62% от българите смятат, че климатичните промени са заплаха -
62% oт българите са на мнение, че климатичните промени са действителна опасност пред човечеството. Това излиза наяве от изследване по поръчка на Dir.bg, извършено от Изследователски център Тренд, в интервала 4-11 май 2022 година измежду 1002 респондента. През септември 2021 година този дял е бил 68%. Динамиката в процентите в огромна степен се дължи на войната в Украйна и опасността от разширение на спора. 
Както през септември 2021 година, по този начин и през май месец се резервират сходни равнища на подготвеност от страна на българското общество да промени ежедневните си привички за запазване на околната среда – 67%. Най-младите на възраст 18-29 година в най-големи дялове са склонни да трансформират навиците си (разделно изхвърляне на боклуци, по-малко потребление на пластмаса и т.н.) за сметка на останалите възрастови групи. Образованието също има значение при готовността на хората за такива промени – 80% от хората с висше обучение са подготвени да трансформират ежедневните си привички, до момента в който при хората с главно и по-ниско този дял е едвам 39%. 22% от българите показват, че не са подготвени да създадат съответни неща за запазване на околната среда.
В максимален дял българите са склонни за изхвърлят разделно отпадъците си – 78 процентни пункта. С по 62 процентни пункта се подреждат консумация на локални и сезонни артикули, извършване на покупки на по-малко артикули, които съдържат пластмаса и опаковки, както и закупуване на енергоефективни електроуреди. Консумацията на локални и сезонни артикули се вписва в разбиранията на българина, че локалното е по-качествено от вносните артикули. Чрез закупуването на енергоефективни електроуреди пък ще икономисват от сметките си за ток. 50 процентни пункта събира пестенето на вода за понижаване на въздействието върху изменението на климата. От останалите изследвани варианти се вижда, че българинът по-трудно би се разделил с неща, които улесняват живота му – едвам 29 процентни пункта се мерят във връзка с по-малко пътешестване с автомобил, а 16 процентни пункта във връзка с ограничението на потреблението на говеждо месо.
¾ от българите не са осведомени с задачите на Зелената договорка и Плана за декарбонизация на Европейски Съюз. Сходни резултати се регистрират и в изследването през месец септември 2021 година Сред най-младите и измежду най-възрастните се регистрира най-голям дял на незапознатост с тематиката.
45% от българите не знаят/не могат да преценяват дали е належащо или не е належащо реализирането на Зелената договорка. Това кореспондира с предходния въпрос, което демонстрира, че неналичието на информация оказва въздействие в оценката по отношение на Зелената договорка. 33% от своя страна са на мнение, че е належащо да бъде осъществена. Това са главно по-млади хора с висше обучение.
По-чист въздух/вода (41 процентни пункта), запазване на околната среда (36 проценти пункта), борба против световното стопляне (29 процентни пункта) са вариантите, с които в най-големи дялове се свързва Зелената договорка от страна на българите. Отрицателните оценки от Зелената договорка събират по-ниски дялове – затваряне на ТЕЦ-овете (26 процентни пункта), загуба на работни места (13 проценти пункта), намаление на приходите (7 процентни пункта).
37% от българите са на мнение, че Зелената договорка ще има позитивен резултат върху живота в България, а 23% са на противоположното мнение. Висок дял на не знам/не мога да преценява се записва и при този въпрос – 40%, което още веднъж се дължи на незапознатостта на обществото с тематиката. Най-младите на възраст 18-29 година в максимален дял не са осведомени с тематиката.
Загубата на работни места (48 процентни пункта), както и закриването на бизнеси (42 процентни пункта) най-вече тревожат българите по отношение на използването на ограничения по Зелената договорка. 38% процентни пункта се регистрират във връзка с финансови загуби, които се чакат от Зелената договорка. 13% от българите показват, че нямат терзания от ограниченията по Зелената договорка.
83% от българите не са осведомени защо ще бъдат употребявани средствата, които България ще получи по Плана за възобновяване и резистентност. Едва 10% показват, че са осведомени.
По отношение на повишението на цените, като съществени аргументи се акцентират цените на енергоносителите (68 процентни пункта) и войната в Украйна (65 процентни пункта). Сред останалите изтъкнати аргументи с 48 процентни пункта са дейностите на българското държавно управление. Едва с 8 процентни пункта се подрежда Зелената договорка като причина за растежа на цените.
Както през септември 2021 година, по този начин и през май месец се резервират сходни равнища на подготвеност от страна на българското общество да промени ежедневните си привички за запазване на околната среда – 67%. Най-младите на възраст 18-29 година в най-големи дялове са склонни да трансформират навиците си (разделно изхвърляне на боклуци, по-малко потребление на пластмаса и т.н.) за сметка на останалите възрастови групи. Образованието също има значение при готовността на хората за такива промени – 80% от хората с висше обучение са подготвени да трансформират ежедневните си привички, до момента в който при хората с главно и по-ниско този дял е едвам 39%. 22% от българите показват, че не са подготвени да създадат съответни неща за запазване на околната среда.
В максимален дял българите са склонни за изхвърлят разделно отпадъците си – 78 процентни пункта. С по 62 процентни пункта се подреждат консумация на локални и сезонни артикули, извършване на покупки на по-малко артикули, които съдържат пластмаса и опаковки, както и закупуване на енергоефективни електроуреди. Консумацията на локални и сезонни артикули се вписва в разбиранията на българина, че локалното е по-качествено от вносните артикули. Чрез закупуването на енергоефективни електроуреди пък ще икономисват от сметките си за ток. 50 процентни пункта събира пестенето на вода за понижаване на въздействието върху изменението на климата. От останалите изследвани варианти се вижда, че българинът по-трудно би се разделил с неща, които улесняват живота му – едвам 29 процентни пункта се мерят във връзка с по-малко пътешестване с автомобил, а 16 процентни пункта във връзка с ограничението на потреблението на говеждо месо.
¾ от българите не са осведомени с задачите на Зелената договорка и Плана за декарбонизация на Европейски Съюз. Сходни резултати се регистрират и в изследването през месец септември 2021 година Сред най-младите и измежду най-възрастните се регистрира най-голям дял на незапознатост с тематиката.
45% от българите не знаят/не могат да преценяват дали е належащо или не е належащо реализирането на Зелената договорка. Това кореспондира с предходния въпрос, което демонстрира, че неналичието на информация оказва въздействие в оценката по отношение на Зелената договорка. 33% от своя страна са на мнение, че е належащо да бъде осъществена. Това са главно по-млади хора с висше обучение.
По-чист въздух/вода (41 процентни пункта), запазване на околната среда (36 проценти пункта), борба против световното стопляне (29 процентни пункта) са вариантите, с които в най-големи дялове се свързва Зелената договорка от страна на българите. Отрицателните оценки от Зелената договорка събират по-ниски дялове – затваряне на ТЕЦ-овете (26 процентни пункта), загуба на работни места (13 проценти пункта), намаление на приходите (7 процентни пункта).
37% от българите са на мнение, че Зелената договорка ще има позитивен резултат върху живота в България, а 23% са на противоположното мнение. Висок дял на не знам/не мога да преценява се записва и при този въпрос – 40%, което още веднъж се дължи на незапознатостта на обществото с тематиката. Най-младите на възраст 18-29 година в максимален дял не са осведомени с тематиката.
Загубата на работни места (48 процентни пункта), както и закриването на бизнеси (42 процентни пункта) най-вече тревожат българите по отношение на използването на ограничения по Зелената договорка. 38% процентни пункта се регистрират във връзка с финансови загуби, които се чакат от Зелената договорка. 13% от българите показват, че нямат терзания от ограниченията по Зелената договорка.
83% от българите не са осведомени защо ще бъдат употребявани средствата, които България ще получи по Плана за възобновяване и резистентност. Едва 10% показват, че са осведомени.
По отношение на повишението на цените, като съществени аргументи се акцентират цените на енергоносителите (68 процентни пункта) и войната в Украйна (65 процентни пункта). Сред останалите изтъкнати аргументи с 48 процентни пункта са дейностите на българското държавно управление. Едва с 8 процентни пункта се подрежда Зелената договорка като причина за растежа на цените.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ