Мигрантският натиск: Центровете за настаняване на бежанци у нас са почти запълнени
73% от потенциала на центровете за настаняване на мигранти у нас са запълнени. Според ръководителя на Държавната организация за бежанците сред страната и Австрия няма контрактувана численост за връщане на мигранти. През 2023 година Виена е върнала у нас 113 лица. Мариана Тошева разяснява още, че страната ни не е преставала да извършва уговорките по Дъблинското съглашение.
Центърът в " Овча купел " е даже претъпкан - 104% е заетостта на местата за настаняване в него. В него се настаняват всички малолетни, а те са сериозен дял от съумелите да преминат границата на страната ни. Тук са настанени 370 деца, които се нуждаят от специфична протекция и грижи. Другият център, в който 100% от местата са заети е във " Враждебна " и там се настаняват младежи и млади мъже, най-вече до 20 годишни. Останалите 4 центъра са отмерено натоварени, като 65 - 70% от потенциала им е ангажиран.
България прецизно съблюдава Дъблинския правилник, който урежда връщането на мигрантите в страните, които са ги записали, съобщи председателката на Агенцията за бежанците. Мариана Тошева акцентира, че сред София и Виена не е договаряна съответна численост мигранти, които би трябвало да бъдат върнати у нас:
" Цифрата, която се завъртя в последните две седмици, 6 хиляди, това е една ориентировъчна численост на чужденци, които към този момент са минали през България, подали са молба за леговище и в границите на процедурата са напуснали страната. "
Част от тези хора са стигнали до Австрия и управляващите там са открили, че тяхната първа регистрация в страна от Евросъюза е България. По силата на последните промени в така наречен правилник " Дъблин " от 2013 година евентуално тези лица може да бъдат върнати у нас. Това обаче се случва рядко.
" За 2023г. към този момент имам съответната статистика това са тъкмо 590 лица, от всички страни - членки, общо. Само от Австрия съответно 113 лица са върнати в границите на 2023 година ", сподели Мариана Тошева, ръководител на Държавната организация за бежанците.
Подлежащите на връщане имат право да апелират заповедите пред съда в страната, която желае да ги върне.
" Има правосъдни инстанции, които постановяват дали е правомерно решението на управляващите лицето да се върне в България, Гърция или Испания. Много постоянно през годините съдът в Германия или в Австрия е постановявал, че в България или в друга страна няма положителни условия на банкет, с цел да бъде върнато лицето ", сподели още Мариана Тошева.
Един от най-големите центрове за настаняване е в Харманли. Там в началото се настаняват множеството арестувани по границата ни с Турция в региона на Свиленград - Маточина. Стефка Гаджева работи в този център от три месеца:
" Предимно мъже и дами. Приказват си по този начин добре, само че сред тях си доста се карат тук, бият се. "
Местните споделят, че настанените в центъра в Харманли не основават проблеми в дребния град:
- Не, не. Няма такова нещо. Вървят си по пътя, няма да ни тормозят нещо такова.
Казват, обаче че настанените в центъра не съблюдават вечерния час и постоянно в късните часове обикалят из града:
- И тяхната не е лесна. Те не са от хубаво тук. Местните споделят, че някои от тях са положителни хора, други не.
- Ами тормозят, да. В градската градина по центъра, насядали с телефоните до тях. Хвърлят.
Най-засегнатите страни от мигрантския напън са 4. България и Гърция от така наречен Балкански маршрут и Италия и Испания от така наречен Средиземноморски маршрут. Анализите демонстрират обаче, че и четирите страни са директни. Основната част от мигрантите имат за цел да стигнат до страни, където към този момент имат основани общности, които им оказват помощ да се интегрират.
фотоси: БГНЕС/Архив
Има спешен проект, който плануват разкриването на нови места за настаняване, само че анализите демонстрират, че на този стадий няма никаква нужда за задействането му. Заетост от 60 до 85% на местата за настаняване е в границите на естественото. През годините е имало моменти, в които заетостта на шестте центъра за настаняване е била над 120%. Т.е. в самите центрове има задоволителен запас, който може да се активизира, само че и това не е нужно.
Центърът в " Овча купел " е даже претъпкан - 104% е заетостта на местата за настаняване в него. В него се настаняват всички малолетни, а те са сериозен дял от съумелите да преминат границата на страната ни. Тук са настанени 370 деца, които се нуждаят от специфична протекция и грижи. Другият център, в който 100% от местата са заети е във " Враждебна " и там се настаняват младежи и млади мъже, най-вече до 20 годишни. Останалите 4 центъра са отмерено натоварени, като 65 - 70% от потенциала им е ангажиран.
България прецизно съблюдава Дъблинския правилник, който урежда връщането на мигрантите в страните, които са ги записали, съобщи председателката на Агенцията за бежанците. Мариана Тошева акцентира, че сред София и Виена не е договаряна съответна численост мигранти, които би трябвало да бъдат върнати у нас:
" Цифрата, която се завъртя в последните две седмици, 6 хиляди, това е една ориентировъчна численост на чужденци, които към този момент са минали през България, подали са молба за леговище и в границите на процедурата са напуснали страната. "
Част от тези хора са стигнали до Австрия и управляващите там са открили, че тяхната първа регистрация в страна от Евросъюза е България. По силата на последните промени в така наречен правилник " Дъблин " от 2013 година евентуално тези лица може да бъдат върнати у нас. Това обаче се случва рядко.
" За 2023г. към този момент имам съответната статистика това са тъкмо 590 лица, от всички страни - членки, общо. Само от Австрия съответно 113 лица са върнати в границите на 2023 година ", сподели Мариана Тошева, ръководител на Държавната организация за бежанците.
Подлежащите на връщане имат право да апелират заповедите пред съда в страната, която желае да ги върне.
" Има правосъдни инстанции, които постановяват дали е правомерно решението на управляващите лицето да се върне в България, Гърция или Испания. Много постоянно през годините съдът в Германия или в Австрия е постановявал, че в България или в друга страна няма положителни условия на банкет, с цел да бъде върнато лицето ", сподели още Мариана Тошева.
Един от най-големите центрове за настаняване е в Харманли. Там в началото се настаняват множеството арестувани по границата ни с Турция в региона на Свиленград - Маточина. Стефка Гаджева работи в този център от три месеца:
" Предимно мъже и дами. Приказват си по този начин добре, само че сред тях си доста се карат тук, бият се. "
Местните споделят, че настанените в центъра в Харманли не основават проблеми в дребния град:
- Не, не. Няма такова нещо. Вървят си по пътя, няма да ни тормозят нещо такова.
Казват, обаче че настанените в центъра не съблюдават вечерния час и постоянно в късните часове обикалят из града:
- И тяхната не е лесна. Те не са от хубаво тук. Местните споделят, че някои от тях са положителни хора, други не.
- Ами тормозят, да. В градската градина по центъра, насядали с телефоните до тях. Хвърлят.
Най-засегнатите страни от мигрантския напън са 4. България и Гърция от така наречен Балкански маршрут и Италия и Испания от така наречен Средиземноморски маршрут. Анализите демонстрират обаче, че и четирите страни са директни. Основната част от мигрантите имат за цел да стигнат до страни, където към този момент имат основани общности, които им оказват помощ да се интегрират.
фотоси: БГНЕС/Архив
Има спешен проект, който плануват разкриването на нови места за настаняване, само че анализите демонстрират, че на този стадий няма никаква нужда за задействането му. Заетост от 60 до 85% на местата за настаняване е в границите на естественото. През годините е имало моменти, в които заетостта на шестте центъра за настаняване е била над 120%. Т.е. в самите центрове има задоволителен запас, който може да се активизира, само че и това не е нужно.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ