Повече от половината българи се съмняват в ефективността на COVID ваксините
61% у нас се съмняват в една или друга степен в успеваемостта на имунизациите, а 27% с друга степен на неотстъпчивост отхвърлят подозренията дали имунизациите в действителност работят. Малко над една десета не могат да преценяват.
Това сочат данните от ново световно проучване на настройките към COVID-19, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители. По време на пандемията международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ наблюдава смяната в настройките.
Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.
След две години живот в изискванията на световна пандемия българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от Коронавирус. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%. Разбира се, следва да се има поради, че настоящата вълна на проучване беше извършена в разгара на последната тежка вълна на ковид в страната и това в допълнение изостри публичната тревога по тематиката, означават от Асоциацията.
Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.
На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз да вземем за пример 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, макар че обществото ни все по-ясно осъзнава опасността, критичността към загубата на съществени човешки права пораства. В началото на пандемията делът на изразяващите подготвеност да се откажат от някои от човешките си права доближаваше до 83%.
Акценти от изследването в света
Две години след първите случаи на Коронавирус хората наподобява от ден на ден привикват към живота в пандемия. Глобалното публично мнение обаче е по-критично към концепцията за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта по отношение на миналата година), въпреки че готовността да се жертват права в битката против вируса към момента доминира. Сянката на подозрение в успеваемостта на главното средство в битката против болестта – имунизациите – пораства. Половината от участвалите в проучването по света не са сигурни дали имунизациите в действителност работят. Възприятията за Коронавирус като опасност по-скоро се резервират.
Това сочат данните от ново световно проучване на настройките към COVID-19, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители. По време на пандемията международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ наблюдава смяната в настройките.
Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.
След две години живот в изискванията на световна пандемия българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от Коронавирус. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%. Разбира се, следва да се има поради, че настоящата вълна на проучване беше извършена в разгара на последната тежка вълна на ковид в страната и това в допълнение изостри публичната тревога по тематиката, означават от Асоциацията.
Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.
На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз да вземем за пример 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, макар че обществото ни все по-ясно осъзнава опасността, критичността към загубата на съществени човешки права пораства. В началото на пандемията делът на изразяващите подготвеност да се откажат от някои от човешките си права доближаваше до 83%.
Акценти от изследването в света
Две години след първите случаи на Коронавирус хората наподобява от ден на ден привикват към живота в пандемия. Глобалното публично мнение обаче е по-критично към концепцията за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта по отношение на миналата година), въпреки че готовността да се жертват права в битката против вируса към момента доминира. Сянката на подозрение в успеваемостта на главното средство в битката против болестта – имунизациите – пораства. Половината от участвалите в проучването по света не са сигурни дали имунизациите в действителност работят. Възприятията за Коронавирус като опасност по-скоро се резервират.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ