60% е вероятността от конфликт Русия - Украйна срещу 40%

60% е вероятността от спор Русия - Украйна против 40% за деескалация на напрежението на този стадий, като имам поради освен настройките на двете страни и ситуацията към тях, само че и това което стои сред тях - разнообразни паравоенни групировки, националисти, всевъзможен тип непредсказуеми детайли, които могат да се задействат, които и в този момент съществуват или могат непринудено да зародят при едно такова ескалиращо напрежение.

Това съобщи в изявление за Dir.bg анализаторът Валерий Тодоров.

Според него би трябвало да си даваме сметка, че даже нищожен спор съдържа капацитет да прерасне в местен, оттова в огромен и следствията да бъдат извънредно неприятни за всички страни, които се намират в региона на Черно море, а и освен. България би трябвало да си дава сметка, че може да се окаже в един миг освен фронтова страна, само че и страна, която да понесе много тежки провали от спирането на транспортни връзки, енергийни доставки, от бежански талази и въобще всички последици, които могат да зародят от един сходен спор.

- Г-н Тодоров, за какво съгласно Вас, вместо деескалация, напрежението по оста Русия-Украйна става все по-голямо?

- Създава се усещането, че сега с външната позиция на Съединени американски щати концепцията е да се притисне оптимално Русия, с цел да се реализиран нови зони за сигурност и с цел да се подсигурява териториалната целокупност на Украйна. Всъщност, в случай че разсъждаваме разумно, сега по този начин или другояче Русия управлява Донецка и Луганска област, Крим е съветски, нуждата Русия да нахлуе в Украйна е с неразбираеми цели. Но очевидно ние, като част от Западния блок, виждаме леко пресилени страховете, може би и повече, да не би въпреки всичко Русия да се изкуши да сътвори по-голяма зона за своята сигурност през Украйна. Трябва да си даваме сметка, че даже нищожен спор ще прерасне в местен и следствията от това могат да бъдат извънредно неприятни за всички страни, които се намират в региона на Черно море, на разстояние до 1000 километра в тази зона.

Естествено, след диалозите на американския президент Джо Байдън с европейските сътрудници, беше направена линия на единение, само че би трябвало да подчертаем, че това единение е с разнообразни степени. Например Германия, Австрия, Франция по по-различен метод правят оценка от Съединени американски щати степента на опасност. Интересен е моментът дали самите украинци имат вяра, че Русия се кани да превземе страната им, защото в началото от страна на украинското командване и специфичните служби беше декларирано, че те не следят сходна устременост към Украйна на военната интензивност на Русия, само че по-късно се причислиха към изказванията за опасност. Казвам изказвания, защото на процедура с изключение на военните учения, които следим, не виждаме някакви съответни рискове, които да ускоряват чувството, че Русия се готви за война.

Според мен Москва ясно си дава сметка до какво може да докара един подобен спор. Нека да допуснем, че и Русия по собствен метод преценя военната интензивност наоколо до нейните граници. И уверенията, че не търсят война, може би са с по-висока степен на меродавност. Друг е въпросът по какъв начин ние от Запад преценяме тези опасности. България надали някой се кани да я нападне, а в случай че ни атакуван, не е ясно тъкмо с какво ще се отбраняваме. Знаем положението на въоръжените сили, на флота, на авиацията. Когато приказваме за една по-трезва оценка на обстановката, България би трябвало да си дава сметка, че може да се окаже в един миг освен фронтова страна, само че и страна, която може да понесе много тежки провали от спирането на транспортни връзки, енергийни доставки, от бежански талази и въобще всички последици, които могат да зародят при един спор.

- Не слага ли Русия неуместни претенции - връщане към 1997 година, евакуиране на войските на НАТО от България и Румъния?

- Аз се колебая в Кремъл да имат вяра, че това е допустимо. По-скоро това оптимално прилепяне от отсрещната страна е с цел да може да се реализиран и повече взаимни отстъпки. Това обаче е доста тревожна линия, тъй като съкратява опциите на дипломацията. Тук към този момент се приказва с боен език. За страдание остарялата конструкция на сигурността не съществува, не съществуват и гаранциите на интернационалните съглашения. От някои от тях Съединени американски щати излязоха едностранно, да вземем за пример от контракта за ракетите за дребен и междинен обхват на деяние.

Много мъчно е да се употребява предходната военна, юридическа и дипломатическа терминология, с цел да се търси някакъв тип единодушие, тъй че претенциите сред Изтока и Запада да спрат по средата. Но когато приказваме за тези претенции, би трябвало да знаем, че те са в пакет със съглашения, свързани със стратегическите нападателни оръжия, свързани с световната сигурност. Не сме чули световни играчи, като да вземем за пример Китай - какво мисли той по това напрежение. Една Индия, която може да се окаже в една последваща настройка за сигурност също сътрудник на Русия. Какво мисли Турция, която е доста близо до този спор и която доставя дронове да вземем за пример в Украйна, която също има свои ползи в Черноморския басейн и в Кавказ. В последните години има по-специални връзки с Русия, изключително с доставките на оръжие към Украйна. Влизаме в една комплицирана настройка на ползи, които не са задоволително ясно обозначени, с изключение на тази, да я назовем условно фронтова линия Изток - Запад, по която пристрастеностите се нажежават, и на процедура една незначителна на пръв взор провокация от екстремисти или паравоенни групировки може да сътвори огромни проблеми.

Между другото, от съветска страна беше декларирано, че доставките на оръжие от Запада на Украйна при едно такова нагнетяване на напрежение, не може да подсигурява, че те няма да изтекат в ръцете на екстремисти, националисти или паравоенни групировки, които да употребяват настоящето напрежение за провокация. Видяхте, че в началото Байдън позволи опцията за нищожен спор т.е. да се ревизира съветската подготвеност до каква степен може да стигне, само че по-късно се поправя, че даже нищожен спор би послужил като мотив за огромни наказания против Русия.

Ако разсъждаваме за глобите, помислете си каква каскада от наказания към този момент бяха наложени на Русия. Виждаме, че те дават резултат, само че друг, който се чака. А пък налагането на лични наказания на президента на Русия Владимир Путин ще значи спиране на разговора и тогава не е ясно на какво ще се разчита. Думите не трябва да се хвърлят случайно и би трябвало да се внимава с тази последна военна реторика, която надмина даже интервали от Студената война.

- На турския президент Ердоган му предстоят срещи с президента на Украйна Володимир Зеленски и на Русия Владимир Путин. Би ли ли могъл да повлияе на обстановката?

- Явно Турция търси роля на независим състезател. Аз персонално показвам паника от това, че обособени страни също търсят личен реванш. Ние се борихме дълги години с американския империализъм, в този момент се борим с съветския империализъм. Но какво да кажем за много острото държание на Англия освен по спора? А помним по какъв начин стартира войната в Ирак - с изказвания за съществуване на химическо оръжие. Най-активна беше Англия, а по-късно се оказа, че тъкмо Англия е знаела, че там няма химическо оръжие, само че е траяла тази игра. Британският министър председател Тони Блеър тогава се извини, доколкото си припомням, че е подвел английския народ.

Но виждате какво се случва в Ирак, Сирия, в Афганистан, да не се получи по този начин, че и Украйна да бъде оставена сама? Тя така и така в този момент е подложена на дезинтеграционни процеси и един напън, изключително при един подобен боен спор, може да разпокъса страната и да бъде реализиран противоположен резултат за териториалната й целокупност. Нека да кажем и че Украйна не е Афганистан, нито Ирак, че става дума за възможни военни дейности в гъсто обитаема зона, със комплицирана инфраструктура, с обекти на тежката промишленост още от руско време. Да си представим и картината, с цел да не се чудим по-късно какво се получава и вероятно потоците от бежанци във всички направления. Представете си икономическите последици, война в изискванията на пандемия си представете. Изобщо на пръв взор един местен апокалипсис, който може да се обърне в едно по-тежко световно опълчване.

Обърнете внимание, Русия също по този начин сподели, че няма да чака безпределно време да й се отговори за гаранции. Един от съветските дипломати се изпусна при договарянията в Женева, че може незнаен тип оръжие да бъдат ситуирани на незнайно към този момент място наоколо до американските крайбрежия. Даже един от по-острите съветски анализатори позволи, че страни от Латинска Америка могат да се причислят към Договора за групова сигурност - този, който има Русия с страни от постсъветското пространство. Изобщо - теории и сюжети най-различни. Тревожният въпрос е, че множеството от тези сюжети са военно-политически, военно-стратегически, а никой не приказва по какъв начин и по какъв метод може да се търси усмиряване, деескалация и най-много решение на тежките проблеми, които има Украйна като страна, като стопанска система, като политика. Тя може да се окаже жертва в тази огромна игра. Да не забравяме, че в регионите на хипотетичен боен спор има и население с български етнически генезис.

- И въпреки всичко допустимо ли е точно Ердоган да успокои ситуацията?

- Нека да не надценяваме въздействието на Турция. Знаете, че политическите съветници на европейските водачи се събират в Париж, следва среща и на Нормандската четворка (Русия, Украйна, Германия и Франция), знаете че Еманюел Макрон има желание в петък да беседва с Владимир Путин. Но това са палеативни, леко охлаждащи ограничения, каквито са и вероятно диалозите на Ердоган. Какво може реализира Ердоган? Той не се употребява с задоволително доверие от Съединени американски щати, също по този начин с доверието на част от европейските водачи. По същия метод, колкото и да наподобяват по-топли връзките сред Русия и Турция, това са страни, които си съперничат в региона на Черно море, Кавказ, на Изток, където са Азербайджан, Казахстан, Узбекистан. Турция също ще бъде един деликатно претеглен сътрудник от страна на Русия и това основание постоянно ще намалява вероятния резултат от диалозите на Реджеп Ердоган с Владимир Путин. Разбира се, в случай че той с някаква необяснима смелост съобщи, че е на страната на Русия или поддържа Русия в нейните старания, това би имало един неочакван обществен резултат, само че действителен надали би могло да има.

- Самият Вие споменахте, че американците притискат Русия. Едва ли Вашингтон не си дава сметка, че по този метод Москва се ориентира още повече към Китай и Иран?

- Хубаво, в този момент сега се струпват оръжия, войскови елементи, командоси в тази зона. Но представете си удобно развиване на събитията и излиза наяве, че страховете са напразни и всичко се успокоява. Тогава поражда въпросът ще останат ли тези елементи, въоръжения, ще спре ли настъплението от Запад към Изток и към тези зони, които счита Русия за много близки за своята сигурност и отбрана. Ясно е, че към този момент става дума за едно уголемение на западната зона за сигурност за сметка на съветската, а това ще поражда от ден на ден спорове, изключително пък към този момент тази непосредственост. Преди имаше буферни страни, буферни зони, а в този момент към този момент се върви по най-горещата линия, т.е. директно съседство.

Аз не знам дали е допустимо Съединени американски щати и натовските страни да одобрим едно влизане на Украйна в НАТО, въпросът за Украйна и Грузия обаче стои. Но изострянето на настоящия спор може да бъдат употребявани като предтекст за участието им. Това към този момент визира новия ред, новата конструкция на сигурност, новата мотивация, с която ще се построяват тези зони за сигурност. Говорим към този момент за многополюсния свят. Тук към този момент не може да мине без Китай. Китай първо има доста съществени вложения в част от Европа и не може да е апатичен. Освен това, Китай е много обвързван със суровините на Изток освен в Русия, само че и в Казахстан и други стани на изток от Европа.

Да не забравяме и тревожната интензивност в региона на Тихия океан към Тайван, детайл от китайско-американското опълчване, където има разногласия, да не забравяме и новата американска теория, която разпозна Русия абсолютно като зложелател, а Китай като систематичен противник. Т.е. основава се една линия на неприязън с много изрично определение, които не могат да не основават противоположна реакция в Москва, Пекин, Делхи и други столици. Ясно е, че към този момент сме в ерата на многополюсния свят, като част от страните към момента не могат да свикнат с това събитие и най-много с събитието, че не може да се беседва за парещ спор в една точка, без незабавно той да придобива други, районни или световни характерности.

Вижте, неразрешени са проблемите в Афганистан, в Ирак, Сирия и да не изреждам всички горещи точки и също и една непредсказуема като политика страна Иран. Каква позиция ще заеме да вземем за пример Иран в това ново опълчване? Тласкането на Русия към тези страни може да се окаже сериозна геополитическа и геостратегическа неточност, тъй като може да засегне освен политики, само че и стопански системи, валути, разплащания, целият търговски продан като метод, конструкция, като преориентация. Играта към този момент е много на едро, колкото и да ни наподобява един подобен спор надалеч за част от българското общество, а и изключително когато някои коленопреклонни наши политици са подготвени да приемем всичко, абсолютно всичко, което ни се каже. Във всяко партньорство, във всяко тъждество, във всеки съюз има и национални интерес, който би трябвало да се регистрира, съгласно мен.

Виждате че с позицията си държавното управление деликатно балансира сред съюзническите отговорности, западното партньорството и публичните настройки. Все отново, имаме и генерали, които не козируват на гола глава...

- Казахте, че българската позиция би трябвало да бъде премерена, какви са вариантите да лавираме в тази обстановка?

- Ясно е, че ние няма да сме нападната страна. От тази позиция, България би могла да взе участие по-активно в дипломатическите старания. Ясно е колкото и да е разочароващо, че в едни военни дейности ние нямаме и чифте пищови даже, в случай че употребявам такива образни съпоставения, няма да приказвам за голия търбух, извинявайте за националните изрази. Но ние би трябвало да отчетем този факт. При нас ще дойдат бранители от другаде.

Войната в Украйна ще се води с украински ръце. Всички, които считат да водят война там, считат, че би трябвало да се укрепва украинската войска. Съединени американски щати обявиха, че директно няма да вземат участие. Британските и канадските инструктори, които образоват сухопътните и военно-морските сили на Украйна, също ще се изтеглят, вероятно и полските. Т.е. Украйна ще бъде оставена с оръжието, с поддръжката, само че да води война самата тя. Холандски специалисти пресмятат към този момент какъв брой време може да издържи украинската войска - от 30 до 40 дни. Добре, само че в случай че Русия победи, какво ще стане? Ще подложим на " невиждани " наказания една нуклеарна мощ, тъй като е ясно, че пълномащабен спор с такава страна е опасен за доста страни, в случай че не за целия свят. Но от това на нас или на Украйна ще ни стане ли по-топло?

Ние сме изправени пред доста съществени разтърсвания в интернационален мащаб. Затова, с изключение на да се служи, би трябвало и да се мисли. И то положително. Ясно е, че са нужни доста нови договорености, откакто небрежно излязохме от предходните. Необходими са и гаранции в интернационалната политика, изключително след войната в Югославия, която в действителност докара до връщането на Русия към източните инстинкти, тъй като по времето на Елцин ние знаем, че тя беше много сполучливо манипулирана от страна на Съединени американски щати. Войната в някогашна Югославия, несъобразяването с позицията на Русия, докара до отчаяние и събиране на Русия в предходните й ползи. Дали пък в този момент тази нова политика на борба няма да докара до последващо прегрупиране на ползите на Русия и страните към нея също е въпрос с нараснала компликация.

Случващото се към Украйна е доста тежък риск за нас. Част от този развой е натискът върху нас за Северна Македония, където също се засягат наши национални ползи, по-скоро се прескачат в полза на някаква по-голяма сигурност. Ние към този момент сме я сърбали тази каша. Първо различен ни я надробява, след това ние я сърбаме. Когато приказваме за българския народен интерес, ние би трябвало да бъдем доста внимателни в тази борба. Ясно е, че имаме партньорски съюзнически връзки и отговорности. Говорим, че сигурността е неделима естествено, само че тя би трябвало да има гаранции в световен аспект Изток - Запад. Ние да сме сигурни, а другата част от света да е несигурна, естествено е, че тя няма да одобри тези условия. Като погледнем и положението на най-големия монополист в региона на сигурността - Съединени американски щати, виждаме какъв брой проблеми имат самите Съединени американски щати вътре в страната и изнасянето на тези проблеми вероятно на открито посредством един подобен спор или отклонение на вниманието може да има ролята на портокал с часовников механизъм.

- Каква е въпреки всичко вашата прогноза, дрънчи ли войната сред Русия и Украйна?

- Русия към този момент трансферира изтребители СУ-35 по беларуската граница, тъй като пък представете си от едната страна се натрупат войски, а другата страна стои с кръстени ръце, по какъв начин ще стане това? Като че ли дейностите на Русия също са подчинени не на вътрешна логичност.

Да оставим встрани условието на Съединени американски щати и НАТО Русия да изтегли войските си по границата. Добре, но те са си по съветската граница. Предупредена е Русия за тежки наказания, тя отлично схваща какво може да последва от навлизане в Украйна. Ние, страните от НАТО и европейските страни, засилихме военното си наличие в Черноморския басейн и към съветските граници, обикновено е насреща също да изпитват паника за какво се прави това?

Тук поражда и въпросът за Крим. Видяхте и по предизборната акция у нас какъв брой смесени усеща провокира той. Крим в действителност сега е съветски, само че се питаме, в случай че желаеме той да стане още веднъж украински, по какъв начин да бъде реализирано това, откакто беше пропусната опцията примерно там да се развие една свободна икономическа зона или автономност. Украйна закъсня с политически промени, които бяха обещани още от времето на президента Виктор Юшченко, т.е. да се върви към парламентарна република, да се даде повече автономност на част от зоните със сепаратистки настроения, тъй като и Украйна е разграничена на източни и западни области.

Да не забравяме, че към Украйна имаха териториални искания обратно в историята прилежащи страни. Това също е реалност, когато приказвам за дезинтеграция, тя може да настъпи на най-ниското равнище, на равнището на жителите, когато те няма да разпознаят в своята страна сигурен бранител и може да потърсят друга отбрана, както да вземем за пример са постъпили част от жителите на Донецка, Луганска област, които са с съветски паспорти и се усещат повече съветски жители, за жалост.

Това са дълготрайни политически неточности. И по тази причина изправянето на крайници на украинската стопанска система е надалеч по-голям въпрос от разчистването на сметки кой кого и по какъв начин. Такъв метод може да даде друга мотивация. Представете си настоящето състояние на 52 милиона украинци, някои от които живеят в зони - център на тогавашната руска тежка промишленост, в този момент в окаяно състояние. Ако би трябвало да се възвръщат - представете си това са остарели стандарти, остра потребност от обилни вложения - не просто за възобновяване, а за ново създаване на обекти на инфраструктурата, доста тежък дълготраен развой. Война по тези места ще ги върне години обратно.

Аз се надявам, че ще стигне здравомислие да се охлади тази фаза на последна борба и дрънчене на оръжия и упоритости. Ако би трябвало да дам процентите сега, аз бих дал 60 за вероятността от спор против 40 за усмиряване, като имам поради настройките освен на двете страни, само че и това което стои сред тях - разнообразни паравоенни групировки, националисти, всевъзможен тип непредсказуеми детайли, които могат да се образуват, които съществуват или могат непринудено да зародят при едно такова напрежение. Представете си какъв брой оръжие се достави в региона, там има инструктори, в допълнение бяха изпратени командоси от Англия от особено основания нов армейския корпус за реагиране. Това са хора, които не садят картофи, те са военни и те няма да стоят със скръстени ръце. Съответно от съветска страна се показва друга интензивност - скупчването на нови детайли на сигурност в Беларус. Русия към този момент изнася зоната си за сигурност и отбрана по-напред. Това е струпване на въоръжения, струпване на напрежение, на упования най-много.

Спомнете си античната алегория за нападението над Рим, когато очаквали да го атакуван и изхарчили куп пари да го укрепят, а варварите взели че го подминали. Градът изпитал съществено отчаяние и почнала вълна на съсипия в империята. Нека тази алегория не бъде тълкувана безусловно. Казвам, че сега ние струпваме упования и тези упования са съсредоточени във военната сфера - да се сбият най-накрая и да забележим какво ще стане. Не, не, по-скоро да не се бие никой с никого, тъй като мисля, че по-голямата част от публиката не си показва какво може да стане, а това са и страни, които са жертви на разрухата от Втората международна война, близо 80 години са минали оттогава.

Има генерации, които не знаят какво е война. И не желая да се изявявам като пацифист, по-скоро се пробвам да върша един разбор от усещанията ми, а аз добре познавам тези райони, тъй че си давам сметка защо става дума. Надявам се, че при този баланс 60 на 40 ще се положат старания да се промени противоположна посока. Иначе злополуката ще е и икономическа, политическа, демографска, големи опустошения като последици, ще би трябвало да се хвърлят доста повече средства за възобновяване в сравнение с тези, които ще се вложат за война. Вълната на следствията може да залее страни, отдалечени на стотици километри от зоната на спора.