50 български учени класирани сред най-големите умове в света
50 български учени откриха почтено място в влиятелна ранглиста за най-големите мозъци на планетата. Според Станфордския университет нашите учени са измежду първите два % от най-хубавите в света, оповестиха Нова тв и Българска национална телевизия.
Класацията на американския университет " Станфорд " се дефинира от броя на научните изявления, цитатите им в други проучвания, както и какъв е приносът на учения в проучването. Преди да се подредят в ранглиста е проследена работата на близо 7 милиона учени от целия свят. Така измежду най-хубавите място намират 25 учени от Българска академия на науките, 12 от Софийския университет и 13 от други висши учебни заведения. Успехът е неоспорим, тъй като за първи път се появява такава самостоятелна ранглиста.
Виж още
4-ма физици, 7 химици и 1 академик от медицинския факултет на Софийски университет влизат измежду 2-та % на учените с максимален принос в развиването на актуалната науката .
Освен " красивите мозъци " от най-старото висше образователно заведение у нас, в класацията попадат и откриватели от Българската академия на науките и други родни университети. И всичко това в голямо състезание с учени от целия свят!
" Аз съм в област физико-химия и съм към първия 1 %, края на първия 1 %, тъй че това е това за нашите условия е нещо, с което мога единствено да се гордея и да се веселя ", споделя проф. Николай Денков от Факултета по химия и фармация на СУ " Св. Климент Охридски ".
Професор Николай Денков, който за малко беше и министър на образованието, е посветил живота си на науката. Изследванията му имат необятен отзив в чужбина . Посвещава живота си на молекулите. Дори да звучи комплицирано, в действителност разработките му имат напълно практическо въздействие в живота ни.
" Повечето от медикаментите, които се основават, не се разтварят във вода, а ние желаеме да ги разтваряме във вода - дали ще е хапче или инжекция, другояче няма по какъв начин да влезе в организма и тези субстанции покриват молекулите на лекарственото вещество и го вършат разтворимо във водата ", споделя той.
В прилежащия на химичния факултет е и различен отличен професор - Николай Витанов от Физически факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Името му в класацията изпревари даже нобелови лауреати.
" Понеже в България има доста мощни школи исторически по физиката и химия, за това от България преобладават представителите в тези две посоки в тази ранглиста ", споделя той.
Витанов посвещава научната си активност на квантовите компютри, които могат да решат нерешимото .
" С тях да вземем за пример може да се конструират нови медикаменти на компютър, такива че биха съкратили разнообразни процедури по утвърждение на нови медикаменти. Сега с ковид, знаем, че един от главните проблеми пред имунизациите беше проучването на огромни групи хора. С квантови симулации, осъществени на квантов компютър, това би се съкратило неведнъж ", споделя проф. Витанов.
И двамата професори, подредени измежду най-умните в света, първо пробвали шанса си отвън България. Успехът пристигнал, само че избрали да се върнат - поради свободата и потребността да си измежду свои.
" Бях и в Ривър Колидж в Лондон, средата на 90-те, студентите по физика излизаха с по-малко знания, в сравнение с излизат нашите. И аз знаех, че в България има този капацитет от студенти в естествените науки ", прибавя той.
Класацията на американския университет " Станфорд " се дефинира от броя на научните изявления, цитатите им в други проучвания, както и какъв е приносът на учения в проучването. Преди да се подредят в ранглиста е проследена работата на близо 7 милиона учени от целия свят. Така измежду най-хубавите място намират 25 учени от Българска академия на науките, 12 от Софийския университет и 13 от други висши учебни заведения. Успехът е неоспорим, тъй като за първи път се появява такава самостоятелна ранглиста.
Виж още 4-ма физици, 7 химици и 1 академик от медицинския факултет на Софийски университет влизат измежду 2-та % на учените с максимален принос в развиването на актуалната науката .
Освен " красивите мозъци " от най-старото висше образователно заведение у нас, в класацията попадат и откриватели от Българската академия на науките и други родни университети. И всичко това в голямо състезание с учени от целия свят!
" Аз съм в област физико-химия и съм към първия 1 %, края на първия 1 %, тъй че това е това за нашите условия е нещо, с което мога единствено да се гордея и да се веселя ", споделя проф. Николай Денков от Факултета по химия и фармация на СУ " Св. Климент Охридски ".
Професор Николай Денков, който за малко беше и министър на образованието, е посветил живота си на науката. Изследванията му имат необятен отзив в чужбина . Посвещава живота си на молекулите. Дори да звучи комплицирано, в действителност разработките му имат напълно практическо въздействие в живота ни.
" Повечето от медикаментите, които се основават, не се разтварят във вода, а ние желаеме да ги разтваряме във вода - дали ще е хапче или инжекция, другояче няма по какъв начин да влезе в организма и тези субстанции покриват молекулите на лекарственото вещество и го вършат разтворимо във водата ", споделя той.
В прилежащия на химичния факултет е и различен отличен професор - Николай Витанов от Физически факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Името му в класацията изпревари даже нобелови лауреати.
" Понеже в България има доста мощни школи исторически по физиката и химия, за това от България преобладават представителите в тези две посоки в тази ранглиста ", споделя той.
Витанов посвещава научната си активност на квантовите компютри, които могат да решат нерешимото .
" С тях да вземем за пример може да се конструират нови медикаменти на компютър, такива че биха съкратили разнообразни процедури по утвърждение на нови медикаменти. Сега с ковид, знаем, че един от главните проблеми пред имунизациите беше проучването на огромни групи хора. С квантови симулации, осъществени на квантов компютър, това би се съкратило неведнъж ", споделя проф. Витанов.
И двамата професори, подредени измежду най-умните в света, първо пробвали шанса си отвън България. Успехът пристигнал, само че избрали да се върнат - поради свободата и потребността да си измежду свои.
" Бях и в Ривър Колидж в Лондон, средата на 90-те, студентите по физика излизаха с по-малко знания, в сравнение с излизат нашите. И аз знаех, че в България има този капацитет от студенти в естествените науки ", прибавя той.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ