Заплата, пенсии, детски - със служебния проект за бюджет 2022 се очаква край на КОВИД през 2024 година
710 лева минимална работна заплата за интервала 2022 - 2024 година, като толкоз ще стане от следващата година и минималния застрахователен приход на самоосигуряващите се. Минимална пенсия за застрахователен стаж и възраст - 370 лева, считано от 25 декември 2021 година Максималната пенсия за 2022 година - 1 500 лева, считано от 25 декември 2021 година Увеличаване на до 3400 лева Догодина ще има 5% нарастване на заплатата в държавния бранш. Връщане към фискалната дисциплинираност в бюджета в идващите 3 години, до равнище 2,8 - 2,9%. Това са част от главните цели в предлагането на служебното държавно управление за държавен бюджет за 2022 година.
Предлага се за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надбавките да станат: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.)
Бурен спор за по-високата минимална заплата, още преди публично да има договаряния
Отмяна на клас прослужено време, тъй като с него минималната работна заплата става 770 лева Това ще желае ръководителят на АИКБ Васил Велев...
В бранш обучение са планувани 70 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лева за отплата за деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и учебни заведения и подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно образование; 36 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца.
Що се отнася до пандемията от COVID-19, планувани са 267,2 млн. лева за закупуване на спомагателни количества ваксини, 352 млн. лв. за медиците на първа линия, в това число да поставят ваксини против ковид на здравнонеосигурени, 158,8 млн. лв. за лекарствен запас в лечебните заведения поради COVID-19.
За икономическите последици от пандемията са планувани 3,114 милиарда лв. за 2022 година, 467 млн. лв. за 2023 година и нито лев за 2024 година.
Още:
С ОФИЦИАЛНОТО ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Асен Василев с проект да редуцира 30 000 души от държавната администрация за следващата година
Приключихме договарянията, сега оформяме съглашението. Надяваме се на следващия ден съглашението да мине обзор от четирите партии, с цел да м...
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по Консолидираната фискална стратегия (КФП) да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42% от Брутният вътрешен продукт.
Десислава Атанасова: Първият ни законопроект е мораториум за изтегляне на външен дълг
Мораториум за изтегляне на нов държавен дълг до приемане на държавния бюджет за 2022 година, на НЗОК и Държавното публично обезпечаване....
Разходни политики на Бюджет 2022
Политиката по приходите в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година За 2022 година се планува нарастване с 5% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата. За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Новите моменти във връзка с осигурителната политика са, както следва: увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година – 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва: 70 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия „ Отново дружно “.
Здравеопазване - за преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година са обезпечени средства за: закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19 - 267,2 млн. лева.; обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352 млн. лева.; обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти 158,8 млн. лева
Иска ли Румен Радев да подчини бъдещото ръководство през служебното държавно управление?
Нещо много необичайно се случи през тази седмица в политиката ни. Служебният финансов министър Валери Белчев, чието име сигурно не е...
Социална политика - с оглед повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца, се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева – за приемане на цялостния размер на помощта и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число – за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.).
В интервала 2022-2024 година е планувано пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по така наречен „ швейцарско предписание “ (чл. 100 от КСО) с %, еднакъв на сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. Процентите по член 100 на КСО, с които е планувано да се осъвременяват пенсиите за трудова активност, са надлежно: 6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 година В интервала 2022-2024 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват от 1 юли на съответната година с процентите по член 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, ал.1 от Кодекса за обществено обезпечаване за 2022 година е повишен от 300 на 370 лева, считано от 25 декември 2021 година Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 година е повишен от 1 440 лева на 1 500 лева, считано от 25 декември 2021 година
Политика в региона на защитата . Разходите за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, като е спазено условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт, в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/04.01.2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан, за осъществяване на интернационалните контракти по отношение на придобиването на нов вид военен аероплан (транспорт, Данък добавена стойност и мита), както и за други планове за рационализация на Българската войска.
В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5 304,5 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия – 4 677,8 млн. лева.; обща изравнителна дотация – 354,4 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски – 224,1 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 345,3 млн. лева по отношение на 2021 година, с което се обезпечава нарастването на средствата за личен състав във всички делегирани от страната действия. В прогнозата за 2022 година е очакван растеж от 25,0 млн. лева за общата изравнителна дотация.
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19. За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT-EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година – 249,9 млн. лева и за 2024 година – 44,2 млн. лева
Пенсията ще стане по-ниска, когато пандемията свърши, по думите на финансовия министър
Ако базовата пенсия стане 370 лева, с коронавирус надбавката тя ще се усили с 60 лева Когато пандемията завърши, в най-лошия случай ще бъде...
Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ и към 4,549 милиарда евро заеми (по настоящи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който главният финансов пакет за безвъзмездната поддръжка ще бъде възложен, е до 31 декември 2022 година
В плановете за 2022 година са заложени приходни и разходни ограничения в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3,114,1 милиарда лева (2,2% от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 година За 2023 година са заложени ограничения в размер на 467 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 година няма разчетени средства за ограничения в отговор на COVID-19. Някои от ограниченията са обезпечаване на ваксини и лекарствени артикули в битката с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лева месечно към пенсиите на всички пенсионери за интервала януари-юни за 2022 г.; разноски за подкрепяне на бизнеса и стратегии за заетост; поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, включително за слагане на ваксини против COVID-19 и други
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 49,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 31,0%, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5% в края на 2020 година на 33,2% в края на 2024 г.).
Още от ИКОНОМИКА:
Предлага се за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надбавките да станат: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.)
Бурен спор за по-високата минимална заплата, още преди публично да има договаряния
Отмяна на клас прослужено време, тъй като с него минималната работна заплата става 770 лева Това ще желае ръководителят на АИКБ Васил Велев...
В бранш обучение са планувани 70 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лева за отплата за деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и учебни заведения и подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно образование; 36 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца.
Що се отнася до пандемията от COVID-19, планувани са 267,2 млн. лева за закупуване на спомагателни количества ваксини, 352 млн. лв. за медиците на първа линия, в това число да поставят ваксини против ковид на здравнонеосигурени, 158,8 млн. лв. за лекарствен запас в лечебните заведения поради COVID-19.
За икономическите последици от пандемията са планувани 3,114 милиарда лв. за 2022 година, 467 млн. лв. за 2023 година и нито лев за 2024 година.
Още:
С ОФИЦИАЛНОТО ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Асен Василев с проект да редуцира 30 000 души от държавната администрация за следващата година
Приключихме договарянията, сега оформяме съглашението. Надяваме се на следващия ден съглашението да мине обзор от четирите партии, с цел да м...
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по Консолидираната фискална стратегия (КФП) да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42% от Брутният вътрешен продукт.
Десислава Атанасова: Първият ни законопроект е мораториум за изтегляне на външен дълг
Мораториум за изтегляне на нов държавен дълг до приемане на държавния бюджет за 2022 година, на НЗОК и Държавното публично обезпечаване....
Разходни политики на Бюджет 2022
Политиката по приходите в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година За 2022 година се планува нарастване с 5% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата. За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Новите моменти във връзка с осигурителната политика са, както следва: увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година – 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва: 70 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия „ Отново дружно “.
Здравеопазване - за преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година са обезпечени средства за: закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19 - 267,2 млн. лева.; обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352 млн. лева.; обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти 158,8 млн. лева
Иска ли Румен Радев да подчини бъдещото ръководство през служебното държавно управление?
Нещо много необичайно се случи през тази седмица в политиката ни. Служебният финансов министър Валери Белчев, чието име сигурно не е...
Социална политика - с оглед повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца, се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева – за приемане на цялостния размер на помощта и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число – за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.).
В интервала 2022-2024 година е планувано пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по така наречен „ швейцарско предписание “ (чл. 100 от КСО) с %, еднакъв на сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. Процентите по член 100 на КСО, с които е планувано да се осъвременяват пенсиите за трудова активност, са надлежно: 6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 година В интервала 2022-2024 година е планувано размерите на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на обществената пенсия за напреднала възраст, както и на обвързваните с тях пенсии и добавки, да се усилват от 1 юли на съответната година с процентите по член 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст по член 68, ал.1 от Кодекса за обществено обезпечаване за 2022 година е повишен от 300 на 370 лева, считано от 25 декември 2021 година Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 година е повишен от 1 440 лева на 1 500 лева, считано от 25 декември 2021 година
Политика в региона на защитата . Разходите за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, като е спазено условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт, в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/04.01.2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан, за осъществяване на интернационалните контракти по отношение на придобиването на нов вид военен аероплан (транспорт, Данък добавена стойност и мита), както и за други планове за рационализация на Българската войска.
В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5 304,5 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия – 4 677,8 млн. лева.; обща изравнителна дотация – 354,4 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски – 224,1 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 345,3 млн. лева по отношение на 2021 година, с което се обезпечава нарастването на средствата за личен състав във всички делегирани от страната действия. В прогнозата за 2022 година е очакван растеж от 25,0 млн. лева за общата изравнителна дотация.
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19. За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT-EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година – 249,9 млн. лева и за 2024 година – 44,2 млн. лева
Пенсията ще стане по-ниска, когато пандемията свърши, по думите на финансовия министър
Ако базовата пенсия стане 370 лева, с коронавирус надбавката тя ще се усили с 60 лева Когато пандемията завърши, в най-лошия случай ще бъде...
Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ и към 4,549 милиарда евро заеми (по настоящи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който главният финансов пакет за безвъзмездната поддръжка ще бъде възложен, е до 31 декември 2022 година
В плановете за 2022 година са заложени приходни и разходни ограничения в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3,114,1 милиарда лева (2,2% от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 година За 2023 година са заложени ограничения в размер на 467 млн. лева (0,3% от БВП), а за 2024 година няма разчетени средства за ограничения в отговор на COVID-19. Някои от ограниченията са обезпечаване на ваксини и лекарствени артикули в битката с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лева месечно към пенсиите на всички пенсионери за интервала януари-юни за 2022 г.; разноски за подкрепяне на бизнеса и стратегии за заетост; поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, включително за слагане на ваксини против COVID-19 и други
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 49,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 31,0%, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5% в края на 2020 година на 33,2% в края на 2024 г.).
Още от ИКОНОМИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ