Самоука художничка рисува с камъни, пясък и люспи от риба
67-годишната жена добре познава тайните на Златията
Шепа камъчета, пясък, наслойка от кафе, люспи от риба… За множеството хора това са отпадъци, които би трябвало да отидат в коша. За Роза Гинина от северозападното градче Вълчедръм обаче това са материали за творчество, нещо като вълшебна материя, с която облича полетите на въображението си. С боклуци, които други изхвърлят, Роза рисува пейзажи и портрети, вае пластики. Но не се счита за художник – просто има очи за хубостта на света, радва й се и се пробва да я покаже и на другите по този начин, както тя я вижда. А 67-годишната жена добре познава гледките и тайните на равнината Златия.
Люшнатите от ветровете житни полета, облаците, огледани във водите на река Цибрица и прорязаните от полетите на птици простори са се запечатали в душата й още от детските й години и след това, когато работела по нивите в кооперативното стопанство. И по-късно, когато станала ловджия в дружинката на земеделското градче. От заран до вечер, че и по мрачно била все под намерено небе. Но тогава изобщо не й е било до изобразяване – нямала нито време, нито мисъл за освен това от работата и фамилията с двете деца.
Когато обаче годините се навъртели, а вместо гълчавата и смеха на околните в къщата й се настанили самотата и тишината, приказните кътчета, в които претърпяла щастливи мигове, изплували като острови от спомените й. И тъй като в никакъв случай не е учила живопис, графика или статуя, Роза решила да пресъздаде облиците, които носела в сърцето си, с материалите, които най-добре познава – камъчета от Цибрицата, люспи от риби, семена от цветя и билки.
“Природата най-добре може да бъде показана посредством нещата, които сама е сътворила ”, счита авторката. И рисува литнали над житните блокове фазани, скачащи по поляните зайци, сърни и елени измежду вековни дървета, притихнали под сенчести върби вирове, цялостни с риби. Създаването на картини не с молив или бои е много сложна работа, споделя Роза. Най-напред върху авансово квалифициран картон се нанася фонът, върху който ще се рисува, след това се щрихират фигурите и чак тогава стартира майсторската, прецизна като разработване на украшение работа.
Сантиметър по сантиметър основата се маже с моментно лепило и върху него се редят камъчетата, пясъкът или семената. Работи се извънредно постепенно, всяка парченце се намества с пинцета или съчка, до момента в който се оформят линиите и цялостната комбинация. Когато всичко е готово, се нанася пласт лак, който в допълнение задържа детайлите и придава дълбочина на изображенията, изяснява авторката.
Всяка картина тя рисува много време – по 5-6 дни, а по-сложните неща – и по цялостен месец. Всичко обаче зависи с изключение на от вдъхновението и от свободното време, тъй като въпреки и пенсионерка, Роза не е скръстила ръце, за отдих и занятие единствено с заниманието си. Всеки ден тя продава препарати на фермерите в селскостопанската аптека във Вълчедръм, а след това се заема с градината с плодове, зеленчуци и цветя в двора си.
“Цял живот съм била аграрни служащ – работила съм като дете по нивите, след това приключих селскостопански колеж и се трудих в кооперативното стопанство, гледала съм прасета и птици, с цел да имам с какво да устоявам фамилията си ”, споделя Роза Гинина.
Преди петнадесетина години обаче умрял брачният партньор й, а след това й щерка й, и светът, който обичала, ненадейно помръкнал. Тогава, може би в несъзнателен опит за излаз от самотата и отчаянието, Роза се захванала с рисуването с камъни и пясък. Отначало го правела за себе си – като отдушник от тъгата, само че след това творбите й видели близки и другари, доста ги харесали и я поощрили. Започнали да я канят на изложения и фестивали, мнозина купували от самобитните й картини, други тя подарявала.
“Сума мои неща има пръснати из България, радва се дамата. И продължава да събира камъни, пясък и семена и да основава нови пейзажи. Напоследък доста се е запалила да работи с рибешки люспи. Изсушени и лакирани от тях стават чудесни цветя, изяснява тя. И тъй като се стреми с изключение на хубост творбите й да дават и наслада на хората, в част от тях вкарва и комични обстановки – рисува заек, откраднал пушката на задремал ловджия или авджия инсталирал вместо оптичен мерник бутилка на пушката си.
Ловът и приключенията по време на излети са измежду обичаните тематики на Роза Гинина – от над 30 години тя е член на Втора ловна дружинка във Вълчедръм. И макар доста си задължения намира време съвсем всяка седмица да излиза с пушката и приятелите из полето.
“Обичта ми към лова ми е предадена още от татко ми- беше страховит човек и разпален ловджия. Ходя на лов на драго сърце, само че изстрелвам единствено по хищници, диви свине и прелетни птици. Не мога да подвигна пушка против сърна или фазан, такава хубост не може да се погуби ”, споделя Роза.
Част от ловните си излети с изключение на в картини тя е възпяла и във радостни стихотворения. Поемата й за дългата битка сред нея и голям глиган, който след първия изстрел паднал, само че вързан с въже отново се вдигнал и повлякъл ловджийката, е обичано произведение на локалните авджии и ги радостни на всяко събиране. Заради усета й към хубостта и ентусиазма, с който прави всичко, в ловна дружинка № 2 във Вълчедръм са се записали още 4-5 дами, на които Роза е главатар и консултант по ловни и житейски въпроси.
През последните месеци ловджийката-зографка се е заела и с дизайнерска активност. Решила е да сътвори атрактивни униформи за дамите в ловната й чета. На банкета за откриването на сезона към този момент е показала част от плана за лятна униформа – нищожен сутиен от две “панички ” за пукотевица, съединени с връв.
“На ловджийките би трябвало да им е хем ветровито, хем да радват мъжете ”, изяснява с дяволита усмивка самоуката художничка.Страстта си към хубостта и творчеството Роза Гинина е предала и на сина си Цветан. От години той бродира национални носии за фолклорни сформира.
“Роза е необикновен човек. Толкова доста неволи е претърпяла, а е постоянно усмихната и е доста работлива – от нищо нещо прави и постоянно е подготвена да помогне ”, хвали я отговорникът на ловците в региона Бранимир Видин.
Откакто рисува с естествени материали, Роза Гинина към този момент е подредила пет изложения във Вълчедръм и региона. Много от гостите на земеделската община си отпътуват с картина от Роза, с цел да имат в дома си част от вълшебството на Златията. От Ловното съдружие “Огоста ” в Монтана неотдавна са й връчили грамота за лоялно партньорство и за дългогодишната й любов и грижа за живата природа.
“Общуването с природата и хубостите й, срещите с другари и устрема всеки ден да направиш нещо и да предизвикаш усмивка в хората към теб пречистват човек и го зареждат с голяма сила ”, уверена е Роза Гинина от Вълчедръм.
Шепа камъчета, пясък, наслойка от кафе, люспи от риба… За множеството хора това са отпадъци, които би трябвало да отидат в коша. За Роза Гинина от северозападното градче Вълчедръм обаче това са материали за творчество, нещо като вълшебна материя, с която облича полетите на въображението си. С боклуци, които други изхвърлят, Роза рисува пейзажи и портрети, вае пластики. Но не се счита за художник – просто има очи за хубостта на света, радва й се и се пробва да я покаже и на другите по този начин, както тя я вижда. А 67-годишната жена добре познава гледките и тайните на равнината Златия.
Люшнатите от ветровете житни полета, облаците, огледани във водите на река Цибрица и прорязаните от полетите на птици простори са се запечатали в душата й още от детските й години и след това, когато работела по нивите в кооперативното стопанство. И по-късно, когато станала ловджия в дружинката на земеделското градче. От заран до вечер, че и по мрачно била все под намерено небе. Но тогава изобщо не й е било до изобразяване – нямала нито време, нито мисъл за освен това от работата и фамилията с двете деца.
Когато обаче годините се навъртели, а вместо гълчавата и смеха на околните в къщата й се настанили самотата и тишината, приказните кътчета, в които претърпяла щастливи мигове, изплували като острови от спомените й. И тъй като в никакъв случай не е учила живопис, графика или статуя, Роза решила да пресъздаде облиците, които носела в сърцето си, с материалите, които най-добре познава – камъчета от Цибрицата, люспи от риби, семена от цветя и билки.
“Природата най-добре може да бъде показана посредством нещата, които сама е сътворила ”, счита авторката. И рисува литнали над житните блокове фазани, скачащи по поляните зайци, сърни и елени измежду вековни дървета, притихнали под сенчести върби вирове, цялостни с риби. Създаването на картини не с молив или бои е много сложна работа, споделя Роза. Най-напред върху авансово квалифициран картон се нанася фонът, върху който ще се рисува, след това се щрихират фигурите и чак тогава стартира майсторската, прецизна като разработване на украшение работа.
Сантиметър по сантиметър основата се маже с моментно лепило и върху него се редят камъчетата, пясъкът или семената. Работи се извънредно постепенно, всяка парченце се намества с пинцета или съчка, до момента в който се оформят линиите и цялостната комбинация. Когато всичко е готово, се нанася пласт лак, който в допълнение задържа детайлите и придава дълбочина на изображенията, изяснява авторката.
Всяка картина тя рисува много време – по 5-6 дни, а по-сложните неща – и по цялостен месец. Всичко обаче зависи с изключение на от вдъхновението и от свободното време, тъй като въпреки и пенсионерка, Роза не е скръстила ръце, за отдих и занятие единствено с заниманието си. Всеки ден тя продава препарати на фермерите в селскостопанската аптека във Вълчедръм, а след това се заема с градината с плодове, зеленчуци и цветя в двора си.
“Цял живот съм била аграрни служащ – работила съм като дете по нивите, след това приключих селскостопански колеж и се трудих в кооперативното стопанство, гледала съм прасета и птици, с цел да имам с какво да устоявам фамилията си ”, споделя Роза Гинина.
Преди петнадесетина години обаче умрял брачният партньор й, а след това й щерка й, и светът, който обичала, ненадейно помръкнал. Тогава, може би в несъзнателен опит за излаз от самотата и отчаянието, Роза се захванала с рисуването с камъни и пясък. Отначало го правела за себе си – като отдушник от тъгата, само че след това творбите й видели близки и другари, доста ги харесали и я поощрили. Започнали да я канят на изложения и фестивали, мнозина купували от самобитните й картини, други тя подарявала.
“Сума мои неща има пръснати из България, радва се дамата. И продължава да събира камъни, пясък и семена и да основава нови пейзажи. Напоследък доста се е запалила да работи с рибешки люспи. Изсушени и лакирани от тях стават чудесни цветя, изяснява тя. И тъй като се стреми с изключение на хубост творбите й да дават и наслада на хората, в част от тях вкарва и комични обстановки – рисува заек, откраднал пушката на задремал ловджия или авджия инсталирал вместо оптичен мерник бутилка на пушката си.
Ловът и приключенията по време на излети са измежду обичаните тематики на Роза Гинина – от над 30 години тя е член на Втора ловна дружинка във Вълчедръм. И макар доста си задължения намира време съвсем всяка седмица да излиза с пушката и приятелите из полето.
“Обичта ми към лова ми е предадена още от татко ми- беше страховит човек и разпален ловджия. Ходя на лов на драго сърце, само че изстрелвам единствено по хищници, диви свине и прелетни птици. Не мога да подвигна пушка против сърна или фазан, такава хубост не може да се погуби ”, споделя Роза.
Част от ловните си излети с изключение на в картини тя е възпяла и във радостни стихотворения. Поемата й за дългата битка сред нея и голям глиган, който след първия изстрел паднал, само че вързан с въже отново се вдигнал и повлякъл ловджийката, е обичано произведение на локалните авджии и ги радостни на всяко събиране. Заради усета й към хубостта и ентусиазма, с който прави всичко, в ловна дружинка № 2 във Вълчедръм са се записали още 4-5 дами, на които Роза е главатар и консултант по ловни и житейски въпроси.
През последните месеци ловджийката-зографка се е заела и с дизайнерска активност. Решила е да сътвори атрактивни униформи за дамите в ловната й чета. На банкета за откриването на сезона към този момент е показала част от плана за лятна униформа – нищожен сутиен от две “панички ” за пукотевица, съединени с връв.
“На ловджийките би трябвало да им е хем ветровито, хем да радват мъжете ”, изяснява с дяволита усмивка самоуката художничка.Страстта си към хубостта и творчеството Роза Гинина е предала и на сина си Цветан. От години той бродира национални носии за фолклорни сформира.
“Роза е необикновен човек. Толкова доста неволи е претърпяла, а е постоянно усмихната и е доста работлива – от нищо нещо прави и постоянно е подготвена да помогне ”, хвали я отговорникът на ловците в региона Бранимир Видин.
Откакто рисува с естествени материали, Роза Гинина към този момент е подредила пет изложения във Вълчедръм и региона. Много от гостите на земеделската община си отпътуват с картина от Роза, с цел да имат в дома си част от вълшебството на Златията. От Ловното съдружие “Огоста ” в Монтана неотдавна са й връчили грамота за лоялно партньорство и за дългогодишната й любов и грижа за живата природа.
“Общуването с природата и хубостите й, срещите с другари и устрема всеки ден да направиш нещо и да предизвикаш усмивка в хората към теб пречистват човек и го зареждат с голяма сила ”, уверена е Роза Гинина от Вълчедръм.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ