72% от анкетираните заявяват, че неотдавна са прочели, видели или

72% от интервюираните декларират, че наскоро са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент•Телевизията господства като главен източник на вести (75%). Това важи изключително за по-възрастните хора•Като цяло публичните малките екрани и радиостанции се считат за най-надеждния източник на вести в Европейски Съюз (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%)Медиите играят значима роля за информирането на европейските жители по отношение на работата на Европейския съюз и неговите институции. Публикуваното през днешния ден особено изследване на Евробарометър хвърля изчерпателен взор върху медийните привички, доверието в другите медийни източници, както и отношението към дезинформацията.Информираност и запомняне на медийна информацияГражданите се интересуват най-вече от националните политически тематики (посочени от 50% от респондентите). По-малък е ползата към европейските и интернационалните въпроси (46%), както и към локалните вести (47%).72% от респондентите си спомнят, че наскоро са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по малкия екран или по радиото.
57% наскоро са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.Запомнянето на новините за Европейски Съюз варира сред 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините по отношение на Екологичен потенциал се движи сред 39% във Франция и 85% в Малта.Медийни навициС дял от 75% малкия екран господства като главен източник на вести, изключително за жителите над 55 години. Следващи в класацията – много отдалечени от медийния водач, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и обществените медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) дефинира вестниците и списанията като главен източник на вести. По-младите респонденти са доста по-склонни да употребяват обществени медийни платформи и блогове за достъп до вести (46% от 15—24-годишните по отношение на 15% от хората над 55 години).Въпреки че обичайните източници на вести — изключително малкия екран — са значими, 88% от интервюираните получават най-малко някои онлайн вести посредством смарт телефон, компютър или преносим компютър. 43% от респондентите употребяват уеб страницата на източника на вести (например уеб страница на вестник) за достъп до вести онлайн, а 31% четат публикации или изявления, които се появяват в техните онлайн обществени мрежи. Достъпът до новинарски изявления посредством обществените мрежи е още по-голям за младежите (43% от лицата на възраст 15—24 години по отношение на 24% от респондентите над 55 години).Плащането за новинарско наличие онлайн към момента е по-скоро изключение, защото 70% от хората, които имат достъп до вести онлайн, биха употребявали единствено гратис новинарско наличие или новинарски услуги онлайн.Медийни източници, които се употребяват с най-голямо довериеГражданите се доверяват на обичайните електронни и печатни медии, в това число на тяхното онлайн наличие, повече в сравнение с онлайн новинарските платформи и каналите на обществените медии. Независимо дали става дума за техния „ главен канал “ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите чакат публичните малките екрани и радиостанции да показват достоверни вести, следвани от печата, посочен от 39% от интервюираните. От своя страна частните малките екрани и радиостанции са маркирани като благонадежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните малките екрани и радиостанции са най-надеждният източник на вести. Още по-радикално е отношението към обичайните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се считат „ хора и другарски групи, следвани в обществените медии “.Значението на доверието също излиза на напред във времето, когато интервюираните би трябвало да посочат какво би ги предиздвикало да отворят новинарска публикация онлайн. Докато 54% са стимулирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е значимо да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската публикация.Изложеност на дезинформация и подправени новиниНад една четвърт от интервюираните (28%) считат, че през последните седем дни доста постоянно или постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести. Респондентите в България като цяло са най-склонни да дават отговор, че постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести през последните седем дни – 55% от тях считат, че това им се случва „ доста постоянно “ или „ постоянно “. Най-малко склонни да настояват това са респондентите в Нидерландия – едвам 3% считат, че „ доста постоянно “ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „ постоянно “.По-голямата част от респондентите се усещат уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и подправените вести: 12% се усещат „ доста уверени “, а 52% — „ до известна степен уверени “. Нивото на убеденост при разграничаването сред същински и подправени вести понижава с възрастта и се усилва с просветителното ниво.КонтекстВъзприятията на жителите за Европейския съюз и Европейския парламент са повлияни от това, което виждат, чуват и четат в разнообразни медии. Експресното изследване на Евробарометър показва изчерпателен взор върху потреблението на медиите и медийните привички на жителите, като преглежда както обичайните медии, по този начин и онлайн медиите. Международната компания за социологически изследвания Ipsos European Public Affairs (Ипсос Юръпиън Пъблик Афеърс) интервюира представителна извадка от жители на Европейски Съюз на възраст 15 и повече години във всяка от 27-те страни — членки на Европейския съюз. Между 26 април и 11 май 2022 година бяха извършени 52 347 изявленията посредством уеб основана компютърна технология за интервюиране (CAWI), като бяха употребявани онлайн панели на Ipsos и неговата партньорска мрежа.Резултатите от прочуването в Европейски Съюз са статистически претеглени по отношение на броя на популацията във всяка страна.Данните и цялостния отчет можете да намерите.