19% от българите се колебаят каква е формата на Земята
81% от запитаните в провокативно проучване на " Галъп интернешънъл " нямат съмнения по въпроса плоска или кълбовидна е планетата Земя. Оказва се обаче, че 8% от интервюираните се съгласяват с изказванието: „ Планетата Земя е плоска и не е правилно това, което написа на всички места: че е с форма, близка до кълбо “ . Останалите се затрудняват да отговорят. 74% са съгласни, че хора са стъпвали на Луната, 9% - не, а останалите се двоумят. Това сочи нов сондаж на социолозите от " Галъп ", изработен измежду 824 души.
15% се съгласяват и с мнението, че имунизациите най-често са нездравословни за хората. 58% са на противоположното мнение, а 27% не могат да образуват мнение, споделят специалистите.
" Дори да приемем, че въпросът за формата на Земята не е задоволително явен, не е до дъно правилен, или пък, че сходен вид изказвания карат част от хората да се съгласяват, без да се замислят, делът от 8% не е надменно дребен - даже и при отчитане на вероятното статистическо отклоняване ", разясняват социолозите.
Към това би трябвало да се прибавят и 11%, които се затрудняват да отговорят. Така общо 19% от пълнолетните българи имат съмнения по въпроса за формата на Земята или не могат добре да вдървен въпроса за нейната форма, а останалите 81% дават отговор според науката . Това са най-вече хора от маргинализираните обществени групи в обществото. Последното съвсем изключва опцията някой да се майтапи в отговора, да вземем за пример, изясняват още от " Галъп ".
Интервюираните лица бяха запитани и дали са съгласни с изказванието „ Хора са ходили/стъпвали на Луната “. Оказва се, че 74% са съгласни, а съгласно 9% това изказване е погрешно . Останалите не могат преценяват.
Най-образованите са и тези, които са най-сигурни. Подобно изказване ревизира колкото знанията и общата просвета, толкоз и афинитета към тайни теории, а и недоверието към общоприети обстоятелства. По-голямата част от хората у нас очевидно избират формалните източници, информации и теории, въпреки да не е дребен и делът на тези, които се съмняват.
Колкото до нашумелия въпрос за имунизациите, 15% се съгласяват с изказване, че те най-често са нездравословни за хората, 58% не се съгласяват с това изказване, а 27% не могат да образуват мнение . Данните демонстрират, че изказванията за щета от имунизациите не получават необятна известност, въпреки изобщо да не са за занемаряване дяловете на хората, които са негативно настроени. И по този въпрос образованието играе решаваща роля, показват още социолозите от организацията.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “ за изследвания „ лице в лице “ с таблети. Изследването е извършено измежду 824 души сред 1 и 8 март. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
15% се съгласяват и с мнението, че имунизациите най-често са нездравословни за хората. 58% са на противоположното мнение, а 27% не могат да образуват мнение, споделят специалистите.
" Дори да приемем, че въпросът за формата на Земята не е задоволително явен, не е до дъно правилен, или пък, че сходен вид изказвания карат част от хората да се съгласяват, без да се замислят, делът от 8% не е надменно дребен - даже и при отчитане на вероятното статистическо отклоняване ", разясняват социолозите.
Към това би трябвало да се прибавят и 11%, които се затрудняват да отговорят. Така общо 19% от пълнолетните българи имат съмнения по въпроса за формата на Земята или не могат добре да вдървен въпроса за нейната форма, а останалите 81% дават отговор според науката . Това са най-вече хора от маргинализираните обществени групи в обществото. Последното съвсем изключва опцията някой да се майтапи в отговора, да вземем за пример, изясняват още от " Галъп ".
Интервюираните лица бяха запитани и дали са съгласни с изказванието „ Хора са ходили/стъпвали на Луната “. Оказва се, че 74% са съгласни, а съгласно 9% това изказване е погрешно . Останалите не могат преценяват.
Най-образованите са и тези, които са най-сигурни. Подобно изказване ревизира колкото знанията и общата просвета, толкоз и афинитета към тайни теории, а и недоверието към общоприети обстоятелства. По-голямата част от хората у нас очевидно избират формалните източници, информации и теории, въпреки да не е дребен и делът на тези, които се съмняват.
Колкото до нашумелия въпрос за имунизациите, 15% се съгласяват с изказване, че те най-често са нездравословни за хората, 58% не се съгласяват с това изказване, а 27% не могат да образуват мнение . Данните демонстрират, че изказванията за щета от имунизациите не получават необятна известност, въпреки изобщо да не са за занемаряване дяловете на хората, които са негативно настроени. И по този въпрос образованието играе решаваща роля, показват още социолозите от организацията.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “ за изследвания „ лице в лице “ с таблети. Изследването е извършено измежду 824 души сред 1 и 8 март. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ