Националната политика за превенция на агресията в образователните институции трябва да е водещ приоритет, казват от Синдиката „Образование“
Сцените на нападателни възпитаници не са медиен куриоз, а признак. Симптом на разпада на гражданското общество. Проблем, който от години тлее, само че по незнайни аргументи групово се опитваме да забравим. Синдикатът „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ декларира изрично, че националната просветителна политика за предварителна защита на експанзията в просветителните институции, която към този момент е прекомерно несполучлива, би трябвало да бъде водещ и безвъзвратен приоритет на Министерството на образованието и науката (МОН), на учителските синдикати и на родителските организации. Това се споделя в позиция от Синдиката „ Образование “ с ръководител доктор Юлиян Петров.
Според организацията без такава политика учебното заведение остава единствено с ролята на спешен санитар, а не на възпитателна институция.
„ В продължение на години синдикатът е предложил съответни дейности и механизми за трасиране на тази политика. Те не бяха признати от законотворците, които се изплашиха от демократичния електорат, и през днешния ден резултатът е явен. Българският преподавател е оставен самичък да се оправя с един противен и систематичен кусур, за който няма нито задоволително принадлежности, нито действителна поддръжка. Агресията сред учениците към този момент е измежду главните отблъскващи фактори за младите учители. Тя ги разделя с специалността още в първите дни и месеци, и трансформира педагогическата работа в зона на непрекъснат риск, вместо в предопределение “, се споделя в публикуваната позиция.
В нея се отбелязва, че повече от десетилетие синдикатът упорства за въвеждане на оценка за „ дисциплинираност “, „ държание “ или „ образование “ в българското учебно заведение. Това не е наказателна мярка, а систематичен инструмент. Един от многото, без които възпитателната тактика остава единствено красива декларация без действително наличие.
Училищният устав, който в предишното е бил самобитна конституция на образуването на гражданственост, през днешния ден е най-одумваният и най-оспорваният, постоянно презрян стожер на гражданското обучение в учебно заведение. А той би трябвало да бъде ненарушим, явен и предпазен от институциите, се отбелязва в позицията.
Синдикатът „ Образование “ към този момент 26 години поредно предлага предмета „ Гражданско обучение “ във всеки клас на българското учебно заведение. Това предложение и до през днешния ден остава недопустимо за българските политици, макар че точно неналичието на гражданска просвета ражда експанзията, безотговорността и разрушаването на разпоредбите. Ако просветителната система реализира действителен триумф с възпитанието като равносилен съставен елемент на образованието, това неизбежно ще усъвършенства и резултатите от оценки, изпити, национални и интернационалните оценения.
„ Дисциплината и знанието не си опонират, и не се допълват или заменят взаимно, а са равноправни съдружници по пътя към качествено и новаторско обучение. Паралелно с всички ограничения в учебно заведение е належащо целеустремено стимулиране на партниращите родители. Възпитанието на детето е невероятно без работещото дуо родител - преподавател, което не дисонира, а работи в естетика. Затова диригентската палка на министерствата и институциите към родителите и техните организации би трябвало да бъде строга, кардинална и безкомпромисна. Такава, каквато явно през днешния ден не е “, се декларира в позицията.
“Учителските синдикати доста скоро ще премислят своята позиция в разговора и в случай че няма отговор от институциите, ще призовем към ответни дейности. Ако не променим статуквото и не върнем престижа и свободата на учителя, скоро няма да имаме учители в клас. Нека дружно префокусираме задачата на българското обучение. Нека не забравяме, че качественото обучение, за което всички приказваме, е несъвместимо с експанзията, с погазването на разпоредбите и с отсъствието на духовни и религиозни полезности. Без образование няма обучение. Без ред и отговорност няма бъдеще за България “, разясняват от Синдиката „ Образование “, чийто ръководител е доктор Юлиян Петров.
Според организацията без такава политика учебното заведение остава единствено с ролята на спешен санитар, а не на възпитателна институция.
„ В продължение на години синдикатът е предложил съответни дейности и механизми за трасиране на тази политика. Те не бяха признати от законотворците, които се изплашиха от демократичния електорат, и през днешния ден резултатът е явен. Българският преподавател е оставен самичък да се оправя с един противен и систематичен кусур, за който няма нито задоволително принадлежности, нито действителна поддръжка. Агресията сред учениците към този момент е измежду главните отблъскващи фактори за младите учители. Тя ги разделя с специалността още в първите дни и месеци, и трансформира педагогическата работа в зона на непрекъснат риск, вместо в предопределение “, се споделя в публикуваната позиция.
В нея се отбелязва, че повече от десетилетие синдикатът упорства за въвеждане на оценка за „ дисциплинираност “, „ държание “ или „ образование “ в българското учебно заведение. Това не е наказателна мярка, а систематичен инструмент. Един от многото, без които възпитателната тактика остава единствено красива декларация без действително наличие.
Училищният устав, който в предишното е бил самобитна конституция на образуването на гражданственост, през днешния ден е най-одумваният и най-оспорваният, постоянно презрян стожер на гражданското обучение в учебно заведение. А той би трябвало да бъде ненарушим, явен и предпазен от институциите, се отбелязва в позицията.
Синдикатът „ Образование “ към този момент 26 години поредно предлага предмета „ Гражданско обучение “ във всеки клас на българското учебно заведение. Това предложение и до през днешния ден остава недопустимо за българските политици, макар че точно неналичието на гражданска просвета ражда експанзията, безотговорността и разрушаването на разпоредбите. Ако просветителната система реализира действителен триумф с възпитанието като равносилен съставен елемент на образованието, това неизбежно ще усъвършенства и резултатите от оценки, изпити, национални и интернационалните оценения.
„ Дисциплината и знанието не си опонират, и не се допълват или заменят взаимно, а са равноправни съдружници по пътя към качествено и новаторско обучение. Паралелно с всички ограничения в учебно заведение е належащо целеустремено стимулиране на партниращите родители. Възпитанието на детето е невероятно без работещото дуо родител - преподавател, което не дисонира, а работи в естетика. Затова диригентската палка на министерствата и институциите към родителите и техните организации би трябвало да бъде строга, кардинална и безкомпромисна. Такава, каквато явно през днешния ден не е “, се декларира в позицията.
“Учителските синдикати доста скоро ще премислят своята позиция в разговора и в случай че няма отговор от институциите, ще призовем към ответни дейности. Ако не променим статуквото и не върнем престижа и свободата на учителя, скоро няма да имаме учители в клас. Нека дружно префокусираме задачата на българското обучение. Нека не забравяме, че качественото обучение, за което всички приказваме, е несъвместимо с експанзията, с погазването на разпоредбите и с отсъствието на духовни и религиозни полезности. Без образование няма обучение. Без ред и отговорност няма бъдеще за България “, разясняват от Синдиката „ Образование “, чийто ръководител е доктор Юлиян Петров.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ