Димитър Ганев: Положителното „да” за служебен премиер ни изважда от потенциална конституционна криза
" Добрата вест е, е имаме едно позитивно „ да ” за поста длъжностен министър председател, с което излизаме от евентуална конституционна рецесия. Защото всички се питаха какво ще стане, в случай че всички откажат? Защото тогава влизаме в конституционна рецесия, която Конституционен съд трябваше да реши по някакъв метод. Но с изказването на Андрей Гюров - излизаме от този проблем ". Това съобщи политологът от „ Тренд ” Димитър Ганев в " Интервюто в Новините на NOVA ", разяснявайки срещите на президента Илияна Йотова с евентуалните служебни министър председатели.
Той изясни, че нищо официално не задължава президента да заяви на каква база е направила избора си за длъжностен министър-председател.
„ Но аз съм сигурен, че обосновка от нейна страна ще има. Трябва да уточним, че след измененията в Конституцията, които бяха направени - президентските пълномощия в частта за служебния кабинет са извънредно орязани. Защото всеки един от евентуалните министър председатели се избира от Народно събрание, без да има някаква форма на консултация с президента. Големият проблем в конституционните промени е - кой носи отговорността? Кой носи отговорност сега за изпълнителната власт, откакто това явно не е президентът? Идеята на предходните текстове беше, че президентът, бидейки директно определен, има легитимността да я трансферира върху възможна служебна изпълнителна власт. А в този момент отговорността като че ли не е нито в Народното събрание, нито в партиите, нито в президента - тя е съсредоточена в един от посочените за длъжностен министър-председател, включен в „ домовата книга “, акцентира политологът.
По думите му всичко това основава някакъв вид напрежение. „ Защото всички в „ домовата книга ” бяха определени от Народното събрание през последните няколко години. И в действителност те разполагат с някакъв вид обязаност с избрани партии. Служебният кабинет по предписание се образува въз основата на някаква партийна или политическа мрежа, към която са гравитирали тези хора. В случая нито един от евентуалните служебни министър-председатели не е част от мрежа, близка нито до Радев, нито до госпожа Йотова ”, посочи Ганев.
И уточни, че евентуалният първи претендент за министър председател, който се е съгласил - Андрей Гюров, „ без всякакво подозрение е в мрежата на „ Продължаваме Промяната ”. „ Други евентуални претенденти, които биха могли да се съгласят - например Димитър Главчев, също са в тази мрежа. Това личи и от последните служебни кабинети, които той сформира ”, съобщи политологът.
На въпрос имат ли право претендентите от „ домовата книга ” да откажат поста на длъжностен министър председател Ганев отговори: „ Да, несъмнено, че имат. Въпросът е, че откакто са определени след конституционните промени, би трябвало да са били наясно с тази опция и да са я планували при избора си. Не всички са в тази обстановка, само че нищо официално не ги задължава ”.
По отношение на вероятната дата за изборите политологът предвижда, че при започване на идната седмица, т.е. към 9 февруари - можем да чакаме президентът Йотова да уточни на кого ще даде мандат за сформиране на длъжностен кабинет. „ Така първата допустима дата за предварителни парламентарни избори наподобява 19 април. Подчертавам - първа допустима, тъй като процесът мъчно може да бъде интензивен.
Предходната допустима дата - 12 април е Великден, а на 5 април е Цветница. Освен това има училищен ваканции, което също прави тези дати несъответствуващи. Така че - на този стадий 19 април наподобява най-вероятната дата за предварителен избор ”.
