7 ноември: Когато капитаните надвиха генералите – битката при Сливница. Вижте

7 ноември: Когато капитаните надделяха генералите – борбата при Сливница. Вижте какво се е случило на този ден в историята.
На 7 ноември 1885 година българската войска
реализира една от най-значимите победи в новата ни история – успеха в борбата при Сливница. Този ден се трансформира в знак на решителността и единството на младата българска страна, която единствено година след съединението си със Източна Румелия съумява да отбрани независимостта си против по-
умел и по-добре въоръжен съперник.
След оповестяването на Съединението на 6 септември 1885 година сред Княжество България и Източна Румелия, напрежението на Балканите нараства внезапно. Великите сили одобряват новината с запаси, а Сърбия, водена от крал Милан Обренович, вижда в събитието опасност за личния си авторитет и въздействие в района. Под претекст за „ нарушение на балканското равновесие “ на 2 ноември 1885 година
Сърбия афишира война на България.
По това време българската войска е в развой на създаване. Голяма част от войските са ситуирани по южната граница поради предстоящи спорове с Османската империя, а западната граница е едва предпазена. Новината за нападението заварва страната неподготвена, само че мобилизацията е светкавична.
Само за няколко дни доброволци, запасняци и млади офицери, мнозина от които без военен опит, се събират под знамето .
Княз Александър I Батенберг поема командването персонално и насочва армията към Сливница – стратегическа точка, която прикрива пътя към София. На 5 ноември стартират първите боеве, а на 7 ноември сражението доближава своята кулминационна точка. Сръбската войска, превъзхождаща българската по бройка и техника, нападна с убеденост,
само че среща ненадейно яростна опозиция.
Българските бойци, подкрепяни от артилерията, съумяват да задържат позициите си и минават в контранастъпление. Решителността и тактическата еластичност на младите офицери се оказват решаващи – съперникът е отхвърлен, а фронтът се стабилизира. Победата при Сливница обръща хода на войната.

След борбата българската войска минава в нахлуване и доближава до Пирот, където на 14 ноември още веднъж побеждава сръбските сили. В този миг обаче се намесва Австро-Унгария, която упорства за преустановяване на военните дейности, с цел да предотврати разширението на спора. На 19 февруари 1886 година в Букурещ е подписан кротичък контракт, който удостоверява предвоенните граници, само че оставя България като честен победител.
Битката при Сливница постоянно е наричана  „ борбата на капитаните против генералите “ ,
тъй като българската войска се състои най-вече от млади офицери, до момента в който сръбската е ръководена от опитни военачалници. Тази победа демонстрира, че новата българска страна освен може да се отбрани, само че и да отстоява националното си достолепие.

Сливница се трансформира в знак на единството сред северняци и южняци, сред бойци от Княжеството и от Източна Румелия – хора, които едвам два месеца по-рано са били под разнообразни администрации, само че на бойното поле  водят война един до друг. Победата укрепва Съединението и убеждава Европа, че България е зряла да заеме своето място като постоянна страна на Балканите.

Днес, повече от век по-късно, споменът за Битката при Сливница остава жив. В центъра на града стои паметникът на героите, а датата 7 ноември 1885 година се помни като деня, в който една млада нация потвърждава, че свободата и единството не се подаряват – те се пазят с кураж, чест и увереност.

На 7 ноември 1917 година (25 октомври по остарял стил) в Петроград стартира събитие, което ще промени освен ориста на Русия, само че и хода на международната история – Октомврийската гражданска война. Под управлението на Владимир Ленин и Лев Троцки, болшевиките правят въоръжено въстание и смъкват краткотрайното държавно управление на Александър Керенски, поставяйки началото на нова ера – тази на Съветската власт.

Русия през 1917 година е страна в дълбока рецесия. Първата международна война изтощава стопанската система, армията търпи тежки загуби, а популацията страда от дефицит на храна и гориво. След Февруарската гражданска война същата година цар Николай II е заставен да абдикира и на мястото на монархията е основано Временно държавно управление, управлявано от Керенски. То обаче не съумява да стабилизира страната – продължава присъединяване във войната, а обществените и икономическите проблеми се задълбочават.

В това време
болшевишката партия, водена от Ленин, печели все по-голяма поддръжка измежду служащите, бойците и моряците, обещавайки „ мир, земя и самун “ .
През лятото на 1917 година в Петроград и други градове стартират всеобщи демонстрации, потушени от държавните сили. Ленин е заставен краткотрайно да се укрие във Финландия, само че през октомври се връща скрито в столицата и упорства, че моментът за деяние е настъпил.

В нощта на 6 против 7 ноември (25 октомври по остарял стил), въоръжените отряди на болшевиките – Червената армия, подкрепена от бойци и моряци от Кронщат – стартират нахлуване против основните обекти в Петроград. Без сериозна опозиция те завладяват мостове, жп гари, пощата, телеграфа и Държавната банка. В ранните часове на 7 ноември е обграден Зимният замък, седалището на Временното държавно управление.

След къса престрелка, при която има относително малко жертви, дворецът е високомерен. Министрите на Керенски са задържани, а самият той съумява да избяга. По същото време в постройката на Смолни институт заседава Вторият Всеруски конгрес на препоръките, който публично афишира свалянето на държавното управление и предаването на властта в ръцете на препоръките.

Вечерта Ленин се появява пред делегатите и произнася историческите думи: „ Работническата и селската гражданска война, за която толкоз дълго говореха болшевиките, е осъществена “.
Октомврийската гражданска война бележи началото на нов политически режим – първата страна в света, ръководена от комунистическа партия .
Малко по-късно е основан Съветът на националните комисари (Совнарком), отпред с Ленин, а Троцки поема външните работи. Болшевиките издават първите си декрети – за мир (с предложение за евакуиране от войната) и за земята (с национализация на частните земи и тяхното преразпределение).

Но новата власт не носи незабавно мир и непоклатимост. През идващите години Русия потъва в кървава Гражданска война сред „ червени “ и „ бели “, която ще продължи до 1922 година и ще коства живота на милиони. От хаоса обаче ще се роди нова страна – Съюзът на руските социалистически републики (СССР), публично основан през 1922 година

Събитията от 7 ноември 1917 година остават едни от най-противоречивите в международната история. За едни това е началото на обществената гражданска война, донесла тъждество и нов ред; за други – рухването в тоталитаризъм, белязан от репресии и боязън. Но несъмнено тази дата трансформира геополитическата карта на ХХ в., слага началото на руската ера и въздейства върху развиването на целия свят в продължение на десетилетия.
1834 година – роден е българският бунтовник, стихотворец и публицист Любен Каравелов1867 година – родена е полският физик Мария Кюри1913 година – роден е френският публицист Албер Камю1965 година – родена е българският дизайнер Евгения Живкова1962 година – умира някогашната първа дама на Съединени американски щати Елинор Рузвелт2011 година – умира американският боксьор Джо Фрейзър