки има място под слънцето.
– Кой концерт на западен реализатор, на който си участвала, те е развълнувал най-силно?
– На “Форинър ” – те са обичана моя група и като бяха тук, напряко ме разрушиха. Уникални са! Едни от обичаните ми техни части са “Urgent ” и “Blinded By Science ”. Уникални песни още от едно време, а ние сме закърмени с рока. Смее се.
– Имаш двама сина. На какво си щастлива, че си съумяла да ги научиш?
– Да бъдат виновни, почтени, положителни и да са съществени в начинанията, които стартират. Щастлива съм, че съм ги възпитала на най-големите добродетели, които в действителност имат, тъй като и двамата са умни момчета, интелигентни, красиви и успешни…
– Вече имаш и внуци. Даваш ли им да ти викат “бабо ”?
– Давам им, няма по какъв начин да не им давам, макар че първоначално ги питах – може ли да съм – мамо Марги, обаче не, не може (смее се). Те привикнаха да ми споделят по този начин, около другата си баба, тъй като тя държеше да бъде баба, само че въпреки всичко това е единствено една думичка. Аз съм баба единствено на своите внуци, другояче не! Сега, около “Капките ” фенската група от дребни дечица стана огромна, без да чакам и когато вървя по концерти, към този момент всички ми споделят – Марги, Марги, хайде да се снимаме! Няма госпожо, напряко Марги – по име. Много е готино, тъй като това послание им е по-близко на тези дечица. Обичам да ме назовават по този метод, даже преди време, племенниците на моя мъж Кико, които са французи, се обръщаха към мен и мъжът ми на дребни имена – Кико и Марги, няма чичо, няма батко.., по този начин бяха научени, може би по този начин е на Запад….
– Вярата оказва помощ ли ти в сложни моменти?
– Да, човек би трябвало да има вяра, тъй като в случай че нямаш религия – нямаш цел защо да живееш! Няма смисъл да правиш обещано нещо, в случай че не вярваш, че то ще се случи.
– Любима мисъл?
– Ако можеш прави всеки ден по нещо положително, с цел да бъдеш благополучен!
Нашият посетител
Чудото в родната музика – Маргарита Хранова продължава и през днешния ден да дава отговор на това определение. За първи път я назовава по този начин художественият началник на отбор “Маяковски ” Емил Георгиев, където тя стартира да пее още в гимназията. Голямата звезда стартира да учи солфеж и пиано още от дете, като огромна заслуга за това има вуйна й, която била естрадна певица. Тя става причина Маргарита да кандидатства в Консерваторията, където незабавно е призната. През годините носителката на две огромни награди “Златен Орфей ”, записва доста незабравими песни, а концертите й и до през днешния ден не престават да се пълнят с ценители на хубавата българска музика.
– Устремена съм напред, а и тази година означавам 45 години на сцената! Аз съм почнала още преди този момент, само че в този момент стават 45, в случай че ги броим от 73-та, когато завоювах “Мелодия на годината ” с мелодията на Найден Андреев и Стефан Банков “Далечна ария ”. Животът продължава, работата ми също, тя не е серпантина “между капките ”, казано двусмислено. (Смее сe.)
– Какви изненади да чакаме за юбилея ти?
– Ще отбележа юбилея с турне – Марги Хранова и приятелите от “Капките ”, което ще бъде в няколко града. На 4-ти юли съм в Добрич, на 5-и – във Варна, на 18-и – в Бургас. С уредника Владислав Славов може да продължим турнето и през август. В София юбилейният концерт ще бъде на 13-и ноември в зала 1 на НДК. В него ще вземат участие приятелите ми от “Капките ” – Славин Славчев, Софи Маринова и Боби Турбото. В шоуто Софи изпя моята “Далечна ария ”, а аз пях “Едерлези ”, Славин пък извърши “Оставаме ” и по този начин на концерта ще създадем връзка сред мен и тях, а след това те ще изпълнят и техни песни. Говорихме и с Гери-Никол да се включи, както и с Етиен Леви, а с Дони ми се желае да изпеем “Малкият принц ”. Надявам се, че ще има доста забавни дуети на този концерт.
– Със Софи Маринова направихте необикновен дует на финала на “Капките ” и публиката ви стана на крайници. Бихте ли записали обща ария?
– Е, чак да запишем – не знам, не съм сигурна, само че ето за концертите, които ми предстоят, ще пеем още веднъж на една сцена. Все отново, нищо не се знае – животът е пред нас…
– С какво съумяха да те впечатлят или изненадат представителите на попфолка в шоуто – Софи и Константин?
– Те и двамата са доста известни в тяхната музика, само че ме изненадаха с това, че се оправиха и в превъплъщения в разнообразни стилове. Когато човек е артист и има качества – то си проличава. Софи е страховит, присъщ глас в нейния жанр, както и Коцето, само че от него нямам толкоз усещания, единствено от “Капките ”. Със Софи сме се засичали на повече места и съм очарована от нейната непринуденост – доста натурална, непринудена и първична, доста сладка, ние си бърборехме доста постоянно с нея.
– Влезе сполучливо в облика на певици, залагащи на съблазън, като Мадона, Дженифър Лопес и Гери-Никол. В кожата на коя от тях се усещаше най-добре и в миналото изкушавала ли си се да бъдеш провокативна и скандална?
– Не, в никакъв случай не съм била провокативна и скандална. Когато съм на сцена, постоянно виждам всяко нещо да е обичайно, в това число и облеклото ми. Винаги можеш да изглеждаш секси и загадъчно, само че да не е брутално. Мисля, че съм постигала това във времето, даже когато бях по-млада. Иначе в кожата на никоя от трите не се усещах добре, тъй като не бях себе си, само че това е моята работата и се надявам, че беше всичко ок. От журито бях утвърдена най-вече за облика на Гери-Никол, тогава само ми дадоха най-високи оценки и станах първа, несъмнено тъй като не чакаха, че ще се превъплътя в едно 19-годишно момиче с къса рокличка с реснички и ще се оправя с рапирането.
– “Като две капки вода ” и “Вип брат ” бяха извоювани от две млади, симпатични момчета – Славин и Тото. Откриваш ли някакви други паралели сред тях, или разликите са повече? – Разликите са, че двамата са в разнообразни музикални жанрове, другояче и Тото и Славин са интелигентни, млади момчета, на които оттук насетне следва да се развиват. Славин има страховит глас, доста забавен и неповторим, тъй като такива високи гласове рядко се срещат, освен у нас, до момента в който Тото е вид рапър, който е доста харизматичен и музикален, а имат и доста огромна фенска група, която поддържат в обществените мрежи. В днешно време обществените мрежи са доста значимо нещо и по този метод младежите съумяват да поддържат своето равнище, посредством реклама в тях. Може би и за това, че е младеж и има огромна фенска група Тото завоюва “Вип брат ”, в което несъмнено няма нищо неприятно. Дори аз от сърце го поздравих. Той ми е като дете. Имахме една концепция – да създадем нещо дружно, само че може би това ще се случи в близко бъдеще.
– И в двете излъчвания се наложи да контактуваш с плеймейтки – Джулиана Гани и Златка Райкова. Какво усещане ти направиха?
– Нормални девойки са, съгласно мен малко по-суетни, само че това е естествено за този вид дами. За Джули значимите неща бяха косата, гримът, облеклата, което е напълно обикновено, тъй като това е нейната работа. Иначе е прелестно момиче, интелигентно, прелестно, даже умее и да готви. Аз съм с прелестни усещания от нея. Със Златка нямахме доста контакти – единствено в “Капките ”, държеше се отзивчиво, другарски и се справяше прелестно със дилемите, тъй че живота е пред нея и й искам триумф, даже и като певица.
– Имаше ли време да следиш “Гласът на България ” и кой беше твоят любимец в шоуто на Би Ти Ви?
– Следих го, доколкото успявах. Гледах финала му и победителката Ния я познавам отпреди. Тя се показа на състезанието “София пее ”, с ария по текст на Сашо Петров, който й е чичо. Ние с него сме работили години наред и като разбрах, че тя му е племеница я слушах деликатно. Още тогава тя се показа доста добре, не си припомням дали завоюва, само че ми направи усещане, че тембърът й е доста присъщ и по-различен – леко ронлив и пресипнал, даже я поздравих за осъществяването й, и за песента. От мъжете ми хареса Рафаел, който имаше доста прелестен тембър и рокаджията – Никола Здравков, извънредно музикално момче. Бендът на шоуто също беше умопомрачителен, с невероятни музиканти и звучеше в действителност свиреп.
– Кой от менторите в това шоу ти хареса най-вече?
– Всички се показаха добре и не съм съгласна с тези, които ги подлагат на критика в обществените мрежи, че не били някакви огромни звезди. Напротив, всички са известни в своя жанр музика. Поли е приключила музикалното учебно заведение, от дете се занимава с пеене и има вярна преценка за равнището на участниците. Графа също е доста построен реализатор, одобрявам музиката му. Песните му звучат съвременно, с прелестни аранжименти, осъществяването е на високо равнище, тъй че напълно естествено е да има добра преценка, като жури, а да не приказваме за Иван Лечев, който от 40 години е на музикалната сцена и е един извънреден китарист. Камелия също се справяше прелестно, макар, че от страна на различен род, само че доста точни преценки даваше за осъществяванията, тъй че усещанията ми са чудесни.
– Какво мислиш за представянето ни на “Евровизия ”?
– В никакъв случай не беше неприятно! Групата беше забавна, песента също. На първо слушане малко странна, само че след това човек стартира да я възприема и да я харесва. Тя има своите качества, даже звучи много галактически.
– Песента “Оставаме ” към “Оркестър без име ” е измежду най-емблематичните ти шлагери. Очакваше ли, че този филм ще стане такава класика?
– Не, в никакъв случай не съм очаквала, тъй като преди време, когато Борето Карадимчев ме извика да изпея песните към кино лентата, ми сподели, че би трябвало да извърша песните на положителната певица, тъй като имало и една друга – кръчмарска. Стана ми доста смешно, споделих му – а, добре! Тогава даже не знаех защо става дума във кино лентата, тъй като към момента не беше подготвен. Впоследствие, като отидох да го виждам на премиерата, доста ми хареса, тъй като ставаше дума за живота на музикантите, който и до ден-днешен е съвсем същият.
– А коя е обичаната ти ария на Тончо Русев, на която постоянно се вълнуваш, когато слушаш? - ”Незабрава ” е една от най-прекрасните му песни, която извършва Катето (Филипова – б.а.), а на мен ми се падна да я изпея в “Капките ”. Изключително красива ария, запаметяваща се и с доста мощен текст – не, че тя му е най-хубавата, те всичките негови са просто прелестни, само че на тази някак си се вълнувам най-вече. Ние с Тончо, месеци преди да почине, се виждахме и тогава той ми даде две негови песни, на които Камен Николов направи аранжиментите и те ще бъдат включени в новия ми албум, който ще излезе за турнето ми във връзка 45 години на сцената. Той ще бъде двоен – в единия диск ще включва единствено нови песни, измежду които и двете на Тончо и ще се споделя “Мелодия за двама ”, а в другия ще бъдат единствено обичани и известни песни от моя репертоар.
– Имала си щастието да работиш и с Емил Димитров при започване на кариерата си. Какво си “открадна ” от него?
– Емил беше доста необятно скроен човек и в никакъв случай не се нервираше за нелепости. Той беше над нещата и някак си и аз се пробвах в живота ми да съм такава. Емил не обръщаше внимание на дребните неща, на завистта, на омразата, което доста харесвах в него. Когато през 1975 година ме предложения на турне в Съветския съюз, нормално Емил при тръгването постоянно закъсняваше, само че пристигаше ухилен, с думите – добре, заплащам си санкцията! Така се бяхме разбрали, който закъснява – заплаща санкция (смее се). И след това отивахме след концерта да хапнем, да пийнем – да изхарчим санкцията. Беше неповторим музикант и човек, изобщо прелестен! Лично аз също не изпитвам завист, или злоба към който и да е, просто се веселя на триумфите на другите хора – за всеки има място под слънцето.
– Кой концерт на западен реализатор, на който си участвала, те е развълнувал най-силно?
– На “Форинър ” – те са обичана моя група и като бяха тук, напряко ме разрушиха. Уникални са! Едни от обичаните ми техни части са “Urgent ” и “Blinded By Science ”. Уникални песни още от едно време, а ние сме закърмени с рока. Смее се.
– Имаш двама сина. На какво си щастлива, че си съумяла да ги научиш?
– Да бъдат виновни, почтени, положителни и да са съществени в начинанията, които стартират. Щастлива съм, че съм ги възпитала на най-големите добродетели, които в действителност имат, тъй като и двамата са умни момчета, интелигентни, красиви и успешни…
– Вече имаш и внуци. Даваш ли им да ти викат “бабо ”?
– Давам им, няма по какъв начин да не им давам, макар че първоначално ги питах – може ли да съм – мамо Марги, обаче не, не може (смее се). Те привикнаха да ми споделят по този начин, около другата си баба, тъй като тя държеше да бъде баба, само че въпреки всичко това е единствено една думичка. Аз съм баба единствено на своите внуци, другояче не! Сега, около “Капките ” фенската група от дребни дечица стана огромна, без да чакам и когато вървя по концерти, към този момент всички ми споделят – Марги, Марги, хайде да се снимаме! Няма госпожо, напряко Марги – по име. Много е готино, тъй като това послание им е по-близко на тези дечица. Обичам да ме назовават по този метод, даже преди време, племенниците на моя мъж Кико, които са французи, се обръщаха към мен и мъжът ми на дребни имена – Кико и Марги, няма чичо, няма батко.., по този начин бяха научени, може би по този начин е на Запад….
– Вярата оказва помощ ли ти в сложни моменти?
– Да, човек би трябвало да има вяра, тъй като в случай че нямаш религия – нямаш цел защо да живееш! Няма смисъл да правиш обещано нещо, в случай че не вярваш, че то ще се случи.
– Любима мисъл?
– Ако можеш прави всеки ден по нещо положително, с цел да бъдеш благополучен!
Нашият посетител
Чудото в родната музика – Маргарита Хранова продължава и през днешния ден да дава отговор на това определение. За първи път я назовава по този начин художественият началник на отбор “Маяковски ” Емил Георгиев, където тя стартира да пее още в гимназията. Голямата звезда стартира да учи солфеж и пиано още от дете, като огромна заслуга за това има вуйна й, която била естрадна певица. Тя става причина Маргарита да кандидатства в Консерваторията, където незабавно е призната. През годините носителката на две огромни награди “Златен Орфей ”, записва доста незабравими песни, а концертите й и до през днешния ден не престават да се пълнят с ценители на хубавата българска музика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ