Ядреният реванш на САЩ: да се догони и изпревари Русия
Все още не е имало промяна на управлението във Вашингтон, само че цялата енергийна общественост към този момент е на крайници в очакване на гражданска война и нов пробив, който най-сетне ще закрепи за Съединените щати статуса на основна енергийна ресурсна база. Доминиращото мнение в американските медии е, че Доналд Тръмп още в първите дни ще отстрани възбраната за сондиране и рандеман на въглеводороди в рамките на националните паркове, в общински и други затворени до момента територии.
В реалност обаче проектите и очакванията на задграничните енергетици се простират непропорционално по-далеч. На формалния уебсайт на отрасловото министерство е оповестен политически документ, в който се показва, че Съединени американски щати имат намерение да утроят конфигурираната мощ на атомните си централи.
Документът цитира триумфа на производството на петрол и газ, който издигна Съединените щати до статута на водещ международен експортьор, и акцентира нуждата от преход към зелена сила с безвредни и надеждни енергийни източници.
Този откъс е напълно понятен, защото демократите към момента седят в Белия дом, а също така, дано напомним, че преди година нуклеарната сила беше публично приета на равнище Организация на обединените нации за екологично неутрална и невредна за околната среда.
Авторите акцентират, че без развиването (по-точно: реанимацията) на нуклеарната енергетика световното водачество на Съединени американски щати ще бъде под въпрос. Ето за какво фокусът е върху работата в три съществени посоки: създаване на пълноразмерни леководни реактори AР1000 с електрическа мощ 1100 мегавата, създаване и внедряване на дребни модулни реактори, както и микрореактори.
Известни са и целевите индикатори.
До 2035 година Съединените щати би трябвало да прибавят 35 гигавата чисто нов потенциал, а по-късно - до 2040 година - нуклеарната промишленост на Съединени американски щати би трябвало да пуска в употреба минимум 15 гигавата годишно. В началото на септември Управлението на атомната енергетика разгласява отчет на Геоложката работа, в който се показва, че главното и внезапно нарастване на производството (в размер на 60 гигавата) е допустимо при построяването на нови енергоблокове на площадките на съществуващите атомни електроцентрали.
Още до 95 гигавата могат да се получат, в случай че въз основата им се слагат дребни реактори (SMR - в американската подредба и АСMM - в руската), само че най-обещаващата посока в това отношение е последователното извеждане от употреба на въглищните електроцентрали с подмяната на енергийните блокове от термични към атомни. Американските енергетици са пресметнали евентуален небосвод на напредък от фантастичните 120-170 гигавата.
Трябва да се означи практичността и хитростта на американския метод.
Използването на към този момент съществуващи обекти ви разрешава да пропуснете целия стадий на наложителното лицензиране на площадката, а точно избора и утвърждението на обект, който има уместно равнище на геоложка и сеизмологична сигурност. Работещите електроцентрали имат този документ по дифолт.
Но оттук насетне следват цялостен куп въпроси.
Да стартираме с това, че сега в Съединени американски щати няма нито една компания, способна да работи като реализатор на построяването на енергийни блокове въз основата на заявения AP1000.
Да четем постепенно: притежателят на лиценза за технологията на този реактор е Westinghouse, а компанията акцентира, че не е в положение да прави строително-монтажни работи. Това се удостоверява от историята на трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „ Вогел “.
Двата реактора, вместо за плануваните четири бяха издигнати за девет години, планът нарастна три пъти, а самата Westinghouse се отдръпна от него на последния стадий, въвеждайки четирите съществени вложители независимо да извършат въвеждане в употреба, приемане и включване на реакторите в мрежата. Инвеститорите са завели дело и желаят два и половина милиарда $ неустойки от Westinghouse за несъблюдение на договорните му отговорности.
В допълнение към физическото неявяване на тези, които могат да сглобят AP1000 със личните си ръце, има и негативен опит в неговото използване. По едно време американците упорстваха за построяването на четири съответни енергоблока в Китай.
И четирите плана са приключени със съществено закъснение; Пекин не разкрива степента, в която плановете са станали по-скъпи, само че те към този момент не са сключвали нито един контракт с американците и са договорили трансфер на технология с цялостен патентен имунитет.
Няколко години по-късно китайците показаха собствен личен реактор Hualong и в отговор на възмущението на Вашингтон – по този начин да се каже, това е модифициран AР1000 - те натриха носа им в подписаното съглашение с отвод от всевъзможни искания.
Що се отнася до AСMM и микрореакторите, Съединените щати нямат работещи прототипи - обаче към две дузини компании и лаборатории работят по едно и също време върху концепцията. През последните години някои банкрутираха, само че работата като цяло върви.
В този сегмент, т.е. за реактори с мощ не повече от 300 мегавата, се виждат две съществени спънки.
Като начало, приемането на лицензи. Международното нуклеарно законодателство допуска лицензиране на технологията (това е относително просто) и след внедряването й в първообраз, приемане на лиценз за самата електроцентрала. Това е доста по-трудно, защото изисква дълги и разнородни проби за сигурност, сходство с заявените експлоатационни характерности и милиони други аспекти.
Основната компликация е в горивото, защото новото потомство реактори, в това число SNMM и дребните модулни реактори (SMR), употребяват по този начин нареченото HALEU гориво, т.е. базов уран, обогатен над пет, само че по-малко от 20 %. В момента единственият промишлен производител на HALEU е горивното поделение на Росатом, което създава уран със степен на обогатяване 19,75%.
Американското поделение на Urenco също работи в това направление, само че съумя да създаде към този момент единствено 90 кг. За съпоставяне: едно натоварване на реактора РИТМ-200 на нашите ледоразбивачи ЛК-60 е съвсем половин звук HALEU.
Като цяло заявената стратегия наподобява като чиста вода изфукване, даже и в най-простите цифри.
Днес в Съединени американски щати работят 94 реактора с общ потенциал 97 гигавата. Необходимият ритъм допуска построяването и стартирането в употреба на минимум 30 нови реактора AP1000 до 2035 година, т.е. по три годишно, а по-късно още по 10 „ гърнета “ всяка година до 2040 година AСMM и MMР би трябвало да бъдат направени в съответните подобаващи пропорции. Днес това е чиста химера.
Но почтено казано, заслужава да се означи: даже в случай че тази стратегия не е осъществима в посочения период, няма смисъл изцяло да отписваме Съединените щати в средносрочен проект. Те разполагат с научна и лабораторна база - с способена работа на личния състав и минимална битка с именитите съкращения обстановката може да се придвижи напред от мъртвата точка за пет до седем години.
Това, несъмнено, няма да им разреши да настигнат и да изпреварят Русия, само че също по този начин е напълно прибързано и недалновидно да погребваме американската нуклеарна промишленост. Ще я държим под око.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Дискред.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12263Проф. Захари Захариев: Светът върви към биполярност, БРИКС е хвърлена ръкавица към ЗападаАлтернативен Поглед18139Проф. Захари Захариев: За Русия България към момента е страната на духа!Алтернативен Поглед32931Румен Петков за изборите в Съединени американски щати: От едната страна - един нападателен човек, от другата - една просташка усмивка!Алтернативен Поглед35616Румен Петков: Историята за безпросветните говеда и лекета е толкоз грозна за българите, колкото и самата пиеса на МалковичАлтернативен Поглед22743Александър Песке: Тръмп няма да спре борбата с РусияАлтернативен Поглед122791Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед101536Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа "
Източник: pogled.info
В реалност обаче проектите и очакванията на задграничните енергетици се простират непропорционално по-далеч. На формалния уебсайт на отрасловото министерство е оповестен политически документ, в който се показва, че Съединени американски щати имат намерение да утроят конфигурираната мощ на атомните си централи.
Документът цитира триумфа на производството на петрол и газ, който издигна Съединените щати до статута на водещ международен експортьор, и акцентира нуждата от преход към зелена сила с безвредни и надеждни енергийни източници.
Този откъс е напълно понятен, защото демократите към момента седят в Белия дом, а също така, дано напомним, че преди година нуклеарната сила беше публично приета на равнище Организация на обединените нации за екологично неутрална и невредна за околната среда.
Авторите акцентират, че без развиването (по-точно: реанимацията) на нуклеарната енергетика световното водачество на Съединени американски щати ще бъде под въпрос. Ето за какво фокусът е върху работата в три съществени посоки: създаване на пълноразмерни леководни реактори AР1000 с електрическа мощ 1100 мегавата, създаване и внедряване на дребни модулни реактори, както и микрореактори.
Известни са и целевите индикатори.
До 2035 година Съединените щати би трябвало да прибавят 35 гигавата чисто нов потенциал, а по-късно - до 2040 година - нуклеарната промишленост на Съединени американски щати би трябвало да пуска в употреба минимум 15 гигавата годишно. В началото на септември Управлението на атомната енергетика разгласява отчет на Геоложката работа, в който се показва, че главното и внезапно нарастване на производството (в размер на 60 гигавата) е допустимо при построяването на нови енергоблокове на площадките на съществуващите атомни електроцентрали.
Още до 95 гигавата могат да се получат, в случай че въз основата им се слагат дребни реактори (SMR - в американската подредба и АСMM - в руската), само че най-обещаващата посока в това отношение е последователното извеждане от употреба на въглищните електроцентрали с подмяната на енергийните блокове от термични към атомни. Американските енергетици са пресметнали евентуален небосвод на напредък от фантастичните 120-170 гигавата.
Трябва да се означи практичността и хитростта на американския метод.
Използването на към този момент съществуващи обекти ви разрешава да пропуснете целия стадий на наложителното лицензиране на площадката, а точно избора и утвърждението на обект, който има уместно равнище на геоложка и сеизмологична сигурност. Работещите електроцентрали имат този документ по дифолт.
Но оттук насетне следват цялостен куп въпроси.
Да стартираме с това, че сега в Съединени американски щати няма нито една компания, способна да работи като реализатор на построяването на енергийни блокове въз основата на заявения AP1000.
Да четем постепенно: притежателят на лиценза за технологията на този реактор е Westinghouse, а компанията акцентира, че не е в положение да прави строително-монтажни работи. Това се удостоверява от историята на трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „ Вогел “.
Двата реактора, вместо за плануваните четири бяха издигнати за девет години, планът нарастна три пъти, а самата Westinghouse се отдръпна от него на последния стадий, въвеждайки четирите съществени вложители независимо да извършат въвеждане в употреба, приемане и включване на реакторите в мрежата. Инвеститорите са завели дело и желаят два и половина милиарда $ неустойки от Westinghouse за несъблюдение на договорните му отговорности.
В допълнение към физическото неявяване на тези, които могат да сглобят AP1000 със личните си ръце, има и негативен опит в неговото използване. По едно време американците упорстваха за построяването на четири съответни енергоблока в Китай.
И четирите плана са приключени със съществено закъснение; Пекин не разкрива степента, в която плановете са станали по-скъпи, само че те към този момент не са сключвали нито един контракт с американците и са договорили трансфер на технология с цялостен патентен имунитет.
Няколко години по-късно китайците показаха собствен личен реактор Hualong и в отговор на възмущението на Вашингтон – по този начин да се каже, това е модифициран AР1000 - те натриха носа им в подписаното съглашение с отвод от всевъзможни искания.
Що се отнася до AСMM и микрореакторите, Съединените щати нямат работещи прототипи - обаче към две дузини компании и лаборатории работят по едно и също време върху концепцията. През последните години някои банкрутираха, само че работата като цяло върви.
В този сегмент, т.е. за реактори с мощ не повече от 300 мегавата, се виждат две съществени спънки.
Като начало, приемането на лицензи. Международното нуклеарно законодателство допуска лицензиране на технологията (това е относително просто) и след внедряването й в първообраз, приемане на лиценз за самата електроцентрала. Това е доста по-трудно, защото изисква дълги и разнородни проби за сигурност, сходство с заявените експлоатационни характерности и милиони други аспекти.
Основната компликация е в горивото, защото новото потомство реактори, в това число SNMM и дребните модулни реактори (SMR), употребяват по този начин нареченото HALEU гориво, т.е. базов уран, обогатен над пет, само че по-малко от 20 %. В момента единственият промишлен производител на HALEU е горивното поделение на Росатом, което създава уран със степен на обогатяване 19,75%.
Американското поделение на Urenco също работи в това направление, само че съумя да създаде към този момент единствено 90 кг. За съпоставяне: едно натоварване на реактора РИТМ-200 на нашите ледоразбивачи ЛК-60 е съвсем половин звук HALEU.
Като цяло заявената стратегия наподобява като чиста вода изфукване, даже и в най-простите цифри.
Днес в Съединени американски щати работят 94 реактора с общ потенциал 97 гигавата. Необходимият ритъм допуска построяването и стартирането в употреба на минимум 30 нови реактора AP1000 до 2035 година, т.е. по три годишно, а по-късно още по 10 „ гърнета “ всяка година до 2040 година AСMM и MMР би трябвало да бъдат направени в съответните подобаващи пропорции. Днес това е чиста химера.
Но почтено казано, заслужава да се означи: даже в случай че тази стратегия не е осъществима в посочения период, няма смисъл изцяло да отписваме Съединените щати в средносрочен проект. Те разполагат с научна и лабораторна база - с способена работа на личния състав и минимална битка с именитите съкращения обстановката може да се придвижи напред от мъртвата точка за пет до седем години.
Това, несъмнено, няма да им разреши да настигнат и да изпреварят Русия, само че също по този начин е напълно прибързано и недалновидно да погребваме американската нуклеарна промишленост. Ще я държим под око.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Дискред.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12263Проф. Захари Захариев: Светът върви към биполярност, БРИКС е хвърлена ръкавица към ЗападаАлтернативен Поглед18139Проф. Захари Захариев: За Русия България към момента е страната на духа!Алтернативен Поглед32931Румен Петков за изборите в Съединени американски щати: От едната страна - един нападателен човек, от другата - една просташка усмивка!Алтернативен Поглед35616Румен Петков: Историята за безпросветните говеда и лекета е толкоз грозна за българите, колкото и самата пиеса на МалковичАлтернативен Поглед22743Александър Песке: Тръмп няма да спре борбата с РусияАлтернативен Поглед122791Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед101536Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа "
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ