65% от българите одобряват позицията на кабинета да не гони руски дипломати
65% от българите утвърждават позицията на държавното управление да не гони съветски дипломати от страната, като прояви умереност в отношението си към спора Великобритания-Русия, подбуден от случая „ Скрипал “. Това демонстрират данните от телефонно допитване на Агенция „ Барометър България “, извършено в интервала 30 март - 1 април 2018 година измежду 818 пълнолетни български жители.
На въпрос „ Одобряване ли позицията на българското държавно управление да не гони съветски дипломати поради случая „ Скрипал “? “ 65% от интервюираните отговорят, че утвърждават позицията, 11,7% не я утвърждават , 14,7% нямат мнение , а 8,6% не са чули за позицията на държавното управление.
Позицията на България се възприема от обществото като европейска и на практика консенсусна, защото опозицията - в лицето на Българска социалистическа партия, също се солидаризира.
Мнозинството от българите гледат със благосклонност към Русия главно поради приноса ѝ в освобождението от турското господство, траяло 500 години.
Единствените съперници се обрисуват изолирани от обществото представители на русофобски среди, само че българското общество обичайно е с позитивна настройка към Русия или най-малко не е антируско настроено.
Решението на България да се откаже от изгонването на дипломати покачва нейната тежест на европейската геополитическа сцена. На фона на опълчването сред Москва и Лондон се образува търсене за компромисна европейска позиция, която страната би могла да предложи, въздържайки се от внезапни ходове, както към този момент беше демонстрирано в релацията Европейски Съюз – Турция, където движеща бе посредническата роля на България.
Традиционно за тази роля по оста Изток-Запад претендира Австрия, само че в последно време и страни от Вишеградската четворка като Чехия и Унгария. София също се възприема като мост сред Изтока и Запада и е подготвена да стане медиатор, запазвайки каналите за връзка и в двете направления.
На въпрос: „ Ако през днешния ден се организират избори за национално заседание, за коя политическа групировка бихте дали своят вот? “ интервюираните дават отговор по този начин: за ГЕРБ – 26%, Българска социалистическа партия – 21,1%, Обединени патриоти – 8,4%, Движение за права и свободи – 5,7%, Воля – 1,7%, Други – 2,7%, Не поддържам никого – 2 , 8%, Няма да гласоподавам – 29,1%, Без отговор – 2,3% .
Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е устойчива, близо 5%, като следва да се има поради, че в изборна конюнктура ръководещата партия разполага с преимущество за активизиране на периферен електорат. С над 8% електорална поддръжка Оперативна програма несъмнено са факторът, от който зависи както настоящето, по този начин евентуално и последващо ръководство.
Последните позиции на държавното управление по повод Русия несъмнено припокриват разбиранията на огромна част от електората на Обединени патриоти и затвърждават доверието на гласоподавателите. Движение за права и свободи поддържат обичайно равнище от 5,7%, като заради спецификата на гласоподавателите на тази партия постоянно има един запас, който се появява единствено в обстановка на действителни избори. Към момента партия Воля не събира нужния избор, с цел да има наличие в Народното събрание и в случай че изборите бяха през днешния ден, то в Народното събрание щяха да попаднат единствено четири политически обединения.
Въпреки законовите промени, въвеждането на наложително гласоподаване и опцията „ не поддържам никого “, прави усещане, че най-големият дял e този на негласуващите. Над 29% от респондентите показват, че в случай че през днешния ден се организираха избори, те не биха дали своят вот.
Така изразените настройки за гласоподаване за народни представители приказват, че при възможни избори, то разпределението на парламентарните сили няма да доста по-различно. По-голям би била тежестта на Оперативна програма, до момента в който Движение за права и свободи биха били свити до минимума въздействие в целия живот на българската политическа сцена.
На въпрос „ Одобряване ли позицията на българското държавно управление да не гони съветски дипломати поради случая „ Скрипал “? “ 65% от интервюираните отговорят, че утвърждават позицията, 11,7% не я утвърждават , 14,7% нямат мнение , а 8,6% не са чули за позицията на държавното управление.
Позицията на България се възприема от обществото като европейска и на практика консенсусна, защото опозицията - в лицето на Българска социалистическа партия, също се солидаризира.
Мнозинството от българите гледат със благосклонност към Русия главно поради приноса ѝ в освобождението от турското господство, траяло 500 години.
Единствените съперници се обрисуват изолирани от обществото представители на русофобски среди, само че българското общество обичайно е с позитивна настройка към Русия или най-малко не е антируско настроено.
Решението на България да се откаже от изгонването на дипломати покачва нейната тежест на европейската геополитическа сцена. На фона на опълчването сред Москва и Лондон се образува търсене за компромисна европейска позиция, която страната би могла да предложи, въздържайки се от внезапни ходове, както към този момент беше демонстрирано в релацията Европейски Съюз – Турция, където движеща бе посредническата роля на България.
Традиционно за тази роля по оста Изток-Запад претендира Австрия, само че в последно време и страни от Вишеградската четворка като Чехия и Унгария. София също се възприема като мост сред Изтока и Запада и е подготвена да стане медиатор, запазвайки каналите за връзка и в двете направления.
На въпрос: „ Ако през днешния ден се организират избори за национално заседание, за коя политическа групировка бихте дали своят вот? “ интервюираните дават отговор по този начин: за ГЕРБ – 26%, Българска социалистическа партия – 21,1%, Обединени патриоти – 8,4%, Движение за права и свободи – 5,7%, Воля – 1,7%, Други – 2,7%, Не поддържам никого – 2 , 8%, Няма да гласоподавам – 29,1%, Без отговор – 2,3% .
Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е устойчива, близо 5%, като следва да се има поради, че в изборна конюнктура ръководещата партия разполага с преимущество за активизиране на периферен електорат. С над 8% електорална поддръжка Оперативна програма несъмнено са факторът, от който зависи както настоящето, по този начин евентуално и последващо ръководство.
Последните позиции на държавното управление по повод Русия несъмнено припокриват разбиранията на огромна част от електората на Обединени патриоти и затвърждават доверието на гласоподавателите. Движение за права и свободи поддържат обичайно равнище от 5,7%, като заради спецификата на гласоподавателите на тази партия постоянно има един запас, който се появява единствено в обстановка на действителни избори. Към момента партия Воля не събира нужния избор, с цел да има наличие в Народното събрание и в случай че изборите бяха през днешния ден, то в Народното събрание щяха да попаднат единствено четири политически обединения.
Въпреки законовите промени, въвеждането на наложително гласоподаване и опцията „ не поддържам никого “, прави усещане, че най-големият дял e този на негласуващите. Над 29% от респондентите показват, че в случай че през днешния ден се организираха избори, те не биха дали своят вот.
Така изразените настройки за гласоподаване за народни представители приказват, че при възможни избори, то разпределението на парламентарните сили няма да доста по-различно. По-голям би била тежестта на Оперативна програма, до момента в който Движение за права и свободи биха били свити до минимума въздействие в целия живот на българската политическа сцена.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ