Ако погледнете историята на българите, ще си кажете тези хора

Ако погледнете историята на българите, ще си кажете " тези хора имат някакъв присъщ инстинкт да взимат неверните решения ". Бъркаме на избори, постоянно и с възторг. Бъркаме в нещата за живота, за здравето, за бъдещето си. Сякаш пред два пътя, постоянно избираме третия - оня с дупките. Но има нещо, в което сме безусловно непогрешими. Има една скрита, съвсем мистична ДНК просветеност. 
Можеш да отидеш в най-забравеното от Бога и страната село. Там, където асфалтът е приключил преди доста години. Можеш да седнеш на пейката пред единствения магазин в селото против индивида, който софийските жълти павета снизходително назовават „ некултурен пияч “. Човек, чийто свят се свива сред ракията и оцеляването. 
И тук идва магията. Пусни на този човек по тв приемника най-рафинирания, скъпоплатен политически измамник. Онзи с съвършения костюм, изкуствената усмивка и заучените изречения. Този „ некултурен “ българин няма потребност да е чел Смит или Кейнс. Той няма потребност от тапия от Харвард. Той има оня присъщ радар за фалш. Поглежда екрана, усеща миризмата на на ниска цена спектакъл, отпива от чашата и му тегли една майна. Кратка, звучна, пречистваща. Тази майна не е просто ругатня. Тя е присъда. Тя е висшият акт на националния разсъдък, който не може да бъде подведен в захаросани обещания. 
Този човек не ви репликира по малкия екран, тъй като няма вашето ефирно време. Всъщност, той в никакъв случай не е имал никакво ефирно време. Но не си въобразявайте, че не ви вижда кои сте. Вижда ви. Претегля ви с един взор и ви намира за леки. Може да няма дипломи, само че има памет. И до момента в който вие се пробвате да му продадете бъдеще, той просто ви зачертава в сегашното - безшумно и дефинитивно. Можем да бъркаме в детайлите. Можем да пилеем времето си. Но никой не може да излъже българския инстинкт за истина, когато стане дума за безочливост и фалш.
Между другото, боготворя творчеството на Кристофър Нолан. В „ Черният рицар “ имаше един слоган, с който градът се опитваше да избави остатъците от вярата си „ Аз имам вяра в Харви Дент “ (I believe in Harvey Dent). Проблемът на Готъм беше, че вярваше в блестящи политически спасители с бели якички, които най-после се превръщаха в чудовища. Kолкото и да не е съвременно, колкото и да е отвън тренда на актуалната мейнстрийм изразителност, аз предпочитам друга религия. 
Аз имам вяра в българина! Не в оня от рекламните клипове и не в оня от партийните централи. Вярвам в оня българин от кръчмата на село, който мълчи, вижда всичко и тегли по една майна всеки ден. Защото тъкмо в неговото на инат и в неговия присъщ дебелоглав се крие единствената имунна система на тази страна. И до момента в който този радар за истина работи, " Готъм " може и да тъне в мрак, само че България ще оцелее.
АЗ ВЯРВАМ В БЪЛГАРИНА! 

Фейсбук