29 януари Ако днес направите това, ще имате щастие и ще пред...
На 29 януари Православната черква празнува Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец и свети страдалец Димитрий Сливенски.
Игнатий Богоносец е роден в Антиохия. Според преданието той е същото това дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което показал на апостолите с думите: " Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно ". Ученик е на свети Йоан Богослов и представител на поколението на Апостолските мъже.
Той бил ръкоположен от свети деятел Петър за Антиохийски свещеник, където проповядвал Христовото обучение в продължение на 40 години. Според църковния историк Евсевий Кесарийски, той е третият свещеник (след св. ап. Петър и Еводий) на Антиохийската черква, учредена от св. деятел Петър.
Свети Игнатий управлявал паството си умно и старателно проповядвал Божието слово. Наричали го Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се загатва, че е бил " мъж апостолски във всичко " и че " грижливо управлявал църквата в Антиохия ". Успял да я преведе през гоненията на император Домициян, само че при император Траян (98 – 117 г.) приел мъченическа гибел на 20 декември 107 година. Императорът го осъдил на гибел и го изпратил в Рим, където бил раздран от зверовете в Римския цирк Максимус. Християните от Рим събрали останките на мъченика и ги положили на почетно място в града, а по-късно ги пренесли до предградието на Антиохия през 108 година, за успокоение на неговото осиротяло паство.
Траян, като схванал по какъв начин св. Игнатий с наслада приел гибелта в името на Христа, съжалил, че го изпратил на гибел. Убедил се в честността и добродетелността на християните и спрял гоненията против тях.
Свети страдалец Димитрий Сливенски е роден в Сливен през 1818 година, в оскъдно семейство. Едва отраснал, остава сирак и е заставен да слугува, с цел да преживее. През 1839 г, до момента в който прислужва на тържество в чест на пристигналия нов кадия на града, на смешка се приема да стане мохамеданин, само че бързо осъзнава отстъплението си от вярата и се укрива. Бяга от Сливен в Разград, след това в Русе и там споделя за стореното на локалния свещеник.
Така взема решение да се върне в Сливен, с цел да посрещне ориста си. В Жеравна се предава на управляващите и е отведен в Сливен. Обещанието му да одобри исляма и отхвърлянето му било признато като вероотстъпничество – тежко закононарушение в ислямските закони. Въпреки опитите да бъде " вразумен " посредством всевъзможни мъчения, в края на 1840 година е наказан на гибел и екзекутиран обществено на 30 януари 1841 година в Сливен.
Традиции и поверия
На този ден човек би трябвало изключително да сдържа страстите си – кавгите и грубите думи, изключително сред съпрузи, могат трайно да нарушат фамилната естетика.
На този ден е неразрешена работата с остри предмети – не се реже, не се сече, не се шие, с цел да се избегнат пострадвания и дребни несгоди.
Народната мъдрост отдава особена мощ на дома.
Вярвало се е, че домакинята може да притегли благополучие и да защищити фамилията от беди посредством един елементарен бит – подготвяне на сладкиши за почерпка, освен за фамилията, само че и за съседите.
Това се считало за знак на благоденствие, естетика и отворено сърце.
Игнатий Богоносец е роден в Антиохия. Според преданието той е същото това дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което показал на апостолите с думите: " Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно ". Ученик е на свети Йоан Богослов и представител на поколението на Апостолските мъже.
Той бил ръкоположен от свети деятел Петър за Антиохийски свещеник, където проповядвал Христовото обучение в продължение на 40 години. Според църковния историк Евсевий Кесарийски, той е третият свещеник (след св. ап. Петър и Еводий) на Антиохийската черква, учредена от св. деятел Петър.
Свети Игнатий управлявал паството си умно и старателно проповядвал Божието слово. Наричали го Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се загатва, че е бил " мъж апостолски във всичко " и че " грижливо управлявал църквата в Антиохия ". Успял да я преведе през гоненията на император Домициян, само че при император Траян (98 – 117 г.) приел мъченическа гибел на 20 декември 107 година. Императорът го осъдил на гибел и го изпратил в Рим, където бил раздран от зверовете в Римския цирк Максимус. Християните от Рим събрали останките на мъченика и ги положили на почетно място в града, а по-късно ги пренесли до предградието на Антиохия през 108 година, за успокоение на неговото осиротяло паство.
Траян, като схванал по какъв начин св. Игнатий с наслада приел гибелта в името на Христа, съжалил, че го изпратил на гибел. Убедил се в честността и добродетелността на християните и спрял гоненията против тях.
Свети страдалец Димитрий Сливенски е роден в Сливен през 1818 година, в оскъдно семейство. Едва отраснал, остава сирак и е заставен да слугува, с цел да преживее. През 1839 г, до момента в който прислужва на тържество в чест на пристигналия нов кадия на града, на смешка се приема да стане мохамеданин, само че бързо осъзнава отстъплението си от вярата и се укрива. Бяга от Сливен в Разград, след това в Русе и там споделя за стореното на локалния свещеник.
Така взема решение да се върне в Сливен, с цел да посрещне ориста си. В Жеравна се предава на управляващите и е отведен в Сливен. Обещанието му да одобри исляма и отхвърлянето му било признато като вероотстъпничество – тежко закононарушение в ислямските закони. Въпреки опитите да бъде " вразумен " посредством всевъзможни мъчения, в края на 1840 година е наказан на гибел и екзекутиран обществено на 30 януари 1841 година в Сливен.
Традиции и поверия
На този ден човек би трябвало изключително да сдържа страстите си – кавгите и грубите думи, изключително сред съпрузи, могат трайно да нарушат фамилната естетика.
На този ден е неразрешена работата с остри предмети – не се реже, не се сече, не се шие, с цел да се избегнат пострадвания и дребни несгоди.
Народната мъдрост отдава особена мощ на дома.
Вярвало се е, че домакинята може да притегли благополучие и да защищити фамилията от беди посредством един елементарен бит – подготвяне на сладкиши за почерпка, освен за фамилията, само че и за съседите.
Това се считало за знак на благоденствие, естетика и отворено сърце.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ