80% от децата влизат в социалните мрежи преди 12-годишна възрастДецата

80% от децата влизат в обществените мрежи преди 12-годишна възраст
Децата основават профили в обществените мрежи във все по-ранна възраст, като 80% от тях влизат в платформите преди да навършат 12 години. Това сочи ново изследване за цифровия живот на децата и техните родители,
извършено от организация за пазарни изследвания „ Арбитраж “ в края на 2024 година.
Изследването демонстрира, че 9 от 10 подрастващи до 19-годишна възраст имат профил в обществените медии, като 75% го основават преди да навършат 12 години, а 5% – преди да са станали на 7 години.
Данните са събрани сред деца (7-12 години), тийнейджъри (13-19 години) и техните родители.
Според изследването над 90% от тийнейджърите и близо половината от децата прекарват повече от 2-3 часа на ден онлайн. По-малките интернет потребители най-често играят видеоигри и гледат филми, докато тийнейджърите
избират филмите и потреблението на обществените медии за връзка и развлечение.
Интересен е методът на основаване на първия профил в обществените мрежи. В 44% от случаите децата вършат това благодарение на родител или различен член на фамилията, като едвам 45% от тези профили са
маркирани като „ детски “.
Около една четвърт от родителите сами регистрират децата си, като тогава съвсем 60% от сметките са основани особено за малолетни консуматори. В 32% от случаите децата се записват независимо, като тогава едвам 17% от профилите се означават като „ детски “.
Родителският надзор става все по-голям
С по-ранното нахлуване на технологиите в всекидневието на децата се ускорява и ролята на фамилията за надзор и отбрана на непълнолетните интернет потребители. Над 90% от родителите на деца и 44% от родителите на тийнейджъри осъществяват надзор над цифровия живот на подрастващите под друга форма.
Всеки пети родител на дете до 12-годишна възраст
не разрешава потреблението на социални медии и разрешава достъпа до интернет само под наблюдаване. Майките и бащите на по-малките деца най-често конфигурират приложения за родителски контрол или спомагателни утвърждения за потребление на приложения. Родителите на тийнейджъри обикновено наблюдават браузинг историята и лимитират екранното време.
Онлайн закани пред децата и възрастните
Важен фокус в анкетата са провокациите, с които подрастващите се сблъскват във виртуална среда. Малко под половината от децата са виждали смущаващо наличие, докато тийнейджърите са изложени по-често на сходни изявления и делът им е съвсем 80%. Това са най-много разнообразни форми на експанзия и обиди, както и отрицателни мнения – главно в обществените медии.
Обект на онлайн тормоз са 12% от децата и 23% от тийнейджърите.
За децата той се показва в обиди и насмешки, а при по-големите към тях се включва и шерването на наличие без единодушие. Запитани какво вършат, в случай че някой ги тормози или им изпраща неприлични известия, най-вече участници показват, че биха блокирали профила – 76% от тийнейджърите и 57% от децата. На второ място при по-малките се подрежда желанието да
кажат на някого (33%), до момента в който съвсем една трета от младежите избират да рапортуват профила.
Фишинг измамите също са измежду сериозните рискове в интернет както за подрастващите, по този начин и за родителите. 42% от младежите на възраст сред 13 и 19 години показват, че не са изцяло наясно какво съставляват този вид измами, а 11% към този момент са ставали жертви на фишинг офанзиви. Макар
родителите да са по-запознати и единствено 28% не знаят по какъв начин работят,
броят на засегнатите е по-голям: близо една четвърт от възрастните са били обект на злоупотреби. Опитите за измами се случват най-често в имейли и социални медии – платформите, които и родителите, и децата употребяват всекидневно. На трето място при тийнейджърите се подреждат онлайн игрите, които също се употребяват като канал за злоупотреби.
Дигитални умения за отбрана и предварителна защита
Децата и тийнейджърите съумяват да дефинират какво не е уместно да се разгласява онлайн. В топ 5 на спонтанните им отговори се подреждат голотата, персонални фотоси, обиди, експанзия и персонални данни. Малчуганите обаче срещат усложнения при отбрана на устройствата си от вируси и основаването на мощни и разнообразни пароли. Тийнейджърите са по-уверени за цифровите си пълномощия, а близо 30% показват,
че са употребявали платформи, основани на изкуствения разсъдък (AI) – най-вече в учебно заведение.
Проучването демонстрира, че младото потомство има предпочитание да научи повече за безвредното потребление на интернет. Три четвърти от подрастващите показват подготвеност да надграждат знанията си по тематиката. Сравнение с данните от миналогодишното изследване демонстрира, че ролята на фамилията става по-голяма. Ако преди 68% от анкетираните деца и 42% от тийнейджърите са споделяли, че желаят да получават нови познания от родителите си, то сегашните резултати демонстрират, че
делът им се усилва и към този момент доближава респективно 80% и 60%.
Това акцентира нуждата от интензивно присъединяване на родителите за подготовката на подрастващите и отбраната им в цифрова среда, като акцентът би трябвало да бъде върху построяването на здравословни привички у децата и поддържането на доверителна връзка родител-дете.