– Г-н Киров, изборът на председател на Върховния административен съд

– Г-н Киров, изборът на ръководител на Върховния административен съд се обрисува да е политическата тематика на сезона и ябълката на раздора тази есен. Вие сте участник в правосъдната промяна и правист с не дребен политически опит, какъв е вашият коментар?

– Безспорно изборът на ръководител на Върховният административен съд се трансформира в политическа тематика и това е тъпо. Защото изборът на един от тримата огромни на първо място е една неутрална законова процедура, в която политиците не би следвало да се месят.

Пресилено е да се твърди, че тази тематика е ябълката на раздора. По-скоро тази тематика повдига съществени терзания във връзка държавността изобщо. Повдига въпроси за въздействието над политиците, за преследваните персонални и неразбираеми за обществото цели от непознати страни или кръгове.

– Какво имате поради, намесата на президента Радев в разногласието ли?

– Спор ли, спор няма – има извършена процедура за избор на ръководител и той е определен. Има и хора, на които този избор по ясни правила не им харесва. Това са няколко неправителствени организации и извънпарламентарни политици. Да бяха показали точния претендент, това ли желаят? – те натам ни тласкат, каквото кажат за който го кажат да е вярното.

На тях не им харесва Висш съдебен съвет, не им харесва и новият ръководител на Върховен административен съд. И какво от това? Нали разбирате, че не е съществено, нито да се вършат внушения, нито пък да се пуска социология кой харесва новия ръководител на Върховен административен съд и кой не. Това не е кастинг за съдии в телевизионно шоу нали сме наясно. Това е процедура по новия Закон за правосъдната власт, извършена без нарушавания освен това.

Президентът Радев персонално съгласно мен шикалкави по тематиката и следва странна линия на държание. Няма да влизам в юридически разбор на процедурата и на това какво следва и ще последва, в случай че той не подпише декрет, по този начин както сякаш се твърди, тъй като прочетох задоволително аргументирани мнения на сътрудници адвокати. Общия белег в техните мнения е недоумението им от този ход на президента. Той не просто смъква легитимността от настоящия и все още Висш съдебен съвет.

Нека отидем по-далеч, в случай че той твърди, че няма да подпише указа, тъй като Висш съдебен съвет е морално нелегитимен, т.е. той твърди, че провежданите през годините състезания за магистратски длъжности са същите. И това не е съществено. Не ме разбирайте неправилно, аз не пазя състава на Висш съдебен съвет, а институцията Висш съдебен съвет, да вършим разликата, в случай че желаеме да я има страната.

Питам се берат ли позор юристите от екипа на ген. Радев, тъй като там има изтъкнати конституционалисти. Колеги от екипа на военачалник Радев, сътрудници специалисти, които пишете по тематиката, не се тормозете непосредствено да заявите, че той заема нелогична позиция. Не е нужно да го вършим с тонове изкусна обосновка. Истината е напълно елементарна, тя няма да се хареса, само че е потребна и отрезвяваща даже и за президент, определен с голямо болшинство.

– Тоест и вие като другите сътрудници считате, че настоящия Висш съдебен съвет има право да избере ръководител на Върховен административен съд и не е нужно това да стори новият състав на кадровия орган?

– Повтарям, няма научен и на практика спор по въпроса дали може или не. Действащият Висш съдебен съвет има пълномощия да избере ръководител на Върховен административен съд, а процедурата по измененият Закон за съдебната власт е спазена до последната писмен знак.
Друг е въпросът, че още веднъж кръг от „ верни “ медии, политици и сдружения от самото начало ни внушаваше, че един от претендентите е неправилният, посредством голям брой публикации и представители против него. Накрая същият този кръг от медии и партийни функционери не харесаха избора и се пробват да внушат, че и хората не са удовлетворени – кои хора запитвам, тези които пишат публикациите и работят за тях ли, те сигурно не са удовлетворени. Докога ще се повтаря този цирк? Тяхна е вярната позиция в конституционната промяна, в правосъдната промяна, в битката с корупцията, в кадровите назначения. Тази самодостатъчност е нездравословна, българите към този момент не я понасят.

– Според вас определеният претендент има ли качествата да бъде един от тримата огромни, а какво ви е мнението за новия състав на Висш съдебен съвет?

– Познавам арбитър Георги Чолаков единствено и само от правосъдните му актове. Впрочем смятам, че съдиите би трябвало да приказват посредством актовете си, а не да балансират и да залитат сред политиката и правосъдната зала.
Няма никакво значение дали аз или вие харесваме по какъв начин наподобява индивидът Георги Чолаков (висок, слаб, рус, с очила или без, цялостен, без коса) или каква оценка даваме на съдията Чолаков. Ние не сме кадровиците, ние не сме организирали процедурата и не сме го изслушали. В България няма директен избор от народа на съдии, та да накланяме везните натам, към това какво мисли народа за съответен арбитър. То е ясно какво мисли нарушителя за съдията по делото му.

Той се е показал безапелационно, има внушително болшинство при избора му и явно доверието е спечелил той и в това няма драматизъм.

Относно избора на членове на Висш съдебен съвет, четох и чух разнообразни мнения. Отново едните са разграничени на „ верни “, а другите на „ неправилни “. Позитивното е, че няма човек без опит, без нужната експертиза. Всеки от определените има сериозен професионален път и то доста по-сериозен от този на критиците от Неправителствени организации бранша. За мен това е значимото. Защото у нас е доста елементарно да се каже: „ Този е човек на някого, по тази причина не става “. И всичко свършва до тук, със залепването на етикета.

Аз персонално бих им дал прелиминарен заем на доверие вместо незабавно да стартира да пиша до разнообразни посолства и непознати организации.

Ако тези, които го вършат се жалват от новите членове на Висш съдебен съвет или новия ръководител на Върховен административен съд, изтъквайки причина, че са „ хора на някого “, би трябвало да знаят, че около честите си контакти с непознатите посолства и организации, това важи с цялостна мощ и за тях самите.

Президентът да се замисли – какво ще се случи, в случай че се хване на тази въдица? В последна сметка „ обединението на верните “ още от в този момент съобщи, че не харесва новия Висш съдебен съвет, по какъв начин тогава ще хареса който и да е определен от него ръководител на Върховен административен съд. Това е игра до безкрайност, мотив за медийни изяви и дела на политици, които желаят да се върнат на терена.

Това е и тест, дали президент определен с над 2 млн. гласа може да се огъне пред позвъняване от чужбина или пред “спонтанен ” митинг на някоя група за напън.

Нашият посетител

Д-р Марин Киров е правист, специалист по законодателството.

Консултант в петата корекция на Конституцията.