Здрав дух в здраво тяло - защо наричат 70-годишния Иван Манев Железния
70-годишният олимпийски медалист Иван Манев е прочут с прозвището Железния и има за какво. Откакто се помни, той спортува, изминава по 20 км дневно с каяк.
Как се става първенец и по какъв начин поддържа юношески дух и тяло - споделя Боряна Черганова.
Той има забележителен опит във водата. С каяк е минал 120 000 км, което се равнява на три обиколки на Земята към Екватора. Намираме Иван Манев - Железния на нормалното му място - гребната база на езерото Панчарево. От тук стартира и спортната му кариера.
Иван Манев - Железния: Опитах се в началото други неща да спортувам в десети клас, обаче ме гонеха отвред. Тук пристигнах на Панчарево, те и тука ме гонеха, само че най-после инцидентно ме записаха, та почнах да упражнявам. Но в действителност тук на Панчарево и в близост по селата са доста по-здрави юнаците. Аз упражнявам, те ме бият, аз упражнявам те ме бият и крещя, оо, тази няма да бъде по този начин. Почнах да упражнявам 3-4-5 пъти повече и да се отнемам от всичко, до момента в който не ги победя.
Въпреки че е квалифициран математик, целия си живот отдава на спорта. Печели голям брой медали, само че спортната му кариера е на върха през 80-та година. Тогава четворката каяк мъже печелят бронза, макар огромната конкуренция. Годината е най-хубавата за България - делегацията ни се прибира с 41 медала от Москва.
Иван Манев - Железния: Там взехме едно медалче на Олимпиадата и то беше изненадващо, тъй като кануто - дамите те имаха към този момент медали, обаче в каяка конкуренцията е свирепа. Всичките влизаме на лодките дружно. Руснаците, които се бореха да станат олимпийски първенци имаха най-хубави времена, малко изостанаха и станаха седми. Толкова е огромна конкуренцията. Все едно Господ ни оказа помощ, с цел да вземем орден.
Манев признава, че зад бронзовия орден с изключение на шанс има доста неизменност и усилена подготовка.
Иван Манев - Железния: Всеки резултат, без значение в просвета, изкуство или спорт се реализира с доста работа и ограничения и това го знаех, колкото повече работа хвърля и ограничения хвърля от другите, рано или късно ще ги удрям. И по този начин ставаше. Просто си създаваш физически табиет. Без физически табиет човек не е човек, тъй като без физически табиет не може да развием духовни и умствени привички. То е нещо, което вършим с огромно наслаждение в границите на комфорта. Мускулите се развиват и оздравяват. Докато най-малкото принуждение в организма като има, тогава към този момент има контузии и тогава към този момент ни се отщява да вършим нещо. Но би трябвало всеки ден без изключение.
Железният олимпиец разкрива и тайната на здравото си тяло и мощният дух.
Иван Манев - Железния: Като създадем физически извършения ние внасяме в нас една естетика. Хармонията, която е в нас се проектира на всички места на открито, и на нас работите ни стават по-добре от всеки път. Ако създадем някакви извършения заран, може да станем, дето се споделя 5-10 минути да пуснем една музика и да си потанцуваме и да си попеем, към този момент естетика сме внесли и на физическо и на прочувствено равнище и нещата ще станат доста по-бързо, в сравнение с в случай че станем и не вършим нищо.- Как стартира твоят ден и по какъв начин протича? - Денят ми стартира още със събуждането би трябвало някакви извършения да направя. И мен ме мързи. Теб викат, мързи ли те, еми и мен ме мързи повече от всички останали, тъй като всеки ден като правиш правиш... Въпросът е със ставането. Затова главното упражнение, което най-бързо ме раздвижва. Веднага ставам на леглото и си пипвам едни ластици - отзад- начело, които увъртам, въртя. Усукването е единственото упражнение, което раздвижва вътрешните органи и перисталтиката и тук в никакъв случай не можеш да имаш стомах. Аз съм ял цялостен живот колкото ми се яде и малко от горната страна.- Почиваш ли си в миналото изобщо? - Почивката е тъкмо ето по този начин. Искам да си умря, дойда и карам по-леко, само че то от време на време идва от вътрешната страна, аз в никакъв случай не се насилям, всичко върша с наслада и наслаждение. - На какъв брой години си в този момент? - 69 навършвам тази година и подкарвам 70.
Към духовното Иван Манев се обръща през заветната 80-та година. След олимпиадата в Москва стартира да изследва задълбочено и полето на човешкото мислене.
Иван Манев - Железния: Ние виждаме светът тъкмо толкоз хармонично, колкото сме ние от вътрешната страна. Каквото мислим, това привличаме, само че надлежно хармонията в нас тя дефинира света, който виждаме. Единственият метод, по който сътворяваме хармонията в нас е физическият табиет. Иска ли човек да си реши проблемите и да стигне до някакъв връх, първо би трябвало да вдигне силата, а силата се подвига единствено с физически извършения. С всяка мисъл, възприятие и деяние или сме в естетика с природата и събираме сила и се подмладяваме, или сме в какофония с природата и губим сила и остаряваме. Затова, остаряването ни е внушено.- На 70 сте в този момент, с какъв проект?- Кога, Къде? Сега започваме. На 70 към този момент ги знаем нещата, можем да почваме към този момент. С подвизи, другото е губене на време.
Как се става първенец и по какъв начин поддържа юношески дух и тяло - споделя Боряна Черганова.
Той има забележителен опит във водата. С каяк е минал 120 000 км, което се равнява на три обиколки на Земята към Екватора. Намираме Иван Манев - Железния на нормалното му място - гребната база на езерото Панчарево. От тук стартира и спортната му кариера.
Иван Манев - Железния: Опитах се в началото други неща да спортувам в десети клас, обаче ме гонеха отвред. Тук пристигнах на Панчарево, те и тука ме гонеха, само че най-после инцидентно ме записаха, та почнах да упражнявам. Но в действителност тук на Панчарево и в близост по селата са доста по-здрави юнаците. Аз упражнявам, те ме бият, аз упражнявам те ме бият и крещя, оо, тази няма да бъде по този начин. Почнах да упражнявам 3-4-5 пъти повече и да се отнемам от всичко, до момента в който не ги победя.
Въпреки че е квалифициран математик, целия си живот отдава на спорта. Печели голям брой медали, само че спортната му кариера е на върха през 80-та година. Тогава четворката каяк мъже печелят бронза, макар огромната конкуренция. Годината е най-хубавата за България - делегацията ни се прибира с 41 медала от Москва.
Иван Манев - Железния: Там взехме едно медалче на Олимпиадата и то беше изненадващо, тъй като кануто - дамите те имаха към този момент медали, обаче в каяка конкуренцията е свирепа. Всичките влизаме на лодките дружно. Руснаците, които се бореха да станат олимпийски първенци имаха най-хубави времена, малко изостанаха и станаха седми. Толкова е огромна конкуренцията. Все едно Господ ни оказа помощ, с цел да вземем орден.
Манев признава, че зад бронзовия орден с изключение на шанс има доста неизменност и усилена подготовка.
Иван Манев - Железния: Всеки резултат, без значение в просвета, изкуство или спорт се реализира с доста работа и ограничения и това го знаех, колкото повече работа хвърля и ограничения хвърля от другите, рано или късно ще ги удрям. И по този начин ставаше. Просто си създаваш физически табиет. Без физически табиет човек не е човек, тъй като без физически табиет не може да развием духовни и умствени привички. То е нещо, което вършим с огромно наслаждение в границите на комфорта. Мускулите се развиват и оздравяват. Докато най-малкото принуждение в организма като има, тогава към този момент има контузии и тогава към този момент ни се отщява да вършим нещо. Но би трябвало всеки ден без изключение.
Железният олимпиец разкрива и тайната на здравото си тяло и мощният дух.
Иван Манев - Железния: Като създадем физически извършения ние внасяме в нас една естетика. Хармонията, която е в нас се проектира на всички места на открито, и на нас работите ни стават по-добре от всеки път. Ако създадем някакви извършения заран, може да станем, дето се споделя 5-10 минути да пуснем една музика и да си потанцуваме и да си попеем, към този момент естетика сме внесли и на физическо и на прочувствено равнище и нещата ще станат доста по-бързо, в сравнение с в случай че станем и не вършим нищо.- Как стартира твоят ден и по какъв начин протича? - Денят ми стартира още със събуждането би трябвало някакви извършения да направя. И мен ме мързи. Теб викат, мързи ли те, еми и мен ме мързи повече от всички останали, тъй като всеки ден като правиш правиш... Въпросът е със ставането. Затова главното упражнение, което най-бързо ме раздвижва. Веднага ставам на леглото и си пипвам едни ластици - отзад- начело, които увъртам, въртя. Усукването е единственото упражнение, което раздвижва вътрешните органи и перисталтиката и тук в никакъв случай не можеш да имаш стомах. Аз съм ял цялостен живот колкото ми се яде и малко от горната страна.- Почиваш ли си в миналото изобщо? - Почивката е тъкмо ето по този начин. Искам да си умря, дойда и карам по-леко, само че то от време на време идва от вътрешната страна, аз в никакъв случай не се насилям, всичко върша с наслада и наслаждение. - На какъв брой години си в този момент? - 69 навършвам тази година и подкарвам 70.
Към духовното Иван Манев се обръща през заветната 80-та година. След олимпиадата в Москва стартира да изследва задълбочено и полето на човешкото мислене.
Иван Манев - Железния: Ние виждаме светът тъкмо толкоз хармонично, колкото сме ние от вътрешната страна. Каквото мислим, това привличаме, само че надлежно хармонията в нас тя дефинира света, който виждаме. Единственият метод, по който сътворяваме хармонията в нас е физическият табиет. Иска ли човек да си реши проблемите и да стигне до някакъв връх, първо би трябвало да вдигне силата, а силата се подвига единствено с физически извършения. С всяка мисъл, възприятие и деяние или сме в естетика с природата и събираме сила и се подмладяваме, или сме в какофония с природата и губим сила и остаряваме. Затова, остаряването ни е внушено.- На 70 сте в този момент, с какъв проект?- Кога, Къде? Сега започваме. На 70 към този момент ги знаем нещата, можем да почваме към този момент. С подвизи, другото е губене на време.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ